Решение по дело №268/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Б. Х. И., [ЕГН], с адрес гр. Русе, [улица], вх. 6, ет. 4 и адрес за призоваване гр.. Русе, [улица]чрез адв. К. К. срещу Решение № 136/13.03.2025 г., постановено по АНД № 1345/2024 г. на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1085-002301/12.07.2024 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Русе. С наказателното постановление на И., за нарушение на чл. 180, ал. 1, т. 1, изречение второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на основание същата норма е наложена глоба в размер на 80,00 лева и за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП на основание същата норма е наложена глоба в размер на 80,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Касаторът оспорва решението с твърдения, че същото е неправилно поради нарушения на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила „във връзка с разпоредбите на чл.63, ал.1, пред.2 от ЗАНН, чл.13, чл.14, от НПК и чл.27 от ЗАНН – касационни основания съобразно нормата на чл.209, т.3 от АПК.“. Иска ес от съда да отмени обжалваното решение и заедно с това да отмени процесното наказателно постановление или да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание касаторът се явява лично и поддържа жалбата на основания, изложени в нея.

Ответникът – началник на група в сектор „Пътна полиция“, ОД МВР Русе, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, не ангажира становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Русе изразява становище за неоснователност на касационната жалба поради че касационният жалбоподател е нарушил забраната за престой и паркиране, на места където превозното средство създава опасност и е пречка за движение на останалите участници и в тази връзка не е изпълнил разпореждането на контролните органи да премести моторното превозно средство. Счита, че както административнонаказващият орган, така и въззивнната съдебна инстанция са приложили правилно материалният закон, при липса на съществени процесуални нарушения, поради което въззивното решение следва да се остави в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл. 63в от ЗАНН Решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Следователно, позоваването на касационните основания, регламентирани в чл. 209 от АПК е неотносимо.

С процесното наказателно постановление касаторът И. е санкциониран за две различни нарушения, извършени на 20.06.2024 г. в 08:50 часа в гр. Русе на кръстовището на [улица]и [улица]кръгово кръстовище, като управлява МПС - влекач „Мерцедес Актрос“, с рег. № [рег. номер], собственост на „Алианц лизинг България“, с прикачено полуремарке „Лор Евролор 200“, с рег. № [рег. номер], собственост на ЕТ „Дея-И. Енчев“,както следва: Първото нарушение се отнася до престой на управляваното от И. ППС на място, където ППС е пречка за движението. Второто нарушение се изразява в неизпълнение на разпореждане ан контролен орган, униформен служител от сектор ПП КАТ ОД МВР Русе, назначен в наряд за контрол на пътното движение като след неколкократно разпореждане да измести ППС, И. е отказал да изпълни разпореждането на полицейски орган.

За да постанови решението си, съдът е приел, че от формална страна обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити. Съдът е преценил, че нарушението е надлежно описано, като ясно са отразени дата, място и час, както и доказателствата, които го потвърждават. Обосновал е извод за съставомерност на констатираното нарушение и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанието, предвидено в съответната санкционна разпоредба като са обсъдени всички събрани пред въззивната инстанция доказателства.

Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни. Настоящата инстанция споделя напълно мотивите на районния съд, довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление, като приема, че са спазени всички предпоставки за неговото издаване.

Фактическата обстановка е изяснена напълно. Изложени са логични и еднопосочни съображения защо съдът приема, че извършването на нарушението е доказано. Фактите са съпоставени с приложимото материално право и е направен обоснован извод за отговорността на И. във връзка с извършеното нарушение.

В съдебно заседание касаторът И. е направил изявление, че пътувал за Дунав мост, като идвал от гр. Мартен и спрял на кръговото кръстовище на моста (има се предвид посоченото в наказателното постановление кръгово кръстовище). Признава, че полицаите са му дали разпореждане да се премести, но той е направил възражение, че ще изчака колегата си, за да пътуват заедно за Румъния. Твърди още, че „Полицаите се заядоха с мен на лична основа. Поискаха ми документите аз ги дадох . На това място, където бях спрял много пъти сме оставяли камионите да нощуват и изчакваме да се придвижим на опашката от камиони. Полицаите казаха, че съм пречил на движението, но не е така, защото ако беше така щяха да ме снимат, всички са оборудвани с камери. Искам да отбележа, че това беше патрул на КАТ не районен. Искам да се отмени решението и НП, тъй като е неправилно.“. Съдът намира възраженията за неоснователни. Дори от самото изявление на И. става ясно, че той не е изпълнил дадените му разпореждания, без значение каква е причината за това. Няма доказателства за специално лично отношение към жалбоподателя. Без значение е дали в друг времеви период е имало възможност камионите да бъдат оставяне за престой, включително и за пренощуване на същото място по причина, че транспортната обстановка е изключително динамична и това е ноторен факт. Не може да се прави извод за правилно/неправилно престояване на дадено място само поради факта, че полицейските служители не са извършили заснемане на местоположението. В жалбата се сочи, че първата инстанция не е изследвала въпросът защо не са направени снимки на мястото на нарушението. Касационният съдебен състав не счита, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила в тази връзка.

Категорично следва да се отхвърли релевираното оплакване за неизясняване на въпроса от въззивния съд относно факта дали след като И. с управляваното от него ППС е пречел на движението, същото е било спряно и не са преминавали през кръговото кръстовище други МПС. Пречка за движение не означава само физическо препятствие, което да обуслови спиране на цялото движение, а означава също и възможността за създаване на опасност за другите участници в движението. Субективните възприятия на разпитаните по делото свидетели за местоположението на ППС, управлявано от И. не са гаранция, че те са имали възможност да преценят транспортната обстановка в този момент в цялост, като например свидетелят Г. С., с който И. е следвало да пътува за Румъния, е възприел тази обстановка в движение, т.е. в процес на управление на МПС, а не статично.

Съдът не е съгласен с твърдението, че на И. не е представена възможност да изрази собственото си виждане за създалата се ситуация. Независимо дали е вписал възражение в съставения АУАН или не, чл. 44, ал. 1 от ЗАНН му предоставя възможност в 7-дневен срок от съставянето на АУАН да представи писмени възражения, нещо, което той не е сторил.

Обратно на твърдението в касационната жалба, съдът счита,, че в обжалваното решение са изложени мотиви по всички събрани доказателства

Не на последно място несподеляемо е възражението, че контролните органи не са осъществили регулиране, а само контролиране на движението на ППС, като задачата им е била да подреждат в един ред (на опашка) тези от тях, които ще пътуват за Румъния, преминавайки през ГКПП Дунав мост. Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: 4. откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. Посочената норма изисква разпореждането да е дадено от орган, който има право да осъществява функции по контрол и регулиране на движението, като не е уточнен вида на самото разпореждане, т.е. не се изисква разпореждането да е свързано или с контрол, или с регулиране на движението. Няма спор, че разпореждането, което е дадено на И., е дадено именно от такъв орган. Отделно от това, в конкретния случай е реализирано именно контрол на движението – дадени са указания как ППС следва да се позиционират.

Предвид събраните по делото доказателства, се установява съставомерност на констатираните нарушения

По изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

Страните не са предявили искания, свързани с разноски по делото.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 136/13.03.2025 г., постановено по АНД № 1345/2024 г. на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.