Р Е Ш Е Н И Е № 304
гр. ПЛОВДИВ 28.10. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско
отделение в открито заседание от 23.10.2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
с участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИНОВА, като
разгледа докладваното от съдията СТОЙЧЕВ т. дело № 523 по описа на
ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от М.М.И. с ЕГН ********** *** против постановеното по т.д.№
107/18г. по описа на ОС Смолян съдебно решение №249 от 18.06.2019г., с което по
отношение на жалбоподателката е признато за установено съществуването на
вземане на Л.Б. ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С.**район К., ж.к. И., бл. 12, вх. 1, ет. 3, ап. 6 в размер на 36 500 лева по
запис на заповед издаден на 23.01.2018г., с падеж 19.06.2018г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
от 11.09.2018г. по ч.гр.д. №314/22018г. по описа на РС Мадан.
Жалбоподателката,
по изложени подробни съображения в жалбата, моли настоящия съд да постанови съдебен акт, с който да отмени
атакуваното първоинстанционно решение, като неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, както и да се присъдят разноските в настоящото производство.
Въззиваемата
страна Л.Б. ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С.**район К., ж.к. И., бл. 12, вх. 1, ет. 3, ап. 6 взема становище за
неоснователност на жалбата по подробни съображения посочени в отговора на
въззевната жалба.
Съдът след запознаване с акта
предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:
Образувано е дело пред ОС Смолян
по искова молба на Л.Б. ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С.**район К., ж.к. И., бл. 12, вх. 1, ет. 3, ап. 6, в която се твърди, че
ответницата М.М.И. с
ЕГН ********** ***, издала запис на заповед с падеж 19.06.18г., с който се задължила да плати
на на ищеца сумата от 36 500лв. Записът на заповед бил редовен от външна
страна, съдържал всички изискуеми реквизити по чл.535 ТЗ и бил предявен в едни
от двата следващи падежа работни дни, т.е. на 21.06.18г.
Не последвало плащане и ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, като
впоследствие били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№314/18г.
на РС Мадан за горната сума и разноски в заповедното производство от 1 830лв.,
както и за законната лихва върху сумата по записа от 11.09.18г. до
окончателното им плащане. Въз основа на изпълнителния лист било образувано
изп.дело №420/18г. на ЧСИ П.М., на 14.11.18г. на ответницата била връчена
призовка за доброволно изпълнение, а на 15.11.18г. същата подала възражение по
чл.415 ГПК и изпълнителното дело било спряно.
Моли се от ищеца съда да признае
за установено по отношение на ответника съществуването на вземане към
11.09.18г. в размер на 36 500лв. по заповед за изпълнение по ч.гр.д.№314/18г.
на РС Мадан, законната лихва върху тази сума от 11.09.18г. до окончателното й
изплащане, както и разноските в заповедното производство от 1830лв. Претендира
и направените съдебни разноски .
В срок е постъпил писмен отговор
от ответницата, в който оспорва иска изцяло по основание и размер. Твърди, че
подписала записа на заповед от 23.01.18г. в заведение близо до дома й. Баща й
се обадил да се срещнат, а на срещата присъствал съдружник в дружеството - ищец
П.С.. При разговора съдружникът обяснил на ответницата, че дружеството на баща
й М. ЕООД има задължение към Л.Б. ООД на стойност 36 500лв. за доставени, но
неплатени строителни материали. Твърди, че С.използвал заплаха и манипулация в
разговора, като обяснил, че ще даде 6 - месечен срок на баща й за погасяване на
задължението, като в противен случай ще му се случат лоши неща и ще загуби
работата си, още че задължение на ответницата било да покаже привързаността към
баща си като му помогне, което в крайна сметка я накарало да подпише записа на
заповед. Тя не разбирала напълно съдържанието му, била объркана, шокирана и
уплашена, тъй като на съседна маса седели двама мъже, които й били представени
като охранители.
Твърди, че записът на заповед бил
нищожен, поради накърняване на добрите нрави, по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД,
тъй като бил подписан чрез психически натиск, манипулация и въвеждане в
заблуждение /измама/, които я принудили да се задължи да плати за задължение на
дружеството на баща й.
Евентуално, записът бил
унищожаем, по смисъла на чл.27 във вр. с чл.29 и чл.30 ЗЗД, тъй като бил
подписан чрез измама и заплашване, която се изразявала в това, че на
ответницата било обяснено, че срещу нея няма да бъдат предявявани никакви
претенции, а само се дава срок на баща й за погасяване на задължението. Така
ответницата била подведена да направи едностранното изявление по записа, без
дори да й бъдат представени фактурите, които установявали задължението. Отделно
от това, било налице заплашване, тъй като С.многократно й повтарял какви ще
бъдат последиците, ако не подпише- ликвидиране на фирмата на баща й и лоши неща
за него, поради което тя била принудена да подпише, за да спаси баща си. Били
налице всички елементи на заплашването- упражнено психическо насилие спрямо
нея, целящо да я накара да извърши определено волеизявление, основателен страх
у ответницата, свързан с бъдещи материални или морални вреди, както и причинна
връзка между заплашването, причинения страх и последващото попълване на
бланката на записа на заповед.
Освен посоченото, били налице
каузални отношения, по повод на които се стигнало до издаване на записа на
заповед. Това било така, защото действително притежаваното от баща й дружество М.ЕООД
дължало посочената сума в записа 36 500лв. на Л.БГ О. / търговското име на
ответника преди преобразуването/, за строителни материали. Тъй като обаче
липсвала идентичност между страните по менителничното задължение по записа на
заповед и каузалното, той нямал гаранционно - обезпечителен ефект за изпълнение
на задължението по последното. Предвид липсата на идентичност, погасяването на
задължението по едното правоотношение, нямало значение за вземането по другото.
Била налице и злоупотреба с право от страна на ищеца, по смисъла на чл.289 ТЗ,
тъй като ищецът действал с намерение да увреди ответника, като чрез използване
на принуда се снабдявал с менителничен ефект, по силата на който възниквало още
едно вземане спрямо ответника въз основа на едно единствено основание-
съществуващ дълг на друго дружество към ищеца. Това било недобросъвестно
поведение, което създавало реална възможност за двойно плащане, което било
недопустимо.
Постъпила е допълнителна искова
молба от ищеца. В него се признава факта, че между посочените по- горе
дружества съществували неуредени отношения във връзка с доставката на
строителни материали на стойност 36 500лв. Признава се и това, издаденият запис
на заповед от ответника целял да обезпечи това друго вземане. Оспорват се
твърденията за недействителност, под формата на нищожност или унищожаемост на
записа. Нямало нито накърняване на добрите нрави, нито въвеждане в заблуждение,
нито заплашване, твърдени от ответника, като пороци на волята при издаване на
записа. Ако били налице такива, ответникът можел да се обърне към компетентните
органи, което не било направено. Нямало и злоупотреба с право, тъй като не се
претендирало втори път плащане на едно и също задължение, а кредиторът можел да
използва всяко от конкуриращите притезания, с които разполага. Задължението по
записа било валидно, действително и с настъпил падеж, затова било изискуемо.
Същото не било погасено чрез плащане или по друг начин. По тази причина
съществувало вземането, за което била издадена заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист, а искът за установяване на съществуването му бил
основателен.
Постъпил е допълнителен отговор
от ответника на допълнителната искова молба. Твърди, че тъй като не била страна
в отношенията между двете дружества, не можела нито да оспори, нито да потвърди
съществуването на задължения между тях. От друга страна, тези каузални
отношения не съществували между нея и ищеца, а между ищеца и трето лице, затова
нямали значение за менителничното правоотношение. Поддържат се възраженията за
нищожност и/или унищожаемост на записа, съответно липсата на задължение по него
като последица от тази недействителност.
Въз основа на така изложените
фактически и правни твърдения и след събиране на релевантните доказателства
първоинстанционният съд е постановил съдебно решение, с което признава за
установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника в размер на 36
500 лв. по запис на заповед, издаден на 23.01.2018 г. от ответника в полза на
ищеца, с дата на падеж 19.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда - 11.09.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, като е осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата
от 2 380лв., представляваща направени по настоящото дело съдебни разноски,
както и да му заплати и сумата от 1 830 съдебни разноски, направени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 138/2018 г. по описа на РС Мадан.
Посоченото съдебно решение е предмет на обжалване с въззивна жалба от
ответницата по иска.
Преценявайки служебно правния
статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и
допустим съдебен акт,
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В
случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото
не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество. В случая и
тези предпоставки не са налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното
решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение
на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да
бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма и когато се следи служебно за интереса на някоя от страните
по делото. В конкретния случай обаче съдържанието на въззивната
жалба обосновава извод, че настоящата инстанция дължи произнасяне по всички
правно релевантни въпроси предмет на обсъждане от първоинстанционния съд в
атакувания съдебен акт.
Развилото се пред първоинстанционния съд производство се явява допустимо. Съдебната
защита по предявения от кредитора иск е инициирана в дадения за това
едномесечен срок. Предявен е установителен иск. Предметът на делото по иска,
предявен по реда на чл.422 ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по
чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга,
материализираща права и доказателство за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън
съдържанието на документа.
Представен е по делото /приложено в оригинал по ч.гр.д./ документ с наименование запис на заповед, който съдът счита за
действителен във вр. с нормата на чл.536, ал.1 от ТЗ. Касае се за абстрактна
сделка, за която законът е предвидил формални изисквания за действителност, при
липсата на които документът губи своето качество на ценна книга и едностранна
сделка. В случая записът на заповед съдържа всички изискуеми реквизити. Установява се, че същият е издаден на предявяване, като е налице
упражняване на правата на кредитора, чрез предявяването му на издателя на
21.06.2018г.
На следващо място следва да се посочи правно релевантния факт, че между
страните е безспорно, че ценната книга е издадена по повод съществуващо каузално
правоотношение по сключен договор за доставка на строителни материали между
ищеца кредитор Л.Б. ООД и М.ЕООД и наличието на
неплатени задължения от страна на посоченото ЮЛ към ищеца. Не се спори между
страните и относно размера на дълга, а именно сумата от 36 500 лева. Също
така по делото се установява, от представеното удостоверение за раждане, като
страните не спорят по този факт, че ответницата по иска и въззиваема страна е
дъщеря на управителя на М.ЕООД.
Направените от страна на жалбоподателката и
поддържани в първоинстанционното производство възражения за нищожност и
унищожаемост на абстрактната сделка се явяват недоказани и неоснователни.
Твърди се от И., че записът на
заповед бил нищожен, поради накърняване на добрите нрави, по смисъла на чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, тъй като бил подписан чрез психически натиск, манипулация и
въвеждане в заблуждение /измама/, които я принудили да се задължи да плати за
задължение на дружеството на баща й.
Евентуално, записът бил
унищожаем, по смисъла на чл.27 във вр. с чл.29 и чл.30 ЗЗД, тъй като бил
подписан чрез измама и заплашване, която се изразявала в това, че на
ответницата било обяснено, че срещу нея няма да бъдат предявявани никакви
претенции, а само се дава срок на баща й за погасяване на задължението. Така
ответницата била подведена да направи едностранното изявление по записа, без
дори да й бъдат представени фактурите, които установявали задължението. Отделно
от това, било налице заплашване, тъй като многократно й било повтаряно какви ще
бъдат последиците, ако не подпише- ликвидиране на фирмата на баща й и лоши неща
за него, поради което тя била принудена да подпише, за да спаси баща си.
Всички оплаквания за
недействителност на менителничния ефект се коренят в обрисуваната от
жалбоподателката фактическа обстановка на упражнено психическо насилие спрямо
нея, при което е принудена да сключи сделката, чрез възбуждане на основателен
страх. / чл.30 от ЗН/ На следващо място може от становището на ответницата по
исковата молба да се извлече и твърдение за наличието на измама по смисъла на
чл.27 от ЗЗД. И. твърди, че е останала с впечатлението, че няма да бъде обект
на претенции от поемателя, като с подписването на записа на заповед ще бъде
даден срок на длъжника по каузалното правоотношение да изпълни задълженията си.
Направено е и възражение за злоупотреба с права по смисъла на чл.289 от ТЗ.
Всички тези изброени възражения
на жалбоподателката в първоинстанционното производство са били подкрепени от
показанията на един единствен свидетел, а именно от нейния баща и управител на
ЮЛ, длъжник по каузалната сделка, М.Е.И. Съдът не намира, че следва да кредитира
показанията на този свидетел на основание чл.172 от ГПК. На първо място поради
родствената връзка с ответницата и на второ поради своята несъмнена
заинтересованост от изхода са спора и по линия на обстоятелството, че той е
управител на ЮЛ длъжник по каузалната сделка. При изрично негово признание при
разпита му, че не разполага с имущество, като от събраните по делото други
гласни доказателства се изяснява, че най- вероятно и ЮЛ длъжник няма активи,
ако се отхвърли иска ще се избегне отговорността по сключения между двете ЮЛ
договор, при фактичедска обстановка, при която безспорно е между всички
участници в двете прваотношения, че сумата е безспорно дължима. При това
положение съдът следва да прецени показанията съобразно другите събрани по
делото доказателства. В процеса
обаче няма никакви данни подкрепящи свидетелските показания на И.. Защитната
теза на жалбоподателката се гради изцяло около показанията на баща й, поради
което и при наличието на правилото на чл.172 от ГПК, възраженията остават
недоказани. За пълнота на изложението следва да се посочи, че показанията на И.
относно наличието на фактическия състав на чл.30 от ЗЗД са противоречиви и в
хода на дадените сведения същият се е отрекъл от тезата си изложена в началото.
При изричните въпроси, които са му задавани и протоколирани на лист 60 и 61 от
първоинстанционното производство, свидетелят установява, че заплахите са били
отправяни към него, а не към дъщеря му, т.е. докато е бил в колата в
присъствието на три лица, а не в ресторанта където е проведена срещата с
жалбоподателката. Т.е. от показанията на
управителя на длъжника може да се извлече извод, че очевидно същата не е била
обект на активни действия по начина, по който е посочено от И.. При
първоначалните твърдения на И. за твърдяно активно поведение против дъщеря му
от страна на трети лица и впоследствие отмятане от тази теза съдът е твърде
разколебан да възприеме твърденията на свидетеля еднозначно по принцип. Същите
са останали неподкрепени от останалите доказателства, като има и диаметрално
противоположни твърдения на другия свидетел. Естествено и неговите показания
съдът не приема по принцип безкритично поради обстоятелството, че А.е на
длъжност генерален директор Администрация при търговското дружество кредитор.
Въпреки всичко окончателния извод, който е единствения възможен в случая е, че
възраженията на жалбоподателката за недействителност на менителничния ефект са
останали недоказани и неоснователни.
Настоящата инстанция освен това не счита, че са налице предпоставките по
чл.289 от ТЗ. От фактическата обстановка установена по делото не може да се
направи извод, че упражняването на правата на кредитора се извършва само с
намерение да се увреди другата страна. Напротив, между страните по двете
правоотношения е ясно, че дългът на М.ЕООД към въззиваемата страна по
каузалното правоотношение е останал непогасен. При това положение упражнявайки
правата си по ценната книга, обезпечаваща изпълнението по основната сделка
поемателят, кредитор по сключен договор за доставка на строителни материали,
адекватно се опитва да охрани правния си и имуществен интерес.
Другото основно възражение
поддържано от жалбоподателката се явява основателно. Съобразно съдържанието
на решение №
127/12.07.2013г. постановено по т.д.№ 274/2012г. по описа на ВКС правно значима
е не всяка връзка между двете правоотношения /менителничното и каузалното/, а
само онази връзка, при която погасяването на задълженията по едното
правоотношение има за последица погасяване на задълженията и по другото
правоотношение. Такава връзка е налице
единствено, когато страните по двете правоотношения съвпадат - страните по
ефекта са страни и по каузалната сделка, т. е. издателят на записа на заповед е
длъжник на поемателя по него по силата на съществуващото между тях каузално
правоотношение. Само в посочената хипотеза записът на заповед изпълнява
гаранционно-обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него
се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по
каузалното правоотношение. При липса на
идентичност между страните по двете сделки погасяването на задължението по
едното правоотношение е правно ирелевантно за вземането по другото
правоотношение. В този аспект следва да се приеме, че след като
жалбоподателката не е длъжник по каузалното правоотношение, при липсата на
фигурата на поръчителството или друга аналогична такава /чл.99, чл.101 и ли
чл.102 от ЗЗД/ въвеждаща нейно задължение по основната сделка няма как същата
валидно да поема задължение по менителничния ефект. Гаранционно обезпечителна
функция на записа на заповед, в конкретния казус не е налице, тъй като
длъжникът по каузалното правоотношение не е издател на абстрактната сделка. До
друг окончателен извод е стигнал Окръжен Съд Смолян, поради което и
постановеното първоинстанционно решение следва да бъде отменено.
При този изход от спора следва
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати разноските направени и в двете
съдебни инстанции, включително тези извършени в заповедното производство, при
наличието на договор за правна помощ. Ето защо и въззиваемата страна следва да
бъде осъдена да заплати сумата от 4430 лева.
Водим от това съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното по т. дело № 107/2018 г. по описа на Окръжен съд Смолян
решение №249 от
18.06.2019г., с което по отношение на жалбоподателката М.М.И. с ЕГН ********** *** е признато за установено съществуването на
вземане на Л.Б. ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С.**район К., ж.к. И., бл. 12, вх.
1, ет. 3, ап. 6 в
размер на 36 500 лева по запис на заповед издаден на 23.01.2018г., с падеж
19.06.2018г., ведно със законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК от 11.09.2018г. по ч.гр.д. №314/22018г. по описа на
РС Мадан, като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл.422 от ГПК предявен от Л.Б. ООД с ЕИК ***със седалище и
адрес на управление гр. С.**район К., ж.к.
И., бл. 12, вх. 1, ет. 3, ап. 6 против М.М.И. с ЕГН ********** *** за признаване за установено, че
последната дължи на търговското дружество сума в размер на 36 500 лева по
запис на заповед издаден на 23.01.2018г., с падеж 19.06.2018г., ведно със
законна лихва от подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до окончателното
изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
от 11.09.2018г. по ч.гр.д. №314/22018г. по описа на РС Мадан.
ОСЪЖДА Л.Б.
ООД с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. С.**район К., ж.к. И., бл. 12, вх. 1, ет. 3, ап. 6 да заплати на М.М.И. с ЕГН **********
*** сумата от 4430 лева направени деловодни разноски/2230 лева за настоящата
инстанция, 1700 лева за първоинстанционното производство и 500 лева за
заповедното производство/
Решението може да се
обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Особено
мнение на съдия Александър Стойчев:
Следва да се приеме за допустим от закона правен
резултат поемането на менителнично задължение от страна на трето за каузалното
правоотношение лице, за съществуващ реален дълг възникнал между поемателя по
ценната книга и негов съконтрагент. Т.е. в случая фигурата на кредитор по
каузалната сделка и поемател по записа на заповед съвпадат, като за обезпечение
на вземането на Л.Б. ООД от неговия съконтрагент М.ЕООД, е издаден от страна на
М.М.И. процесната
ценна книга. Не се спори между страните, че записът на заповед е издаден по
повод на съществуващото правоотношение по доставка на стоки възникнало между Л.Б.
ООД и М.ЕООД.
Във връзка с твърденията на жалбоподателката следва да се посочи, че законът не
обвързва задължението от страна на трето лице по отношение на дълг между две
други лица единствено и само с наличието на фигурата на поръчителството по
смисъла на чл. 138 и сл. от ЗЗД или друг подобен правен институт задължаващ И.
по каузалното правоотношение. Няма пречка, във връзка с установената
гаранционно обезпечителна функция на процесния запис на заповед, да се
гарантира и обезпечи вземането на Л.Б. ООД от М.ЕООД, чрез задължението да се изплати същата сума от
трето лице издател на ценната книга. При установената иманентна връзка между
двете правоотношения, длъжниците, при извършване на плащане по кое да е от тях,
погасяват реално задължението към кредитора. Т.е. при очертаната фактическа
обстановка не следва да се счита за
възможно кредиторът, при реализиране на правата по ценната книга, да може
вналидно да упражни същите права и по каузалната сделка. Несъмнено длъжникът по
каузалното правоотношение релевантно може да противопостави, при евентуален
иницииран втори процес, на ищеца кредитор извършеното реализиране на правата му
в настоящото производство, при наличието на изрично признание на ищеца за
обстоятелството, че се касае за един дълг, който е обезпечен, чрез издаване на
запис на заповед.
