Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 21.04.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 498
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 497 от КЗ.
Ищецът – Н.П.М.
твърди, че на 24.03.2017г. около 12.00 часа в гр. София, на бул. „П. Ю. Т.” на коло 100 м. след кръстовището с бул. България, С.Й.С. при
управление на лек автомобил „Шкода Фабия” с рег. №*******,
поради недостатъчно внимание към уязвите участници в движението, става причина
и реализира ПТП със слизащия от автомобила пътник – ищеца, като потегля преди
същата да е слязла, закачил е чантата й, като е последвало влачене на ищцата от
лекия автомобил. За описаното е съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №К 168/24.03.2017г. Образувано е административно – наказателно
производство, като на водача С. е съставен акт за установяване на
административно нарушение №601736/24.03.2017г. за извършено нарушение на
разпоредбите на Закона за движение по
пътищата. Твърди, че в резултат на описаното ПТП е получила следните увреждания:
- контузия и силно изразен оток
на дясна глезенна става до степен придаваща „деформитет”,
- обширно мораво кафеникаво кръвонасядане с размери 12/7 см. за външен малеол и 5/3 см. за вътрешен малеол
и
- множество охлузвания и рани по
цялото тяло. Описаните травми са довели до затруднения в движението на долен
десен крайник и наложили използването на помощни средства. Ищецът посочва, че е
имал предходна фрактура на глезена на десния крак, което е обострило
състоянието му и е довело до невъзможност за движение без помощни средства.
Посочва, че травматичните увреждания са причина за множество неудобства в
ежедневието и силно главоболие, което е пречило на пострадалата за дълъг период
след произшествието. Преживеният стрес от катастрофата е станал причина за
негативни емоции, психически стрес и често изпитване на безпокойство. Заявява,
че е предявила извънсъдебна претенция до ответника, който а застраховател по
застраховка „гражданска отговорност” на автомобила, за изплащане на
застрахователно обезщетение по доброволен ред, като е заведена щета с вх. №0000
– 1000 – 03 – 17 – 7310/26.05.2017г., по която няма произнасяне. В срока по чл.
372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се посочва, че
на 23.02.2018г. е настъпило сериозно усложнение на фрактурата на десния глезен,
вледствие от развилата се деформация от настъпилото
ПТП, като се е появила некроза в дясната петна
област, със зачервяване, оток, натичане на гноен ексудат и фебрилитет. По повод на
така описаното усложнение е извършена оперативна интервенция с последващо антибиотично лечение. моли да бъде постановено съдебно решение, с
което се осъди ответника да й заплати:
- 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва от 10.01.2018г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото
разноски. В последното съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 249 от делото/. В определения от съда
срок процесуалният представител на ищцата е депозирал писмени бележки по
делото.
Ответникът – З. „Л.и.“ АД в
депозирания от него писмен отговор признава настъпването на следните факти:
- подаване на заявление от ищеца
за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното
ПТП, по което е образувана посочената в исковата молба щета.
Ответникът оспорва, че няма
поизнасяне по процесната щета, а твърди, че на
последния са дадени указания за представяне на медицински документи, от които
да се установи сегашното здравословно състояние на ищеца. Оспорва, че от
представените медицински документи се установява, че описаните травми са в
причинна връзка с процесното ПТП. Оспорва твъденията по причина от потегляне на превозното средство
преди ищцата да е завършила слизането си от същото, да се влаченето на
последната по терена. Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване
на ПТП, като твърди, че от представените към исковата молба документи се
установява, че превозното средство е закачило чантата на ищцата, но не и самата
нея. Твърди, че няма данни ищцата да е била в невъзможност да пусне чантата си,
поради което при условията на евентуалност се поддържа, че заявените от ищцата
нематериални вреди са настъпили в резултат на собственото й поведение. Оспорва
твърдения от ищеца факт, че водача на автомобила нарушил правилата за движение
и че с това си поведение по отношение на не я осъществен деликт.
Оспорва всички твърдения за медико – биологичния характер на травмите при
ищцата. Изцяло оспорва и твърденията, че по причина от събитие като описаното,
за ищцата е настъпила контузия със силно изразен оток на дясната глезенна става, до степен на придаваща „деформалитет”,
обширно моравокафеникаво кръвонасядане
на двата малеола на десния крак, както и необходимост
от ползване на помощни средства. Оспорва твърдението, че заявените телесни
травми и състоянието на здравето, съответно – сочените нематериални вреди са
настъпили в резултат на осъществяване на механизма на описаното ПТП. Наведено е
възражение за прекомерност на заявената искова претенция. Оспорва иска за
присъждане на лихва върху главницата от 10.01.2018г., като допълнително
посочва, че претенцията на ищцата е била установена извънсъдебно посредством
представяне на относимите медицински документи. В
срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника. В
него се оспорва фактът, че описаните в допълнителната искова молба усложнения в
здравословното състояние на ищцата са в резултат на описаното ПТП. Моли да се
постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените искове. Претендира
разноски и юрисконсултско възнаграждение. В
последното съдебно заседание процесуалният представител на ответника е
депозирал списък на претендираните разноски съгласно
чл. 80 от ГПК /страница 250 от делото/.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе
предвид доводите, и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
С определение постановено на основание
чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът е отделил като безспорни между страните по делото и
съответно ненуждаещи се от доказване следните факти:
-
съществуване на предходна фрактура на глезена на десния крак на ищцата,
-
наличието на застрахователно правоотношение по договор застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите със застраховател - ответното дружество относно
описания лек автомобил към датата на настъпило застрахователно събитие - 24.03.2017
г.,
-
настъпване на описаното ПТП,
-
съставяне на констативен протокол относно описаното ПТП и
- образуване
на преписка по щета, описана в исковата молба, по подаденото от ищеца искане за
заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от последния
неимуществени вреди от процесното ПТП.
По
делото на страница 8 е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№К – 168 от 24.03.2017г., съставен относно процесното
ПТП.
На
26.05.2017г. ищцата е подала до ответника молба с вх. №5972 с искане за
заплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП.
С
писмо с изх. №L – 1671 от 01.06.2017г.
ответникът е изискал от ищеца на основание чл. 106, ал. 3 от КС ренгеновите снимки и тяхното разчитане от 24.03.2017г.,
както и медицински документи, свързани с нов ренгенов
преглед и консултация с ортопед травматолог, съгласно дадените препоръки в
заключението на съдебно – медицинското удостоверение, което е представено от
ищеца към молбата му.
На
12.12.2017г. с вх. №14723 ищецът е предоставил на ответника изисканите ренгенови снимки, като относно втората група документи е
посочено, че предвид тежкото здравословно състояние на ищеца не разполагат с
такива, тъй като не е извършена нова консултация и ренгенографии.
По
делото е представена епикриза ИЗ №7112/8150 на
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД /страница 38 от делото/. От нея се установява, че
ищецът е постъпил в лечебното заведение на 23.02.2018г. и е изписана на
07.03.2018г. В нея е описано, че са извършени две операции на ищцата поради
констатирана некроза с размери 3 на 3 см. и антибиотично лечение.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска
експертиза, което съдът възприема като
компетентно, обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че същото е
изготвено и след извършен преглед на ищеца от вещото лице - ортопед. В
заключението е вписано, че при извършения личен преглед на ищеца е установено,
че същата се движи със затруднена походка и едно помощно средство – патерица,
като е с установена 100% неработоспособност с решение на ТЕЛК от 2017г. Описани
са придружаващите заболявания на ищцата:
-
инсулинозависим диабет,
-
тироид на Хашимото,
-
ретинопатия /остра загуба
на зрението на дясното око и частично на ляво око/,
-
полиневропатия,
-
остеортропатия,
-
деабетна нефропатия от 2012г. – четири пъти седмично на диализа,
-
симптоматична
епилепсия от 2014г.,
-
фрактура
на десен глезен от 2016г. и
-
деформиран
десен глезен.
При
прегледа ищцата се оплаква от: нестабилност, болки при натоварване на десния
глезен. След процесното ПТП е установено при преглед
– контузия на десен глезен и е дадена препоръка да не се натоварва крайника.
Предвид това 2 месеца е ползвала количка, след което патерици, поради силно
болка и оток, с увеличаване на деформацията на глезена. В заключението е
посочено, че установеното увреждане – контузия на дясна глезенна
става съответства на механизма на ПТП /слизащ пътник от лек автомобил, който
потегля и последва влачене на пътника/. Вещото лице посочва, че на същото място
– десен глезен ищцата е имала стара фрактура от застаряло в порочна позиция
счупване на външния малеол и деформация на скочната кост в дясно, като в резултат на настъпилата нова
травма са се увеличили болките и страданията на ищцата в тази област и към
настоящия момент /11.10.2018г. е прегледа/ глезена е оточен,
болезнен и деформиран. Вещото лице е посочило, че поради утежнения общ и
локален статус възстановителния процес е бил между 2 – 3 месеца. Относно
появилото се усложнение /некроза в дясна петна
област/ 11 месеца по –късно, вещото лице посочва, че същото е последица от
основното заболяване – инсулиновозависим диабет,
предизвикващ стеснение на съдовете на долните крайници и оттам нарушено кръвоснабдяване. Относно контузията от процесното
ПТП вещото лице посочва, че тя също може по косвен път да задълбочи вече
нарушеното кръвоснабдяване, поради продължителното
обездвижване. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че при прегледа е
констатира, че увреденият крайник е скъсен и силно деформиран. Също там вещото
лице е обяснило, че травмата от 2017г. е мекотъканна
и няма развита непосредствено след нея некроза.
Предвид това вещото лице посочва, че не може да се приеме, че тази травма е
пряка причина за появилата се 11 месеца по-късно некроза.
В тази част експертизата е оспорена от процесуалният представител на ищеца и въз
основа на искане на тази страна е допусната тройна съдебно – медицинска
експертиза.
По
делото е депозирано и прието заключение на тройната допусната съдебно –
медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира, като изготвено обективно и
компетентно. В него вещите лица са посочили, че в резултат на процесното ПТП ищцата е претърпяла следните травматични
увреждания: контузия на дясна глезенна става със
силно изразен оток на меките тъкани в тази област и обширни кръвонасядания
в областта на вътрешен и външен малеоли. Поради
наличие на заболяване на молителката – диабет тип 1 срокът на лечение на ищцата
е удължен на 2 – 3 месеца. При тези увреждания последствията се заличават, като
остава единствено психологичния момент и негативния спомен от случилото се. И в
тази експертиза е прието, че причината за настъпилите усложнения в състоянието
на ищцата през 2018г. са в резултат на нейното основно заболяване – диабет тип
1 и лошо зарасналата предходна фрактура на десен глезен. Единичната и тройната
описани съдебно – медицински експертизи са изготвени от вещи лица ортопеди. По
искане на процесуалния представител на ищеца е допусната единична съдебно –
медицинска експертиза с вещо лице – еднокринолог.
По
делото е депозирано заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно –
медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно и компетентно. В него е посочено, че вещото лице е
извършило и личен преглед на ищцата. След запознаване с цялата налична
медицинска документация по делото вещото лице е посочило, че през 2018г. в
представените епикризи от Гнойно – септична хирургия
– „Пирогов” е вписано, че при ищцата е установена и бъбречно – костна болест,
което не е отразено в предходните съдебно – медицински експертизи. Вещото лице
пояснява, че това е състояние на повишено разграждане на костите в организма, в
резултат на трайни нарушения на минералния и костния състав. В резултат на това
настъпват нестабилна походка, падания с чести счупвания от най – малки травми,
трудно зарастване на настъпили такива, поява на спонтанни фрактури. Изострянето
на тези състояния водят до гърчови периоди, които са
констатирани при ищцата още през 2014г. Според вещото лице получената травма от
ПТП е ключов момент за изостряне на частично затихнали болестни процеси и
затегнат ход на възстановителни процеси. Относно последвалите усложнения в
състоянието на ищцата вещото лице посочва, че травмата от 2017г. е отключващ
фактор. Също там е посочено, че е налично ограничение на двигателната
способност на ищцата поради болки и налагане на употреба на помощни средства
при предвижване преди ПТП.
По
искане на ищеца пред настоящата инстанция е разпитан свидетеля – М.Х.М..
Посочва, че е видял ищцата около месец след инцидента и от тогава до сега е все така – трудно се
придвижва с патерица. Посочва, че преди случилото се ищцата се е предвижвала
нормално. Споделя, че след случилото се ищцата е била депресирана и подтисната,
предполага защото всички се отнасят с нея като с инвалид.
По
делото е изискана и приета в заверен препис цялата административно –
наказателна преписка относно процесното ПТП /страници
177 – От нея се установява, че на 12.05.2017г. е издадено наказателно
постановление №17-4332-006988 от началник отдел при СДВР, отдел „Пътна полиция”
за извършено от водача на описания в исковата молба лек автомобил нарушение на
чл. 5, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП, изразяващо се в: на
24.03.2017г. около 12.00 часа в гр. София, на бул. П.Ю.Т.в качеството си на
водач на лек автомобил /който е описан/ на 100 м. след бул. България спира, за
да слезне пътничка /ищцата/ при затварянето на
вратата дръжката на чантата на М. се заклещва и при потегляне същата стъпва на
криво. Наказателното постановление е връчено на наказаното лице и същото не го
е обжалвало.
Пред
настоящата инстанция е разпитан свидетеля – С.Й.С. – водач на лекия автомобил.
Той посочва, че е возил ищцата е друг път, преди случая при който е настъпило процесното ПТП. Посочва, че при последния случай ищцата е
била с две патерици. След като той й е спрял да слезе след бул. България до
една пътечка, за да се придвижи от там до здравната каса, след като тя е
слязла, при затварянето на вратата се притискат от последната дръжките на
чантата на ищцата. Водачът тръгнал, то чул, че ищцата е казала – „чантата,
чантата” и той е спрял на не повече от 20 см. Ищцата е взела чантата си и е
казала, че сигурно няма да може да отиде сама до здравната каса, свидетелят я е
поканил, тя се е качила обратно в колата. Свидетелят е закарал ищцата до
здравната каса, където другият пътник е слязъл да й помогне, за да се придвижи.
Свидетелят изрично посочва, че ищцата не е падала. Свидетелят посочва, че и
друг път е карал ищцата от Люлин до Хемомед и
обратно, като тя е ползвала тогава
патерици, преди година и повече от случката. Посочва, че след като е спрял при
виковете на ищцата, тя сама е отворила задната врата /откъдето е слязла преди
това/ и си е освободила чантата.
По
делото е прието и заключение на съдебно - автотехническа
експертиза, допусната по искане на ищеца, чието заключение не е оспорено от
страните по делото и съдът кредитира като обективно и компетентно. В нея като
причини за настъпилото ПТП са посочени: от страна на водача – прибързано
потегляне преди водачът на автомобила да се увери, че пътничката, след като е
слязла и е затворила вратата, се е отдалечила на безопасно странично разстояние
от автомобила и от друга страна – на пътничката, която по невнимание е
допуснала затваряне на вратата, при което е заклещила дръжката на носената от
нея чанта.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4. предприетите
действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
настъпване на сериозно усложнение на ищеца след подаване ан
исковата молба,
6.
предприети действия от ищеца във връзка с настъпилото усложнение,
7. здравословно
състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно от
причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да бъдат
преодолени,
8.
валидно възникнало застрахователно правоотношение с ответника по договор за
застраховка”гражданска отговорност” към датата на застрахователното събитие
относно описания лек автомобил,
9.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени вреди относно процесното ПТП,
10.
какви документи са представени от ищеца на ответника за претърпените от първия
увреждания,
11.
влизане в сила на наказателното постановление по отношение на водача на лекия
автомобил за извършеното нарушение за правилата на движение, в резултат на
което е настъпило процесното ПТП.
В доказателствена тежест на ответника е да установи
настъпването на следните факти:
1.
съществуване на други съпътстващи заболявания на ищеца,
2.
по какъв начин тези заболявания влияят на оздравителния процес при ищеца и
3.
механизъм на ПТП.
От
събраните и описани по-горе доказателства /свидетелските показания на водача на
лекия автомобил, наказателното постановление и заключението на авто – техническата експертиза/ се установява настъпването
на първите два факта: механизма на настъпване на процесното
ПТП и съответно, че вината за това е на водача на лекия автомобил. Съдът
приема, че направеното от ответника възражение, че ищцата не е влачена от лекия
автомобил, след потегляне на последния, е основателно, тъй като от събраните
свидетелски показания не се установява такъв елемент в инцидента. За това
липсва посочване както в описаното наказателно постановление, така и в
събраните свидетелски показания на втория свидетел – водач на лекия автомобил.
Относно другото направено от ответника възражение, че ищцата е допринесла за настъпване
на процесното ПТП, съдът счита, че същото е
недоказано, тъй като от чл. 5, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП
се установява задължение на водача на превозното средство при неговото
използване /в случая потегляне/ да не създава опасност за живота и здравето на
хората. А с оглед на описания механизъм на ПТП в заключението на авто – техническата експертиза не се установява поведение
на ищцата, с което да е допринесла за
неблагоприятните за нея последици. Причината за настъпването на процесното ПТП е, че преди да потегли водачът на лекия
автомобил, който е имал възможност за това, не се е уверил, че слязлата
пътничка се е отдалечила достатъчно от автомобила.
От
заключенията на трите съдебно – медицински експертизи с вещи лица – ортопеди и
съответно специалист – еднокринолог се установява,
настъпване на описаните в исковата молба увреждания, както и причинно –
следствената връзка между процесното ПТП и тези
травми. От тези документи и разпита на първия свидетел се установява и
предприетите действия за възстановяване от ищеца: продължителен възстановителен
период, при който ищцата е била обездвижена между 2 – 3 месеца, пред което
време е ползвала количка, както и промяна в емоционалното й състояние – подтиснатост и случката се е отразила травмиращо за нея,
предвид нейната възраст – 34 години.
Спорно
между страните е дали посоченото от ищеца последващо
влошаване на нейното здравословно състояние, довело до отново постъпване в
болница и извършване на две операции, съчетани с антибиотично
лечение е в причинно – следствена връзка с получената травма от ПТП. И в трите
експертизи е прието, че няма пряка причинно – следствена връзка между тези два
факта, но е отбелязано и от всички вещи лица, че такава връзка съществува –
непряка, тъй като при общото здравословно състояние на ищеца и установените и
описани по-горе съпътстващи заболявания уврежданията от ПТП са повлияли, като
вещото лице – еднокринолог приема и, че те са
отключващ фактор.
Съдът
не кредитира показанията на първия свидетел в частта, в която същият посочва,
че ищцата преди ПТП се е движела нормално, без никакви видими проблеми, тъй
като това категорично се опровергава от заключението на съдебно – медицинската
експертиза, изготвена от вещо лице еднокринолог, в
която е посочено, че предвид развити от ищеца заболявания от преди ПТП, същата
е имала необходимост от ползване на помощни средства за предвижване.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което означава съдът да
съобрази всички установени факти по делото и съответната икономическа
обстановка в страната. В конкретния случай това са вида, характера и тежестта
на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване на увреждането – 34г.,
продължителният лечебен и възстановителен период от около 2-3 месеца, през
които ищцата е следвало да бъде обездвижена, за да не натоварва крайника и
съответно за да спази това е ползвала количка, интензитета на болките,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното
му състояние – подтиснатост и депресивност,
както и обстоятелството, че настъпилите нарушения на здравословното състояние
на ищеца са повлияли, макар и непряко, до допълнителни усложнения в нейното
здравословно състояние, което е наложило престой в болнични заведения и
извършване на две операции, съдът
намира, че сумата от 26 000 лв., представлява справедливо обезщетение по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите от ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения
в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца
в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът се основава
на доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно
понятие и то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания.
Относно иска с правно основание чл. 497,
ал. 1 от КЗ
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, в 15 дневен
срок от представяне на поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
документи.
От
описаната по-горе в мотивите на настоящото решение молба се установява, че
ищцата е депозирала писмена претенция пред ответното застрахователно дружество
за изплащане на обезщетение на 26.05.2017г. На 01.06.2017г. ответникът на
основание чл. 106, ал. 3 от КЗ е изискал от тази страна представяне на
описаните в писмото документи. На 12.12.2017г. ищецът е представил само част от
тях, като е посочил, че не разполага с останалите, тъй като ищецът не е
извършвал контролни прегледи. Предвид така установеното и чл. 497, ал. 1, т.1
от КЗ, съдът счита, че ответникът е следвало да се произнесе по заявената от
ищеца претенция най – късно до 08.01.2018г. С оглед на така приетото към
10.01.2018г. ответникът е бил в забава по отношение на задължението си към
ищеца, поради което този иск следва да бъде уважен, върху определеното
обезщетение се присъди законна лихва от 10.01.2018г. до окончателното му
изплащане.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от задължението
за внасяне на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК /страница 22 от делото/, ответното застрахователно дружество следва да
бъде осъдено да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1 040 лв.,
както и 1 200 лв. разноски, платени от бюджета – 200 лв. относно
допуснатата единична съдебно – медицинска експертиза с вещо лице ортопед, 600
лв. – по допуснатата тройна съдебно- медицинска експертиза, 300 лв. – депозит
по допуснатата авто – техническа експертиза, 100 лв.
– депозит по допуснатата единична съдебно – медицинска експертиза с вещо лице –
еднокринолог.
На
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр.
с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да бъде осъден да заплати на упълномощения
представител на ищеца адв. Ц. В. адвокатско възнаграждение в размер на 1 310
лева.
Предвид
изхода на делото искането на ответникът за присъждане на разноски следва да
бъде оставено без уважение.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, ЕИК - *******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Н.П.М., ЕГН - **********
със съдебен адрес: *** - 13, офис 5 - чрез адвокат Ц.В. на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ сумата от 26 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 24.03.2017г. около
12:00 часа, в гр. София, на бул. „П. Ю. Тодоров” на около 100 м. след
кръстовището с бул. България, по вина на водача на лек автомобил шкода фабия с рег. №*******, ведно със законната лихва,
считано от 10.01.2018г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, ЕИК - *******със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Ц. С.В., ЕГН – **********,
вписана в Софийска адвокатска колегия, с
адрес: гр. София, ул. „********, офис 5 - чрез на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАв сумата от 1 310 лв.
ОСЪЖДА З. „Л.и.“ АД, ЕИК - *******със
седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски
съд, с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 сумата от 2 240 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: