ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 570/01.11.2017 г.
гр. Пазарджик
Пазарджишкият окръжен съд, гражданска колегия, търговски
състав, на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА
СЕРАФИМОВА
като разгледа докладваното гр.д. № 547 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал.2 от ГПК.
Дело е образувано по исковата молба на Т. Г Б., ЕГН **********
от гр. Пазарджик срещу Прокуратурата на Република България по реда на чл. 2,
ал.1, т.З ЗОДОВ за присъждане на сумата от 670 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба. След като в хода на процеса ищцата починала, на нейно място е
конституиран синът й - настоящият ищец Г.В.Д.. (като с определение от
20.06.2016 г. по гр.д. № 10738/2015 г. на СГС, делото е изпратено по подсъдност
на ОС-Пазарджик).
Пред настоящата инстанция е направено искане на
основание чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване от задължението за заплащане на
такса и разноски по делото. Представени са заверено копие от декларация за
материално и гражданско състояние на ищеца, справка от НАП за актуално
състояние на всички трудови договори на молителя, удостоверение от Агенция за
социално подпомагане, уверение за редовен студент от Русенски университет.
Съдът приема, че така направеното искане се явява
допустимо. Искането обаче се явява неоснователно по следните съображения:
Нормата на чл. 83, ал.2 ГПК, явяваща се своеобразна гаранция за реален
достъп до правосъдие, е приложима по отношение на физически лица при наличието
на визираните в т.1-т.7 изисквания на посочената разпоредба. Преценката за
наличие на предпоставките за освобождаване от внасяне на държавна такса и/или
разноски се извършва от съда въз основа на доказателства за доходите на
страната и семейството й; имуществено състояние, удостоверено с декларация;
семейно, здравословно състояние, възраст и трудова заетост; както и други
обстоятелства от значение за случая.
Съдът констатира, че след като искането на молителя по
реда на чл. 83, ал.2 ГПК няколкократно е било отхвърлено (стр.7 и стр. 14 гр.д. №
10738/2015 г.
на СГС), същият - чрез пълномощника си,
в крайна сметка е внесъл по сметка на СГС дължимата ДТ по делото в размер на 10
лв. (стр.20).
Поради
тази причина и към момента на оправяне на разглежданата молба пред настоящата
инстанция не са налице непосредствени причини за заявяване на искането. На
ищеца също така не е указвано да извършва каквито и да било разноски. А това е
особено важно, тъй като законът изисква констатацията на съответната инстанция
за липса или не на средства по реда на чл. 83, ал.2 ГПК да се извършва с оглед
осигуряване на правото на защита и достъп до правосъдие по конкретния казус,
при което съдът съпоставя размера на съответните задължения на страната с
декларираните обстоятелства относно възможностите за заплащането им и се
произнася по основателността на искането. В настоящата хипотеза на практика
липсата на посочен конкретен размер на съответните разноски, от които ищецът
евентуално иска да бъде освободен е достатъчно да аргументира неоснователност
на искането, тъй като съдът е лишен от възможността да извърши посочената
преценка относно обстоятелството дали реално достъпа на страната до правосъдие
се явява възпрепятстван.
Въпреки това, разглеждайки представените доказателства в случая съдът
констатира, че ищецът е млад човек, в работоспособна възраст, в относително
добро здравословно състояние, който същевременно не е обременен от задължения
за грижи и издръжка на семейство и деца. Дори да се отчете, че с оглед
декларираните обстоятелства, същият не получава доходи от собствен труд, то
това не следва във всички случаи да се отчита като предпоставка за
освобождаването му от ДТ и разноски. В тази насока съдът съобрази, че молителят
има регистрация по постоянен адрес и местоживеене, като от своя стана, както
сам е посочил, се издържа от доходите на неговия баща.
В случая съпоставяйки всички релевантни обстоятелства
по делото, както и факта, че пренебрежимо ниския размер на дължимата ДТ е вече
внесен, а към настоящия момент молителят не е задължаван да внася каквито и да
било разноски по делото, съдът формира извод за неоснователност на искането.
Изложените в декларацията обстоятелства, че ищецът няма доходи, не притежава
движимо или недвижимо имущество, не биха могли да аргументират материално
затруднение към момента завеждане на искането, което да промени преценката на
съда в конкретния случай. Обстоятелството, че лицето е редовен студент и до
посочения момент не е подпомаган със социални, семейни и друг вид помощи по
реда на ЗСП, ЗСПД, ЗИХУ и Наредба № РД07-5/16.05.2008 г. на МТСП е още едно
обстоятелство също в подкрепа на горния извод.
Изложените съображения аргументират, поради което и на
основание чл.83, ал.2 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца Г.В.Д., ЕГН **********,
за освобождаване от задължението за внасяне на ДТ и разноски по гр.д. №
547/2017г. по описа на ОС-Пазарджик, като неоснователно.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Пловдивски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на молителя.
СЪДИЯ: