Решение по адм. дело №1243/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) вр. чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Й. Г. Д. от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], подадена чрез пълномощник, срещу Заповед №159/22.05.2025г. на Кмета на [община].

Жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна, поради издаването ѝ при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че е наемател на общински жилищен имот съгласно Договор №5/01.01.1999г. за предоставяне на общински жилищен имот, находящ се в [населено място], [улица],  *, който ползвал съгласно предназначението му, изпълнявайки стриктно задълженията си по него. Сочи, че действително през летния сезон отивал в [населено място], [област], за да работи като портиер в хотел като съгласно изискванията, си бил направил временна адресна регистрация (настоящ адрес). Такава му била необходима и поради това, че се налагало да ползва медицински услуги, тъй като имал заболяване на сърцето и взимал редовно – ежемесечно лекарства, а за това му бил нужен и личен лекар. В Симеоновград нямало работа, поради което със съпругата му били принудени през лятото да работят на морето като след свършването на сезона се завръщали в процесното жилище. Счита, че оспорената заповед е немотивирана, тъй като в същата не се посочвало на кое основание и на кои доказателства се искало прекратяване на договора за наем. Записано било само, че адресната регистрация постоянен и настоящ му адрес са различни от община Симеоновград през последните пет години. Счита също, че административният орган не изпълнил задълженията си по чл.26 и чл. 34- 36 от АПК, с което допуснал съществени нарушения на административно производствените правила. Твърди, че не бил уведомен за започналото административно производство, бил лишен от правото да участва в него без като не му била дадена възможност да се запознае с административната преписка, да представи доказателства, да изложи становище по събраните такива, да прави искания в подкрепа на твърденията си. Административният орган не събрал служебно необходимите доказателства и издал акта си без да изясни фактите и обстоятелствата от значение, и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Освен това, Кметът на [община], съгласно чл.170, ал.1 от АПК не установил съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт. Настоящият адрес на жалбоподателя действително бил в [населено място], [област], но в Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд (Наредбата), приета с Решение №288/09.09.2005г. на Общински съвет – Симеоновград, липсвало ясно уточнение дали условието за адресна регистрация в община Симеоновград се отнасяло само за настоящ адрес или касаело и тази за постоянен адрес, или включвало и двата адреса. Към настоящия момент нямало къде да живеят със съпругата му и оставали буквално „на улицата“ след края на сезона на морето и завръщането им в Симеоновград. Сочи, че е със заболяване на сърцето , през 2015г. му били поставени стендове и бил инвалидизиран, съотв. бил пенсиониран поради общо заболяване като получавал минималната пенсия, което го принуждавало да ходи сезонно през лятото да работи на морето заедно със съпругата си – той като портиер-пазач в хотел, доколкото не можел да работи друго, а тя - като продавачка в магазин.

По изложените съображения моли за отмяна на оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуален представител. В допълнение се излага, че от приетите промени в Наредбата не ставало ясно дали засягат бъдещи наематели или и тези, които вече имали сключени договори повече от 15 години. При сключване на договора за наем с жалбоподателя, условията по Наредбата били други.

Ответникът - Кмет на [община], чрез процесуален представител оспорва жалбата и моли да се отхвърли като неоснователна.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Договор за наем на общински жилищен имот в [населено място] №5/01.01.1999г., сключен между Кмета на О. С. и Й. Г. Д., на основание ЗОС, ППЗОС и чл.42, ал.4 от Наредбата за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество, на жалбоподателя и тричленното му семейство е бил предоставен за ползване под наем общински жилищен имот, със застроена площ от 60, 81 кв.м., находящ се в бл.21-23, вх.А, ет.1, ап.2. Съгласно чл.3 от Договора, същият е валиден за времето, през което лицето отговаря на условията за картотекиране като крайно нуждаещ се по действащата наредба.

С писмо рег.индекс: С-2189/07.05.2025г. Кметът на община Симеоновград е изискал от Й. Г. Д., в качеството му на наемател на общински имот – апартамент №2, находящ се на **, [улица] [населено място], в 3-дневен срок от получаването му, да представи всички необходими документи по чл.4 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд. Указано е, че непредставянето им в посочения срок, ще е основание по чл.24 вр. чл.26 от АПК за започване на административно производство за прекратяване на договора за наем. Писмото е изпратено на жалбоподателя на адреса му в [населено място] и на адреса в [населено място], [област] като видно от приложената разписка, му е връчено на 13.05.2025г. , а според приложено известие за доставяне, е получено в [населено място] на 14.05.2025г.

Във връзка с горепосоченото писмо, с рег. инд. С-2189/13.05.2025г. Й. Г. Д. е представил Удостоверение изх.№РД9400-1277-(1) от 09.05.2025г. за настоящ адрес и Удостоверение изх.№5 от 13.05.2025г. за постоянен адрес.

Видно от Удостоверение изх.№РД9400-1277- (1) от 09.05.2025г. , издадено от *, [област], настоящият адрес на Й. Г. Д., считано от 15.11.2017г. е [населено място], [община], [област], [улица], а според Удостоверение изх.№5/13.05.2025г., издадено от Общинска администрация – Симеоновград, постоянният му адрес, считано от 17.06.2000г., е в [населено място], [община], [област], [улица], *.

С оспорената в настоящото производство Заповед №159/22.05.2025г. на Кмета на [община], на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, вр. чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС вр. чл.26, ал.1, т.10 от Наредбата за условията и реда за управление и разпореждане с общинския жилищен фонд (Наредбата), е прекратено наемното правоотношение с Й. Г. Д. съгласно Договор за наем от 01.01.1999г. за общински жилищен имот, находящ се на [улица], ** в [населено място] (АОС №30/07.06.1998г.) с площ 60, 81 кв.м, поради това, че адресната регистрация (постоянен и настоящ адрес) на наемателя са различни от О. С. през последните пет години. Посочено е наемното правоотношение да бъде прекратено на 01.06.2025г., а жилището да бъде освободено в срок до 01.07.2025г.

С писмо рег. инд. С-2539/23.05.2025г. заповедта е изпратена на Й. Г. Д.. Писмото, с приложената към него Заповед №159/22.05.2025г. , са изпратени на адреса му в [населено място], както и на адреса му в [населено място]. Видно от приложеното известие за доставяне с баркод PS 6490 00197R 8, писмото е получено на адреса в [населено място] на 02.06.2025г.

Жалбата е подадена на 06.06.2025г. директно пред Административен съд – Хасково.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и е насочена срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. В случая няма спор, че се касае за жилищен имот - общинска собственост, поради което компетентен да прекрати наемното правоотношение е Кметът на [община].

Заповедта е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, съотв. по чл.46, ал.2 от ЗОС, а оплакването за немотивираността й е неоснователно. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването ѝ. Като правно основание за издаване на процесната заповед са визирани разпоредбите на чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС и чл.26, ал.1, т.10 от Наредбата, а от фактическа страна същата е обоснована с обстоятелството, че адресната регистрация (постоянен и настоящ адрес) на наемателя, са различни от О. С. през последните пет години. Посочени са и доказателствата, въз основа на които това обстоятелство е установено от административния орган. Изложеното от фактическа страна е достатъчно да се извърши преценка относно материалната законосъобразност на оспорения акт.

Не се установява при издаването на обжалваната заповед да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Не се споделя оплакването за неуведомяване на жалбоподателя за започване на административно производство. Видно от писмо рег.индекс: С-2189/07.05.2025г., административният орган изрично е посочил, че непредставянето на необходимите документи по чл.4 от Наредбата, ще е основание по чл.24 вр. чл.26 от АПК за започване на административно производство за прекратяване на договора за наем. В тази връзка и като се има предвид, че оспорената заповед е основана на представените от самия жалбоподател документи, не може да се приеме, че е бил лишен от правото да участва в административното производство, респ. че не му е била дадена възможност да се запознае с административната преписка, да представи доказателства, да изложи становище по събраните такива и да прави искания в подкрепа на твърденията си.

Следва да се отбележи, че освен удостоверенията за постоянен и настоящ адрес, жалбоподателят не представя каквито и да било други доказателства, относими към условията за настаняването му в общинско жилище и по-конкретно към условието по чл.4, ал.1, т.6 от Наредбата (доколкото няма спор, че отговаря на останалите условия по визираната разпоредба), нито твърди обстоятелства, различни от изложените в оспорваната заповед, а напротив – сам сочи, че действително има настоящ адрес в [населено място], [област]. Предвид последното, неоснователно се твърди, че при издаването на обжалваната заповед административният орган не е спазил изискванията на чл.35 и чл.36 от АПК.

Съдът счита, че оспорения акт е издаден в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.7 от ЗОС, наемните правоотношения се прекратяват поради отпадане на условията за настаняване на наемателя в общинско жилище.

Условията за настаняване в общински жилища в случая се съдържат в разпоредбата на чл.4, ал.1 от Наредбата. Според редакцията на т.6 от нормата (изм. с Решение №104/25.11.2024г. на ОбС Симеоновград), за която не е спорно, че е действаща към момента на издаване на оспорената заповед, едно от тези условия е лицата да имат адресна регистрация /постоянен и настоящ адрес/ само в О. С. през последните пет години.

Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, т.10 от Наредбата, (нова Решение №104/25.11.2024г. на ОбС Симеоновград), при констатиране на адресна регистрация /постоянен и настоящ адрес/ различни от О. С. през последните пет години, наемните правоотношения се прекратяват.

Събраните по делото доказателства категорично сочат, че към момента на издаване на оспорената заповед, вкл. и към момента на започналото по инициатива на административния орган производство, жалбоподателят не отговаря на условието по чл.4, ал.1, т.6 от Наредбата. Видно е от представеното Удостоверение изх.№РД9400-1277- (1) от 09.05.2025г., издадено от [община], [област], че считано от 15.11.2017г., жалбоподателят е с настоящ адрес в [населено място], [община], [област], който адрес е различен от постоянния му такъв в [населено място] като разликата между постоянния и настоящия му адрес датира повече от 5 години преди започване на административното производство. При така установеното, правилно административният орган е приел, че е налице основанието по чл.26, ал.1, т.10 от Наредбата вр. чл.46, ал.1 т.7 от ЗОС за прекратяване на наемното правоотношение.

Съдът намира за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не ставало ясно от Наредбата дали условието за адресна регистрация в община Симеоновград се отнася само за настоящ адрес или и за постоянен адрес, или включва и двата адреса. Разписаното в чл.4, ал.1, т.6 от Наредбата не внася каквото и да било съмнение, че въведеното условие за адресна регистрация само в О. С. през последните пет години се отнася както за постоянния, така и за настоящия адрес. Не се споделя и оплакването за неяснота дали промените в Наредбата, приети през 2024г. касаят само бъдещи наематели или и тези, които вече имат сключени договори. Според съда такава неяснота липсва. В случай, че е искал да изключи вече настанените в общински жилища лица от кръга на тези, които тепърва кандидатстват за настаняване, местният законодател е щял изрично да го предвиди. Т. предвиждане в Наредбата няма и това не е случайно. Да се приеме, че условието по чл.4, ал.1 т.6 от Наредбата (а и всички останали) се отнася само за лицата, които тепърва кандидатстват за настаняване в общинско жилище, би означавало те да се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо вече настанените такива. В този смисъл изискването за настоящ и постоянен адрес на територията на община Симеоновград през последните пет години, се отнася както за лицата, които биха кандидатствали за настаняване в общинско жилище, така и за вече настанените, какъвто се явява и жалбоподателят. Следва в тази връзка да се има предвид и разпоредбата на § 4 от ПЗР на Наредбата, съгласно която договорите с наематели на общински жилища, които не отговарят на условията на настоящата Наредба се прекратяват.

По изложените съображения оспорената заповед съответства на изискванията за законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на производството, основателно е искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски в размер [рег. номер], представляващи договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й. Г. Д. от [населено място], със съдебен адрес [населено място], [улица], срещу Заповед №159/22.05.2025г. на Кмета на [община].

ОСЪЖДА Й. Г. Д., [ЕГН], да заплати на О. С. направените по делото разноски в размер от 1000.00 (хиляда) лева.

Решението е окончателно.