Р Е Ш Е Н И Е №241
15.02.2020 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Близнакова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 7580/2019 г. по описа на съда, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Е.Т.К., ЕГН: **********,*** против Наказателно постановление № 512
от 23.04.2019 г., издадено от ***. З. И. В., ***, с което на основание чл. 31,
ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред (Приложение № 1 към Решение
№ 198, взето с Протокол № 10 от 28.05.2009 г., изм. и доп.) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 (триста) лева за
нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредба за осигуряване на обществения ред
(НООР).
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
за неправилност на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят
твърди да не е посочена датата на извършване на нарушението, а само тази на
установяването му – когато е била направена проверката от актосъставителя.
Поддържа да липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено. Взема становище неправилно да е определен авторът на нарушението,
като твърди то да е извършено от търговеца, стопанисващ обекта и издал
нареждането за поставянето на процесните пана, а не
от продавач-консултанта в магазина, изпълняващ заповед на работодателя си. Моли
наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателката се явява лично и с адв. Р. В., двете поддържат жалбата и
пледират деянието да е несъставомерно от обективна
страна, тъй като поставените пана не са били трайно прикрепени, както изисква
съставът на нарушението, а преместваеми.
Въззиваемата страна се
представлява от *** Е. К., който поддържа наказателното постановление и оспорва
жалбата. Взема становище да не са допуснати съществени процесуални нарушения, а
наказателното постановление да е издадено срещу лицето, носещо отговорност за
извършеното деяние. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Е.Т.К., спрямо която е наложено административното
наказание, т.е. от субект с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от
наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 25.11.2019 г.,
установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на същата дата. Съдът намира, че по
делото не е доказано наличието на предпоставките за връчване на НП по реда на
чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, поради което същото не се цени като редовно извършено, а
срокът за обжалване не е започнал да тече за жалбоподателката преди датата
25.11.2019 г. Отбелязването на обратната разписка на „непотърсена пратка“ не е
равнозначно на промяна на адрес и неизвестен нов адрес. За да се счита НП за
връчено при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, е следвало след щателно
издирване на наказаното лице, да е установено, че то не пребивава на посочения
адрес и нов адрес не е известен. Такова издирване не е направено, а вместо това
се установява да е извършено еднократно посещение на адреса на 17.07.2019 г.,
без да е посочено и дали това не е направено в рамките на работното време.
Липсва и надлежно удостоверяване лицето да не пребивава на този адрес, а
единствено да не е намерено при еднократното посещение. По тези съображения
настоящият състав приема, че не е спазена процедурата по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН
и наказателното постановление не е било надлежно връчено преди 25.11.2019 г. В
този смисъл е и съдебната практика – така Определение
№ 2537 от 15.12.2017 г. по к.ч.а.н.д. № 3376/2017 г. на Административен съд –
Пловдив; Определение № 1205 от
12.05.2014 г. по к.ч.а.н.д. № 1125/2014 г. на Административен съд – Пловдив; Определение
№ 2251 от 10.11.2017 г. по к.ч.а.н.д. № 3002/2017 г. на Административен съд –
Пловдив; Определение № 2082 от
24.10.2017 г. по к.ч.а.н.д. № 2861/2017 г. на Административен съд – Пловдив).
Предвид изложеното седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 05.03.2019 г. бил сключен трудов договор № 9 между ***
в качеството на работодател и жалбоподателката Е.Т.К. в качеството на работник,
по силата на който последната била назначена на длъжността продавач-консултант
в магазин. На 07.03.2019 г. жалбоподателката постъпила на работа.
На 18.03.2019 г. в 12:45 часа свид.
Г.И.Д. – *** в ***, извършила проверка в магазина, в който работила
жалбоподателката, находящ се в ***, ***. По време на проверката
жалбоподателката К. била на работа. Свидетелката Д. установила, че на фасадата
на сградата било поставено пано - перпендикулярно на тротоара, а върху него разположени
картички, които се предлагали за продажба в магазина. Към него било прикрепено
и друго, по-малко по размери пано. Паната не били закрепени към или поставени
на земята, а към прозорец на сградата. Съгласно заповед на работодателя си
жалбоподателката разтваряла паното в началото на работния ден, а при
приключването му го прибирала под охранителната решетка на прозореца. При
проверката свид. Д. поискала да й бъде представено
разрешително за поставеното пано. Такова не й било представено, поради което на
същата дата свид. Д. съставила акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) против жалбоподателката К. в нейно присъствие,
както и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателката срещу разписка.
На 19.03.2019 г. К. подала писмено възражение с вх. №
19ПОИ-187/19.03.2019 г. по описа на Пловдивски общински инспекторат против акта.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид.
Г.И.Д.. От тях се установяват мястото на извършената проверка – ***, ***,
присъствалите лица, като на място е била установена жалбоподателката К., която била
служител в проверявания магазин, както и констатираните в хода на проверката
обстоятелства – поставено пано, перпендикулярно на тротоара и монтирано на
фасадата на сградата, на което били разположени картички, предлагани за
продажба. Установява се още, че към това пано е било прикрепено и друго,
по-малко такова. Свидетелката пояснява, че паното за картички не е било
поставено и монтирано на тротоара, на пътната настилка или по какъвто и да е
друг начин да е било прикрепено към земята, а единствено към прозорец на
сградата. Посочва, че паното било тип решетка и по сведение от К. всеки ден се
прибирало със затварянето на прозореца. От показанията на свид.
Д. се установява още, че процесното пано било поставено по нареждане на
работодателя на жалбоподателката. Показанията на свидетелката са последователни
и вътрешно непротиворечиви, в тях тя възпроизвежда обстоятелства, които е
възприела в хода на извършената проверка. Не се установяват и основания, по
които свидетелят да се счита за заинтересован или предубеден. По тези
съображения съдът даде вяра на показанията на свид. Д..
От трудов договор № 9/05.03.2019 г. между *** в
качеството на работодател и Е.Т.К. в качеството на работник (лист 14 и 15 от
делото) се изяснява фактът на възникналото трудово правоотношение между
жалбоподателката и посоченото като работодател лице, датата на неговото
възникване, както и че К. е заемала длъжността продавач-консултант, с място на
работа – магазин. Изяснява се още, че жалбоподателката е постъпила на работа на
07.03.2019 г.
От Заповед № 18ОА418/06.03.2018 г. на кмета на Община Пловдив се
установява, че наказателното постановление е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята
материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя се
установява от Заповед № 18ОА2564/02.11.2018 г. на кмета на Община Пловдив, с
която е изменена Заповед № 13ОА469/25.02.2013 г. на кмета на Община Пловдив.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу
разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП, от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
Въпреки това обжалваното наказателно постановление е
неправилно, поради което то трябва да бъде отменено. На първо място основателно
е възражението срещу определянето на жалбоподателя К. като автор на
нарушението. Процесното пано е било поставено от
търговеца, стопанисващ проверявания магазин, в обекта, където той е извършвал
търговската си дейност, и за да презентира пред
потенциалните клиенти стоките, които е предлагал за продажба. Не се установява К.
да е вземала самостоятелно решение за поставянето на паното, нито да е
действала в изпълнение на такова свое решение.
В тази връзка съдът приема и че вмененото във вина на
жалбоподателката деяние е несъставомерно от
субективна страна. Тъй като с НП е ангажирана административнонаказателната
отговорност на физическо лице, то в предмета на доказване по делото се включва
и вината на наказания, като тя не се предполага, а следва да бъде доказана. Процесното деяние на жалбоподателката К. не е виновно
извършено, а в изпълнение на неправомерна служебна заповед. Съгласно чл. 16 НК
не е виновно извършено деянието, което е осъществено в изпълнение на
неправомерна служебна заповед, дадена по установения ред, ако тя не налага
очевидно за дееца престъпление. Това изключващо вината обстоятелство намира
съответно приложение и в административнонаказателния
процес съобразно правилото на чл. 11 от ЗАНН. За да е налице това
обстоятелство, следва кумулативно да са проявени няколко предпоставки – деецът
да е служебно подчинен на издателя на заповедта, който от своя страна да може
да издава задължителни за изпълнение заповеди спрямо дееца; заповедта да е
неправомерна, защото с нея се възлага нарушаване на реда за изпълнение на
съответната дейност; със заповедта да не се възлага очевидно за дееца
престъпление, респ. административно нарушение. В настоящия случай проявлението
в обективната действителност на тези предпоставки е доказано по делото.
Установи се, а и не е спорно между страните, че жалбоподателката е действала в
изпълнение на заповед на своя работодател - търговецът, който е стопанисвал
проверявания обект. Между последните двама е съществувало действащо трудово
правоотношение, по силата на което работодателят е можел да дава на К.
задължителни указания относно начина на изпълнение на работата и е упражнявал
дисциплинарна власт, която можело да се реализира при нарушаване на трудовата
дисциплина. Съгласно чл. 124 КТ по трудовото правоотношение работникът или
служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва
установената трудова дисциплина. Следователно налице са били законово признати
отношения на власт и подчинение относно организирането на трудовия процес, по
силата на които работодателят е можел да издава задължителни за изпълнение
заповеди и нареждания спрямо жалбоподателката. В тази връзка процесното
нареждане за поставянето на паното, на което се предлагали за продажба
картички, е за поведение при изпълнението на служебните задължения на К., т.е.
е било елемент от работата й и е имало задължителен за изпълнение характер. Доказа
се и че то е изхождало от лице, което е могло да дава такива обвързващи
служебното поведение на жалбоподателката нареждания. Самата заповед би могла да
бъде както писмена, така и устна (така Присъда № 5 от 20.02.2013 г. по
в.н.о.х.д. № 1154/2012 г. на Софийски апелативен съд). Дадената заповед е била
неправомерна, защото е налагала да бъде поставено процесното пано, което според
наказващия орган е противоречало на правилата на Наредбата за осигуряването на
обществения ред. Така издадената заповед обаче е годна да изключи вината на
жалбоподателката. Това е така, защото деянието, за което последната е наказана,
изцяло съвпада с поведението по изпълнението на неправомерната служебна
заповед. Деянието на жалбоподателката не представлява междинен или допълнителен
резултат, необхванат от необходимото за изпълнението на заповедта. Напротив –
тя е била наказана именно за поведението си по поставяне на паното за продажба
на картички, както й е било наредено, поради което това й деяние се квалифицира
за такова в изпълнение на неправомерна служебна заповед. Накрая съдът намира и
че издадената заповед не е налагала очевидно за изпълнителя си административно
нарушение. При съвкупното проявление на тези факти е налице изключващото вината
обстоятелство по чл. 16 НК вр. чл. 11 ЗАНН. Същото
съгласно трайната съдебна практика изключва вината и в двете й проявни форми - както умисъла, така и непредпазливостта.
Изхожда се от положението, че лицата, издаващи заповедта, са длъжни да
предвидят последиците от нейното изпълнение. В случая това задължение е тежало
върху работодателя, осъществяващ търговската дейност в обекта. По тези
съображения съдът приема, че деянието на жалбоподателката К. не е виновно
извършено, а следователно не е и административно нарушение, тъй като съгласно
чл. 6 от ЗАНН последното е винаги виновно извършено деяние.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че
пано с размерите, описани в АУАН и в НП, не би могло да ограничи никому правото
на преминаване. Последното обстоятелство обаче е елемент от обективната страна
на състава на нарушението. От показанията на свид. Д.
се изясни, че посочените в АУАН параметри представляват височината и широчината
на всяко от двете поставени пана. Прието е размерите им да са за първото пано –
1,76/0,80 сантиметра и за второ пано
– 0,64/0,34 сантиметра. Няма как
вещ, която е висока по-малко от два сантиметра и широка по-малко от един сантиметър,
да е ограничаваща правото на преминаване, тъй като тя би била дори трудно
забележима. Дори и деянието да се приеме за съставомерно
и в този случай, то категорично би била налице хипотеза на маловажен случай.
Действително, ако това са били реалните размери на двете пана, неясно остава
как върху тях въобще са били поставени картички за продажба, а и защо е прието,
че толкова малки вещи са ограничавали правото на преминаване. При тези
съобразявания би могло да се направи обосновано предположение, че размерите на
двете процесни пана са неправилно записани както в
АУАН, така и в НП. Последиците от този порок обаче не могат да се вменят в
тежест на жалбоподателката. Това е така по няколко съображения. На първо място
предметът на доказване в процеса се очертава именно от описанието на
нарушението, направено в АУАН и в НП, а в случая и в двата акта са посочени
едни и същи размери, при които всяка величина е под 2 сантиметра. На второ
място, ако е била допусната нередовност в акта, то процесуалният закон предвижда
действащ механизъм за нейното отстраняване – по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН,
който не е бил упражнен от административнонаказващия орган. Такава възможност
за съда не е предвидена и той не би могъл за пръв път с въззивното
решение да приеме за установени нови факти, по които жалбоподателят не се е
защитавал досега. В тази връзка следва да се има предвид и разпоредбата на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН, вменяваща задължение на АНО преди да се произнесе по
преписката, да провери акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост. Ако това задължение беше изпълнено добросъвестно от наказващия
орган, то нередовността би могла да бъде своевременно санирана,
вместо да бъде пренесена и в наказателното постановление. Въпреки че последното
е акт, който пряко рефлектира върху имуществената сфера на
административнонаказателно отговорните лица и то чрез силата на държавната
принуда, то наказващият орган изцяло формално е изпълнил задължението си по чл.
52, ал. 4 от ЗАНН. Проявената небрежност в работата на наказващия орган не
следва да бъде толерирана, а още по-малко последиците от нея да бъдат
преразпределяни в тежест на жалбоподателя, от когото да се очаква сам да
предположи каква е действителната воля на актосъставител и на наказващ орган.
След като законът е предоставил възможност за отстраняване на нередовността, но
тя е била пропусната, не може правомощието по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН да се
упражнява за пръв път във въззивното производство,
тъй като за съда въобще не е предвидено да е субект на подобно правомощие. На трето
място не може да се приеме и да е допусната очевидна фактическа грешка.
Последната хипотеза предполага на едно място сгрешеното обстоятелство да е
правилно споменато, на друго - да е сгрешено, но с оглед цялостното съдържание
на текста волята да бъде несъмнено ясна. В настоящия случай никъде нито в АУАН,
нито в НП, а дори и никъде сред останалите материали по преписката не се твърди
процесните две пана да са имали различни размери от
тези, посочени по-горе. Напротив, материалите са категорични и непротиворечиви
относно това обстоятелство. Отделно от това съгласно трайната практика на
касационната инстанция в производството по ЗАНН не е приложим институтът на
поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като не е изрично предвидена
възможност за нейното отстраняване. Няма как и да се предполага какви са били
действителните размери на паната единствено поради преимущественото използване
на дадена мерна единица в обществения живот или в разговорния език спрямо
останалите, които също са разрешени за използване. Да се приеме това без
каквато и да е обективна находка по делото, би означавало административнонаказателната
отговорност да почива на предположения, което е недопустимо. Изясняването вписаните
в акта и в наказателното постановление размери ли са действителните такива на
двете пана не е страничен въпрос, тъй като той има важно значение, за да се
прецени създали ли са те реално ограничаване на правото на преминаване, респ.
ако ограничение е имало, доколко то е било съществено с оглед проверката дали
степента на обществена опасност на конкретното деяние не е била значително
по-ниска спрямо обикновените случаи на този вид деяния.
В заключение следва да се обърне внимание и на
обстоятелството, че съдебната практика по приложението на чл. 9, ал. 1, т. 9 от
Наредбата за осигуряването на обществения ред приема, че макар изброяването в
разпоредбата да не е изчерпателно, то ясно определя, че обективната страна на
състава на нарушението обхваща единствено трайни съоръжения, които са поставени
по такъв начин, че премахването им да изисква полагането на особени усилия,
използването на специални средства или умения или пък да е свързано с направата
на разноски. Този извод следва и при съобразяването на изр. 2-ро от
разпоредбата, което регламентира понасянето на разноските за премахването на
съоръжението. Самото премахване пък изрично е предвидено да се извършва от
общинската или районна администрация. По този начин се цели да бъде
предотвратено евентуалното нанасяне на вреди по пътната настилка и тротоарите,
като тази дейност се извършва от квалифицирани лица. Всичко това обаче идва да
покаже, че хипотезата на нормата по чл. 9, ал. 1, т. 9 от НООР не визира такива
вещи, които могат да бъдат отстранени чрез простото им вдигане и преместване
или чрез затваряне на прозореца - каквато е процесната хипотеза.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че макар на
18.03.2019 г. около 12:45 часа в *** да е било поставено пано за продажба на
картички, то наказателното постановление трябва да бъде отменено, тъй като
неправилно е определен извършителят на нарушението, а наказаното лице не е
извършило вмененото му деяние виновно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 512 от 23.04.2019
г., издадено от ***. З. И. В., *** в ***, с което на Е.Т.К., ЕГН: **********,***,
на основание чл. 31, ал. 2 от Наредба за осигуряване на обществения ред е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 (триста) лева за
нарушение по чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредба за осигуряване на обществения ред.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