№ 5484
гр. София, 01.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20241110149797 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Постъпила е молба с вх. № 419045/27.12.2024 г. на заявителя ***, с която е направено
искане за изменение на определение № 50592/12.12.2024 г., постановено по настоящото
дело, в частта за разноските.
Поддържа се, че размерът на присъденото в полза на адв. Е. И. адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на
длъжника е прекомерен, тъй като не съответства на обема на извършените действия,
изразяващи се в подаване на възражение по образце, което не е необходимо да е мотивирано,
както и на фактическата и правна сложност на делото. Сочи, че аналогично приложение
следва да намери чл. 6, ал. 1, т. 5 от НМРАВ. Позовава се и на липсата на задължителен
характер на предвидените с тази Наредба размери, в какъвто смисъл е и практика на СЕС.
Насрещната страна – адв. Е. И. изразява становище за неоснователност на молбата и
направеното с нея искане, цитирайки съдебна практика на ВКС, на която се позовава.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (едноседмичен за
обжалване на определението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество – искането е неоснователно.
С определение № 50592/12.12.2024 г. съдът е обезсилил издадената по настоящото дело
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 28.08.2024 г. срещу длъжника Л. В. С., тъй като
спрямо нея не е предявен установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, като заявителят
*** е осъден да заплати в полза на адв. Е. И., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от
240,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство.
В случая, съдът изцяло се придържа към вече възприетите с определението от
12.12.2024 г. съображения относно начина на определяне на размера на следващото се в
полза на адв. И. адвокатско възнаграждение, като само за прецизност на изложеното следва
да се добави, че заповедното производство е уредено като едностранно, поради което именно
в чл. 7, ал. 7 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на
длъжника в заповедното производство може да се изрази в подаването на възражение по чл.
414 ГПК, подаването на възражение пред въззивния съд по чл. 423 ГПК, обжалването на
разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419 ГПК, отправяне на искане за спиране на
изпълнението по чл. 420 ГПК, обжалване на заповедта за изпълнение в частта за разноските
1
по чл. 413, ал. 1 ГПК. По отношение на разноските на длъжника, направени в хипотези на
обжалване на актовете на съда, приложение следва да намери нормата на чл. 11 от горната
Наредба. Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК също представлява вид
адвокатска защита, но макар за нея да се изисква учредяване на представителна власт, тя не
представлява процесуално представителство по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 3 ЗАдв. и чл. 7,
ал. 2 и ал. 7 от същата Наредба. Това е така, тъй като по възражението заповедният съд не
дължи произнасяне, а указания до заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК. Възражението няма самостоятелен характер и е само формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на
материалноправна защита на длъжника /в този смисъл е определение № 45/23.01.2019 г. по ч.
т. д. № 3074/2018 г. на ВКС, I ТО и определение № 140/19.03.2020 г. по ч. т. д. № 236/2020 г.
на ВКС, II ТО/. Изрично законът освобождава длъжника от задължението да мотивира
възражението си, което обуславя извод, че законодателят се дезинтересира от
основателността на възражението. Следователно, изходът на спора относно материалното
право на кредитора не е обусловен от преценка относно обоснованост или основателност на
възражението, подадено от длъжника. Ето защо, за осъществено процесуално
представителство на длъжника в рамките на заповедното производство не намира
приложение нормата на чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото предоставената правна защита и
съдействие, изразяваща се в подаване на възражение по чл. 414 ГПК не е сред изрично
предвидените в Наредбата случаи, то на основание § 1 от ДР на същата възнаграждението
следва да се определи по аналогия, като се изходи от вида на самото процесуално действие.
За възражението е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. за утвърждаване
на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и
други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на
правосъдието /обн. ДВ, бр. 15 от 21.01.2020 г./. Според утвърдените образци на заповед за
изпълнение към нея винаги е приложена бланка за възражение, която се връчва на длъжника
и която съдържа указания за попълването й, включително за необходимостта, когато част от
вземането се признава, това да се посочи изрично. Ирелевантно в случая е дали длъжникът
чрез процесуалния си представител е подал мотивирано възражение срещу издадената
заповед за изпълнение, тъй като това не е относимо към реда за определяне на разноските за
адвокатско възнаграждение. В случая, длъжникът има право на разноски по реда на чл. 6, т.
5, предл. последно от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата, установяваща минималния
размер на следващото се адвокатско възнаграждение за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението, остава неприложима спрямо дължимото възнаграждение за защита на
длъжника срещу заповедта за изпълнение, чрез депозиране на възражение по чл. 414 ГПК,
която форма на защита не е обусловена от материалния интерес. Тази уредба може да се
съотнесе само към заявителя, но не и към защитата на длъжника срещу заповедта за
изпълнение. Ето защо, при определяне на размера на адвокатското възнаграждение,
следващо се в полза на адв. Е. И. за осъщественото от нея в полза на длъжника безплатно
процесуално представителство по заповедното дело, съдът е съобразил конкретно
извършените от пълномощника процесуални действия, изразяващи се в подаване на
бланково възражение по чл. 414 ГПК, поради което е възприел, че като основа за определяне
на следващото се адвокатско възнаграждение следва да послужи сумата от 200,00 лв.,
установена в разпоредбата на чл. 6, т. 5, предл. последно от Наредба № 01/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие от 14.09.2024 г./, която е приложима
по аналогия съгласно § 1 от ДР на същата /в този смисъл е определение № 102/14.03.2022 г.
по ч. т. д. № 2481/2021 г., I, т. о. на ВКС/. Тук следва да се отбележи, че именно за
2
аналогично приложение на чл. 6, т. 5, предл. последно от горната Наредба претендира и
заявителят *** с молбата си по реда на чл. 248 ГПК, което настоящият съдебен състав е
възприел с определението си от 12.12.2024 г., чието изменение в частта за разноските се
иска, без да става ясно защо се счита, че в този случай размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение според него би се равнявал на 60 лв. с ДДС, а не на 240 лв. с ДДС.
Очевидно е, че няма спор относно приложимия ред за определяне на възнаграждението – по
чл. 6, т. 5, предл. последно от горната Наредба, а единствено по отношение на неговия
размер, който според действащата редакция на същата към датата на сключване на договора
за правна защита и съдействие - 14.09.2024 г. се равнява на 200,00 лв., а не на 50,00 лв.,
както се претендира от заявителя.
С оглед на изложеното, направеното с молба с вх. № 419045/27.12.2024 г. на заявителя
*** искане за изменение на определение № 50592/12.12.2024 г., постановено по настоящото
дело, в частта за разноските е неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с молба с вх. № 419045/27.12.2024 г. на
заявителя *** искане за изменение на определение № 50592/12.12.2024 г., постановено по
настоящото дело, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3