№ 2979
гр. Благоевград , 03.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми
октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
Секретар:Здравка Янева
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражд. дело №
20201200500779 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №1622/10.04.2020 г., постановено по гр.д.№1313/2018 г., РС – Р. е
осъдил на основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД, „.ЧЕЗЕБ“ АД, ЕИК .., седалище
и адрес на управление в гр. С., бул. „..“ № 159, бл. .., представлявано от К.К., К.С.С. и
Я.Б. да заплати на Л. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. „..“ № 1, сумата от 1
308,60 лв. (хиляда триста и осем лева и шестдесет стотинки), за която е издадена
фактура № ********** от 20.10.2017 г. и внесена с платежно нареждане за кредитен
превод от 01.12.2017 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 03.10.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, както и да
му заплати сумата от 452,35 лв. (четиристотин петдесет и два лева и тридесет и пет
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски за заплащане на държавна
такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на ответника
„ЧЕЗРБ“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. С. 1784, бул. „..” № 159,
район М., бл. ...
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „.ЧЕЗЕБ“ АД, ЕИК ...
Навеждат се конкретни доводи за неговата неправилност и се иска отмяната му и
постановяване на друго решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
Претендират се сторени разноски по делото в двете инстанции по списък по чл. 80
ГПК.
1
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. В същия
се излагат доводи за неоснователност на оплакванията. Желае въззивният съд да
потвърди атакуваното съдебно решение и да и присъди сторените разноски по делото.
Не са събирани нови доказателства от въззивния съд.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора,
по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна в
първоинстанционното производство, чрез надлежен представител, насочена е срещу
съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, като са извършени необходимите действия по администрирането й,
поради което съдът я намира за допустима.
Въззивният съд приема, че така постановеното решение на РС Р. е валидно и
допустимо. Впрочем, относно неговата валидност и допустимост не се излагат
оплаквания във въззивната жалба, а съдът служебно не констатира пороци, които могат
да обусловят нищожност или недопустимост на решението.
Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна поради следното:
Производството по делото е исково и е образувано по искова молба, депозирана
от Л. И. Д. от гр. Б. против „.ЧЕЗЕБ“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление в гр.
С.. Твърди се в исковата молба, че ищецът е потребител на електрическа енергия, която
ответникът доставя на адрес в гр. Б., ул. „..“ № 1, измерването на която се осъществява
посредством средство за търговско измерване – електромер.
С писмо с изх. № NTZ 73965 от 31.07.2017 г. ищецът бил уведомен, че на
29.07.2017 г. е извършена проверка и демонтаж на електромер с фабричен № 0211233,
вследствие на което е начислена сумата от 1 308,60 лв., за което е издадена фактура №
********** от 20.10.2017 г.
Л.Д. оспорва дължимостта на горепосочената сума, като твърди, че електрическа
енергия на такава стойност не е консумирана на горепосочения електроснабден имот, а
е начислена прогнозна стойност. Ищецът твърди, че не е получил нито констативен
протокол нито протокол от Български институт по метрология, а същевременно той не
разполага с достъп до електромера, тъй като той е собственост на ответното
дружество, което е длъжно да го поддържа в изправност. Ищецът навежда доводи за
недължимост на сумата и поради обстоятелството, че ответното дружество не е
изпълнило вмененото му от законодателя задължение да създаде в общите условия на
договорите с крайния потребител на електрическа енергия ред за уведомяване на
клиента, съгласно правилата по чл. 98а, ал. 2, т.6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, поради което
не е осъществен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия.
С тези обстоятелства, Л.Д. обуславя правния си интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи на ответното
дружество сумата от 1 308,60 лв. по фактура № ********** от 20.10.2017 г.
2
За датата на първото открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд,
процесуалният представител на ищеца депозира писмено становище, с което заявява,
че поддържа исковата молба и направените доказателствени искания. Навежда нов
довод за незаконосъобразност на едностранната корекция на сметката от страна на
ответното дружество. Не оспорва фактите, които ответникът иска да установява с
гласни доказателства и съдебно – техническа експертиза.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество, чрез законния си представител
е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
исковата претенция. Излага подробни съображения за законосъобразност на
извършената проверка на измервателното средство, монтирано в електроснабдения
обект на името на ищеца, като навежда доводи за приложимост на Общите условия на
електроразпределителното дружество.
С определение № 3890 от 14.08.2019 г. като подпомагаща страна на ответника е
конституирано „ЧЕЗРБ“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление в гр. С. 1784,
бул. „..” № 159, район М., бл. ....
Третото лице – помагач депозира писмено становище, с което оспорва иска като
неоснователен и излага съображения, идентични на тези на ответника. Не прави
доказателствени искания.
Не е спорно между страните, че ищецът е потребител на електрическа енергия за
обект, находящ се на адрес в гр. Б., ул. „..“ № 1, за който е регистрирана партида с
клиентски № 300155590469. Електрическата енергия за обекта се е отчитала
посредством средство за търговско измерване (електромер) с фабричен № 0211233.
На 29.07.2017 г. служители на третото лице – помагач „ЧЕЗРБ“ АД са
извършили проверка относно изправността на електромера с посочения по-горе номер.
При проверката е установено, че липсва пломба на предпазния щит на електромерното
табло, нарушени са холограмните стикери, скъсана е пломбажната тел на фирмената
пломба, нарушена е метеорологичната пломба, нарушена е пломбата на клемения блок
и при натоварване дискът на електромера се върти, но броителният механизъм не
покачва показанията. Повреденият електромер е демонтиран и на негово място е
поставен изправен такъв. За констатациите от проверката е съставен протокол №
309440 от 29.07.2017 г., подписан от двамата проверяващи служители на „ЧЕЗРБ“ АД
и от двама свидетели – служители на Федерацията на потребителите.
С писмо с изх. № NTZ73965 от 31.07.2017 г. Л.Д. е уведомен за извършената
проверка, демонтирането на електромера и предстоящата метрологична проверка на
средството за търговско измерване, като му е изпратено копие и от констативния
протокол / видно от отбелязването направено на обратната разписка/.
Демонтираният електромер и изпратен за проверка в Български институт по
метрология, като резултатите от проверката там са материализирани в протокол №
1426 от 09.10.2017 г., според съдържанието на който процентът на отчетена грешка на
СТИ е -74 % по тарифа I и -75 % по тарифа II при максимално допустима от +–2 %.
Констатиран е достъп до вътрешността на електромера, отстранени зъбци на зъбното
колело на оста за включване към тарифите на броителния механизъм, по който начин е
постигнато отклонение на преминаващата през електромера електрическа енергия в
посока минус.
3
След метрологичната проверка на средството за търговско измерване е
направена корекция на сметката на ищеца на 20.10.2017 г. и е издадена фактура №
********** от 20.10.2017 г. на стойност от 1 308,60 лв. .
Копие и от този протокол е изпратен на потребителя, ведно с корекцията на
сметката, видно от представените от ответното дружество писма обратни разписки,
които не са оспорени от ищеца.
Л.Д. е заплатил сумата по посочената фактура на 01.12.2017 г., като в
платежното нареждане е отразено, че оспорва претендираното вземане.
Като писмено доказателство по делото са приети Общите условия на „.ЧЕЗЕБ“
АД за продажба на електрическа енергия.
При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел
предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55 ал. 1 предл. първо от ЗЗД за
допустим и основателен. Като водещи мотиви изложил, че ангажирането на
имуществената отговорност на страна по договорно правоотношение е обусловено от
доказването на виновно неизпълнение на задълженията й по договора; като съдът
консатирал липса на надлежна законова делегация, която да позволява посредством
приложението на нормите на ПИКЕЕ да се ангажира договорната имуществена
отговорност на потребителя на ел. енергия без установяването на виновно
неизпълнение на задълженията му по договора за продажба на електрическа енергия.
Въззивинят съд намира направеният правен извод за неправилен като
незаконосъобразен.
Не се спори между страните относно наличието на облигационно
правоотношение, основа на договор за покупко – продажба на електрическа енергия.
Ищецът не оспорва наличието на повреда на средството за търговско измерване,
описана в двата констативни протокола, отчетения процент грешка при измерването и
изчисляването на електроенергия при този процент грешка за максимално допустимия
период от 90 дни и нейната стойност. Доводите си за недължимост на процесната сума
Л.Д. основава на липса на правила за провеждане на корекционната процедура в
Общите условия на „.ЧЕЗЕБ“ АД, липса на законова делегация ДКЕВР (КЕВР) да
определя правила за измерване на електрическа енергия и твърдението, че повредата на
електромера не се дължи на виновно поведение на потребителя – ищец.
Съгласно разпоредбата на чл. 98а ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката в
редакцията й, обнародвана в ДВ бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г., крайният
снабдител (каквото е ответното дружество) продава електрическа енергия при
публично известни общи условия, които задължително трябва да съдържат ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по
чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката. Според цитираната разпоредба, в редакцията
й действаща към релевантния за делото момент – 29.07.2017 г. (датата на извършване
на проверката), устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. По силата на законовата делегация на чл. 83 ал. 1 т.
4
6 вр. ал. 2 изр. второ от ЗЕ, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (сега
Комисия за енергийно и водно регулиране) е приела Правила за измерването на
количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ бр. 98 от 2013 г., които имат
характер на нормативни административни актове по смисъла на раздел III, глава пета
от АПК. Понастоящем същите са отменени изцяло с решение № 1500 от 06.02.2017 г.
по административно дело № 2385 от 2016 г. на ВАС - ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., в сила
от 14.02.2017 г. и решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС -
ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Към датата на извършване на проверката и
издаване корекционната сметка в сила са били разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и
чл. 51 от ПИКЕЕ. С оглед разпоредбата на чл. 194 от АПК тяхната отмяна няма
обратно действие и доколкото решението, с което са отменени цитираните норми е
обнародвано в ДВ на 23.112018 г., те са приложими към настоящия казус.
От събраните по делото доказателства, се установи безспорно, че средството за
търговско измерване е с повреда / унищожени пломби и стикери/, в следствие на която
е налице грешка в измерването над допустимите граници. Посочените факти попадат в
приложното поле на разпоредбата на чл. 48 ал. 1 т. 1 б. „а“ от ПИКЕЕ, съгласно която
„в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на
констатиране на неправилното/неточното измерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: а) при
наличие на точен измерител количеството преминала електрическа енергия се
изчислява като функция на измерителя, като се отчита класът на точност на средството
за търговско измерване”
С Решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК е дадено разрешение на следните правни въпроси:
дали е налице правно основание за корекция на сметката на потребителя при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
електрическа енергия след изменението на Закона за енергетиката, в сила от 17.7.2012
г. и при действието само на чл.48, 49, 50, 51 от ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. Вторият
въпрос е дали е изпълнено изискването на чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, б.”а” от
ЗЕ, а именно предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция при действието на Общите условия за
ДПЕЕ от 2007 г.
ВКС посочва с решението си, че принципните положения, от които следва да се
изхожда при отговорите на въпросите, са видът на правоотношенията и целите на
правното регулиране на тези правоотношения. Правоотношенията между
електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия
възникват по силата на договори за продажба/доставка/ на електрическа енергия.
Поради специфичния предмет на тези договори, част от правата и задълженията на
страните се регламентират с разпоредби в Закона за енергетиката. Целта на
разпоредбите е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от
неравноправни клаузи поради това, че електроснабдителните дружества са по-силната
страна в правоотношението. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика, която
не позволява едностранно коригиране на дължимата цена за потребената електрическа
енергия до измененията в Закона за енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г.-чл.83, ал.1, т.6,
чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а от този закон. Защитата на потребителите от евентуални
неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения. Касае
5
се за договор за продажба/доставка/, при който се прилагат общите правила на ЗЗД във
връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока-чл.183 от
ЗЗД. От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че когато е било доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва
да доплати дължимата сума. Дори да липсва специална уредба, този извод следва от
общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване /решение № 21 от 1.3.2017 г.
по т. д. № 50417/2016 г. на Първо Г.О. на ВКС/.В случая след влизане в сила на чл.83,
ал.1, т.6, чл.98а, ал.2, т.6 от Закона за енергетиката са приети Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, издадени от председателя на Държавната комисия
за енергийно и водно регулиране, обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г. В тях се съдържа
подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на
потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо виновно
поведение на потребителя/решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на
Второ Т.О. на ВКС/. Ето защо отговорът на първия въпрос от ВКС е, че трябва да се
приложат разпоредбите на чл.48 до 51 от ПИКЕЕ, които са действали през исковия
период и са били отменени едва с решение на ВАС, обнародвано в ДВ бр.97 от 2018 г.
/ какъвто и този процесен случай доколкото проверката е от м. 07.2017 г./ Дори да е
налице непълнота в тези разпоредби, тя следва да бъде запълнена при прилагане на
правилото на чл.183 от ЗЗД и на общия принцип за недопускане на неоснователно
обогатяване. Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните
при спорове за грешно отчитане на изразходваната електроенергия и тези гаранции са
достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските
съдилища не могат да се позовават на липсата на предварителни процедури за защита
на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената
електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа
на събраните по делото доказателства. От това предварително, а не решаващо за изхода
на спора значение на процедурата по корекция на сметки, предвидена в общите
условия, следва да се изхожда и при преценката какви са последиците от допуснатото
нарушение на чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката. Ако в общите условия в
противоречие с чл.98а, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката не е предвиден ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е
пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече
дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред. В
случая обаче потребителят е бил уведомен съобразно предписаното в чл. 17 и сл. ОУ
както за направената проверка, така и за сумата която следва да се преведе.
Констатира се от този въззивен съд, че при извършена на 29.07.2017 г. проверка
от представители на електроразпределителното дружество е било установено, че
целостта на държавните пломби на електромера, отчитащ потребената електрическа
енергия в имота на ищеца е нарушена, а ведомствените пломби въобще липсват.
Електромерът е бил демонтиран, запечатан и изпратен за проверка в регионалния отдел
на Българския институт по метрология. При проверката е било констатирано
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, като зъбното колело на оста за
включване към тарифите на броителния механизъм е с отстранени зъбци и по този
начин е постигнато отклонение на преминаващата през електромера ел. енергия в
посока минус, водещо до грешка при отчитането на консумираната електрическа
енергия в полза на потребителя с повече от 30 процента, а именно -74% и -73 % по
различните тарифи. Позовавайки се на чл.48 от ПИКЕЕ, дружеството е изчислило за
6
период от 90 дни преди проверката стойността на допълнително изразходваната
електрическа енергия на 1308,60 лв. и е уведомило потребителя, който на свой ред е
заплатил сумата, но е предявил настоящия иск. Въззивния съд счита, че разпоредбите
на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са издадени от компетентен орган - ДКЕВР въз основа на
законова делегация съобразно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, поради което доколкото те
действат занапред след датата на влизането им в сила – 16.11.2013 г., т. е и към датата
29.07.2017 г., отношенията между страните по договора за продажба на електроенергия
се регулира и от тези правила. Ето защо следва да се приеме за неоснователно
възражението на въззиваемия, че за ответното дружество не е съществувало законово
основание за извършване на едностранна корекция на задължението, в случай на
установено неточно измерването, тъй като липсвала законова делегация за приемането
на чл. 48-51 от ПИКЕЕ и приемането им не било в правомощията на КЕВР. Нещо
повече, в своята константна практика (решение № 111/17.07.15 г. по т. д. № 1650/2014
г. на ВКС, I т. о., решение № 115/20.05.2016 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 173/16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение №
203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, I т. о.) Върховният касационен съд
приема, че с изменението на Закона за енергетиката от 2012 г. вече съществува
законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано
неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само ако е изпълнил
задължението си по чл. 98а ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в
Общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Ищецът не оспорва твърдените факти от ответното дружество във връзка с
извършената проверка и направени констатации, като заявява че ги признава, поради
което и твърди, че не е необходима СЕ и разпит на свидетели за ответното дружество.
