П Р О Т О К О Л
№ 428/10.6.2020г.
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД Наказателно отделение
На
десети юни две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
При секретар ГАЛЯ ИВАНОВА
С участието на прокурор РОСИЦА ГЕОРГИЕВА
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Савакова
ЧНД
№ 507 по
описа за 2020 година
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Производството в днешното съдебно
заседание се провежда чрез видеоконферентна връзка с л. св. Р.Р.Р., който се намира в Затвора - Варна и има постоянна
връзка със състава на съда и страните, в частност прокурора, представителя на
Затвора - Варна, респективно съдът също има пряк и непосредствен контакт с
лишения от свобода.
Явява се Началника на Затвора Варна – ст. комисар Йордан
Йорданов, редовно призован.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Н-КА НА ЗАТВОРА: Да се даде ход на
делото.
Л.СВ. Р.: Чувам и виждам
добре. Да се даде ход на делото. Декларирал съм писмено и отново заявявам, че
не желая защитник.
Съдът намира, че няма
процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ДАВА ХОД
НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на
осъденото лице и приложените към делото писмени документи, както и актуална
справка за изтърпяното наказание на ос. лице.
ПРОКУРОРЪТ: Представям протокол
по ЧНД № 1309/2016 г. по описа на ВОС, с което лишеният от свобода е бил
условно предсрочно освободен по друго наложено наказание, тъй като същото не е
отразено в становището на затворническата администрация.
Н-КА НА
ЗАТВОРА:
Да се приеме.
Съдът намира, че представеното писмено
доказателство е относимо и допустимо към материалите по делото, поради което
О П Р Е Д
Е Л И:
ПРИЕМА
протоколно определение № 989/25.10.2016 г. по ЧНД №
1309/2016 г. по описа на ВОС.
ПО
СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, считам
молбата на л. св. Р.Р. за допустима, но неоснователна. Независимо, че към
настоящият момент същият е изтърпял фактически повече от половината, от
законоустановения срок за допускане на условно предсрочно освобождаване
намирам, че не са налице доказателства за неговото поправяне. На първо място
видно от оценката за риск от рецидив, макар и понижена в регистъра на средните
стойности, като в тези стойности оценката за риска вреди към обществото. За
относително краткия престой, тъй като наказанието е 10 месеца „лишаване от
свобода“ в затвора, лишеният от свобода
е допуснал нарушение през м.март 2020 г.,
за което макар и условно наказан в
последствие с награда заличено, не е без значение при оценка на цялостното му
поведение при изтърпяване на наказанието. Горното категорично сочи за колебливо
поведение и не може да обоснове извод за правилност и безспорност на
положителните промени. Р.Р. е осъждан многократно на „лишаване от свобода“ за
тежки умишлени престъпления, като за трети път постъпва в МЛС и през 2016 г.
спрямо него е бил приложен института на условно предсрочно освобождаване, но
въпреки това е продължил с престъпната си дейност, като очевидно извода за
неговото поправяне е бил неправилен. Това е още един аргумент за липса на
доказателства и към настоящия момент за ненастъпило превъзпитание. В самите
становище е отразено, че корекционната дейност продължа и са налице положителни
промени, но липсва категорично и безспорност на извода за поправяне и настъпилите
към настоящия момент изпълнение цели на наказанието. Самия план за изпълнение е
определен за срок от една година и от него не става ясно как за поливаната от този
срок, са постигнати целите на това наказание. В самите становища, моля да приемете,
че е налице, както се сочи, че показва тенденция за положителни промени, от което
е видно, че корекционната дейност не е приключила и в е процес на осмисляне,
осъзнаване на вината си. Това е отразено в становищата. От психологическото
изследване актуалното психическо, емоционално състояние е написано, че личната
му и социална зрялост са понижени. Не отстоява добре автономна позиция, не
достатъчно самостоятелен, податлив на влияние на външни фактори – обкръжение,
приятелски кръг, които се наблюдават в известна степен и дефицити в уменията му
да изпълнява по-рационално свободното си време.
Всичко гореизложено според мен сочи за липса
на първата предпоставка за допускане на условно предсрочно освобождаване, а
именно категорични доказателства за поправянето на лишеният от свобода и в този
смисъл моля за вашето определение.
Н-КА НА ЗАТВОРА: Уважаема г-жо
Председател, аз считам молбата на за допустима и основателна. Спрямо лишеният
от свобода е приложена в цялост прогресивната система, във връзка с плана на присъдата
и може да направим извод, че наказанието е постигнало своите цели предсрочно.
Що се отнася до доводите на прокуратурата закона
за изпълнение на наказанието е дал възможност за даване на награди и наказания,
с цел коригиране на поведението на лишените от свобода. Когато са в нормите са
бивали награждавани, когато излизат извън тях са санкционирани.
По отношение на поредността на ползването на
УПО, международните стандарти са такива, които накараха българското
правителство в мотивите си в закона за
изменение и допълнение, във връзка с УПО да даде възможност на лишените от
свобода да се ползват от института на условно предсрочно освобождаване, при
всяко наложено им наказание. Във връзка с директивата, която комитета на министрите във връзка с УПО прие, че свързана с това, че се полагат
цели, които са постижими за лишения от свобода, в случая те са приложени и на този етап са изпълнени.
За да бъде едно УПО отказано българските власти би трябвало да докажат в цялост
липсата на инициативност и възможност за самия лишен от свобода. Това не е така.
Според нас за сравнително кратния период от време лишеният от свобода се е постарал с труд, който е един от
основните стълбове на поправителното въздействие и неразделна част от самата
наказателно-изпълнителна политика визирана в чл.41 и неговите алинеи, самото наказание се
съпровожда с подходящ обществено полезен труд. Това е изпълнено и мисля, че е
налице резултат от поправителното въздействие. Предвид горното и наличието на
предходно УПО сме предложили мярка за контрол, която се изразява в периодични
срещи в пробационен служител, в рамките на изпитателен срок, ако бъде
постановено УПО. Предвид горното моля за произнасяне.
Л. СВ. Р.: Моля да бъда
предсрочно освободен.
Съдът като взе предвид становищата на страните, както и материалите
от затворническото досие и на основание чл.437 и следващите от НПК и чл.70 от НК, намери за установено следното:
Постъпила е молба от
л.св.Р.Р., с която същия иска да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване
на наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 5212/2019 г. на ВРС, с което му е било
наложено наказание по чл.354 а ал.3 пр.2 т.1 и чл.55 от НК, „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца,
при първоначален строг режим и съответно наказанието глоба.
Разглеждани
доказателствата по чл.439 а от НПК, съдът намери, че е налице първата предпоставка
за условно предсрочно освобождаване, а именно изтърпяване на ½ от
наказанието. Така е било изтърпяно наказание от 6 месеца и 4 дни. Независимо от
становището на затворническата администрация съдът прие, че не са налице
достатъчно доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от
свобода. И това е така, защото от една страна оценка за рецидив е изключително
слабо намалена. Определя се на средна обща оценка на криминогенните
потребности.
Отделно от това
независимо, че същия е награждаван двукратно, съвсем скоро на 19.03., той е и
наказван, със съответна заповед, писмено предупреждение за притежаване на забранена вещ,
независимо, че наказание е отложено и се
смята за ненаказан, т.е. много близко по поисканото изпълнение на УПО, от негова страна, с негова
молба същия е имал наказание. След това през февруари е имал писмена похвала и
съответна през април писмена похвала. Независимо от известни позитивни промени,
които се забелязват в документите на служителите на затвора и психологическата
характеристика, която е направена, налице е много кратък престой в затвора с
оглед присъдата. По делото е установено по безспорен начин, че същият трикратно
е осъждан по чл.354, като през 2016 г. м.октомври с ЧНД 1309/2016 г. същия е
бил условно предсрочно освободен, с шест месеца изпитателен срок, след което е
последвало извършването на ново престъпление.
Независимо от продължителната
корекционна дейност, в становището на служителите на затвора се забелязва, че няма
трайност в поправянето и превъзпитанието, а в психологическото изследване се
сочи известна несамостоятелност податлив на външно влияние и опасност в известна
степен за обществото, с оглед обстоятелството, че същият малко или много, с
оглед не само предходните осъждания, се намира в една криминогенна среда. Независимо
от обстоятелството, че по отношение на него се извършва и възпитателна работа в
затвора, то съдът счита, че това е недостатъчно, с оглед обстоятелството, че
риска продължава да е към средната степен, 51 точки от рецидив. Допълнителен
довод за това обстоятелството е именно трикратното осъждане в много кратки
периоди за притежаване на наркотични вещества. Последния път за сериозно количество хероин,
за което е получил настоящата присъда, която изтърпява в момента.
С оглед на всичко
това, съдът счита, че доказателствата не са достатъчни, независимо от
частичните позитивни промени, не са достатъчно убедителни за да стигне до
извода, че е настъпил период на поправяне и превъзпитания.
С оглед на
изложеното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молбата на Р.Р.Р., ЕГН ********** за УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО ОСВОБОЖДАВАНЕ от изтърпяване на останалата част
от наложено му с Определение № 577/25.11.2019 г. по НОХД № 5212/2019 г. на
Районен съд – Варна наказание „лишаване от свобода“ в размер на 10 месеца.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен
срок от осъдения, началника на затвора, и на протест от прокурора по реда на
глава двадесет и втора от НПК пред Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание,
което приключи в 14.20 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: