Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София, 17.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2144
по описа за 2020 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Образувано е по молба на молителя
“В.Д.Е.” ООД, ЕИК ********, за откриване на производство по несъстоятелност на
“И.В” ЕООД, ЕИК ********,
поради неплатежоспособност. Молителят твърди,
че има вземания към ответника в общ размер на 55 340,34 лева, произтичащи
от търговска сделка – договор за продажба на стоки от 23.07.2018 г. Твърди, че
във връзка с договора неплатените доставки на стоки по договора са по следните
фактури №№ **********/04.04.2019 г.,
**********/08.04.2019 г., **********/17.04.2019 г., **********/25.04.2019 г.,
**********/15.05.2019 г., **********/28.05.2019 г., **********/31.05.2019 г.,
**********/05.06.2019 г. и **********/01.08.2019 г.
Твърди, че стоките са приети от ответника, но въпреки многобройните разговори с
него не са платени.
Твърди, че поради забава за плащане
на изискуемите задължения, ответникът дължи на молителя и законна лихва върху
неплатените суми по фактури, която възлиза в общ размер на 4 703,93 лева
за периода от 01.08.2019 г. до 01.06.2020 г.
Твърди, че между него и ответника е сключено споразумение, с което
ответното дружество се е задължило да заплати общото задължение от 62 019,08 лева (главници и лихви,
както и 1 383,06 лева – законна лихва за датата на разсроченото плащане),
разсрочено на 6 месечни вноски. Твърди, че поради продължаващо неизпълнение по
горецитираното споразумение, сключено между него и ответното дружество,
молителят се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за първата,
втората и третата вноска, както и е образувал въз основа на тях изпълнително
дело № 711/2020 г. по описа на ЧСИ Георги Дичев.
Твърди, че до момента на
подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ задълженията на ответника по фактурите са
останали неплатени и възлизат в общ размер на 62 019,08 лева.
Твърди, че ответното дружество е
изпаднало в състояние на неплатежоспособност и не е в състояние да изпълни паричните си задължения, породени от сключения
договор. Позовава се на презумпцията по чл. 608, ал. 3 от ТЗ.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на ответника и да бъде открито производство по несъстоятелност с предвидените законови последици, както и да бъде обявен длъжникът в несъстоятелност с предвидените законови последици.
Ответникът “И.В” ЕООД не е изразил становище по подадената молба по чл. 625 от ТЗ.
С оглед молбите на молителя, че ответникът е заплатил част от задълженията си и предвид дадените от съда указания, молителят уточнява с молба от 19.04.2021 г., че след изплащане от ответника на общата сума от 55 340,34 лева с ДДС, имало дължим остатък в общ размер на 11 368,10 лева, от които 1 411,50 лева – държавни такси и разноски, 2 063 лева – адвокатски възнаграждения по водените съдебни дела (искови, обезпечителни и изпълнителни), 7 896,60 лева – общия размер на лихвите върху главницата за посочени периоди.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото е представен от молителя “В.Д.Е.” ООД договор за доставка на стоки № 989/23.07.2018 г., сключен между “В.Д.Е.” ООД и “И.В” ЕООД, с който настоящият молител се задължава да достави и предаде на “И.В” ЕООД стоките, описани по вид и количество в приолжение № 1 към договора.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, “И.В” ЕООД дължи заплащане на цената на доставените и приети без забележки стоки в срок до 30 дни, считано от датата на приемане на стоките с приемо-предавателен протокол, подписан от “И.В” ЕООД без забележки и получаване на издадена от “В.Д.Е.” ООД фактура за съответното доставено количество стоки в оригинал.
Представени са
от молителя фактури №№ **********/04.04.2019
г., **********/08.04.2019 г., **********/17.04.2019 г., **********/25.04.2019
г., **********/15.05.2019 г., **********/28.05.2019 г., **********/31.05.2019
г., **********/05.06.2019 г. и
**********/01.08.2019 г.,
издадени от “В.Д.Е.” ООД на получателя “И.В” ЕООД, както и приемо-предавателни
протоколи за доставка на стоки по фактурите.
Представена е от молителя извънсъдебна спогодба от 17.07.2020 г., сключена между “В.Д.Е.” ООД и “И.В” ЕООД, съгласно която “И.В” ЕООД се задължава да заплати на “В.Д.Е.” ООД сумата от 62 019,08 лева, от които 55 340,34 лева – главници по горецитираните фактури и 4 703,93 лева – лихва за забава, считано от датата на падежа на последната фактура 01.08.2019 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2020 г., законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.06.2020 г. до окончателното изплащане, която до датата на спогодбата възлиза на сума в размер на 691,75 лева и законната лихва за забава върху неплатената главница за срока на отложено плащане, считано от датата на подписване на споразумението в размер на 1 383,06 лева.
Прието е от страните, че сумите се плащат на шест равни вноски, като последната вноска е платима в срок до 31.12.2020 г.
Представени са от молителя заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 01.09.2020 г. по ч.гр.д. № 39007/2020 г. по описа на СРС, 170 състав, като “И.В” ЕООД е осъдено да заплати на кредитора “В.Д.Е.” ООД сумата от 10 693,18 лева, представляваща задължение по извънсъдебна спогодба, ведно със законна лихва от 21.08.2020 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 59,41 лева за периода от 30.07.2020 г. до 19.08.2020 г. и разноски в общ размер от 813,86 лева.
Представени са от молителя заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени на 20.10.2020 г. по ч.гр.д. № 47370/2020 г. по описа на СРС, 78 състав, като “И.В” ЕООД е осъдено да заплати на кредитора “В.Д.Е.” ООД сумата от 20 706,36 лева – дължима сума по извънсъдебна спогодба от 17.07.2020 г., сключена между заявителя и длъжника с нотариална заверка на подписите, 94,90 лева - лихва от 30.08.2020 г. до 01.10.2020 г., 5,75 лева - лихва от 30.09.2020 г. до 01.10.202 0г. и лихва от 01.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и 1 585,82 лева – разноски по делото.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана и е представена по
делото от СДВР – Отдел “Пътна
полиция” справка за МПС, от
която е видно, че в централната база на АИС КАТ има данни за регистрирани МПС
на името на “И.В” ЕООД.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ вр. с чл. 186 от ГПК е изискана от НАП и представена информация, че има наложени обезпечителни мерки и има започнати действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК върху имуществото на “И.В” ЕООД.
От служебно извършена справка в електронна система ИКАР - Агенцията по вписванията не се установяват извършени вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на “И.В” ЕООД.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество, е допусната съдебна финансово-икономическа експертиза (СФИЕ), която да даде отговор за структурата на активите и пасивите на молителя и да изчисли показателите за ликвидност, рентабилност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя за определен период. Същата е заличена поради невнасяне в срок от молителя на определения депозит за вещо лице, въпреки допълнително дадената възможност за това.
За установяване на финансово-икономическото състояние на ответното дружество съдът е направил анализ въз основа на обявените в Търговския регистър ГФО за периода 2016 г. – 2019 г., съдържащи доклад за дейността на дружеството.
Останалите
доказателства съдът намира за неотносими към предмета
на спора.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на ответника към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца. В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от кредитор, който е сред легитимираните лица по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството – длъжникът “И.В” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва, че
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо
парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно
задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение
по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската дейност на длъжника, или са публични вземания, свързани с тази дейност, или частни държавни вземания, или съответно от задължения за изплащане на трудови възнаграждения при законоустановените предпоставки.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в ДОПК и
са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от това дали се
касае за задължение по търговска сделка, или за такова от публичен характер,
следва да се установи, че същото е действително и съществува към момента на
произнасяне на съда по молбата за откриване на производство по несъстоятелност.
Задължението следва да е изискуемо, т.е. падежът му да е настъпил, за което се прилагат
общите правила на гражданското право.
В случая съдът е сезиран от молителя “В.Д.Е.” ООД, който твърди, че има вземания от ответното дружество, произтичащи от
договори за покупко-продажба на стоки търговска сделка – договор за
продажба на стоки от 23.07.2018 г., сключен между
страните, във връзка с който са издадени процесните девет фактури. Твърди, че стоките
са приети от ответника, но не са платени от него. Твърди, че задълженията са
признати от ответника със сключването на споразумение за разсрочване на задължението
на месечни вноски. Съгласно нормата на чл. 318, ал. 1 вр. с
чл. 286 от ТЗ, търговска е продажбата, сключена от търговец и свързана с
упражняването от него занятие. Следователно в случая следва да се приеме, че
сключените между молителя и ответното дружество сделки са търговски по своя
характер.