Сам представя и уведомителното писмо с резултат от извършената проверка.
Въпреки тези безспорни доказателства за погрешно отчитане на потребената
електроенергия на обекта на ищеца, РС - Р. съд е уважил иска. При съобразяване
цитираната по-горе практика на ВКС, въззивният съд приема, че така постановеното
първоинстанционно решение противоречи на материалния закон-чл.183 от ЗЗД и на
приетите въз основа на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ разпоредби на чл.48-51 от ПИКЕЕ, които
са действали през исковия период. През исковия период начинът за установяване на
корекцията при непълно отчитане на потребената електроенергия е бил
установен чл.48, ал.1, т.1, буква „а“ от ПИКЕЕ. Предвидените в тази разпоредба
предпоставки за извършване на корекцията на дължимата от ищеца цена на
електроенергията за исковия период са доказани по гражд.то дело, изтъкнатите от
районния съд съображения са неправилни и не представляват пречка за дължимостта
на тази корекция. Ето защо първоинстанционното решение следва да се отмени.
Вместо това решение следва да бъде постановено друго решение за отхвърляне на
предявения иск.
По разноските:
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага единствено въззивника. Поискано е присъждането на юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции и платената държавна такса за настоящата
инстанция. Юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.78, ал.8 от
7
ГПК, като не може да надвишава максималния размер за съответния вид дело предвид
чл.37 Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 Наредбата за заплащането на
правната помощ за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лева. Предвид фактическата и правна сложност на правния спор, както
и извършените от процесуалния представител на жалбоподателя процесуалния
действия по делото, настоящата въззивна инстанция определя по 100 (сто) лева за
всяка инстанция като размер на дължимото на жалбоподателя юрисконсултско
възнаграждение. Заплатената от въззивника държавна такса за настоящото
производство в размер на 26, 17 лв. също следва да се възложи в тежест на
въззиваемата страна, доколкото представлява разноски, направени от страна, в чиято
полза е разрешен правния спор. Следователно в тежест на въззиваемия следва да се
възложи сумата от 226, 17 лв., представляващи държавна такса за въззивната
инстанция (26, 17 лв.) и юрисконсултско възнаграждение (по 100 лева за всяка
инстанция).
Мотивиран от горното, БлОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение №1622/10.04.2020 г., постановено по гр.д.
№1313/2018 г. по описа на РС – Р.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Л. И. Д., ЕГН **********, с
адрес в гр. Б., ул. „..“ № 1, чрез адв. К.П.Л., АК – С.З., със съдебен адрес в гр. С.З., ул.
„...“ № 42, ет. 5, офис 11 против „.ЧЕЗЕБ“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление
в гр. С., бул. „..“ № 159, бл. .., представлявано от К.К., К.С.С. и Я.Б. за заплащане на
сумата от 1 308,60 лв. (хиляда триста и осем лева и шестдесет стотинки), за която е
издадена фактура № ********** от 20.10.2017 г. и внесена с платежно нареждане за
кредитен превод от 01.12.2017 г. – получена без основание, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба – 03.10.2018 г., до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Л. И. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., ул. „..“ № 1, чрез адв.
К.П.Л., АК – С.З., със съдебен адрес в гр. С.З., ул. „...“ № 42, ет. 5, офис 11 да заплати
на „.ЧЕЗЕБ“ АД, ЕИК .., седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „..“ № 159, бл.
.., представлявано от К.К., К.С.С. и Я.Б. сумата от 226, 17 лв., представляваща
направени пред двете съдебни инстанции разноски за юрисконсултско възнаграждение
и държавна такса за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната
на „.ЧЕЗЕБ“ АД, ЕИК .., а именно: „ЧЕЗРБ“ АД, ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в гр. С. 1784, бул. „..” № 159, район М., бл. ....
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9