Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 05.02.2016г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 3254 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение №507/13.03.2014г. на САС е било отменено решение
№920/23.05.3013г., като делото е било върнато за произнасяне по същество,
съобразно мотивите на решението.
С влязло
в сила решение №845/08.05.2012г. съдът е прекратил производството по делото по
отношение на иска за договорна неустойка
за сумата 503 905,59лв. по предявен частичен иск от общо 905 521,74лв. за
периода 01.01.2008г. - 30.03.2008г., дължима за
неизпълнение на задължение за доставка на 26 193,86т. твърди битови отпадъци,
налагащо разглеждане на първата група евентуални искове за обезщетение за вреди от неизпълнен договор по чл.79, ал.1, пр.последно, вр.чл.8 ЗЗД, уточнени по пера с писмена молба 05.10.2011 г.,, както следва:
1) Претърпени вреди вследствие
на неизпълнение на договора, изразяващи
се в следното: поради неизпълнението от страна на ответника
на задължението му за доставка
на минималното количество отпадъци ответникът е изпаднал в невъзможност да обслужва плащанията си по договора
за лизинг, въз основа на
който е ползвал инсталацията за отпадъци, довело до разваляне от лизингодателя на договора за лизинг и вземане обратно на инсталацията.
Поради това ищецът е загубил възможността да придобие инсталацията в края на лизинговия
период, при направени до този момент лизингови
вноски.
1.1)Счита,
че е претърпял имуществена вреда, съответстваща по размер на
остатъчната стойност на иззетата от
лизингодателя инсталация в размер на 567 000 лв. ( стойност преди извършен капитален ремонт)
1.2). При
извършен в края на м. 11.2007 г. капитален ремонт е вложил в инсталацията части и консумативи на стойност на стойност
100 905,59 лв. по приложени по делото
справки. При изземване на инсталацията
стойността на тези части и консумативи
също са се
превърнали в загуба, тъй като не
са били могли
да бъдат демонтирани от нея.
2).Предявява и евентуален иск за пропуснати ползи
- нереализирана печалба за периода 01.01.2008 г. –
30.06.2008 г. в размер на
336 000 лв., явяваща се разликата между
дължимото възнаграждение по договора и разходите
за дейността.
По исковете
по т.1
По отношение
на съществуването между страните на валидно облигационно правоотношение по процесния договор № РД 56-744/16.06.2005 г. следва да се отнесе
казаното в мотивите на решение №845/08.05.2012г., допълнение на което е настоящото, към които съдът препраща.
Това мотивира настоящата инстанция да приеме, че между страните за процесния период е налице договор. Формирана СПН е отрекла
наличието на вземане за неустойка.
Нормата
на чл.82 от ЗЗД определя характера на вредите - претърпени загуби и пропуснати
ползи, както и границите на отговорността - преки, предвидими вреди.
Съдът
намира, че въведените в предмета на делото вреди не подадат в приложното поле
на посочената законова норма, тъй като не се
в пряка причинно следствена връзка с неизпълнението.
Това,
че лизингополучателят
по договор за лизинг е смятал да погасява задълженията си по тази правна връзка
с плащанията, които би получил по процесния договор,
не е релевантна пряка причинно-следствена връзка. Тя е субективно опосредствана от намерението
на страната, а не е обективна. Не е и пряка, тъй като този вид неизпълнение не
е в състояние винаги, въобще, по принцип да доведе до твърдяната правна
последица. Плащането може да се извърши и с всякакви други парични средства.
Следователно
твърдяната вреда не е налице и исковете за сумите Горното налага извода за неоснователност на исковете.
По
иска по т.2 за пропуснати ползи в размер на нереализираната печалба по договора.
Ответникът
има задължение да предостави определение вещи, след което за ищеца възниква
задължението да ги обработи и извози. След изпълнението за ищцовото
дружество (изпълнител) възниква правото да получи възнаграждение за извършената
работа. Следователно се касае за система от взаимни, обуславящи се задължения с
насрещен характер.
Недоставянето
на боклука, доколкото е свързано със задължение( а не право), не съставлява кредиторова забава, а такава на длъжник. Тя пораждаща
всички правни последици на неизпълнението.
След
като кредиторът по това задължение не е могъл да изпълни собственото си такова,
съответно да получи възнаграждение за престираното, той
принципно би могъл да претърпи вреди по чл.82 ЗЗД в размера на неполучената печалба( стига
да са налице всички законови
предпоставки ). Хипотезата е аналогична на случая в който неизпълнението(или
неточното изпълнение) по една правна връзка би могло до доведе до вреди с
характер на пропусната полза по друга, ако е налице пряка причинно следствена връзка(РЕШЕНИЕ № 1351 ОТ 20.11.1996 Г.
ПО ГР. Д. № 173/1996 Г., V ГР. О). На още по силно основание,
както е в настоящия случай, когато неизпълнението
на първото по време задължение препятства последващото
изпълнение по договора, съответно
заплащане на възнаграждението по него, кредиторът би могъл да претърпи вреди явяващи се пропусната полза в размер на
неполучената печалба по договора, стига
са установи предпоставките по чл.82 ЗЗД. Съдът намира, че в случая те са налице
– договорът е сключен с оглед възможността ищецът да извърши уговорената работа
– обработи и извози доставения боклук, и да получи възнаграждение.
Неизпълнението на ответникът възпрепятства нормалното развитите на
правоотношението. Следователно ищецът, който е бил готов да престира,
е пропуснал да увеличи имуществото си, т.е. претърпял е вреди от неполучената
печалба – пропусната полза, които са предвидими, съществуват със
сигурност(т.р.№ 3/12 на ОСГТК), и са в пряка
причинно-следствена връзка с неизпълнението. В договора е определена
стойността на престацията. Ищецът не може да я реализира поради неизпълнението
на насрещната страна. Следователно пропусната полза би се явила разликата между
договорената цена и пазарната стройност на нереалзираната
услугата – това което кредиторът би получил след приспадане на стойността на
вложеното от него за изпълнение на собственото му, неизпълнено задължение,
което е заявено като предмет на делото.
Видно от
приетата от съда ССЕ, която съдът кредитира като логична и безпротиворечива,
за исковия период - 01.01.2008
г. – 30.06.2008 г., доставените
за обработка боклуци са 5,6т., а недоставените са 26 193,86т. Печалбата,
при отчитане на средни разходи за изпълнение
за 2007г. е 9,62лв. на тон, като по делото не се установи наличие на
промяна на обстоятелствата, които да са довели до промяна на цените за първото тримесечие на 2008г. Това мотивира
съда да приеме, че неполучената печалба е 26 193,86т. Х 9,62лв. =
251 984лв., до който размер искът е основателен.
Тъй като в
хода на процеса се установи наличието на твърдяния
договор за исковия период, то и третата група евентуални искове, въведени с
процесуалното условие за разглеждане само при установена от съда липса на
правоотношение, не следва да се разглеждат.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е. - *”ООД,
ЕИК:****, със съдебен адрес *** община, гр.****, искове с правно осн. 79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД, по договор № РД
56-744/16.06.2005 г. , за заплащане на следните суми:
567 000 лв. - остатъчната стойност на иззетата от
лизингодателя инсталация за отпадъци, преди извършен капитален ремонт
100 905,59 лв. – стойността на вложени в инсталацията части и консумативи на при извършен в края на м. 11.2007 г. капитален ремонт, иззета от лизингодателя
след разваляне на договора за лигинг.
ОСЪЖДА С.О., гр.****, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е. - *”ООД, ЕИК:****, със съдебен адрес *** вр. чл.82 ЗЗД сумата
251 984лв. – пропусната полза за периода 01.01.2008 г. – 30.06.2008 г., по по договор № РД 56-744/16.06.2005 г., ведно със законна лихва от 08.10.2010г., като ОТХВРЪЛЯ
ИСКА над уважения размер.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок срок
от връчването му.
СЪДИЯ: