РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Провадия, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря П.Х.Д.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20213130101802 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от Р. К. Д. с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. ****, п.к. 1463, ул. *****. ет. 1 (офис-партер) срещу „Топлофикация ****“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. ****, ж.к. Красно село, улица "Ястребец"
№ 23Б.
В исковата молба ищецът твърди, че според ответникът ищецът е титуляр на партида с
абонатен № 195327 (инсталация № **********), открита за апартамент № 1, находящ се на
адрес: гр. ****, ж.к. ****
След направена справка в деловодството ответника ищецът разбрал, че
„Топлофикация ****” ЕАД претендира от него заплащането на суми за доставена топлинна
енергия на процесния адрес, които фигурирал по партидата на имота по абонатен № 195327.
Ищецът оспорил тези претенции, но служителите на „Топлофикация ****” ЕАД му заявили,
че ако не се издължи, ще си съберат сумата със съдебен изпълнител и представили
неофициална детайлна справка - извлечение на начислените по партидата на имота суми -
по абонатен № 195327.
Според твърденията на служители на ответника, за описания имот му се дължали
сумите, описани по-долу, за главница, за периода от м/02/2012г. - м/01/2013г. по партида с
абонатен № 195327, за процесния имот, находящ се на гореописания адрес, като сумата
представлявала „задължения към Топлофикация **** ЕАД” и към м. октомври 2021 г. били:
Абонат № 195327, задължения към: 26.10.2021 г.
ФактураОперацияГодинаМесецСума за месеца
35641248Фактура Енергия20122159.08 лв.
36060873Фактура Енергия20123116.51 лв.
36480306Фактура Енергия2012498.19лв.
1
37295066Фактура Енергия2012622.72 лв.
37641154Фактура Енергия2012773.94 лв.
39696289Фактура Енергия2012869.30 лв.
40015275Фактура Енергия2012975.50 лв.
40587792Фактура Енергия20121080.98 лв.
41008412Фактура Енергия201211129.77 лв.
41473177Фактура Енергия201212183.56 лв.
41934515Фактура Енергия20131167.82 лв.
Общо дължимо:1 177.37 лв.
Ищецът оспорва задължението да е възникнало. Оспорва дължимостта на сумата
поради липса на облигационна връзка между страните по делото. Оспорва, че е собственик,
вещно правен ползвател или облигационен ползвател на горепосочения имот и някога да е
била в отношения с ответното дружество във връзка с процесния имот и абонатен номер.
Оспорва, че през исковия период ответникът е доставял стоки или услуги на
процесната стойност, както и че е доставял топлоенергия на адреса, отговаряща на
българския държавен стандарт за топлопреносната мрежа, към исковия период.
Оспорва, че през процесния период, на процесния адрес е ползвана от ищеца каквато и
да е доставена от дружеството топлинна енергия, както и че ищеца е бил потребител на
ответника при условията на § 1, т. 416 от ДР на Закона за енергетиката.
В случай, че се докаже, че процесното вземане е възникнало на годно правно
основание и съществува, както и че е било ликвидно и изискуемо, ищецът оспорва
дължимостта на процесната сума поради настъпила погасителна давност.
Оспорва дължимостта на така посочените суми по основание и размер.
Твърди, че горепосочените претенции на ответното дружество не се дължат, защото
същите били погасени по давност. Твърди, че настъпилото погасяване по давност на
процесните вземания пречи да бъде наложено изпълнението им от ответника, но не погасява
материалното право. Погасяването по давност давало възможност на ищеца да се
противопостави на поисканото изпълнение. Претендираните от ответника вземания се
погасявали с кратката тригодишна давност по смисъла на чл.111, б. в от ЗЗД, тъй като били
вземания за периодични плащания. Излагат се аргументи и съдебна практика в полза на това
твърдение. Твърди се, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в” от ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми. независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи претендираната от ответника сума, по партида с абонатен № 195327 в размер на 1
177,37 лв., представляваща начислена услуга за периода м/02/2012 г. - м/01/2013г. за имот
находящ се в гр. ****, ж.к. **** aп. 1.
По повод твърденията на ответника в отговора на исковата молба ищецът излага, че не
е предявил два иска в условията на евентуалност, а е изложил своите твърдения относно
основателността на предявения отрицателен установителен иск, основаващ се на оспорване
2
на всички правопораждащи и правопогасяващи факти свързани със спорното право.
Твърди, че ответникът прави признание на факт – настъпила погасителна давност,
което не било признание на иск. Ответникът признава част от исковата претенция, оспорва
друга част и твърди недопустимост на производството.
