РЕШЕНИЕ
№ 3836
гр. София, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:В. КР. П.
като разгледа докладваното от В.КР. П. Гражданско дело № 20211110128244
по описа за 2021 година
Подадена е молба по чл. 8 ЗЗДН.
Молителката Н. ИВ. СТ. твърди, че ответникът С. Й. К. е неин фактически съжител,
от когото има неприпознато от него дете. Твърдят се актове на домашно насилие –
психическо и физическо насилие, извършени на 03.05.2021 г. в общото жилище с адрес: гр.
С., ж.к. „Х. Д.“, бл. , вх. , ет. , ап. – ответникът обидил и заплашвал молителката с думите:
„да ти еба майката“, „не мога да те гледам“, „свиня долна“, „свиня мръсна, ще те изхвърля
през четвъртия етаж“, „ще ти вкарам юмрука си в главата“, „скочубро мръсна, нали знаеш,
че отсега нататък ще живея, за да ти отмъстя“, „ще излежа тия 24 часа и ще видиш след
това“, като изритал молителката с крак. Твърдят се и предходни актове на психически
тормоз и физическо насилие, извън срока по чл. 10 ЗЗДН. Моли за издаване на заповед за
защита от домашно насилие. Претендира разноски.
Ответникът С. Й. К. не изразява становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбата с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
1
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
От показанията на св. Христова, които съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК, тъй
като е дъщеря на молителката, се установява, че молителката и ответникът са съжителствали
на съпружески начала от 2013 г. до м.05.2021 г. Тези показания кореспондират и на
справката за адреси на ответника в НБДН, според която след 2016 г. ответникът е адресно
регистриран в жилището на молителката.
По представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се установява извършването на
процесните актове на домашно насилие. Описанието на извършеното от ответника в
декларацията кореспондира с твърденията в сезиращата молба, като не е проведено никакво
насрещно доказване от страна на ответника. Напротив, от показанията на разпитаните по
делото св. К. и Х., полицейски служители, се установява, че на 03.05.2021 г., когато двамата
са посетили адреса на молителката по повод скандала между молителката и ответника
последният се държал агресивно в присъствието на полицията не само към молителката,
която обиждал и заплашвал, но и към полицейските служители, които го и задържали.
Ето защо съдът намира, че на процесната дата 03.05.2021 г. и в процесуално-
преклузивния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН ответникът е извършил твърдените актове на
физическо и психическо домашно насилие.
По отношение на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗН
Като се има предвид всички факти по делото – естеството на акта (физическа
агресия) и факта, че актове на физическа агресия и психически тормоз над молителката е
имало и в миналото (според показанията на св. Х.), съдът намира, че подходящи са следните
мерки за закрила от домашно насилие, с които да се преодолее поведението на ответника
към молителката и да се даде нужната й защита – мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, пр. 1
ЗЗДН. Поначало, при мерките по чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН и чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН съдът е
властен да постави условия и срок, ако сметне за необходимо. В случая страните нямат
общи деца с установен произход, поради което не следва да се определят условия за
приложение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, а тя следва да бъде за максималния срок по
закон – 18 месеца.
По отношение на глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН
2
Съдът намира, че на ответника следва да се наложи глоба от 400 лв. – около средното
наказание, с оглед естеството на извършеното домашно насилие и наличието на предходни
актове на насилие.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има молителката, на която следва да се
присъдят разноски в размер на 430 лв. за адвокатски хонорар и депозит за свидетел.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
производството в размер на 25 лв. и разноски от 30 лв. за свидетел, на основание чл. 11, ал.
2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК на ВКС.
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита от 21.05.2021 г. губи сила с
постановяване на настоящото решение, тъй като тя бива заменена с окончателната заповед
за защита по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита от 21.05.2021 г.,
издадена по гр.д. № 28244/2021 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН С. Й. К., ЕГН **********, адрес:
гр. С., ж.к. „Х. Д.“, бл. , вх. , ет. , ап. , да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на Н. ИВ. СТ., ЕГН **********, адрес: гр. С., ж.к. „Х. Д.“, бл. , вх. , ет. , ап. .
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН С. Й. К., ЕГН **********, да
приближава Н. ИВ. СТ., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 100 (сто) метра,
нито нея, нито жилището й с адрес гр. С., ж.к. „Х. Д.“, бл. , вх. , ет. , ап. , нито местоработата
й, нито местата й за социален отдих, за срок от 18 месеца от издаване на настоящата
заповед, т.е. от 15.11.2021 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ответника С. Й. К., ЕГН **********, че при констатиране от
страна на полицейските органи на неизпълнение на настоящата заповед, ще бъде задържан
и предаден на Прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 5 ЗЗДН на ЗЗДН С. Й. К., ЕГН **********, глоба в
размер на 400 лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. Й. К., ЕГН **********, да заплати на
Н. ИВ. СТ., ЕГН **********, сумата от 430 лв., разноски, сторени по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН С. Й. К., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 55 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед
подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3