Определение по в. ч. гр. дело №22/2021 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 март 2021 г.
Съдия: Дебора Миленова Вълкова
Дело: 20211300500022
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е-68

гр. В. 24.03.2021 г.

 

 

         Видински окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и първа година, в състав

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. С.

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:          1. Г. Й.                                                                                                               2. Д. В.

 

след като изслуша докладваното от мл. съдията Д. В.  въззивно частно гражданско дело № 22 по описа за 2021 на ОС – В. за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод подадена частна въззивна жалба от К.М.К., чрез пълномощника му адв. Р. Д., срещу Определение от 07.08.2020 г. по гр. д. № 2927/2018 г. по описа на ВРС. Излагат се твърдения, че неправилно ВРС е оставил без уважение искането на К. да бъде освободен от внасяне на държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба по гр. д. № 2927/2018 г. в размер на 476.52 лв.

Моли съда да отмени атакуваното определение и да го освободи от внасяне на държавна такса.

Съдът, след като взе предвид изложеното в частната въззивна жалба и намиращото се между кориците на делото, прие за установено следното:

С определение от 07.08.2021 г. по по гр. д. № 2927/2018 г. по описа на ВРС е оставено без уважение искането на К.К. да бъде освободен от внасяне на държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба по горепосоченото гражданско дело в размер на 476.52 лв.

Контролираният съд е приел, че жалбоподателят има възможност да внесе съответната държавна такса, тъй като е видно, че е платил адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лв. Наред с това е регистриран като едноличен търговец и е съдружник в дружество с ограничена отговорност. Не са приети твърденията на жалбоподателя, че същите не развиват никаква дейност, тъй като не са ангажирани никакви доказателства. ВРС приема още, че жалбоподателят не е във влошено здравословно състояние, респ. не е възпрепятстван по никакъв начин да полага труд и да получава доход.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счете частната въззивна жалба за допустима, тъй като е подадена от правоимаща страна в законния срок, и по същество за основателна поради следните съображения:

За да прецени дали действително дадено лице трябва да бъде освободено от внасянето на държавна такса, съдът е длъжен да съобрази обстоятелствата, изброени в чл. 83, ал. 2 ГПК, а именно: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудова заетост, възрастта, други конкретни обстоятелства.

Вследствие, въззивният съд отчете следното:

 В декларация за имуществено състояние жалбоподателят декларира, че не получава каквито и да било доходи и не притежава недвижими имоти.

Същевременно от удостоверение за семейно положение се установява, че е разведен и има една непълнолетна дъщеря.

От справка в търговския регистър на дружество „Н. и. г.“ ООД, в което жалбоподателят е съдружник, става ясно, че същото действително не осъществява търговска дейност.

От данъчна декларация, приложена в първоинстанционното производство, следва, че регистрираният едноличен търговец на жалбоподателя е приключил 2019 г. на загуба. Жалбоподателят декларира, че в резултат на това едноличният търговец също е спрял да развива дейност, считано от 01.01.2020 г.

От приложена справка от Н. за актуално състояние на всички трудови договори на жалбоподателя се вижда, че на негово име няма регистрирани такива.

Относно платеното адвокатско възнаграждение се излагат твърдения, че К. е получил в заем сумата от 2400 лв. В подкрепа представя договор за паричен заем от 11.04.2019 г. Видно от договора за правна защита и съдействие адвокатското възнаграждение в размер на 2400 лв. е платено в брой на 16.04.2019 г. /5 дни след сключване на договора за паричен заем/.

Съобразявайки гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че жалбоподателят не разполага с достатъчно средства, за да заплати съответната държавна такса. Ето защо следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба по гр. д. № 2927/2018 г. в размер на 476.52 лв., тъй като в противен случай практически би бил лишен от правосъдие.

Водим от горното, съдът

 

     ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОТМЕНЯ Определение от 07.08.2020 г. по гр. д. № 2927/2018 г. по описа на ВРС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОСВОБОЖДАВА К.М.К., с ЕГН: ******** от внасяне на държавна такса за разглеждане на въззивната му жалба по гр. д. № 2927/2018 г. в размер на 476.52 лв.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                ЧЛЕНОВЕ: