Решение по дело №90/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.422, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК.

Образувано е по молба на И. С. от гр.Б., в която се твърди, че с определение №***6/07.09.09г. по изп.дело № **/2009г. на ДСИ при РС-Д., с взискател ищецът и длъжник ответникът М. К. било спряно изпълнението по възражение на ответника. Изпълнителното производство било образувано въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по разпореждане № ***/08.07.2009г. по гр.дело № ***/09г. на РС-С., за което бил издаден изпълнителен лист от 08.07.09г. Според изпълнителния лист, М. К. било осъден да заплати на И. С. сумата 44 740лв., от които главница в размер на 43000лв., представляваща дължима сума по издаден запис на заповед от 02.06.2009г., 880лв.- адвокатско възнаграждение и 860лв.- разноски по делото за държавна такса, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.07.2009г. до окончателното им изплащане. Въпреки възражението сумата се дължала от ответника и му била предоставена в брой. Затова последният дължал връщането й, като сумата била предоставена по повод друга сделка между страните- заем. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника съществуването на горното задължение, по което е издадена заповед за изпъленние. Претендира и направените разноски в настоящото производство. Лично и с А. Ст. С. поддържа иска.

Ответникът, М. К., чрез А. К.И., оспорва иска изцяло по основание и размер. В отговор на исковата молба от 05.03.2010г. /л.12-15 от делото/ излага подробни съображения защо претендираната сума по записа не се дължи. Най-общо те се свеждат до следното : ищецът И. С. бил първи братовчед на С. Р., едноличен собственик и представляващ сружеството "А.- Т." ЕООД. Между това дружество и "***" ЕООД-С., чийто собственик бил ответникът М.К. бил налице договор № **/01.11.06г., според който "А. Т." ЕООД продавал на "***" ЕООД-С. петролни пордукти, произведени от "Л. -Н. -Б.". В хода на търговските отношения между двете дружества се оказало, че Ст. Р. се снабдявал с петролните продукти посредством ищеца И. С.. Между двамата имало неразплатени суми за извършени доставки на петролни продукти, които впоследствие "А. Т."ЕООД продавало на "***" ЕООД. След проведена съвместна среща между К., Р. и С., било решено Ив. С. да доставя директно горива на "***" ЕООД. Механизмът на доставките бил следният : дружеството "С. "ЕООД, като търговски помощник на "*** България" ООД продавало петролни продукти на "Т." ООД, от което с товарен влекач с рег. № А**-**КМ, собственост на И. С., се транспортирало гориво до "***" ЕООД. По този начин били извършени доставки на два пъти, според приемо-предавателен протокол №76119/30.04.2009г. за 24 932 литра по 1.44 лв. за литър, или приблизително 43000 лв., втората доставка по протокол № 21538/03.05.2009 г. от 25169 литра била на стойност 43233 лв. Стойността на първата доставка била платена изцяло на "А. Т."ЕООД . За втората доставка, И. С. и М. К., като собственик на "**" ЕООД се споразумели първият да перфактурира доставеното гориво от своето дружество, а "***" ЕООД а плати стойността по тези фактури. На 22.05.09г. съпругата на М. К. и управител на "**" ЕООД платила на ищеца 27950лв., а на 30.05.09г. превела на ищеца още 2000лв. В задължение на ищеца останало да издаде фактура за доставеното гориво и получената сума. На 02.06.2009г. ищецът пристигнал в гр.С. и поискал М.К. да му даде гаранция за горивата, които смята да му достави. Настоявал "***" ЕООД незабавно да преведе парична сума на негова лична сметка, тъй като сумата не му била издължена от "А. Т." ЕООД. В последвалия спор на 02.06.09г. относно тези плащания, М.К. и М.К. представили на ищеца писмени доказателства, удостоверяващи извършените в полза на "А. Т. "ЕООД плащания, за които ищецът твърдял, че бил предходен контрагент. След като отказа да платят директно на С., последният заплашил М.К. и още същият ден го принудил да подпише процесната запис на заповед за сумата по втората доставка от 43000лв.

Съдът приема от фактическа и правна страна следното :

Правнорелевантните факти по делото са очертани в доклада от 17.03.2010г. Твърди се съществуването на задължение на ответника към ищеца по запис на заповед от 02.06.09г., което е валидно, изискуемо и ликвидно. Тъй като записът на заповед е едностранна абстрактна сделка, не е необходимо доказването на каузално правоотношение между страните, за да се приеме съществуване на вземането. Достатъчно е установяване на редовността от външна страна на записа. Правопогасяващото възражение, че вземането не съществува, тъй като записът на заповед, който го материализира, е подписан при порок на волята на издателя / заплашване/, е недоказано. Това е така, защото св. М. не установява върху издателя М. К. да е оказано такова въздействие, което да възбуди основателен страх от посегателство върху личността или имуществото му. Близките отношения между свидетеля и дъщерята на ответника, независимо дали съществуват или не към момента на депозиране на показанията, също изключват пълната обективност, безпристрастност, и в крайна сметка достоверност на показанията. Свидетелските показания на св. М. не съответстват и на никакво друго писмено или гласно доказателство за упражнено заплашване спрямо издателя на записа.

Не са доказани и останалите възражения за недължимост на сумата, на които ответникът се позовава в отговора. Всички търговски сделки, посочени в него, са на стойност над 5000лв. и е недопустимо установяването им със свидетелски показания, с оглед на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и липсата на изрично съгласие на страните. Представените писмени доказателства установяват извършени плащания от "***" ЕООД на суми по фактури в полза на "А. Т." ООД, които съответстват на договорни отношения между двете дружества. Липсва пълно и главно доказване дали собствениците на капитала, съдружниците и/ или управителите на тези дружества, и страните по делото, са свързани лица, по смисъла на §1,т.34 от ДР на ЗДДС, за да се приемат за вероятни отношенията по доставки и заплащане на горива, твърдени в отговора. За тях липсват и писмени доказателства- приемо-предавателни протоколи, договори или фактури, от които да се направи извод, че между ищеца и ответника като физически лица съществуват някакви търговски взаимоотношения. Затова възражението на ответника в отговора, че всъщност сумата по записа не се дължала на ищеца,а на трето лице, е недоказано. Представеният запис е редовен от външна страна, съдържа изскуемите реквизити по чл.535 ТЗ, и установява валидно, изискуемо и ликвидно задължение по издадената заповед за изпълнение.. Затова искът е основателен и доказан, и следва да се уважи изцяло. Ответникът следва да се осъди да заплати и направените разноски пред настоящата инстанция от 860лв. -ДТ и 1900лв.- А.възнаграждение.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо И. С. С., ЕГН *, и адрес гр. Б., жк "И.", бл.**,вх.*, .7, че М. В. К., ЕГН*, от гр.С., ул."С." № **, дължи сумата от 44740лв., от които главница 43000лв. по запис на заповед от 02.06.09г., 860лв.- държавна такса и 880 лв.- адвокатско възнаграждение, по заповед за изпълнение №962/08.07.09г. по ч.гр.дело № 590/2009г. на РС-С..

ОСЪЖДА М. В. К. да заплати на И. С. С. разноски по делото от 860лв. - държавна такса и 1900лв. - адвокатски хонорар.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението му на страните пред Апелативен съд-Пловдив.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: