Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София,
..................2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на двадесет и пети март, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 4623 по описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 57422/04.03.2020г. по гр.дело № 72318по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 62-ри състав са
отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.2032544/12.12.2019г.
по регистъра на СРС изпратена по пощата на 09.12.2019г. от „С.– Б”ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и
съдебен адрес: адв. Й.Д. и адв. М.Д.,*** срещу З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***,
пл. ******с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на: сумата от 1250лв. -частичен иск целият за 3372лв., представляващи застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско”, като „С.– Б”ЕООД, ЕИК ******е
осъдено да заплати на З. „Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК ******съдебни разноски по делото в размер на 400лв.
Срещу така постановеното Решение
е депозирана въззивна жалба вх.№ 5043066/10.03.2020г. по регистъра на СРС от ищеца „С.– Б”ЕООД, ЕИК ******, в частта, в
която исковете са отхвърлени.
Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че събраните по
делото доказателства установявали
основателността на исковете. Разпитаният по делото свидетел установил, че на
място на ПТП не бил поставен знак В16, че преди него под моста преминали други
два товарни автомобила, нямало основание водач да предположи, че няма да успее
да премине под моста, показанията му се подкрепяли от приети по делото снимки.
Означението М 16 не било достатъчно, за
да се предположи че височината на моста не е достатъчна, за да премине товарния
автомобил. Тази маркировка не сочела ограничение за височина на МПС и водачът
не бил проявил груба небрежност. Претендирал е разноски.
Въззиваемият-ответник по исковете З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******в предоставения срок
е оспорил жалбата. Навело е твърдения, че решението в обжалвана част е
правилно. Посочило е, че по делото било установено, че водач не бил спазил
технически и технологични правила, не спазил маркировка за ограничаване
габарити на пътя и така проявил груба небрежност. В случая камион се ударил в
рамка, тоест в пътна маркировка, а не както твърдял ищеца пред ответника и в
хода на съдебно дело - в пътното съоръжение мост, поради което и при
съобразяване на обстоятелството, че водач бил „професионален шофьор” следвало
извод за проявена от него груба небрежност, имало различия в заявени и
установени факти, което било допълнително основание да се откаже обезщетение. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната
на ответника по исковете – Община Родопи
е оспорило жалбата. Посочило е, че
решението в обжалваната част е правилно. Маркировката М16 обозначавала пътни
съоръжения – мост, тунел, укрепителни и подпорни стени и др., разположени
непосредствено до платно на движение,
които ограничават габарити на пътя. Водачът на камиона направил неправилна
преценка за височината на пътното
съоръжение и поради своята небрежност
нанесъл щети на автомобила.
Третото лице помагач на страната
на ответника по исковете –Национална компания „Ж.и.”, ЕИК ****** е
оспорило жалбата. Посочило е, че по делото било установено, че водач на камион
проявил небрежност, като направил погрешна преценка и ударил автомобила в
ограничителна бетонна рамка въпреки че имало обозначение М16. Претендирало е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх.№ 2032544/12.12.2019г. по регистъра на СРС изпратена по
пощата на 09.12.2019г. от „С.– Б”ЕООД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Й.Д. и
адв. М.Д.,*** срещу З. „Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, пл. ******с която е поискал от съда на основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД да осъди ответника да му заплати сумата от 1250лв. -частичен иск целият за 3372лв.,
ведно със законната лихва от 30.08.2019г. до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско” полица № 4704190230000133/08.04.2019г. за вреди по застрахования
товарен автомобил „Ман”, рег.№ ******, настъпили на 15.08.2019г. от удар с
бетонов мост на път, свързващ с.Ягодово и с.Катунци, обл. Пловдив. Посочил е,
че при приближаването към моста не видял да има знаци, ограничаващи височината
на преминаващи МПС, преди него други два товарни автомобила преминали, но при
преминаването на застрахования автомобил под моста настъпила увреда по тавана
му, стойността на ремонта бил 3372лв., поискал от ответника да му заплати
обезщетение за вредите, но ответникът отказал с писмо от 30.08.2019г.
Претендирал е разноски.
Ответникът З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******в предоставения срок е оспорило
исковете. Навело е твърдения, че не били
претърпени процесните вреди, същите не били в пряка причинно-следствена връзка
с ПТП, описано в исковата молба, , декларираните пред него обстоятелства били
различни от установените и така съгласно т.7.1 от ОУ не дължал обезщетение. В
случая имало изключен застрахователен риск, възможно било и инсцениране на застрахователно
събитие и въвеждане в заблуждение. Отделно водачът управлявал камион по
затворен за преминаване път и това било груба небрежност и изключвала
отговорността на застрахователя. Водачът не спазил технически и технологични
правила. Водачът не спазил пътна маркировка, ограничаваща габарити на пътя
–М16, и така проявил груба небрежност.
Размер на иск бил силно завишен, не било установено плащане на сумата от
ищеца. Не бил изпаднал в забава. Претендирало
е разноски.
Третото лице помагач на страната на
ответника по исковете – Община Родопи е
оспорило исковете. Посочило е, че ПТП
настъпило в ограничителна портална рампа, отговорността за маркировка била за
НК”Ж.и.”. Пътят бил общински и общината отговаряла за маркировката по него с
изключение на тази, която е по порталната рамка, каквато била процесната.
Третото лице помагач на страната
на ответника по исковете –Национална компания „Ж.и.”, ЕИК ****** е
оспорило исковете. Посочило е, че
поставянето на маркировка било задължение на общината.
По делото са приети неоспорени от
страните застрахователна полица по застраховка „Каско ” полица № 4704190230000133/08.04.2019г ., Общи
условия, преписка по щета № 59-02180-535/2019г., съгласно които на 08.04.2019г.
С.”ЕООД и З.Б.В.И.Г.”АД са сключили договор за застраховка „ Пълно Каско” за
територия на Република България за товарен автомобил Ман, рег. № ******за
застрахователна сума от 20 000лв. с клауза ремонт в „доверен сервиз”, на
20.08.2019г. по искане на застрахования
е образувана щета за обезщетяване на вреди по това МПС, настъпили на
15.08.2019г. на пътя от Асеновград към Първомай след с. Ягодово при преминаване
под бетонен мост без обозначена височина, при което се ударил в моста, усукала
се цялата конструкция на борда, ответникът е огледал щетите на 22.08.2019г. и е установил, че има такива
по основна каросерия, греди на каросерия, брезент л. и брезент д., на 30.08.2019г. застрахователят отказал да плати обезщетение поради поведение на
водача, който не съобразил вертикално ограничение на допустима габаритна
височина за преминаване в участък, предвиден за МПС с по-малка височина, което
е грубо нарушаване на технически и технологични правила за експлоатация, на
03.09.2019г. ищецът е оспорил отказа като
поискал да се съобрази обяснението на водача , сочещо че не е имало
указание за височина, че два четиритонни камиона преминали под моста преди
него, че при влизането под моста закачил бетонова рамка, наложило се да изпусне
въздушни възглавници за да продължи и така минал под железния мост без да има
проблем, но с писмо от 09.09.2019г. застрахователят отново отказал да изплати
обезщетение. Съгласно Общите условия раздел І, глава ІІІ, т. 7.1.застрахователят не изплаща обезщетение, ако се установи
различие между декларирани и действителни факти. Съгласно т.1.4 от раздел Х,
Общи изключения от ОУ, не се покриват щети в резултат на умишлени или действия
при груба небрежност на застрахования или на упълномощения водач. Съгласно
т.1.1.2 от раздел ІХ на ОУ не се дължи обезщетение, ако загуби и вреди са в
следствие на грубо нарушаване на установени технически и технологични правила
за експлоатация и ремонт на ППС. Съгласно
т.24, , 2- Дефиниции, в раздел „Каско“, „груба небрежност“ е поведение
на застрахования, при което той съзнава последиците от поведението, но се
надява че предвиждани от него последици няма да настъпят.
Приета е фактура от 19.08.2019г., издадена от
ЕТ”М.Е.-А.А.” с получател ищеца за сумата от 3372лв. за монтаж и демонтаж на
каросерия, изправяне, заваряване, рязане на каросерия, Т.образи, труд за ремонт
на Ман, рег. № ******.
Приети са снимки на камион.
Приети са снимки на път, на който
се вижда че същият преминава под бетонова рамка и мост, рамката е преди моста, рамката е оцветена в два цвята под
форма на райе.
Разпитан по делото св. И.А.е заявил, че бил водач на камиона на ищеца, управлявал го
от около седмица преди ПТП, имал категория Б,С,С+С, Е, ЕЕ, за първи път се
движел по този път, преминавал под мост нямало знаци за ограничение на
височината, преценил че ще успее да премине под моста, през него самосвали
успели да преминат, преди моста се
движел със скорост от 30-40км/ч. Посочил е, че минавайки под ограничителната
рамка усетил, че се закачил, минал 10-20см. , заклещил се и спрял, за първи път
виждал такава рамка по пътищата. Разстоянието между рамката и моста било около 30м. Заклещил се под рамката и там
спрял, спаднал въздушните възглавници и по този начин камиона легнал по-ниско, изкарал
камиона по посока към моста, за да отбие и да не пречи на движението, после
минал под моста, уврежданията били от
удара в рамката. Рамката била оцветена в
жълто и черно райе, както се обозначавали ограниченията. Ако не бил спаднал
въздушните възглавници нямало да може да излезе из под рамката. След като ги
спаднал минал под рамката и след това минал и под моста.
С приетото по делото заключение
по съдебно-авто-техническата експертиза, вещото лице след запознаване с
документи по делото е посочило, че процесните вреди могат да настъпят по начин,
описан в исковата молба, пазарната стойност на работи и части за отстраняването
на същите към дата на ПТП била в размер на 3235,20лв.
Посочило е, че бетоновата рамка била преди железопътен мост, съприкосновение на
камион с бетоновата рамка или с мост
може да причини процесните вреди. Рамката/моста били с по-малка височина
от габаритното МПС.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част :
Доколкото застрахователното
събитие е настъпило през 2019г.,
договора за застраховка е сключен през
2019г., то съдът приема, че приложимият материален закон за процесния
случай е Кодекса за застраховането (в сила от 01.01.2016г.,).
Предявените искове са с правно
основание чл. 405 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 405 от КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да заплати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да бъде по-дълъг от посочения в чл. 108 от КЗ.
Правото на застрахователно обезщетение за имуществени
вреди е имуществено право и като такова е наследимо, прехвърлимо.
Обемът на застрахователната отговорност при
имущественото застраховане , каквото е застраховка „Автокаско” се определя по правилата на КЗ и съдържание на конкретен договор. Страните са
свободни да уговарят както основания за носене на отговорност, така и основания
за освобождаване от отговорност, но при съобразяване на ограниченията по чл. 408 от КЗ.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 от КЗ, да заплати на застрахования уговореното
застрахователно обезщетение съобразно чл. 396 от КЗ и уговореното в договора. Тази разпоредба предвижда, че обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие. Обезщетението не може да надвишава действителната стойност на вещта съм момента на ПТП при
пълна увреда, като в този случай се дължи обезщетение в размер на стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество, при условие, че тя не надхвърля уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната
стойност. Застрахователната сума при имущественото
застраховане е максималният размер на отговорността на застрахователя за
изплащане на обезщетение за претърпени вреди от застрахования при настъпване на
застрахователно събитие. Застрахователната сума е стойността на имуществото към
момента на сключване на договора за застраховка. Застрахователното обезщетение, което следва
да изплати застрахователя при настъпване на застрахователно събитие, е сума в
размер на реално претърпените вреди от застрахования поради настъпването на
застрахователното събитие, които вреди следва да са изчислени по размер към
момента на настъпване на застрахователното събитие. При частична и при пълна увреда на имущество
обезщетението не може да надхвърли действителната стойност на вредите. Това е
стойността срещу която може да се закупи застрахованото имущество от същото
качество при пълна
увреда. Възстановителната
стойност е стойността, срещу която може имущество да се възстанови до
състояние, в което е било преди увредата, вкл. и разходи за транспорт, монтаж,
строителство, ремонт и т.н. При определяне на действителната стойност на
имущество и на възстановителната стойност не се прилага обезценка. Овехтяването е инкорпорирано в самата
застрахователна стойност. При пълна увреда релевантна е действителната стойност
на имуществото към момента на застрахователното събитие. При частична увреда релевантна
е възстановителната стойност на имуществото към момента на настъпване на
застрахователното събитие. (В този смисъл: Решение от 30.01.2012г. н по т.д.№
1069/2010г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение № 109/14.1.2009г. по т.д.№
870/2010г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
115/09.07.2009г. по т.д.№ 627/2008г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.; Решение №
79/02.07.2009г. по т.д.№ 156/2009г. на ВКС, І-во Т.О.; всички постановени по
реда на чл. 290 от ГПК).
Съдът приема, че в конкретния
случай по делото е установено, че застрахован при ответника по имуществена
застраховка „Пълно Каско” полица № 4704190230000133/08.04.2019г. собствен на ищеца товарен автомобил „Ман”,
рег.№ ****** на 15.08.2019г. при
преминаване под бетонова рамка пред железопътен мост на път, свързващ с.Ягодово
и с.Катунци, обл. Пловдив се е ударил в бетоновата рамка и е претърпял вреди по
основна каросерия, греди на каросерия, брезент, пазарната стойност на вредите
към дата на ПТП е 3235,20лв. Тези обстоятелства се установяват от събраните гласни доказателства, прието
заключение по съдебно-автотехническата експертиза и приети писмени
доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като
логични, последователни, резултат от лични впечатления на свидетеля,
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства, подкрепени от
приети по делото снимки, документи по застрахователна щета, които не са
оспорени от страните. Съдът кредитира заключението по съдебно-автотехническата
експертиза като вярно и задълбочено, неоспорено от страните, неопровергано от
останалите събрани по делото доказателства.
Съдът приема, че в случая
декларирани от ищеца през застрахователя обстоятелства не се различават от така
установените по делото факти. Този извод се налага при съобразяване на
заявените факти в заявлението на ищеца за образуване на щета и възражението му
с приложено към него обяснение на водача, сочещи изрично че вреди са от удар в
бетонова рамка преди моста. Обозначаването в исковата молба на пътното
съоръжение като бетонен мост не позволява извод, че заявени факти са различни
от установените. В случая приети снимки
и събрани гласни доказателства установяват , че на пътя е имало бетонова рамка
преди железопътен мост, тоест обозначението като „бетонен мост“ не може да
обоснове извод, че заявеното е различно от установеното.
Спорен въпрос по делото е дали
при настъпването на процесното ПТП водачът на
товарния автомобил е проявил груба небрежност при управлението му, не е
спазил технически и технологични правила за експлоатация на МПС и това да е
причината за настъпването на вредите.
Съгласно т.1.1.2 от раздел ІХ на
ОУ не се дължи обезщетение ако загуби и вреди са в следствие на грубо
нарушаване на установени технически и технологични правила за експлоатация и
ремонт на ППС.
Съгласно т.1.4 от раздел Х, Общи
изключения от ОУ, не се покриват щети в резултат на умишлени или действия при
груба небрежност на застрахования или на упълномощения водач.
За да има основание за прилагане на изключенията по т.1.4. , раздел Х от ОУ и т.1.1.2 раздел ІХ от ОУ поведението
на застрахования/водачът
на застрахования автомобил следва
да е в причинна връзка с настъпването на ПТП и/или вредите и/или увеличаване на размера на вредите, като това поведението на следва да е противоправно и проведено при условията на груба небрежност. Грубата небрежност е
субективно отношение към предприетите от застрахования/водача действия,
допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, тоест застрахованият/водачът е
знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е
надявал, че ще ги предотврати – модел на поведение в гражданското право,
свързан с неполагане на дължимата грижа. Само при наличие на такова субективно
отношение, установяващо се от обективните му прояви – неполагане на грижа, каквато и най-небрежният би положил в
подобна обстановка, би довело до извод, че е налице изключен риск при
установено нарушение на някое от правила за експлоатация и управление на
превозното средство. Не всяко
нарушение на правила за експлоатация и управление на МПС може да се квалифицира като груба
небрежност. Такова ще е онова поведение, което представлява пренебрегване на основни правила за
съответната дейност. Неспазването на правилата за движение по пътищата е нарушение,
което в зависимост от вида на нарушените правила може да обоснове груба
небрежност. При неполагане на елементарна грижа за
избягването на многократно завишен риск за живота и здравето
на участници в движението и/или на имуществото им ще може да се обоснове извод,
че е проявена груба небрежност.
В конкретния случая
по делото не е установено водач на застрахован автомобил при процесното ПТП да
е нарушил конкретни технологични и технически правила за експлоатация на
превозното средство, да е нарушил правила за движение по пътищата при условията
на груба небрежност. В тежест на застрахователят е било по делото да го докаже
по несъмнен начин, а това не е направено
по делото, поради което и възражениято на застрахователя за приложимост на
т.1.1.2 раздел ІХ от ОУ .1.4. ,
раздел Х от ОУ съдът приема за
неоснователни. По делото е установено от събраните гласни доказателства,
снимки, заключение по техническата експертиза, че на пътя на който е настъпило ПТП е имало
бетонова рамка и железопътен мост, като бетоновата рамка е била на около 30м.
преди моста и е била оцветена в жълто и
черно райе. Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел по
съображения,изложени по-горе, подкрепени от снимките, приети по делото. Не се
твърди и не се установява на пътя да е имало забранителен знак за преминаване
под рамката имоста на МПС над определена височина. При така установеното съдът приема, че на пътя
не е имало обозначение за конкретно
ограничение на габарита на пътя във височина. Съгласно
чл. 65 т.7 от Правилника за прилагане на закона за движение по
пътищата /ППЗДвП/ маркировката М16 представлява
успоредни бели и черни линии,
насочени към платното за движение, като
обозначава пътни
съоръжения - мостове, тунели, укрепителни и подпорни стени и други,
разположени непосредствено до платното за движение. Тази маркировка М16
съгласно чл. 35 от Наредба №
2/17.01.2001г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка /Наредба
№2/2001г./ се нанася върху широчината и височината на пътни съоръжения, в т.ч.
мостове, входове на тунели, укрепителни, подпорни стени и други препятствия, ограничаващи габарита на пътя, използва за подобряване на оптическото водене
на пътя,
като ограничаването
на габарита във височина се маркира с вертикални
бели и черни линии. Забранителните
знаци за влизане на пътни превозни средства с определена височина обаче изискват
обозначаване на конкретната височина – аргумент от чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, съгласно който знакът В16 е този който указва забрана за влизане на пътни превозни
средства с височина по-голяма от обозначената. В конкретния случай по делото се
установи от събраните гласни доказателства, че е имало поставена маркировка с вертикални жълти и черни линии. Дори да се приеме, че това е маркировка М16, същата обозначава само препятствие, ограничаващо габарита на
пътя, но
не обозначава конкретно ограничение на височината. Събраните по делото гласни
доказателства установяват че при приближаването към препятствието водачът на
застрахования при ответника автомобил се е движел с ниска скорост-
30/40км/ч, видял е, че преди него под
съоръжението преминават безпрепятствено два тежкотоварни автомобила, поради което
и съдът приема, че проведеното от водача поведение не може да се квалифицира
като груба небрежност. Действително знакът М16 изисква повишено внимание за
габарита на пътя и височината на ППС. В случая обаче не е имало означение на конкретно ограничение на габарита на пътя във височина, поради което и съдът приема, че преминаването на два
тежкотоварни автомобила под моста преди застрахования автомобил е било
достатъчно за да създаде у водача на застрахования автомобил убеждение, че може
безпрепятствено да премине под моста. На пътя не е имало знак за забрана за
преминаването под моста на МПС с височина на застрахования автомобил, а само
наличието на такъв може да обоснове извод, че правилата за движение по пътищата
са нарушени и то при условията на груба небрежност. Маркировката М16 не е забранителна,
а е само указателна за повишаване на вниманието. Възприемането от водача на
безпрепятствено преминаване на два тежкотоварни автомобила непосредствено преди
него не позволява извод, че у водач
на застрахован автомобил е съществувало съзнанието,
че преминавайки под рамката и моста би допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще го предотврати. Така по делото
не може да се обоснове извод, че предприемайки преминаване под рамката водачът
на автомобила не е положил грижа, която и най-небрежния би положил. За извода
на съда, че поведението на водача не представлява многократно завишаване на
риска поради неполагане на елементарна грижа е установеното по делото, че
автомобил се е движел със скорост около
30-40км/ч., че незабавно след закачане на камиона в бетонова рамка водачът му е
спрял МПС, изпуснал е въздушните възглавници и така е намалил височината на
камиона , като е преминал под рамката , а след това и под моста без по-тежки увреждания
по камиона. Съдът изцяло кредитира събраните гласни доказателства като логични,
последователни, резултат от личните впечатления на свидетеля, неопровергани от
останалите събрани по делото доказателства. При така възпирето съдът иперма, че
установеното поведение на водача на застрахования автомобил при процесното ПТП
не представлява нарушение на технически и технологи„ни правила за експлоатация
на автомобила, на правилата за движение по пътищата при условията на груба
небрежност и възраженията на ответника са неоснователни-.
С оглед
гореизложеното съдът приема за установени по делото всички предпоставки на чл.
405 от КЗ, поради което решението на СРС с което иск за главница е отхвърлен следва да се отмени и вместо него
следва да се постанови друго, с което следва да се уважи искът, предявен като
частичен за сумата от 1250лв.
По претенцията за лихва:
Съгласно
разпоредбата на чл. 409 вр. с чл. 405 и чл. 108
от КЗ застрахователят дължи лихва за забава на плащането на главницата
от изтичане на срока за произнасяне по
заявлението, който не може да е по-дълъг от 15 работни дни от представяне на
всички необходими документи. В случая по делото е установено, че на
20.08.2019г. застрахованият е поискал да му се изплати обезщетение по щетата,
не е установено застрахователят да е поискал други доказателства за произнасяне
по щетата , на 30.08.2019г. е отказал да плати сумата, но на 03.09.2019г.
застрахованият сам е представил нови доказателства, които е поискал да бъдат
съобразени от застрахователя, те имат
значение в случая доколкото съдържат обясненията на водача за настъпилото ПТП,
уточнение че удар е в бетонова рамка, че
е видял два тежкотоварни автомобила да преминават под моста безпрепятствено.
При така установеното съдът приема, че срокът по чл. 405 от КЗ е започнал да
тече на 03.09.2019г. и застрахователят е
изпаднал в забава на плащането на обезщетението на 26.09.2019г. С оглед
гореизложеното следва да се присъди лихва върху главницата от 26.09.2019г.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът
приема, че отговорността за разноски следва да се постави в тежест на въззиваемия
и той следва да бъде осъден да заплати на въззивника разноски от 25лв. за
държавна такса за производство пред СГС. За производство пред СРС ответникът
следва да заплати на ищеца разноски за възнаграждение за вещо лице от 400лв. Други
разноски ищецът не е претендирал и
такива не му се следват с оглед на диспозитивното начало.
На третите лица помагачи не се
дължат разноски съобразно чл. 78, ал.10 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 57422/04.03.2020г. по гр.дело №
72318по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 62-ри състав в частта, с
която са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени с искова молба вх.2032544/12.12.2019г. по
регистъра на СРС изпратена по пощата на 09.12.2019г. от „С.– Б”ЕООД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:*** и
съдебен адрес: адв. Й.Д. и адв. М.Д.,*** срещу З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***,
пл. ******с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на: сумата от 1250лв. -частичен иск целият за 3372лв., представляващи застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско”, като „С.– Б”ЕООД, ЕИК ******е
осъдено да заплати на З. „Б.В.И.Г.”АД,
ЕИК ******съдебни разноски по делото в размер на 400лв. и вместо това
постановява:
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.”АД, ЕИК ******със седалище и адрес на управление:***, пл. ******да заплати на
С.– Б”ЕООД, ЕИК ******със седалище и
адрес на управление:*** и съдебен адрес: адв. Й.Д. и адв. М.Д.,*** сумите,
както следва: на основание чл. 405 и чл.
409 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД сумата
от 1250лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/- частичен иск, целият със
заявен размер от 3372лв., ведно със законната лихва от 26.09.2019г. до изплащането й, представляващи застрахователно обезщетение по застраховка
„Автокаско” полица № 4704190230000133/08.04.2019г. за вреди по застрахования
собствен на с.“ЕООД товарен автомобил „Ман”, рег.№ ******, настъпили на
15.08.2019г. от удар с бетонова рамка,
разположена пред железопътен мост на път,
свързващ с.Ягодово и с.Катунци, обл. Пловдив; на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от общ 425лв. /четиристотин двадесет и пет
лева/, представляващи съдебни разноски за производство пред СРС и СГС.
Отхвърля искането на Национална
компания „Ж.и.”, ЕИК ******. За присъждане на разноски.
Решението е постановено при
участието на третоти лица помагачи на страната на ответника по исковете – Община Родопи и Национална
компания „Ж.и.”, ЕИК ******.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.