Р Е Ш Е Н И
Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 20.05.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА
КОЛЕГИЯ, ІV” в” състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена
Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова
Златка Чолева
при
участието на секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от
съдия Зл.Чолева гр.дело № 9843 по описа
за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД срещу решение под № 386343 от 17.04.2018г.
на СРС, 47 състав, постановено по
гр. дело № 36837/2017г., с
което по отношение на жалбоподателя е признато за установено на основание
чл.124,ал.1 от ГПК, че Р.В.Г. не дължи
на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 748,54лв.,
представляваща цена на ел.енергия, начислена
от ответника по фактура № **********/ 18.05.2016г. въз основа на корекция по констативен
протокол № 3016537 от 06.12.2016г. за обект , находящ се в с.Сапарево, община
Сапарева баня, ул.“********с кл.№ ********.
Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, „Ч.е.Б.“ АД поддържа доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Поддържа
неправилност на изводите на първата инстанция, с които е прието, че ищецът не е надлежно уведомен преди
проверката, извършена на електромера, което опорочава характера на констативния
протокол /КП/ като официален документ;
че не са ангажирани доказателства за факта ищецът да е търсен и да не е
намерен или да е отказал да подпише протокола за проверката; че не са спазени
ОУ на „Чез Разпределение“ при съставяне на КП, което опровергава
доказателствената му сила; че потребителят не носи отговорност за
неизправността на СТИ , както и на
извода, че клаузата в ОУ на доставчика , даваща правото на ответника за
едностранна корекция е нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП
и на основание чл.146 от ЗЗП. Твърди, че липсва нормативно правило, което да го
задължава да уведомява потребителя преди извършване на проверката. Що се отнася
до факта, че при самото извършване на проверката потребителят не е бил открит-
твърди, че той се установява от съдържанието на КП, в който е отразен. Твърди, че от него е спазена процедурата ,
регламентирана от приложимите към релевантния момент ПИКЕЕ /отм./, като е
доказано и наличието на предпоставките за извършване на корекцията. Моли
настоящата инстанция да съобрази , че правото му на корекция е установено с
ПИКЕЕ /отм./ , а не произтича от ОУ, както неправилно е прието с обжалваното
решение, както и факта, че ищецът-потребител е уведомен за извършената корекция
с представеното по делото писмо от 17.05.2017г.
и обратната разписка за връчването му.
Възразява, че при извършена корекция по реда на ПИКЕЕ/отм./ не е
необходимо доказване на вина на потребителя за неизмереното или грешно измерено
количество на ел.енергия, поради манипулация на СТЕ. С изложените доводи, подробно развити в
жалбата, въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемият
Р.В.Г., оспорва жалбата като неоснователна и заявява искане за
потвърждаване на атакуваното с нея решение като законосъобразно и правилно.
Намира за правилен извода на първата инстанция, с който е прието, че
отговорността на потребителя може да бъде ангажирана само в хипотезата, при
която е доказано безспорно, че неточното измерване е резултат от
нерегламентирано вмешателство в СТЕ, като ответникът в тази връзка следва да
установи, че от негова страна са били спазени всички изисквания относно
експлоатацията на мрежата и СТЕ.
Възразява, че от въззивника-ответник не е спазено изискването на чл.98а,
ал.2 , т.6 от ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./, свързано със задължението му да
измени ОУ, като в тях бъде включен ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция на сметка. Поддържа, че с
клаузата на чл.17 от ОУ е предвидено
задължение за ответника за уведомяване, но не е регламентиран редът за
извършване на уведомяването. Във връзка
с последния довод се позовава на съдебна практика. Моли съда да съобрази и висящото пред ВАС
производство пред ВАС по оспорване нормите на чл.48-чл.51 от ПИКЕЕ /отм./ , с
оглед заявеното от него възражение за липса на законова делегация на ДКЕВР за
приемане на тези норми. Твърди, че
нормата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ не установява такава законова делегация, като
заявява искане незаконосъобразността на нормата на чл.48 от ПИКЕЕ /отм./ да
бъде установена инцидентно от съда в настоящото производство по реда на чл.17 ,
ал.2 от ГПК. С оглед изложените
съображения, подробно развити в депозирания по делото писмен отговор на
жалбата, ищецът заявява искане за потвърждаване на първоинстанционното решение
, с присъждане на разноските, направени във въззивното производство.
Софийски
градски съд, като обсъди становищата и
доводите на страните и доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок , от легитимирано
лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, предявен от Р.В.Г. срещу „Ч.Е.Б.“ АД , с предмет - признаване
за установено, че Р.В.Г. не
дължи на „Ч.Е.Б.“ АД - сумата от
2 218,33лв., представляваща цена на ел.енергия, начислена от ответника по фактура № **********/
18.05.2017г. въз основа на корекция по
констативен протокол № 3106537 от 06.12.2016г за обект , находящ се в
с.Сапарево, община Сапарева баня, ул.“********с кл.№ ********..
С обжалваното решение исковата претенция е уважена
като основателна.
При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав не споделя правните изводи на първоинстанционния
съд, с които е мотивирана
основателността на предявения отрицателен установителен иск, като намира същите
за неправилни. Настоящият съдебен състав приема, че предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и като такъв- следва да бъде отхвърлен.
Между страните по делото няма спор, че са обвързани от
валидно облигационно правоотношение с предмет- доставката на ел.енергия за
процесния имот, възникнало от сключен между тях договор по чл.98“а“ от ЗЕ. Няма спор, че за собствения на ищеца процесен
недвижим имот е доставяна ел.енергия от страна на ответника. Правният спор е
относно дължимостта на процесната сума, която е начислена от ответника като
корекция въз основа на констативен протокол /КП/ № 3016537 от
06.12.2016г. по реда на чл.48 от
ПИКЕЕ /отм./. Настоящият съдебен състав
приема за незаконосъобразен извода на
първоинстанционния съд, с който е прието, че от събраните по делото
доказателства не е доказано наличието на нормативно установените предпоставки за
извършване на корекцията и въз основа на нея- за начисляване на процесната сума
като дължима от ищеца за нормативно установения период от време на неточното
измерване на ел.енергия, доставена за имота му.
На първо място, настоящият съдебен състав приема, че КП е съставен по реда на чл.47 от ПИКЕЕ
/отм./, а не по реда на ОУ на „Чез
Разпределение България“ АД, поради което неправилни са изводите на първата
инстанция за допуснати нарушения на посочените ОУ при съставяне на КП.
С нормата на чл.83,а.1,т.6 и чл.83,ал.2 от ЗЕ/в
приложимата към конкретния релевантен момент на съставянето на констативния
протокол и периода на корекцията редакция, публ. в ДВ, бр.54/ 2012г.- в сила от
17.07.2012г./, на ДКЕВР /със сегашно наименование КЕВР/ е делегирано правомощието за приемане на
подзаконов нормативен акт- Правила за измерване на количеството ел.енергия,
включително и установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия . В
изпълнение на законовата делегация на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от ЗЕ , от ДКВР с протокол № 147/ 14.10.2013г., обн.
В ДВ, бр.98/12.11.2013г. са приети ПИКЕЕ. , които са в сила от 16.11.2013г. и са
отменени с влязло в сила на 23.11.2018г. решение на ВАС, но са приложими към
исковия период, съгласно нормата на чл.195, ал.1 от АПК. Неоснователно е
възражението на ищеца, че законовата делегация на горепосочените норми е
ограничена единствено до установяването на случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел.енергия и не включва правото на ответника за
корекция в тези случаи и съответно- за ангажиране отговорността на потребителя
за заплащане на тази ел.енергия. Нормата
на чл.83,ал.1,т.5 от ЗЕ изрично
постановява, че правилата следва да съдържат регламентацията на измерването на
ел.енергия, включително и в случаите на неизмерена, неточно или неправилно
измерване, като в последния случай
именно поради липсата на обективни данни за точното количество ел.енергия, измерването се извършва по нормативно
установената формула. Неоснователно е
възражението на ищеца, че законовата делегация на горепосочените норми е
ограничена единствено до установяването на случаите на неизмерена, неправилно
измерена и/или неточно измерена ел.енергия и не включва правото на ответника за
корекция в тези случаи и съответно- за ангажиране отговорността на потребителя
за заплащане на тази ел.енергия. Нормата
на чл.83,ал.1,т.5 от ЗЕ изрично
постановява, че правилата следва да съдържат регламентацията на измерването на
ел.енергия, включително и в случаите на неизмерена, неточно или неправилно
измерване, като в последния случай
именно поради липсата на обективни данни за точното количество ел.енергия, измерването се извършва по нормативно
установената формула. В конкретния случай КП № 301653 от 06.12.2016г. е съставен в съответствие с
изискванията на разпоредбата на чл.47, ал.2 и ал.3 от ПИКЕЕ /отм./, след
извършена проверка по реда, регламентиран от
чл.41-чл.44 от ПИККЕ /отм./. При извършената проверка е установено,
че пломбата на щита на таблото е
нарушена, държавните пломби /фирмена и метрологична/ и холограмните стикери са
нарушени. Установено е при извършеното замерване с еталонен уред, че отчитаната
от електромера консумирана ел.енергия е с грешка от 84,65% - минус. От
констативният протокол се установява, че електромерът, монтиран на процесния
имот с фабричен номер 3413193 е демонтиран и на негово място е монтиран нов,
като демонтираният електромер е поставен в безшевен чувал , пломбиран с пломби
с № NTZ0B0002993
, 510-001533.
От протокола на БИМ под № 716/ 09.05.2017г.- за
извършена метрологична експертиза на гореописаният демонтиран електромер се
установява, че от вътрешната страна на клемния блок между входа и изхода на
токовата верига допълнително е поставен меден проводник /шунт/ в резултат, на
който е изменена схемата на свързване и е постигнато отклонение на
преминаващата през електромера ел.енергия, като
тя не се отчита на показващото устройство и е налице грешка при отчитането от минус
82,00% / минус 84,00%. Въз основа на
констатациите на извършената експертиза от БИМ, законосъобразно корекцията е
извършена на основание нормата на чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ /отм./. Следва да се
посочи, че в конкретния случай наличието или липсата на реализирано
противоправно въздействие върху СТЕ от
страна на ищеца-потребител или трето лице противоправността има правно значение само за ангажиране на
наказателната отговорност на установения автор на деянието, но е ирелевантна за
ангажиране на гражданската отговорност на ищеца-потребител за заплащане на
претендираната от него сума, представляваща цена на ел.енергия, тъй като
дължимостта на последната е обусловена единствено от получената доставка на
ел.енергия, което не е била измерена в доставения обем в резултат на
въздействието върху уреда за измерване, поради което размерът на дължимата цена
се определя по нормативно установената формула. Ето защо и ПИКЕЕ /отм./ не установяват нормативно
изискване за доказване на конкретно виновно поведение от страна на
ищеца-потребител, което да е причинило промяната в схемата на свързване на
уреда за търговско измерване, поради което неоснователно се явява заявеното от
него възражение за недоказано по делото виновно поведение от негова страна, в
резултат на което да е осъществено въздействието върху измервателния уред,
доколкото от приетото по делото експертно заключение на БИМ се установява, че
СТЕ не измерва доставената ел.енергия изцяло.
В този смисъл са разрешенията на съдебната практика, която се споделя от
настоящия съдебен състав – постановените по реда на чл.290 от ГПК – Решение №
115/20.05.2015г. по гр.дело № 4907/2014г. на ІV ГО на ВКС, Решение №
164/02.03.2016г. по гр.дело № 2446/2014г. и решение № 118/ 18.09.2017г. по
т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на ВКС, с които е прието, че до влизане в сила на
ПИКЕЕ /т.е.- до 16.11.2013г./ не
съществува нормативно основание за ответника – като доставчик на ел.енергия,
едностранно да коригира сметките на потребителите при наличието само на
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на ел.енергия,
без да е доказан периодът на неточното/неотчетено измерено количество
ел.енергия и без доказано виновно поведение на потребителя, резултат, от което
да е неточно измерената или неизмерена ел.енергия, поради което за периода
преди 16.11.2013г. е в сила
постановената задължителна практика на ВКС, касаеща едностранните корекции на
сметките за ел.енергия от страна на ответника. С цитираните по-горе решения е
прието, че с влизане в сила на изменението на чл.83,ал.1,т.5 и чл.83,ал.2 от
ЗЕ и приетите в изпълнение на това
изменение ПИКЕЕ /отм./ е създадена нова правна уредба, която регламентира
нормативен ред за измерване на количеството ел.енергия и в случаите на неточно
отчитане или неотчитане на доставена ел.енергия, без да е доказано виновно
поведение от страна на потребителя,
довело като резултат до неточното измерена или неотчетена ел.енергия,
/такова не се изисква от нормата на чл48 от ПИКЕЕ- отм./, като корекцията на
задълженията на потребителя във връзка с това е ограничена за период до 90 дни,
назад, от датата на установяване на повредата или неточността на електромера
/чл.49,ал.2 от ПИКЕЕ- отм./. Прието,
че в договорните отношения между
страните по принцип важи правилото на
чл.81 от ЗЗД /за виновния характер на договорната отговорност/, освен в
случаите, когато приложението му е нормативно
изключено и е предвидена обективна /безвиновна/ отговорност, каквато е
тази, регламентирана с нормата на чл.48 от ПИКЕЕ /отм./. В последната хипотеза правно значение има
единствено безспорно доказания по делото факт, че СТЕ не е измервало
доставяната до имота ел.енергия в пълен размер, като ирелевантен е фактът дали
неизправността на СТЕ е резултат от обективна причина или от субективно
въздействие на конкретно лице.
Видно от съдържанието на КП, който не е оспорен в тази
му част от ищеца, последният е търсен при извършване на проверката, но не е
намерен на обекта /къща/, поради което и проверката е извършена в присъствието
на двама свидетели от Федерацията на потребителите, които са удостоверили
констатациите от проверката с подписите си на КП. Последният факт изрично е потвърдено и със
събраното във въззивното производство по реда на чл.266,ал.3 от ГПК гласно
доказателство- показанията на св.И.И.. Т.е. по делото е безспорно установено,
че КП е съставен по реда и в
съответствие с нормата на чл.47,ал.3 от ПИКЕЕ /отм./ и напълно неправилен е
извода на първата инстанция, с който е прието, че той е съставен в нарушение на
неприложими и неуточнени с обжалваното решение- клаузи от ОУ.
На следващо място, от приетото по делото във
въззивното производство по реда на чл.266,ал.3 от ГПК и неоспорено заключение
на СТЕ се установява, че на корекцията на консумираната ел. енергия е математически точно изчислена по реда на
чл.48,ал.1,т.1 от ПИКЕЕ /отм./. С приетото по делото и неоспорено заключение на
СТЕ е потвърдена констатацията и по протокола на БИМ, че е налице изменение на
електрическата схема на електромера, която е резултат от целенасочено
въздействие върху СТИ в защитената му вътрешност. По делото се установява, че доставката на
ел.енергия е извършена през процесния период от време, като този факт не се и
оспорва от ищеца, но това реално доставено количество не е отчетено или е отчетено
неточно, поради което в резултат на нейното неотчитане или неточно
отчитане, количеството й се определя по
нормативно определена формула, която е спазена, съгласно заключението на СТЕ, а
не се и оспорва от ищеца. Що се отнася
до периода на корекцията- при липса на доказателства за предходно извършена
проверка на уреда за търговско измерване /както при дадения казус/, периодът на
корекцията е ограничен до 90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена
възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по
правоотношението, предвид вероятността неизмерената или неточно измерената
ел.енергия да е както за период от 2 дни, така и в пъти повече от 90 дни. Въведеният период , за който е допустима
корекцията, цели да гарантира именно равнопоставеност на страните и
разпределението на риска между тях от неизмерената или неточно измерената
ел.енергия, като гаранция за недопустимост на неоснователното обогатяване на
някоя от тях.
На настоящия
съдебен състав е служебно е известно решение № 12897/01.12.2015г. по адм.дело №
9462/2014г. на ВАС и окончателното решение от 06.02.2017г. на 5-чл. състав на ВАС по адм.дело №
2385/2016г., като с последното ПИКЕЕ са
отменени, с изключение на нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ,
които са приложимите в конкретния случай.
На настоящия състав са служебно известни и решение № 2315/ 21.02.2018г.
по адм.дело № 3879/2017г. и влязлото в сила решение № 13691/ 08.11.2018г. по
адм.дело № 4785/ 2018г. на 5 чл. състав на ВАС, с което първото решение е
потвърдено и с които са отменени и нормите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от
ПИКЕЕ. В тази връзка следва да се посочи,
че тези съдебни решение за отмяна имат действие само за в бъдеще – от
момента на влизането им в сила, съгласно изричното разпореждане на нормата
чл.195,ал.1 от АПК, поради което и постановената с тях отмяна на нормите на
ПИКЕЕ не рефлектирала върху приложимите
правни норми за конкретния казус.
На последно място, настоящият съдебен състав намира за
неправилен извода на първата инстанция, с който е прието, че в конкретния
случай не е доказано наличието на
втората нормативно установена предпоставка с разпоредбата на чл.98“а“,ал.1 от
ЗЕ - за ангажиране безвиновната отговорност на ищеца и съответно- за
неоснователно възражението на ищеца за
неизпълнено от ответника задължение по чл.98,“а“,ал.2,т.6 от ЗЕ- за
приемане на Общи условия, в които да е установен редът за уведомяване на
потребителя за извършената корекция. В
приложимите към исковия период ОУ, /представени по делото/ е предвидено изрично
връчване на констативния протокол за корекцията на потребителя с клаузите на
чл.17 и чл.18 от тях. Нормата на
чл.98“а“,ал.2,т.6 от ЗЕ безспорно цели да гарантира защитата на потребителя, но
тя в конкретния случай реално е обезпечена от ответника, тъй като ищецът е
надлежно уведомен за корекцията по реда, установен с горепосочените клаузи на
ОУ с представеното по делото писмо с
изх.№ NTZ69301/ 17.05.2016
г. , /л.66 от делото на СРС/ и предложение за корекция на сметка от
18.05.2017г. / л.64 от делото на СРС/, връчени на ищеца с писмо с обратна
разписка на 20.05.2017г. /л.63 от делото на СРС/. Нещо повече, дори и при
липсата на уведомяване, за ищеца съществува гарантираната правна възможност да
заяви и докаже своите оспорвания на констатациите в КП в рамките на исковия
процес, като липсата на надлежно уведомяване има правно значение само при
разрешаването на въпроса за наличието или липса на забава на потребителя за
изпълнение на задължението за заплащане на сумата по корекцията. Настоящият
съдебен състав споделя дадените в този смисъл разрешения на съдебната практика
на ВКС – постановените по реда на чл.290 от ГПК- Решение № 118 от 18.09.2017г.
по т.дело № 961/2016г. на ІІ ТО на ВКС и
Решение № 124 от 18.06.2019г. по гр.дело № 2991/2018г. на ІІІ ГО на ВКС. С оглед изложените мотиви, съдът намира за
неоснователно възражението на въззивника-ищец за недължимост на исковата сума,
основано на твърдяно нарушение на нормата на чл.98“а“,ал.1 от ЗЕ.
Тъй като изводите на настоящата инстанция не съвпадат с тези
на първата, обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло и вместо него-
постановено друго, с което предявеният отрицателен установителен иск да бъде
отхвърлен, тъй като с оглед гореизложените мотиви, съдът приема, че е доказана
дължимостта на исковата сума от страна на ищеца-потребител на ел.енергия за
процесния период от време.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3, вр. с
ал.8 от ГПК, ищецът дължи на ответника направените от последния разноски пред
първата инстанция в размер на 100лв.-юрисконсултско възнаграждение, както и за
въззивното производство в общ размер на 325,00лв., , включващи държ.такса по жалбата
от 25,00лв., депозит за вещо лице от 200,00лв. и 100лв.-юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение под № 386343 от 17.04.2018г.
на СРС, 47 състав, постановено по
гр. дело № 36837/2017г., ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения от Р.В.Г., с ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“
АД, с ЕИК ********отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1
от ГПК , с предмет- признаване за
установено, че Р.В.Г. не дължи на „Ч.Е.Б.“
АД - сумата от сумата от 748,54лв., представляваща цена на ел.енергия,
начислена по фактура № **********/ 18.05.2016г. въз основа на корекция по констативен
протокол № 3016537 от 06.12.2016г. за обект- къща , находяща се в с.Сапарево,
община Сапарева баня, ул.“********с кл.№ ********.
ОСЪЖДА Р.В.Г. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД – сумата от 100,00лв. – разноски по делото за първата инстанция и сумата от 325,00лв.
– разноски за въззивното производство, на основание
чл.78,ал.3, вр. с ал.8 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
/о.м./ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Особено мнение на съдия А.Александрова на решението по гр.д.№ 9843/18 г. от
20.05.2020 г.
Не съм съгласна със становището на мнозинството от членовете на съдебния
състав, че следва да бъде отменено решението на СРС, с което е уважен
предявеният отрицателен установителен иск.Считам, че от събраните доказателства
не се установи, че въззивникът е доказал в негова полза да е възникнало право
да извърши едностранно корекция на сметката на ищцата.С изменението на Закона
за енергетиката с ДВ бр. 54/ 2012 г. е предвидено законово основание за крайния
снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.
98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. правото за извършване на
корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия при
кумулативното наличие на следните две предпоставки: 1. предвиден в общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка и 2. налични правила за измерване
на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за
предоставената електрическа енергия.В този смисъл са Р № 111/ 17.07.15 г. по т.
д. № 1650/14 г. на ВКС, I ТО; Р № 173/ 16.12.15 г., по т. д. № 3262/14 г. по
описа на ВКС, ТК, II ТО; Р №
115/20.05.15 г. по гр.д.№ 4907/14 г., IV ГО; Р № 166/16 г.,
т.д.№ 1797/14 г., II ТО; Р № 164/16 г. по т.д.№ 2446/14 г. II ТО; Р № 203/16 г. по т.д.№ 2605/14 г. на ВКС, I ТО на ВКС, постановени
по чл.290 ГПК/.
Въззивникът, чиято е доказателствената тежест, не е доказал, че след
влизане в сила на разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е приел нови общи
условия или е изменил действащите преди това такива, като включи в тях клауза,
която да установява ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметки при доказано неточно отчитане на потребената енергия. Представените по
делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. и изменени
и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР не съдържат клауза, с
която да се урежда реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за
извършване на корекция на сметка.В чл. 17, ал.2 и чл.18 от ОУ е предвидено
единствено задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента
за вече извършената корекция на сметка, но в тази клауза не е регламентиран
реда, по който да се извършва корекцията.
Поради изложените съображения по делото не е установено да е изпълнен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител на електрическа
енергия да коригира сметката на ищеца и за него не е възникнало задължение да заплати
цената на неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция
на сметката за минал период и предявеният иск е основателен.
Съдия:
/А.Александрова/