№ 576
гр. Б., 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело
№ 20231200500932 по описа за 2023 година
Делото е образувано по въззивна жалба с вх.
№14384/11.07.2023г., подадена от Н. П. М., ЕГН **********, с адрес:
гр.С., кв.“м.д.“, бл.21, ап.34, ет.3, чрез адв.Й. Б. против Решение
№438/23.06.2023г. по гр.д. №1827/2022г. по описа на РС Б.. В нея са
изложени обстойни оплаквания за необосновани фактически
констатации и неправилно приложение на материалния закон от
първоинстанционния съд. Оспорват се и констатациите и
заключенията в социалния доклад на ДСП Б. и се навежда довод, че не
следва да да бъде съобразяван от съда. Въз основа на изложеното се
иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов по
същество, с който да бъдат уважени насрещните искове на Н. П. М..
Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
В депозирания отговор от пълномощника на В. Н. се поддържа,
че оплакванията са необосновани, а атакуваното решение
законосъобразно. Развити са доводи в подкрепа на тази тези и е
1
направено искане за потвърждаването му.
Във въззивното производство повторно са разпитани
свидетелите М.а и Костадинова и са приети нововъзникнали писмени
доказателства.
След анализ на доказателствата, събрани в двете съдебни
инстанции, окръжният съд прие за установени следните факти :
Не е спорно и е обявено за ненуждаещо се от доказване, че
страните са живели на съпружески начала до края на м. март 2022г.,
като от съжителство им е родено малолетното дете Б. Н. М., ЕГН
**********. Горните факти се потвърждават от свидетелските
показания и от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт
за раждане № 119/10.03.2021, издадено от община Столична.
Видно е от Удостоверение за настоящ адрес изх. №
342/25.03.2022г. от дата 24.03.2022г., че детето Б. М. е с настоящ
адрес в Б., ж.к. „А.М.“ № 8, вх. А, ет. 1, ап. 2. От показанията на
свидетелите се установи, че това е адресът на дома на родителите на
ищцата В. Н., в който те живея.
С трудов договор № 95/12.09.2022г. Н. М. е трудовоангажиран на
длъжност „кранист“ с основно трудово възнаграждение в размер на
710лв. и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж в
размер на по 0, 60 % за всяка година трудов стаж.
Приложените към доказателствения материал Удостоверение за
наследници изх. № 213/13.12.2016г., издадено от община Д. и
нотариален акт за замяна на недвижим имот доказват, че ответникът
Н. М. притежава идеални части от недвижим имот, находящ се в с. С.,
общ. Д..
В представената Декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние същият е декларирал под страх от наказателна
отговорност, че живее сам и получава трудово възнаграждение в
размер на 780лв., както и че не притежава недвижими имоти и МПС.
2
По делото е приобщен и изготвен социален доклад от ДСП гр.
Д., в който е отразено, че по данни на Н. М. последната среща между
него и детето е била през месец август 2022 год. и е споделил, че
липсва комуникация между него и майката на детето.
По негови данни, майката осуетява опитите му за осъществяване
на контакт с детето и той не е давал средства за издръжката на детето
след раздялата, тъй като не е имал възможността да осъществява
контакти с детето. Посочено е, че до раздялата на родителите
основните грижи за детето са се полагали и от двамата. След това
основните грижи за детето са поети от майката.
Според социалния доклад, ответникът живее в с. С., ул. "Л." №
37, като обитава втори етаж от фамилна къща. Жилището се състои от
четири стаи, като за детето има обособена детска стая. Налице са
условия за отглеждане на детето. В близост има детска градина и
училище. Ответникът М. е заявил, че ежедневно пътува до гр. С. и се
прибира. Посочено е още, че Н. М. работи в строителна фирма, като
електротехник. Месечното му възнаграждение е в размер на
минимална работна заплата. Същият е с работно време от 8.00 ч. до
17.00 ч. Съжителства в едно домакинство с майка си Р. М.а, която е
пенсионерка и може да оказва нужната помощ и подкрепа при
отглеждане на детето.
Установява се от Експертно решение № 1433/081 от 26.05.2020г.,
издадено от ТЕЛК към МБАЛ Б., че ищцата В. Х. Н. е със 76 %
трайно намалена работоспособност с водеща диагноза
инсулинозависим захарен диабет, с диабетна полиневропатия и
ретинопатия, синдром на Търнър и хипогонадизъм. Отразено е, че
може да работи, спазвайки условия на труд, посочени в ЕР.
От представените и приети като писмени доказателства
фискални бонове, се констатира, че ищцата е закупувала храни, дрехи
и други различни стоки, които обстоятелства се потвърждават от
показанията на свид. Костадинова, която лично е присъствала на
3
покупки на храна, памперси и други за детето, направени от нейната
сестра.
По делото е приобщен и изготвен социален доклад от ДСП-Б.,
който отразява становище на д-р Д. (педиатър) и на д-р В. (личен
лекар), че нито едно от заболяванията на майката не влияе на
качеството на грижата за детето.
Посочено е в социалния доклад, че в момента майката В. Х. Н. и
детето Б. Н. М. живеят в Б., в едно домакинство с родителите на В. -
Б. и Х. Н., на адрес в Б., ж. к. "А.М." бл. 8, вх. "А", ет. 1, ап.2.
Установивяват, че бащата е заживял при майка си в с. С..
Посочено е още, че в отглеждането на детето и майката, и бащата
имат подкрепата на своите родители.
Отразено е в социалния доклад на ДСП Б., че при направените
домашни посещения, а и от социалните анкети с д-р В., личен лекар на
майката и на детето, с д-р Д., педиатър на детето, не е установен риск
за детето Б. Н. М. по смисъла на ЗЗДет. и отдел "Закрила на детето" не
е предприел мярка за закрила.
Сочи се в социалния доклад, че от социалното проучване се
налага изводът, че В. Х. Н. притежава висок морал, изключителна
отговорност към отглеждането на сина си. Заедно с това нейният
личен лекар д-р В. е споделила, че заболяванията, които има В. Х. в
никакъв случай не влияят на способността й да полага добри грижи за
детето си Б. Н. М., а според д-р Д. - педиатърът на детето, винаги Б. и
майката при консултациите при нея идват в много чист и спретнат
вид, че детето не е неглижирано.
Въз основа на събраните данни отдел "Закрила на детето" прави
заключение, че съдът може да предостави родителските права над
детето Б. Н. М. на неговата майка В. Х. Н., като определи
местоживеенето му на нейния постоянен и настоящ адрес, а именно
Б., ж.к. "А.М." бл. 8, вх. "А", ет.1, ап.2, че следва да определи режим
4
на лични контакти между детето и родителят, при когото не живее
постоянно детето, че е необходимо на родителя, при когото Б. Н. М.
не живее постоянно, да определи изплащане на издръжка за детето
чрез неговият законен представител, който ще упражнява
родителските права, като размерът на издръжката е съобразен с
финансовите му възможности.
Свидетелите и на двете страни непротиворечиво установяват, че
страните са имали кратко съжителство преди раждането на детето им
и след като последното е навършило 1 година са се разделили.
Раздялата е настъпила след като ищцата сама е напуснала обитаваното
от нея и ответника жилище в гр. С. и се е установила да живее при
родителите си в Б., заедно с детето Б..
Свидетелите установяват, че от този момента контактите на
бащата с детето са прекъснати, като същият го е видял два пъти за
кратко пред жилищния блок, в който е жилището на родителите на Н..
Те сочат и обстоятелството, че бащата Н. М. не е заплащал издръжка
за детето след раздялата му с нея и не е предоставял натурални
продукти за отглеждането на детето.
Показанията са диференцирани по отношение на причината за
неосъществяване на контакти между бащата и детето и начина на
отглеждане на детето от майка му. Свидетелите, ангажирани от
ищцата сочат, че общуването не се препятства от майката, а бащата
няма желание за такова, не го търси и не се интересува от него.
Според свидетелката на ответника – неговата майка, липсата на
контакти е поради лошото отношение на В. Н. към Н. М., което е
причина той не посещава Б., за да вижда детето.
Съдът дава вяра именно на тези показания, тъй като
процесуалното поведение на ответника и изслушването му в с.з. сочат
на естествен бащински интерес и ангажираност от негова страна към
детето, която ангажираност той не иска да бъде възприемана от
майката само като такава за заплащане на издръжка. Заедно с това
5
както страните, така и свидетелите сочат, че между двамата родители
е нарушена нормалната комуникация, което съдебният състав
преценява като основната причина за прекъсването на общуването
между детето и бащата.
Относно показанията за начина на отглеждане на детето,
въззивният състав се доверява изцяло на показанията на свидетелите
на ищцата, които са че детето се отглежда с голяма грижа от страна на
майката, че винаги е чисто и спретнато и същата активно го
социализира, като го води в детска градина и детски площадки за
игри. Тези показания се потвърждават от констатациите на
социалните работници, които освен че са плод на лични възприятия,
интерпретират и данни от личните лекари на детето и майката.
От приетите във въззивната инстанция писмени доказателства се
установява, че Н. М. е с настоящ адрес в с. С. от 13.10.2023г. и е
превел на В. Н. издръжка за м. 08.2023г. за Б. Н. М. в размер на 195лв.
чрез „И.“ АД.
Правни изводи :
Правното основание на разглежданите първоначални искове е по
чл. 127, ал. 2, чл. 143, ал.1 и ал.2 и по чл. 149 СК, а на насрещните
такива по чл. 127, ал. 2 и чл. 143, ал.1 и ал.2 от същия кодекс.
Според решаващия състав, в интерес на детето е, с оглед
пълноценното му израстване, да не се прекъсват контактите му и с
двамата родители. Това ще му създаде пълноценен модел на контакт,
както с майката, така и с бащата и ще му позволи да оценява и
възприема света през разбиранията и вижданията и на двамата. Тъй
като родители не живеят заедно и между тях липсва съгласие за равно
поделяне на грижите за детето, т.нар. споделено родителство, съдът
следва да прецени кой от двамата да полага тези грижи
преимуществено, с оглед единствения значим критерий, а именно
интересите на детето.
6
Съдът намира за необходимо да отбележи, че материалните
възможности на родителите са почти равностойни, с оглед
представените доказателства. Но дори и да не са, те не следва да са
водещи при преценката на кой от двамата да се предоставят
родителските права и задължения.
Водещ следва да бъде критерият кой от двамата е по – значим за
израстването и възпитанието на детото, с оглед възрастта, пола и
емоционалните му нуждите. В случая, от раждането на детето до
настоящия момент, то е живяло неотлъчно с неговата майка,
включително и след раздялата на родителите пред 2022г. Това
означава, че то е изградило неразривна връзка с нея, която не е била
прекъсвана.
Заедно с това липсват родителски провинения от страна на
майката. Нещо повече, събраните доказателства категорично
установяват, че тя е отговорен, любящ и всеотдаен родител. Същата
полага грижи, както за прехраната и облеклото на детето, така и за
неговите здравословни нужди и социално развитие.
Според окръжния съд, не е доказано в делото майката да има
вредни навици, пороци или лоша семейна и социална среда, който да
застрашават живота, здравето и развитието на Б. М., нито
здравословното й състояние да пречи на правилното и пълноценно
отглеждане на детето.
В случая следва да бъде отчетена и малката възраст на детето,
което е само на две години и половина, в която децата са силно
привързани и зависими от майката.
По изложените съображения съдът счита, че родителските права
и задължения по отношение на малолетния Б. Н. М. следва да бъдат
предоставени на майката В. Н..
Решаващият състав счита, че бащата Н. М. също има родителски
капацитет, който му позволява да се справи пълноценно с
7
отглеждането и възпитанието на детето, но до момента той не е
полагал такива грижи, поради което не може да се справи по - добре
от майката. Последното е важно, тъй като водещият критерий за
преодставянето на родителските права и задължения е най – добрият
интерес на детето.
Безспорно се доказа, че детето е прекъснало емоционална връзка
с бащата си. Поради това, за да се възстанови и съхрани тази връзка,
което е в изключителен интерес на детето и за да има пълноценно
общуване и с родителя, при който не живее, следва да бъде
предоставена достатъчно възможност двамата да общуват.
Първоинстанционният съд е определил първоначално преходен
период на контакти за 3 месеца, през който да бъде възобновено
общуването между бащата и детето, което е било прекъснато след
раздялата на двамата родители. Възстановяването на връзката между
бащата и детето е в изключителен интерес на последното, а също и
предпоставка да се премине към постоянният режим на контакти,
който включва по – голям времеви отрязък и преспиване в дома на
родителя два пъти месечно. Начина на реализиране на контактите
след първите три месеца, от влизане на решението в сила, е определен
в съответствие със законовите критерии възраст, потребности и
интерес на детето. Безспорно е, че определеният от съда режим на
контакти първа и трета събота и неделя от месеца от 10 ч. на първия
ден до 18 ч. на втория, с преспиване в съботната нощ е минималният
необходим за изграждане и поддържане на връзка между родител и
дете.
Поради липса на разбирателство между страните за по –
разширен режим, който е в изключителен интерес на детето, правилно
районният съд не е определил такъв. Горните изводи съдът споделя и
относно определените дати и дни за контакт на детето с бащата, които
са празнични, почивни и ваканции. Налице е паритет в
продължителността на същите, предоставени на бащата и детето, от
8
една страна и на майката и детето, от друга страна.
По изложените съображения, въззивният съд приема, че
определеният режим от първоинстанционния съд е разумен,
балансиран и категорично съобразен с възрастовите и емоционални
специфики на малолетното дете на страните и е в услуга на неговия
интерес да изгради пълноценна и стабилна връзка и с двамата си
родители.
По иска с правно основание чл. 143, ал. 2 от СК :
Бащата Н. М. е заявил, че може да плаща издръжка от 195лв.
Претенцията за издръжка от В. Н. за бъдеще време е за сумата от
300лв. месечно. Такава първоинстанционният съд е определил в
размер на 230лв., която сума отчита адекватно материалните
възможности на двамата родители и нуждите на детето.
Следва да се приеме, че бащата получава месечен доход от около
780лв. Заедно с това, той няма задължения за издръжка към други
лица, не погасява кредити или извънредни разходи за свои здравни
нужди. Тези обстоятелства го поставят в позиция да може да заплаща
издръжка в размер над минималния за страната.
Ответницата твърди и не се оспорва, че е безработна и
единственият доход, който получава е пенсия и социални плащания за
детето, които са в размер по – малък от минималната работна заплата.
Ето защо тя следва да бъде подпомагана за издръжката на малолетния
Б. М. дори за ежедневните му нужди. Следва да бъде отчетено, че тя
живее при родителите си и няма разходи за наем, както и че детето е
на възраст, която предполага да посещава целодневно детско
заведение, и майката има възможност да полага труд срещу
възнаграждение, но не е направила това.
Съдът съобрази и обстоятелството, че детето е здраво и няма
извънредни нужди от парични следства за лечение, рехабилитация и
др., както и че във възрастта, в която се намира, разходите му са
9
основно само за дрехи и храна. Преценявайки в съвкупност горните
критерии, съдът достигна до извод, че бащата следва да заплаща
месечна издръжка в размер на 230лв., поради което
първоинстнационното решение в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на претенцията за издръжка за минал период,
преди предявяване на ИМ, съдът счита, че тя правилно е определена
от БлРС в същия размер.
На основание чл. 272 от ГПК, поради потвърждаване на
първоинстанционното решение, настоящият състав препраща и към
мотивите на районния съд.
С оглед изхода от въззивната проверка, на ответницата по
жалбата следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция,
които са размер на 700лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззивният състав счита, че възражението за прекомерност от
насрещната страна е необосновано, тъй като реализираната защита от
адв. Ю. е за три иска и с оглед на това не е над минималните размери
по Наредба №1 от 09.07.2004г.
Така мотивиран, Б.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №438/23.06.2023г. по гр.д.
№1827/2022г. по описа на РС Б..
ОСЪЖДА Н. П. М., ЕГН **********, с нов настоящ адрес в с.
С., общ. Д. да заплати на В. Х. Н., ЕГН ********** с адрес в Б., ж.к.
“А.М.“, бл. 8, вх. “А“, ет. 1, ап. 2 сумата от 700лв., представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването му на страните, пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11