№ 314
гр. Пловдив, 01.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Величка П. Белева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500607 по описа за 2021 година
Обжалва се от ответниците по спора М. Г. М. и П. Н. Г. Определение № 260 340 от
07.07.2021 г., пост. по гр.д. № 182/2021 г. на Окръжен Съд – Х. , с което като е прието за
неоснователно възражението им че местно компетентния по спора съд е Районен Съд – П.,
делото е прекратено и изпратено за разглеждане на Районен Съд – Д. като такъв съд по
правилата на местната подсъдност.
Ответника по частната жалба Н.Г. М. е депозирала отговор за неоснователност на
същата.
Съдът установи следното:
Частната жалба е в срок, от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Следователно е
допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред ОС – Х. е образувано по частичен иск на Н. М. срещу М.М. и
П.Г. за осъждането на ответниците да заплатят на ищцата сума в размер на 30 000 лв. от
общо дължими 43 800 лв. за извършени от последната подобрения в съсобствен недвижим
имот, находящ се в село К., община Д., област Х..
В срока за отговор ответниците са заявили възражения за родова и местна
неподсъдност на спора. Възражението за родова неподсъдност е поради това че е налице
субективно съединяване на искове, по които отговорността на всяка от ответниците е
разделна / съобразно квотата й в съсобствеността / и като в случая квотите са равни, то
цената на всеки от субективно съединените искове е под 25 000 лева. Възражението за
местна неподсъдност е поради това че ответника М. е с постоянен адрес в гр. П., а ответника
П. макар и с постоянен адрес село К., община Д., област Х. е с настоящ адрес също в гр. П. и
живее там постоянно, поради което местно компетентния по делото съд се явявал Районен
съд – П..
С обжалваното определение възражението за родова неподсъдност на спора на
Окръжен Съд, съответно родова подсъдност на районен съд е прието за основателно с оглед
разпоредбата на чл. 103 вр. чл. 104 т. 4 от ГПК / цена на всеки от субективно съединени
искове под 25 000 лв. / и в тази част определението не се обжалва от страните.
1
Обжалва се определението в частта, с която като е намерил спора за местно подсъден
на Районен Съд – Д., окръжният съд е изпратил делото на този районен съд, а не на искания
от ответниците РС - П.. В тази насока е прието че след като постоянния адрес на ответника
П.Г. е в село К. – попадащо в съдебния район на РС – Д., то няма основание делото да се
изпраща на РС – П. / където е постоянния адрес на ответника М.М. /, тъй като съгласно чл.
116, предл. 1 вр. чл. 105 от ГПК иск срещу ответници от различни съдебни райони се
предявява по избор на ищеца в съда на един от тези райони.
В частната жалба се поддържа определението да е неправилно, тъй като ответника
П.Г. е с настоящ адрес в гр. П. – където е с трайно установено от години местоживеене,
както и защото изборната подсъдност по чл. 116 , предл. 1 от ГПК намира приложение само
когато ответниците са задължителни другари. В случая такова другарство не е налице,
съответно няма пречка исковете да се водят отделно и дори и да се приеме че този срещу
П.Г. е местно подсъден на РС – Д. съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК, то на
основание същата разпоредба искът срещу М.М. с постоянен адрес в гр. П. е местно
подсъден на РС – П..
В отговора на частната жалба въззиваемата – ищца поддържа че след като делото не
е родово подсъдно на окръжен, а на районен съд, желае същото да се разгледа от РС Д. – на
което има право на избор съгласно чл. 116, предл. 1 от ГПК, като твърдението на
жалбоподателите че нормата е приложима само в случаите, когато ответниците имат
качеството задължителни другари не се основава на законова разпоредба в този смисъл и
като така се явява неоснователно.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 105 от ГПК искът се предявява пред съда, в района на
който е постоянния адрес на ответника, а съгласно чл. 116 предл. 1 от ГПК иск срещу
ответници от различни съдебни райони се предявява по избор на ищеца в съда на един от
тези райони.
При пасивно субективно съединени искове правото на избор дали да съедини
исковете си или да ги предяви отделно принадлежи само и единствено на ищеца. Съответно
негово е и правото на избор по чл. 116 предл. 1 от ГПК относно местно компетентния съд.
В случая е безпротиворечиво установено че постоянния адрес на ответника М.М. е в
гр. П., а на ответника П.Г. – в село К., община Д., като село К. попада в съдебния район на
Районен Съд – Д.. Сезирайки със спора Окръжен съд Х. – считайки че родовата подсъдност
е на окръжен съд, ищцата е упражнила правото си на избор по чл. 116 предл. 1 от ГПК, а
именно че желае делото да се разгледа от съда по постоянния адрес на ответника Г., който
съд е РС – Д. – в който смисъл и становището й в отговора по чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Съдебната практика е категорична че разпоредбата на чл. 116 предл. 1 от ГПК е
приложима във всички случаи на пасивно субективно съединяване на искове, изключая
единствено хипотеза на съединяване при условие евентуалност – когато исковете срещу
всеки от ответниците са с различно правно основание, като в тези случаи определящ за
местната подсъдност е искът срещу предпочитания ответник /вж Определение №
236/24.3.2010 г. по ч.т.д. № 886/2009 г. на ВКС, II т.о./. Тази хипотеза в случая не е налице.
Следователно неоснователно е възражението на жалбоподателките че нормата на чл. 116
предл. 1 от ГПК е приложима само в хипотеза на задължително другарство. В случая
съединените искове не са при условие на евентуалност, подлежат на разглеждане по един и
същи процесуален ред и не е налице основание за разделянето им в отделни производства,
още по малко такова основание би могло да е искането на ответницата М.М. искът срещу
нея да се разгледа от местнокомпетентния по постоянния й адрес съд – РС П.. Без значение
е че настоящия адрес, както и местоживеенето на втората ответница е също в съдебния
район на РС – П. предвид разпоредбата на чл. 105 от ГПК, визираща като меродавен
2
единствено постоянния адрес на ответника към датата на предявяване на исковата молба.
Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и се потвърждава, поради
което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава Определение № 260 340 от 07.07.2021 г., пост. по гр.д. № 182/2021 г. на
Окръжен Съд – Х., с което като е прието за неоснователно възражението на ответниците по
спора М. Г. М. и П. Н. Г. че местно компетентния по спора съд е Районен Съд – П., делото е
прекратено и изпратено за разглеждане на Районен Съд – Д. като такъв съд по правилата на
местната подсъдност.
Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен
срок от връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3