Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ...........2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР
ЛУКАНОВ
БОРЯНА ВОДЕНИЧАРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 14735 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 03.01.2018г. на СРС, ГО, 35
състав по гр.д.№ 45317/2016г.
е осъден ответника „М.М.“ ООД да заплати на И.Д.С. сумата 1 800 лв.,
представляваща невъзстановена сума по развален дотовор от 12.04.2016г.,
сключен извън търговския обект, ведно
със законната лихва от 11.08.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата 45. 59 лв. , представляваща лихва за периода 10.05.2016г. –
10.08.2016г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 482 лв. – разноски по
делото.
Решението е обжалвано с въззивна жалба
от ответника „М.М.“ ООД, в която са изложени оплаквания за неговата
неправилност и незаконосъобразност, поради нарушения на материалния и
процесуалния закон. Въззивникът твърди, че е налице индивидуална поръчка на
клиента – ищец на стоки, както правилно е приел съдът в обжалваното решение,
поради което потребителят няма право на отказ от договора, по арг. от чл. 57,
т. 3 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП//. Поддържа, че в решението
липсват мотиви относно предявения евентуален иск. Сочи, че възражението за
наличие на неравноправна клауза в договора е направено несвоевременно и
неправилно разгледано от СРС, като преклудирано. Отделно поддържа, че в
мотивите на решението не се сочи конкретна клауза от договора, приета за
неравноправна, респ. нищожна. Моли съда да отмени обжалваното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли предявените искове, с присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна И.Д.С. не е депозирал
писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 ГПК. В хода на устните прения оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я остави без уважение, респ. да потвърди като
правилно и законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл. 235,
ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са иск с правно основание чл. 54, ал. 1 от
ЗЗП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Фактическият
състав на претендиранато право по иска за главницата с правно основание чл. 54,
ал. 1 ЗЗП включва следните предпоставки: установяване качеството
"потребител" по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП на ищеца, като страна
по договор за продажба, сключен от разстояние или извън търговския обект на
ответника; плащане от ищеца на ответника на претендираната сума и надлежно
упражнено пред ответника право на отказ от договора по чл. 53 вр. чл. 50 от
ЗЗП. При начиличие на тези обстоятелства, по арг. от чл. 54 ЗЗП, когато
потребителят е упражнил правото си на отказ от договора от разстояние или от
договора извън търговския обект, търговецът възстановява всички суми, получени
от потребителя, включително разходите за доставка, без неоправдано забавяне и
не по-късно от 14 дни, считано от датата, на която е бил уведомен за решението на
потребителя да се откаже от договора съгласно от закона. Посочената норма е
специфична хипотеза на връщане на недължимо платено, съгласно общия състав на
чл. 55, ал.1 пр. 3 ЗЗД, след разваляне с
обратна сила на облигационната връзка между страните.
По делото е безспорно установено, че страните са били
обвързани от договор за доставка на стоки – два броя ортопедични масажиращи матраци,
на обща стойност в размер на сумата 1780 лв. Договорът е сключен на
12.04.2016г. извън търговски обект в гр. Добрич, след извършена презентация от служители
на ответното дружество. Безспорно установено е също, че сумата от 1 800 лв.,
включваща стойността на матраците и 20 лв. за почистващ препарат за матраците, са
заплатени от ищеца на ответника, като с
писмо, изпратено по пощата та 21.04.2016г. и получено от ответника на
25.04.2016г. /в 14 дневния законов срок/, е упражнено от ищеца правото на отказ
от договора. Причините за отказ от договора са ирелевантни /чл. 50 ЗЗП/, но в
случая по делото са установени релевираните в исковата молба твърдения за
наличие на медицински противопоказания за използване на процесните матраци.
Матраците са били изпратени на 09.05.2016г. от
ответното дружество, но ищецът е отказал
да ги получи, поради направения отказ от договора.
Спорният по делото е въпрос е дали е налице
индивидуална поръчка по смисъла на нормата на чл. 57, т. 3 ЗЗП, при което
разпоредбите на чл. 50 – 56 ЗПП за право на отказ на потребителя от договора не
се прилагат. Такава поръчка е налице при доставка на стоки, изработени
по поръчка на потребителя или съобразно неговите индивидуални изисквания.
Съгласно легалната дефиниция на § 13, т. 33 от ДР на ЗПП, „стоки, изработени по поръчка на
потребителя" са стоки, които не са изработени предварително, а са
изработени въз основа на индивидуален избор или решение на потребителя.
В случая въззивният съд
намира доводите на ответника за наличие на индивидуална поръчка на потребителя,
която изключва правото му на отказ от договора, за неоснователни. Доводите на
ответника в тази връзка са, че процесните матраци са поръчани по индивидуални
размери – 75/190, вместо стандартния размер 82/190. Това обстоятелство не може
да изключи правото на потребителя от отказ от договора, респ. да изключи
отговорността на ответника за неоснователно обогатяване в хипотезата на
разместване на имуществени блага поради прекратяване на облигационната връзка
от потребителя в предвидения от закона срок.
В случая по делото са представени
от ответника формуляр за поръчка за седмица 15 – 12.04.2016г. – 16.04.2016г., с
който са заявени за доставка от ответника към трето по делото лице матраци по
общо девет договора, между които и процесният, както и други формуляри за
поръчка, видно от които ответното дружество доставя както матраци със стандартни
размери 82/190, така и с други размери. Ето защо индивидуализирането на
стоката, в случая матраци, чрез конкретен размер за всеки потребител, не може
да се приеме за изработени въз основа на индивидуален избор или решение на
потребителя стоки. В случая изборът на потребителя – ищец за сключване на
договора не е резултат на конкретните размери на стоката, респ. на матраците, а
на рекламираните от ответника други качества на матраците. Поради това
възражението на ответника за наличие на изработени въз основа на индивидуален
избор или решение на потребителя стоки към момента на упражняването му на право
на отказ от договора, е неоснователно. Правото на отказ от договора е надлежно
упражнено от ищеца и е налице предвидения в закона фактически състав на чл. 54
ЗЗП за връщане от търговеца на получената сума.
По изложените съображения предявеният иск за
главницата е основателен и правилно уважен като краен резултат от първоинстанционния съд.
Доводите в жалбата за липса на мотиви относно
евентуалния иск са изцяло ирелевантни, тъй като главният иск е уважен и при
това положение евентуалният не следва да бъде разглеждан.
Оплакванията в жалбата относно изводите на
първоинстанционния съд за нищожност на клаузи от договора на основание чл. 143,
т. 9 ЗЗП също се явява неотносимо, с оглед приетото по -горе от въззивния съд
за липса на индивидуална поръчка, която да е пречка за упражнавяне на правото
на отказ от договора от ищеца.
По отношение на
иска за мораторна лихва не са релевирани конкретни оплаквания, по които
въззивният съд да дължи произнасяне.
Предвид
изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като краен резултат.
С оглед изхода на спора, въззиваемият - ищец
има право на разноски и претендира такива в размер на 300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение. По делото обаче
липсват представени доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение по договор, сключен
с ищеца като страна по делото. Представеният във въззивното производство
договор за правна защита и съдействие е сключен между упълномощения от
въззиваемия адвокат и преупълномощения от него адв. Б.и не може да преодолее
липсата на доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция от въззиваемия - ищец. Ето защо разноски не следва да
бъдат присъдени на въззиваемия.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 03.01.2018г. на СРС, ГО, 35
състав по гр.д.№ 45317/2016г.
Решението не подлежи на касационно обжалване,
на основание чл.280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.