№ 328
гр. София, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани З.а
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора Д. С. З.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно административно
наказателно дело № 20221100600886 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Решение от 17.11.2021г. по НАХД № 11693/2020 г., СРС, НО, 105 състав, е
признал обвиняемия АТ. Б. СР. за невиновен в това, че на 12.02.2020г. около 19.10ч. в
гр.София, пред вх. Б на чл. 520 в ж.к. Люлин чрез нанасяне на удар с ръка /юмрук/ в
областта на главата на Е.Н.Д., причинил на последната лека телесна повреда, изразяваща се
в субконюнктивален кръвоизлив на лявата очна ябълка, което увреждане е реализирало
медико-биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
като деянието е извършено по хулигански подбуди /при липса на личен мотив, без да е
предизвикан от пострадалия, при демонстрация на ненаказаност и пренебрежение на
установените правила и норми, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната
неприкосновеност и достойнство на отделната личност, поради което и на основание чл.
378, ал. 4, т. 2 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 от НК.
Срещу решението в законоустановения срок е постъпил въззивен протест от
прокурор при СРП, в който се излагат твърдения за неправилност на постановеното
решение. Приема се, че по делото са събрани достатъчно доказателства за извършване на
престъплението, такова, каквото то е описано в постановлението на прокурора с
предложение за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност и налагане
на административно наказание по реда на чл. 78а НК. Отправя се искане за отмяна на
решението на първата инстанция и постановяване на ново, с което обвиняемият да бъде
признат за виновен в извършването на престъплението, за което е бил предаден на съд. В
протеста не се правят доказателствени искания.
В съдебно заседание пред въззивния съд прокурорът от СГП не поддържа протеста
1
и допълнението към него. Счита, че решението на първия съд е законосъобразно и
обосновано и предлага същото да бъде потвърдено.
Обвиняемият С. редовно уведомен, се явява лично пред въззивната инстанция и в
предоставеното му право на лична защита и последна дума моли да се потвърди
първоинстанционното решение, тъй като е бил порвокиран от поведението на св. Д., която
блъскала него и баща му, който бил болен и отправяла обидни изрази по негов адрес.
Софийският градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам
служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Протестът е неоснователен.
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е събрал всички относими
към предмета на делото доказателства чрез обясненията на обв. С., показанията на
свидетелите Е.Н.Д., включително тези дадени на фазата на досъдебното производство, Б.А.
С., Х.П.Б., Е.М.М., справка за съдимост на обвиняемия С., писмо с вх. №
21021089/31.03.2021г., писмо с вх. № 21021116/31.03.2021г., писмо с вх. №
21022815/07.04.2021г. с приложение (справка картон на водача, Протокол за ПТП № 1772067
от 12.02.2020г. и справка от АИС-КАТ), писмо с вх. № 21025892/21.04.2021г. с приложение
(пр. пр. № 9618/2020г. по описа на СРП, съдържаща: постановление от 28.05.2020г. по пр.
пр. № 9126/2020г. по описа на СГП, постановление за отказ да се образува досъдебно
производство по пр. пр. № 9618/2020г. по описа на СРП, жалба, съдебномедицинско
удостоверение № 51.02/2020г., съдебномедицинска експертиза), както и приобщените на
основание чл. 283 от НПК протоколи и други писмени доказателства, съдържащи се в ДП №
249/2020г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 5969/2020г. по описа на СРП, както и
съобщение за извършено престъпление, протоколи за разпознаване на лица, протокол за
ПТП № 1772067 от 12.02.2020г., протоколи за предупреждение, декларации, заповед за
задържане на лице, протокол за личен обиск, съдебномедицинско удостоверение №
51.02/2020г., справка в унифицираната информационна система на Прокуратурата на
Република България, протокол за доброволно предаване, характеристика, включително
заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска експертиза, комплексна
съдебно психиатрична и съдебно-психологична експертиза, аудио-техническа експертиза.
При извършен собствен анализ на събраните в хода на първостепенното съдебно
производство доказателствени източници, настоящият съдебен състав достигна до
фактическа обстановка, тъждествена с възприетата от контролирания съд:
Обвиняемият АТ. Б. СР. е роден на ****г. в гр. София, живущ в гр. София, ж.к.
„Свобода“, ул. ****, EГH **********, българин, български гражданин, със средно
образование, неосъждан, неженен, работи като таксиметров шофьор.
На 12.02.2020г., около 19:10 часа, свидетелят Е.Н.Д. паркирала управлявания от нея
лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, е peг. № **** в гр. София, ж.к. „Люлин“, на
улицата пред бл. 520, вх. Б. По същото време свидетелят Б.А. С. управлявал лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 220“, с peг. № **** на същата улица пред бл. 520, като в
автомобила се намирал и неговият син - обвиняемият С.. Поради множеството паркирани
автомобили от двете страни на улицата, преминаването по нея било затруднено, поради
което между управлявания от свидетеля С. автомобил и паркираното от свидетеля Д.
превозно средство било реализирано пътнотранспортно произшествие.
Свидетелят Б. С. спрял своя автомобил и слязъл от него, като обвиняемият С. също
слязъл от превозното средство и между двамата и свидетеля Д. възникнал вербален спор
относно причините за транспортния инцидент. Свидетелят Д. демонстрирала агресивно
спрямо обвиняемия С. и неговия баща поведение, като им отправила груби реплики и
закани. В този момент свидетелят Д. и нейната майка - М.Й. Д., която също се намирала на
2
местопроизшествието нападнали обвиняемия С., като му нанесли удари с ръце и крака,
вследствие на което му причинили охлузвания на лявата ръка и десния крак с кръвонасядане
на десния крак. Обвиняемият С. от своя страна също нанесъл удар с юмрук в областта на
главата на свидетеля Д., с което й причинил субконюнктивален кръвоизлив на лявата очна
ябълка, което увреждане реализирало медико-биологичния признак „временно разстройство
на здравето, неопасно за живота“. След това обвиняемият С. и свидетелят С. се насочили
към своя лек автомобил, качили се в него и напуснали местопроизшествието. Свидетелят Д.
сигнализирала за случилото се, като се обадила на тел. 112. На мястото се отзовал екип на
ОПП-СДВР, като полицейските служители съставили съответния Протокол за ПТП. На
следващия ден свидетелят Д. подала сигнал в 09 РУ-СДВР за упражнената спрямо нея
физическа агресия от обвиняемия С.. На 20.02.2020г. обвиняемият С. също подал жалба в 09
РУ-СДВР срещу свидетеля Д., за което била образувана пр. пр. № 9618/202Ог. по описа на
СРП. Преписката приключила с отказ да се образува досъдебно производство поради липса
на осъществен състав на престъпление от общ характер.
Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е достигнал
районният съд. Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от
първоинстанционния състав и подробно отразен в мотивите към присъдата е пълен,
всеобхватен и изчерпателен, поради което настоящият съдебен състав се солидаризира с
него и не счита за нужно да го преповтаря. Съставът на районния съд е спазил изискванията
на чл. 305, ал. 3 от НПК като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при
налични противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил.
Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои доказателствени
източници дава вяра и защо. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен на обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да
отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита
за неправилно анализирани /в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012 г. по НД №
1158/2012 г., НК, III НО на ВКС/.
Във въззивният протест се акцентира за неправилно кредитиране показанията на св.
С. и обясненията на обвиняемия. В обясненията си обвиняемият не отрича, на
инкриминираната дата да е настъпило пътнотранспортното произшествие, станал причина за
последващ конфликт със свидетеля Д.. Тези факти се потвърждават и от показанията на
свидетелите Д. и С.. Съдът се довери на обясненията на обвиняемия С., според които
свидетелят Д. се държала грубо и агресивно спрямо него и свидетеля С. и заедно с нейната
майка първи нападнали обвиняемия. Твърдението на обвиняемия С. намира опора в
показанията на свидетеля С., които първият съд коректно е кредитирал поради тяхната
обективност и липса на тенденциозност в голяма част от неговия разказ и подкрепящи се от
писмените доказателства по делото. В подкрепа на обясненията на обвиняемия С. се явява и
приложеното съдебномедицинско удостоверение № 51.02/2020г., според което обвиняемият
С. получил охлузвания на лявата ръка и десния крак с кръвонасядане на десния крак, които
биха могли да се получат по описания от него начин, а именно вследствие на нанесен побой
от свидетеля Д. и нейната майка. Идентичен извод обуславят и материалите по пр.пр. №
9618/2020г. по описа на СРП, видно от които обвиняемият С. също е подал жалба в 09 РУ-
СДВР по повод на инцидента няколко дни след случилото се. Преписката действително е
приключила с произнасяне от прокурора за отказ за образуване на досъдебно производство,
но поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер, доколкото
получените от обвиняемия С. травми представляват лека телесна повреда – което
престъпление, се преследва по тъжба на пострадалия.
В своите обяснения подсъдимият е признал неизгодни за него факти и
обстоятелства, което сочи на достоверност на твърденията му. Обвиняемият С. признава, че
е възможно при опитите да отблъсне нападението да е ударил свидетеля Д., което твърдение
3
намира опора в показанията на свидетеля Д., както и в медицинските документи и
експертизи. От друга страна заявеното от него и от св. С., че нанасянето на удара с ръка е
станало като реакция на подсъдимия на поведението на св. Д. - т.е. при условията на
самозащита, се опровергават единствено от показанията на пострадалата. При перценката на
обективността на същите обаче подобно на първата и настоящата съдебна инстанция
подходи критично. Наистина част от показанията й са последователни, логични и
информативни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Те установяват
достоверно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, както и
получените травми, обстоятелствата, свързани с настъпването на транспортния инцидент,
възникналото пререкание с обвиняемия С. и неговия баща, причинените от обвиняемия С.
телесни увреждания и последващите действия след преустановяване на конфликта. По
отношение на твърденията й, според които обвиняемият С. я е нападнал непоредствено след
пътнотранспортното произшествие, без да бъде предизвикан по някакъв начин, обаче, и този
съдебен състав се отнесе с недоверие. Твърденията на тази свидетелка в тази им част се
опровергават от показанията на свидетеля С., който изрично заявява, че именно Д. е
инициирала конфликта, като е демонстрирала агресивно поведение спрямо него и
обвиняемия С., предприемайки действия по физическа саморазправа. Показанията на Д. в
тази част не намират опора и в приложеното съдебномедицинско удостоверение №
51.02/2020г., както и в материалите по пр.пр. № 9618/2020г. по описа на СРП. Цитираните
писмени доказателства, установяват получени от обвиняемия С. охлузвания на лявата ръка и
десния крак с кръвонасядане на десния крак, които биха могли да се получат по описания от
него начин, а именно вследствие на нанесен побой от свидетеля Д. и нейната майка, за което
той подал сигнал в 09 РУ-СДВР. Ето защо и изводът на първия съд да се отнесе критично
към показанията на св. Д. в посочената част е обоснован.
Всичко това дава основание на въззивния съд да кредитира в цялост обясненията на
обв. С. включително и по въпроса защо е причинил телесно увреждане на св. Д., тъй като
счита, че той е дал добросъвестно обяснения, нескривайки и неизгодни за него факти и
обстоятелства, като същевременно неговите обяснения не се опровергават, а се подкрепят от
другите събрани по делото гласни доказателства. Всичко това сочи на достоверност на
обясненията на подсъдимия в цялост.
Ето защо и базирайки се на събраните по делото доказателства, правилно районният
съд е приел, че на посочените в постановлението на прокурора с предложение за
освобождаване на обв. С. от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание време и място обвиняемият е нанесъл удар с ръка /юмрук/ в областта на главата
на Е.Н.Д., с което й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в субконюнктивален
кръвоизлив на лявата очна ябълка, като обосновано е заключил, също въз основа на
събраните доказателства, че тази причинена на пострадалата Д. лека телесна повреда е
извършена от обв. С. в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК,
което изключва обществената опасност на деянието и респективно води до неговата
несъставомерност.
Несъмнено е доказано, че обв. С. се е защитавал от св. Д. от противоправно
нападение, насочено срещу неговата и тази на баща му телесна неприкосновеност,
предприето от св. Д. - непосредствената заплаха от нейна и на майка й страна спрямо обв. С.
/нанесли му удари с ръце и крака, вследствие на което му причинили охлузвания на лявата
ръка и десния крак с кръвонасядане на десния крак /. Аргументи защо дава вяра на тези
твърдения на подсъдимият въззивният съд изложи по-горе при анализа на доказателствата.
Категорично се установява, че обв. С. е нанесъл юмручен удар на св. Д. в момент, в
който нападението от страна на последната е било започнато и все още не е било
прекратено, продължавайки с неотслабващ интензитет и в този смисъл е било налице
нападение, създаващо реална и непосредствена опасност за здравето на обв. С.. Действията
4
му са били пряко насочени към преустановяване действията на Д. и нейната майка, което
обуславя защитния му характер- обект на противоправно нападение. Липсва основание за
ангажиране на наказателната му отговорност за причиняване на телесното увреждане при
превишаване пределите на неизбежна отбрана, поради съображения, които са в следния
смисъл:
При преценка относно това дали е налице превишаване пределите на неизбежната
отбрана е необходимо да се изследва съответствието между характера и интензивността на
нападението от една страна и тези на защитата от друга. Във връзка с това са от значение
всички признаци, които характеризират нападението и защитата - брой на нападателите,
обекта на нападението, вид на защитата, използваните оръжия и т.н. Необходимо е и да се
прецени съществуването на равноценност между благото - предмет на нападението и
благото, на което посяга отбраняващият се. В настоящия случай и застрашеното от
нападението благо на обв. С. и това на нападателя са равноценни - телесната
неприкосновеност. Обв. С. е нанесъл удар с юмрук, като на нападателя са причинени
увреждания, които по интензитет съответстват на тези, причинени от нападателя. Освен
това следва да се държи сметка на баланса на силите, доколкото в случая Д. не е била сама,
била е придружена от нейната майка, като и двете са проявили агресия спрямо обвиняемия,
както и за това, че той е отвърнал с еднократен удар на св. Д., който от своя страна, предвид
установените увреждания, не се отличава с голяма сила. От изложеното следва извода, че
обв. С. е бил поставен в ситуация, при която е отблъснал нападението, като е употребил
средство за защита от такъв вид и с такъв интензитет, годно да отблъсне нападението, но не
е застрашил телесната неприкосновеност на тъжителя в степен несъответна на нападението,
като следва да се подчертае, че при избора на средство за защита подсъдимият не е бил
длъжен да избере средство, което да изключва възможността за всякакви телесни
увреждания на нападателя. Поради това и обосновано районният съд е постановил
оправдателно по своя характер решение спрямо обв. С..
Тези изводи се споделят изцяло от въззивния съд, който счете възраженията на
прокурора, наведени в протеста за напълно неоснователни.
Ето защо и правилно подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан изцяло по
повдигнатото му обвинение по съображения, че деянието му е извършено в условията на
неизбежна отбрана без да е налице превишаване на нейните предели.
С оглед изхода на делото СРС правилно е постановил направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата.
Изложеното дотук в обобщение налага извода, че липсват сочените от прокурора
или служебно установени при цялостната въззивна проверка основания за отмяна или
изменение на решението. Поради това следва да бъде потвърдено изцяло.
Така мотивиран и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 17.11.2021г. по НАХД № 11693/2020 г. по описа на
СРС, НО, 105 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6