Със сключеното споразумение е
направено извънсъдебно признание от ответника, че възникналите вземания на
молителя към ответното дружество за заплащане на цената на доставените
стоки.
С оглед направените уточнения от молителя за заплащането
в хода на процеса на вземанията по всички процесни фактури в общ размер на 55 340,34
лева, то остават неплатени сумите за
законната лихва върху същите за процесния период, които произтичат от
неизпълнението на задълженията по търговска сделка и попадат в хипотезата на
чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Съдът намира, че не може да бъде
прието в настоящото производство вземането на молителя за адвокатско
възнаграждение (по искови, обезпечителни и изпълнителни производства) в размер
на 2 063 лева и за такси и разноски в размер на 1 411,50 лева, тъй
като такива вземания не са заявени в молбата по чл. 625 от ТЗ. В допълнение, същите
касаят разноски на молителя и с оглед характера им не може да се приеме, че
произтичат от търговска сделка по смисъла на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Поради
това същите не могат да послужи за легитимиране на молителя за откриване на
производство по несъстоятелност.
Ответникът, който носи доказателствената тежест за установяване на факта на евентуално пълно погасяване на вземанията на молителя за лихви, не представя доказателства в тази насока.
С оглед на горепосочените
задължения на ответника към молителя за лихви, начислени върху вземанията по
търговска сделка, съдът намира, че е налице материално-правна легитимация на молителя
“В.Д.Е.” ООД да поиска откриване на производство по несъстоятелност за ответното
дружество.
Предвид служебното начало, вменено на съда съгласно нормата на чл. 621а, ал.1, т. 2 от ТЗ в производството по несъстоятелност относно установяване на факти и събиране на доказателства от значение за решенията на съда, и доколкото е заличена съдебната финансово-икономическа експертиза поради невнасяне на депозита от молителя, настоящият състав намира, че следва да анализира финансово-икономическото състояние на ответното дружество “И.В” ЕООД въз основа на обявените в Търговския регистър годишни финансови отчети през периода 2016 г. – 2019 г., в които се съдържа доклад за дейността на дружеството с представени финансовите показатели на “И.В” ЕООД.
От обявените в Търговския регистър по партидата на ответното дружество годишни финансови отчети и представените от молителя отчети се установява, че през 2016 г. задълженията на дружеството са в общ размер от 1495 хил. лева; през 2017 г. задълженията на дружеството са в общ размер от 714 хил. лева; през 2018 г. задълженията на дружеството са в общ размер от 635 хил. лева през 2019 г. задълженията на дружеството са в общ размер от 1385 хил. лева.
През 2016 г. активите на дружеството са 1544 хил. лева, от които текущи активи в размер на 1488 хил. лева; през 2017 г. активите на дружеството са 948 хил. лева, от които текущи активи в размер на 882 хил. лева; през 2018 г. активите на дружеството са 1381 хил. лева, от които текущи активи в размер на 1281хил. лева; през 2019 г. активите на дружеството са 895 хил. лева, от които текущи активи в размер на 838 хил. лева.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент за обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството.
Съгласно обявените ГФО, съдържащи доклад за дейността на ответното дружество, в изследвания период стойностите на коефициентът за обща ликвидност са, както следва: 1,00 за 2016 г., 1,27 за 2017 г., 2,01 за 2018 г., 0,61 за 2019 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Съгласно обявените ГФО, съдържащи доклад за дейността на ответното дружество, в изследвания период стойностите на коефициента на бърза ликвидност на ответника: 0,81 за 2016 г., 1,27 за 2017 г., 2,01 за 2018 г., 0,55 за 2019 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност има със следните стойности: 0,81 за 2016 г., 1,25 за 2017 г., 1,31 за 2018 г., 0,16 за 2019 г.
През изследвания период коефициентът за абсолютна ликвидност има със следните стойности: 0,00 за 2016 г., 0,01 за 2017 г., 0,08 за 2018 г., 0,00 за 2019 г.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33.
Съгласно обявените дклади от дейността на дружеството, стойностите на коефициента на финансова автономност за ответника са: 0,03 за 2016 г., 0,33 за 2017 г., 1,17 за 2018 г., -0,35 за 2019 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са: 30,51 за 2016 г., 3,05 за 2017 г., 0,86 за 2018 г., -2,83 за 2019 г.
При посочените в докладите за дейността коефициенти на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, така както са представени вземанията и задълженията по счетоводни документи на ответното дружество, се установява, че коефициентите за обща ликвидност са в референтните стойности през изследвания период 2016 г. – 2018 г., като през 2019 г. са влошават. Като се съпостави коефициентът за обща ликвидност с останалите коефициенти за ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна) и анализиран заедно с тях, се налага изводът, че през изследвания период ответното дружество може да посреща краткосрочните си задължения с краткотрайните активи, с изключение на 2019 г. Следва да се посочи, че ако се отчетат погасяванията на задължения към молителя в общ размер на 55 340,34 лева, заявени от молителя, то коефициентите на ликвидност също биха се повишили.
Коефициентът на финансова автономност и коефициентът на задлъжнялост показват финансово-икономическата автономност на дружеството в дългосрочен план и възможността за разплащане с кредиторите за един по-дълъг период от време. Тези показатели са индиция за евентуално настъпване на наплетежоспособността на дружеството в бъдеще (така в Решение № 164/30.11.2016 г. по т.д. № 284/2016 г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О.).
В случая коефициенти на финансова автономност и задлъжнялост са в референтните стойности в периода 2016 г. – 2018 г. През 2019 г. стойностите са отрицателна величина и показват декапитализация на дружеството.
С оглед
бездействието на двете страни по делото съдът не разполага с информация (данни)
за икономическото състояние на ответното дружество през 2020 г. и към момента
на приключване на съдебното дирене по делото. В случая обаче молителят
признава, че в хода на процеса е получил плащане на 55 340 лева от общия
размер на вземанията от 62 019,08 лева,
посочени в молбата по чл. 625 от ТЗ. Следователно
може да се направи извода, че в периода от подаването на молбата до приключване
на съдебното дирене по делото ответното дружество извършва плащания на
свои задължения, произтичащи от търговската му дейност.
В случая не може да се
приеме и установяване на презумпцията за неплатежоспособност по чл. 608, ал. 3
от ТЗ. Под “спиране на
плащанията” по смисъла на чл. 608, ал. 3 от ТЗ
на база на легалното определение на понятието неплатежоспособност, се
разбира не спиране на плащанията на задълженията на длъжника изобщо, а
единствено на задълженията, които са изчерпателно изброените в чл. 608, ал. 1
от ТЗ. Спиране на плащанията на друг вид вземания на кредитори не се взема
предвид при преценка за състоянието на неплатежоспособност, по аргумент от чл.
608, ал. 1 от ТЗ. В случая е налице признание от молителя, че в хода на процеса
са заплатени от ответника задължения в размер на 55 340,34 лева от общо в
размер на 62019,08 лева,
предявени с молбата по чл. 625 от ТЗ, т.е. над 89% от задълженията по молбата.
Поради това следва да се приеме, че ответникът продължава плащанията по
търговски сделки. От друга страна, видно от обявения в Търговския регистър
годишен отчет на ответното дружество за 2019 г., през посочената година същото
е реализирало приходи от дейност в размер на
1 201 хил. лева, т.е. продължава да осъществява реално търговска
дейност. С оглед на горното не може да се приеме, че ответното дружество е в
обективна невъзможност да покрие задълженията си, произтичащи от търговски
сделки и търговската му дейност.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и признанието на молителя за погасяване на част от вземанията се налага извода, че затрудненията на ответника за извършване на плащанията имат временен характер и съответно че същият разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите. Влошените финансово-икономически показатели за 2019 г. не могат да мотивират извод за траен характер на състоянието.
Поради горното съдът намира, че молителят, който носи доказателствената тежест за това, не доказа, че е налице състояние на неплатежоспособност на ответното дружество.
При така установеното съдът намира, че не са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “И.В” ЕООД, поради неплатежоспособност. Налице е хипотезата на чл. 631 от ТЗ и молбата на “В.Д.Е.” ООД следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Ответникът не е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК до приключване на съдебното дирене и не е направил искане за присъждане на разноски по делото, поради което такива не му се присъждат в настоящото производство.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна предявената от “В.Д.Е.” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “И.В” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, база “Горубляне”, молба с правно основание чл. 625 от ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на “И.В” ЕООД, ЕИК ********, поради неплатежоспособност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – София в седмодневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ :