Определение по дело №83/2020 на Апелативен съд - Варна

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№ 131/27.02.2020г.

гр.Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                            

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 83/2020г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 и сл. ГПК.

            Образувано е по частна жалба на М.К., гражданин на Република Италия, чрез процесуален представител адв.Д.Г.Д. от САК против определение № 25/03.01.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2094/2019г., с което производството по делото в частта относно предявени от жалбоподателя искове за прогласяване нищожността на споразумение от 11.01.2019г. поради липса на основание и поради невъзможен предмет, е прекратено, на основание чл.129 ал.3 ГПК.

Твърди се в жалбата, че така постановеното определение е необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че с уточнителна молба от 03.12.2019г. са изпълнени дадените от съда указания в цялост, като са посочени фактическите обстоятелства, на които се основава иска за нищожност на процесното споразумение, а формулираният петитум съответства на изложената фактическа обстановка. Излагат се съображения, че направените от съда изводи относно тези искове са преждевременни. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

На основание чл.130 ГПК препис от жалбата не е изпращан на насрещната страна.

Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна, по следните съображения:

                Първоинстанционното производство е образувано по предявени от жалбоподателя срещу Д.Г.Д.искове за прогласяване нищожността на сключено между тях споразумение от 11.01.2019г. и връщане на платени въз основа на това споразумение суми.

Изложените в исковата молба твърдения са, че процесното споразумение е нищожно поради противоречието му с добрите нрави, липса на основание и предмет, като наведените фактически доводи за тази нищожност са, че ищецът има сериозни съмнения относно бащинството на детето, за което със споразумението се е съгласил да заплаща издръжка, определеният в него размер на същата е изключително завишен спрямо обичайно установените размери, не кореспондира с нуждите на детето и целта на издръжката, поради което и това му задължение е нееквивалентно на насрещните престации.

При тези твърдения правилно окръжният съд е приел, че липсват фактически основания, въз основа на които се твърди, че процесния договор е лишен от основание и предмет. Самото позоваване на порока не е достатъчно да се приеме като основание на иска. Последното се извежда от твърденията за конкретни факти, а подвеждането им под съответната правна норма дава правната им квалификация, като съдът не е обвързан от дадената такава от страната. В същото време разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 ГПК изисква като условие за редовност на исковата молба посочването на обстоятелствата /твърдения по фактите/, на които се основа искането.

Ето защо с определение от 20.11.2019г. първоинстанционният съд е дал

законосъобразни указания на жалбоподателя-ищец за посочване на фактическите обстоятелства, въз основа на които се иска прогласяване на нищожност поради липса на предмет и липса на основание.

            С депозираната в срок молба е посочено, че исковете за нищожност се основат на твърденията, че ищецът не е баща на детето, което е припознал, поради което и заплащането на издръжка е в пълно противоречие със житейската и правна справедливост, липсва насрещна престация по споразумението, съответно еквивалентна такава на поетото от него задължение за издръжка.

            При тези уточнения изводът за липса на фактически твърдения, които да са относими към искането за прогласяване нищожността на процесното споразумение поради липса на основание /знание у страните към датата на сключване на споразумението, че ищецът не е баща на детето/ и поради липса на предмет /невъзможна престация/ е законосъобразен. Това има за последица и неотстраняване нередовността на тези искови претенции.

            Изложените в частната жалба доводи, че съдът е следвало да се произнесе по нищожността, претендирана на тези две основания с решението си са неоснователни.

            Съдът дължи произнасяне само по редовна искова молба, очертаваща предмета на спора и вида на търсената защита, каквото процесуално условие в случая не е налице.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 25/03.01.2020г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 2094/2019г., с което производството по делото в частта относно предявени от жалбоподателя искове за прогласяване нищожността на споразумение от 11.01.2019г. поради липса на основание и поради невъзможен предмет, е прекратено, на основание чл.129 ал.3 ГПК.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд, при условията на чл.280 ГПК, в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                             

2.