Твърди че погасителната давност е свързана с бездействието на носителя на
определено право, а фактическият й състав включва: изтичане на определен от закона срок,
бездействие през този срок, волеизявление на длъжника, с което се позовава на изтеклия в
негова полза срок. За да е налице първия елемент било необходимо да е налице годно
правно основание за възникване на дадено право, вземането да установено по основание и
размер и да е изискуемо.
От това следвало, че ответника оспорвал главния иск, тъй като твърдял, че била
настъпила погасителна давност на описаните в исковата молба вземания.
Твърди, че правния интерес от воденето на отрицателен установителен иск можел да
възникне в хода на процеса. Ответникът претендирал от ищеца определена сума пари без да
имал годно правно основание като издавал фактури, начислявал лихви и отправял закани за
съдебни производства, което обосновавало неговия правен интерес от предявяване на иска.
Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество , в който се
изразява становище, че предявеният иск е недопустим, и неоснователен.
Ответникът прави възражение за местна неподсъдност на делото, тъй като твърдението
на ищеца е, че не е потребител и съответно специалната подсъдност по чл.113 от ГПК не
следвало да се прилага. Искът бил подсъден на съда по седалище на ответника – РС **** и
той неправилно го изпратил на РС Провадия. В случай, че съдът приемел, че делото му било
подсъдно се иска в условията на евентуалност да бъде прието за безспорно, че ищецът е
потребител на ответника и това си качество клиент на топлинна енергия за процесния
период и процесния имот, съгласно Закона за енергетиката и Общите условия за
предоставяне на топлинна енергия на битови клиенти.
Твърди, че предявения иск е недопустим, поради липса на правен интерес, което било
задължителна предпоставка за допустимостта на установителен иск.
Твърди че, процесиите вземания за заплащане на цената на доставена топлинна
енергия представляват „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, за които е
приложима тригодишната погасителна давност. В този смисъл е тълкуването на посочената
разпоредба , дадено с Тълкувателно решение № 3/ 18.05.2012 г. по тълк. № 3/2011 г., ОСГТК
на ВКС. Не оспорва, че към датата на исковата молба вземането е погасено по давност.
Ответникът твърди, че не е претендирало принудително заплащане на проценсите суми и че
„Топлофикация ****” ЕАД прилага института на погасителната давност. В случай на
желание от страна на клиента, дружеството сключвало споразумение съобразно решение №
331 на Столичен общински съвет, прието на заседание на 27.06.2013г. съгласно протокол №
42, с което приема и се съгласява да не претендира заплащане на погасени по давност суми.
Този способ се прилагал от 2013 г.. Ищецът не бил депозирал подобна молба към датата на
подаването на настоящия отговор, поради това настоящия съдебен спор бил ненужен.
Иска се на основание чл. 176 от ГПК, съда да разпореди ищецът Р. К. Д. да се яви
лично в открито съдебно заседание и да даде обяснение относно наличието на правен
интерес да води това дело, предвид факта, че дружеството няма принудителни претенции
към него, както и защо не се е възползвал от възможността да сключи споразумение с
„Топлофикация ****“ ЕАД, съобразно цитираното в предходния абзац, решение на СОС.
С оглед гореизложеното, счита, че с поведението си „Топлофикация ****” ЕАД не е
станала повод за завеждане на настоящото съдебно производство, поради което не следвало
да бъде натоварвано с разноски от воденето на същото.
3
По отношение на отрицателния установителен иск, че ищецът не дължал процесните
суми поради липса на облигационна връзка се твърди, че този иск бил недопустим.
Относно погасителната давност твърди, че вземането не се погасявало, а само
възможността му да бъде изпълнено принудително. Вземането можело да се изпълни
доброволно. Дори и погасено по давност, вземането продължавало да съществува в правната
действителност. Изпращането на писма, фактури и изобщо покани за плащане на погасените
по давност суми от кредитора свидетелства, че кредиторът поддържал, че има такова
вземане към длъжника. Фактът, че кредиторът кани длъжника да плати погасени по давност
вземания, или че води за тях счетоводство, не означавало, че кредиторът оспорва те да не са
погасени по давност - напротив, кредиторът бил пределно наясно, че тези вземания били
погасени по давност, но продължавал да се надява да получи плащане от длъжника - което е
негово право.
Поради това изпращането на писма, фактури и изобщо покани за плащане на
погасените по давност суми от кредитора и воденето на счетоводство за тях не обосновавало
правния интерес на ищеца от завеждане на предявените искове. По силата на съдебното
решение /тъй като нямало конститутивен ефект/ не може да бъде принуден кредитора да
отпише задълженията от счетоводно или да ги премахне от сайта на дружеството. Това още
веднъж доказвало липсата от интерес за воденето на такова производство, то е абсолютно
недопустимо.
В правната доктрина било прието, че отрицателният установителен иск, с който се иска
да се признае, че определено вземане е погасено по давност, когато този иск е предявен
самостоятелно и не е във връзка с инициирано заповедно производство бил недопустим. В
практиката се наложило неправилното разбиране, че когато такъв иск е „замаскиран“, чрез
съединяването му с друг иск /какъвто е и настоящия случай/, това било допустимо.
Иска се от съда да направи повторна преценка па допустимостта по отношение на
предявените искове, тъй като макар и вече веднъж направена от съда тази преценка, тя е на
базата само на формулираните от ищеца твърдения.
Иска се постановяване на решение, с което да се уважи исковата претенция и
присъждане на направените разноски но делото и юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт, съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималния размер на
адвокатските възнаграждения.
В проведеното съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител. В
писмено становище ищецът моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.
Ответникът чрез процесуалния си представител в писмено становище моли предявените
искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и да им бъдат присъдени
сторените разноски по делото.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
От Фактура № 001800439077/30.11.2020г. за отчетен период 01.11.2020-30.11.2020г.;
Съобщение към фактура № 001800439077,; Фактура № 001700554050/31.12.2020г. за отчетен
период 01.12.2020г.-31.12.2020г.; Съобщение към фактура № 001700554050,; Фактура №
001700436846/31.10.2020г.; Съобщение към фактура № 001700436846/31.10.2020г. се
установява, че ответникът е издал на ищецът горепосочените фактури.
С Фактура № 001800439077/30.11.2020г. за отчетен период 01.11.2020г. - 30.11.2020г.
ответното дружество е начислило на ищеца за отчетен период 01.11.2020г. – 30.11.2020г.
сума в размер на 164,53 лева за топлинна енергия за подгряване на вода, за отопление на
имот и за дялово разпределение, във фактурата е отбелязано неплатени търговски
4
задължения за изминал период към 14.12.2020г. в размер на 6602.48 лева. Със съобщението
по тази фактура е направено изравнение за реално консумирана топлинна енергия за
периоди през 2019г. и през 2020г..
С Фактура № 001700554050/31.12.2020г. за отчетен период 01.12.2020г.-31.12.2020г.
ответното дружество е начислило на ищеца за отчетен период 01.12.2020г.-31.12.2020г. сума
в размер на 155,69 лева за топлинна енергия за подгряване на вода, за отопление на имот и
за дялово разпределение, във фактурата е отбелязано неплатени търговски задължения за
изминал период към 14.01.2021г. в размер на 6797,19 лева. Със съобщението по тази
фактура е направено дялово разпределение за сезон 2020-2021г..
С Фактура № 001700436846/31.10.2020г. за отчетен ответното дружество е начислило
на ищеца за отчетен период 01.10.2020г.-31.10.2020г. сума в размер на 121.62 лева за
топлинна енергия за подгряване на вода, за отопление на имот и за дялово разпределение,
във фактурата е отбелязано неплатени търговски задължения за изминал период към
12.11.2020г. в размер на 6614,85 лева. Със съобщението по тази фактура е направено дялово
разпределение за сезон 2020-2021г..
Със Съобщение към фактура № **********/31.12.2017г.; Съобщение към фактура №
**********/30.11.2017г.; Съобщение към фактура № **********/31.10.2017г.; Съобщение
към фактура № **********/30.09.2017г.; Съобщение към фактура №
**********/31.01.2017г.; Съобщение към фактура № **********/31.01.2016г.; Съобщение
към фактура № **********/31.07.2016г. ответното дружество е изисквало от ищеца
заплащане на суми по фактура № **********/31.12.2017г. заедно с просрочени суми към
13.01.2018г. в размер на 4051,65 лева; по фактура № **********/30.11.2017г. заедно с
просрочени суми към 15.12.2017г. в размер на 4036,99 лева; по фактура №
**********/30.09.2017г. заедно с просрочени суми към 16.11.2017г. в размер на 4022,79
лева; по фактура № **********/31.10.2017г. заедно с просрочени суми към 16.11.2017г. в
размер на 4022,79 лева; по фактура № **********/30.09.2017г. заедно с просрочени суми
към 13.10.2017г. в размер на 4063,31 лева; по фактура № **********/31.01.2017г. заедно с
просрочени суми към 14.02.2017г. в размер на 6347,03 лева; по към фактура №
**********/31.01.2016г заедно с просрочени суми към 14.02.2016г. в размер на 5803,33
лева; по **********/31.07.2016г. заедно с просрочени суми към 15.08.2016г. в размер на
6121,93 лева.
От Заповед № 4527/07.07.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК се установява, че е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.20211110134917/2021г. на
Районен съд ****, с която е разпоредено ответника и Е.Н.Д.а да заплатят на ответното
дружество суми, представляващи цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2019г. – 30.04.2020г., ведно с обезщетение за забава.
От Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.09.2018г. се
установява, че е издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.64058/2017г. на Районен съд
****, с която е разпоредено ответника да заплати на ответното дружество суми,
представляващи цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013г. – 30.04.2015г.,
ведно с обезщетение за забава.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да
бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното
дружество претендираната от ответника сума, по партида с абонатен № 195327 в размер на
общо 1177,37 лв., представляваща начислена услуга за периода м/02/2012 г. - м/01/2013г. по
следните фактури: фактура № 35641248/2012 за месец 02 за сума в размер на 159.08 лв.,
5
фактура № 36060873/2012 за месец 03 за сума в размер на 116.51 лв., фактура №
36480306/2012 за месец 04 за сума в размер на 98.19лв., фактура № 37295066/2012 за месец
06 за сума в размер на 22.72 лв., фактура № 37641154/2012 за месец 07 за сума в размер на
73.94 лв., фактура № 39696289/2012 за месец 08 за сума в размер на 69.30 лв., фактура №
40015275/2012 за месец 09 за сума в размер на 75.50 лв., фактура № 40587792/2012 за месец
10 за сума в размер на 80.98 лв., фактура № 41008412/2012 за месец 11 за сума в размер на
129.77 лв., фактура № 41473177/2012 за месец 12 за сума в размер на 183.56 лв.,
фактура № 41934515/2013 за месец 01 за сума в размер на 167.82 лв., за имот находящ се в
гр. ****, ж.к. **** aп. 1 поради липса на облигационна връзка между страните, поради липса
на изпълнение в количествено и качествено отношение, в евентуалност поради погасяване
на процесните вземания по давност на основание чл.111, б.в от ЗЗД.
Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже, че ответникът претендира от него
заплащането на процесните суми посочени в исковата молба, като води счетоводство за тях
и иска заплащането им, в евентуалност при наличие на облигационна връзка между
страните и количествено и качествено изпълнение от страна на доставчика, че
претендираните вземания са погасени по давност.
В тежест на ответника е да докаже, че е налице облигационна връзка между страните
по повод доставена топлинна енергия по партида с абонатен № 195327 (инсталация №
**********), открита за апартамент № 1, находящ се на адрес: гр. ****, ж.к. ****за периода
м.02.2012г. – м.01.2013г., че през този период ответника е бил собственик или ползвател на
този обект, че е доставил фактурираната от него топлинна енергия в количествата посочени
във фактурите описани в исковата молба и в качеството отговарящо на БДС за
топлопреносна мрежа за периода м.02.2012г. – м.01.2013г. ,че фактурираната топлинна
енергия е правилно изчислена.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен
иск, е наличие на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на
спора за отричаното от него материално право, като бъде установено действителното правно
положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за
осуетяване на възникването на нов спор за материално право на същото основание. В
конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена в процесната
фактура, както и че между него и ответника е налице спор относно дължимостта на
процесната сума, който застрашава имуществената му сфера, с оглед възможността за
претендирането им по съдебен ред и принудителното им събиране обосновава правния
интерес на ищеца от предявените искове. Между страните е обявено за безспорно
установено, че ответникът е издал на ищеца процесните фактури, че води счетоводство за
сумите по тях. Това обстоятелство и предвид събраните по делото писмени доказателства,
от които е видно, че ответното дружество не е отписало процесните вземания и настоява за
заплащането им с изпращане на съобщения до ищеца, на които е поставил и печат
„ПРЕДСТОИ СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО“ обосновават правния интерес на ищеца от
предявените искове съответно тяхната доспустимост.
Ответникът не доказа наличие на облигационна връзка между него и ищеца по повод
доставка на топлинна енергия по партида с абонатен № 195327 (инсталация № **********),
открита за апартамент № 1, находящ се на адрес: гр. ****, ж.к. ****за периода м.02.2012г. –
м.01.2013г.. Ответникът не доказа, ищецът да е негов клиент на основание т.28б и т.41б от §
1 от ДЗ на ЗЕ, да е закупил фактурираната топлинна енергия и да е длъжен да я заплати.
Поради липса на облигационна връзка между страните процесните вземания се явяват
неоснователно претендирани от ответника съответно недължими от ищеца, а предявения иск
основателен.
6
За пълнота на изложението съдът посочва, че ответникът не доказа и останалите факти,
които са в негова доказателствена тежест, а именно че е доставил фактурираната от него
топлинна енергия в количествата посочени във фактурите описани в исковата молба и в
качеството отговарящо на БДС за топлопреносна мрежа за периода м.02.2012г. –
м.01.2013г., че фактурираната топлинна енергия е правилно изчислена. Дори и ответникът
да беше доказал горните факти, то предявените искове отново са основателни, тъй като
процесните вземания са погасени по давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД, защото са
периодични вземания за топлинна енергия и се погасяват след изтичане на 3-годишна
давност.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят разноските по производството. Съдът намира за неоснователно твърдението на
ответника, че не следва да се присъждат разноски в полза на ищеца, тъй като той не е бил
причина за завеждане на делото и признава иска. От писмения отговор на ответника се
установява, че той оспорва предявените искове, с изключение на този за погасяване по
давност на процесните вземания. В писменото му становище моли за отхвърляне на
исковата претенция. Поведението на ответника по претендиране на процесните вземания от
ищеца само по себе си е твърдения за тяхното съществуване и е повод за завеждане на
настоящото производство. Поради това съдът намира, че ответникът с поведението си е дал
повод за завеждане на исковата молба и следва да заплати сторените от ищеца разноски.
Според представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата по делото сторените от
ищеца разноски са следните: 51,41 лева – заплатена държавна такса. Адв.Б. и адв.И. –
процесуални представители на ищеца претендират заплащане на предоставената на ищеца
безплатна правна помощ и такова им се дължи. Видно от договора за правна помощ
процесуалните представители на ищеца адв.И. и адв.Б. са осъществявали безплатна правна
помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. На основание чл.38, ал.2 от ЗА съдът определя
адвокатското възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Предвид това и на основание чл.7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.И. и адв.Б. сума в размер на общо 320
лева – адвокатско възнаграждение за оказаната от тях безплатна правна помощ на ищеца по
делото, което следва да се заплати по равно на всеки от тях по 160 лева.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Р. К. Д. с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. ****, п.к. 1463, ул. *****, ет. 1 (офис-партер) срещу „Топлофикация ****“
ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. ****, ж.к. Красно село, улица "Ястребец"
№ 23Б, че Р. К. Д. с ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на Топлофикация ****“ ЕАД, ЕИК
********* сума в размер на общо 1177,37 лева по партида с абонатен № 195327,
представляваща начислена услуга за периода м.02.2012г. – м.01.2013г. за имот находящ се в
гр. ****, ж.к. **** aп. 1 за доставена топлинна енергия по следните фактури: фактура №
35641248/2012 за месец 02 за сума в размер на 159.08 лв., фактура № 36060873/2012 за месец
03 за сума в размер на 116.51 лв., фактура № 36480306/2012 за месец 04 за сума в размер на
98.19лв., фактура № 37295066/2012 за месец 06 за сума в размер на 22.72 лв., фактура №
37641154/2012 за месец 07 за сума в размер на 73.94 лв., фактура № 39696289/2012 за месец
08 за сума в размер на 69.30 лв., фактура № 40015275/2012 за месец 09 за сума в размер на
7
75.50 лв., фактура № 40587792/2012 за месец 10 за сума в размер на 80.98 лв., фактура №
41008412/2012 за месец 11 за сума в размер на 129.77 лв., фактура № 41473177/2012 за месец
12 за сума в размер на 183.56 лв., фактура № 41934515/2013 за месец 01 за сума в размер на
167.82 лв..
ОСЪЖДА Топлофикация ****“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. ****,
ж.к. Красно село, улица "Ястребец" № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на Р. К. Д. с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. ****, п.к. 1463, ул. *****. ет. 1 (офис-партер) сумата 51,41 лева лева,
представляваща заплатената държавна такса по делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Топлофикация ****“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр.
****, ж.к. Красно село, улица "Ястребец" № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К.И. Б. с ЕГН
**********, адрес гр. ****, п.к. 1463, ул. *****. ет. 1 (офис-партер) адвокатско
възнаграждение по делото в размер на 160 лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Топлофикация ****“ ЕАД, ЕИК *********, с адрес на управление: гр. ****,
ж.к. Красно село, улица "Ястребец" № 23Б ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. И. И. с ЕГН
**********, адрес гр. ****, п.к. 1463, ул. *****. ет. 1 (офис-партер) адвокатско
възнаграждение по делото в размер на 160 лева, на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок, считано от
връчване на страните на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
8