По повод на цитираното от
въззиваемата страна в жалбата, а и в отговора на ИМ решение на ВКС №
127/12.07.2013г. по т.д.№ 274/12г., следва да се посочи, че същото третира
коренно различна фактическа обстановка. Другото цитирано решение на ВКС в
жалбата № 105/ 13.07.2012г. по т.д.№ 564/11г.,
не касае изложените обстоятелства. Действително в решение №
127/12.07.2013г. по т.д.№ 274/12г се сочи, че „правно значима е не всяка връзка между двете
правоотношения /менителничното и каузалното/, а само онази връзка, при която
погасяването на задълженията по едното правоотношение има за последица
погасяване на задълженията и по другото правоотношение. Такава връзка е налице
единствено, когато страните по двете правоотношения съвпадат - страните по
ефекта са страни и по каузалната сделка, т. е. издателят на записа на заповед е
длъжник на поемателя по него по силата на съществуващото между тях каузално
правоотношение. Само в посочената хипотеза записът на заповед изпълнява
гаранционно-обезпечителна функция, като чрез реализиране на вземането по него
се постига погасителен ефект и по отношение на обезпеченото вземане по
каузалното правоотношение. При липса на идентичност между страните по двете
сделки погасяването на задължението по едното правоотношение е правно
ирелевантно за вземането по другото правоотношение“. Тези изводи обаче са
направени въз основа на фактическа обстановка, при която за дълг по съществуващо
правоотношение между две ЮЛ е подписан запис на заповед между две ФЛ,
управители на дружествата. Т.е. поемателят по записа на заповед не съвпада с
кредитора по каузалното правоотношение. Посоченото съдебно решение следва да се
възприема не буквално, а съобразно спецификата на наличната по делото
фактическа обстановка. Правно релевантния извод по цитираната съдебна практика
е именно в аспекта, че правно
значима е не всяка връзка между двете
правоотношения /менителничното и каузалното/, а само онази връзка, при която
погасяването на задълженията по едното правоотношение има за последица
погасяване на задълженията и по другото правоотношение. При наличието на
идентитет между поемателя по ценната книга и кредитора по каузалното
правоотношение, както и липсата на спор, че съществува основно задължение,
което менителничният ефект обезпечава и гарантира, няма никаква разумна причина
да се отрече възможността за реализиране на правата по абстрактната сделка от
страна на поемателя, кредитор по каузалното правоотношение. Изводите на ВКС
направен в решение № 127/12.07.2013г. по т.д.№ 274/12г не следва да бъдат възприемани
безкритично, в частта им в която се възприема, че „погасяване на задължението
има когато страните по двете правоотношения съвпадат - страните по ефекта са
страни и по каузалната сделка, т. е. издателят на записа на заповед е длъжник
на поемателя по него по силата на съществуващото между тях каузално
правоотношение“. Тези констатации са съобразно наличната по делото на ВКС фактическа
обстановка, при която страните по двете сделки нямат нищо общо помежду си.
Напротив, в настоящия казус се установява, че на практика кредитор по двете
правоотношения е едно и също лице, като няма и спор, че абстрактната сделка
обладава гаранционно обезпечителни функции по отношение на установено в процеса
каузално правоотношение. Несъмнено при тази фактическа обстановка, при
реализиране на правата по менителничния ефект ще се стигне до правния резултат
на удовлетворяване на кредитора по договора сключен между поемателя и М.ЕООД.
В крайна сметка, съществена част от документооборота касаещ записите на
заповед, когато този финансово правен инструмент е използван за уреждане на
задълженията свързани с налични търговски сделки, които менителничното задължение
обезпечава, обективира фактическа обстановка, при която за дълг на ЮЛ се издава
абстрактна сделка с издател управителя на дружеството длъжник. Такава
фактическа обстановка се възприема за напълно адекватна на правовия ред в
постановени решение на ВКС, като например решение № 71 от 3.07.2012 г. на
ВКС по т. д. № 444/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Б.Й., решение № 92 от 6.07.2017 г. на ВКС по т.
д. № 569/2016 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Р.Б.. Ето защо съдът
не намира за забранен от закона правен резултат издателят на записа на заповед
да бъде и друго физическо лице, което по логиката на съществуващи вътрешни
отношения между него и длъжника, подписва менителничен ефект, за да гарантира
задължението по каузално правоотношение. Да се отрече подобен правен резултат
би ограничило съществено документооборота в търговската практика, както и ще
накърни изначално абстрактния характер на менителничното задължение. Виждане,
че следва да е налице дълг на издателя на ценната книга по каузалното
правоотношение въз основа на фигурата на длъжник, съдлъжник, поръчител и др.,
за да се приеме възможността на обезпечение на задължението, чрез издаването на
запис на заповед не може да бъде споделено. Ако е налице подобна правна
конструкция няма да е нужно да се издава менителничен ефект, като кредиторът би
могъл да упражни правата си директно въз основа на каузалните връзки. Наличието
на абстрактните сделки обосновава възможността, чрез тяхната употреба да се
стигне до обезпечение на едно каузално задължение, когато между двете има
установена в процеса връзка. Това обаче е винаги по повод на доказването на
тази релация и същата следва да бъде съобразявана за всеки конкретен повод
поотделно, като се държи сметка за гаранционно обезпечителния характер на
менителчното задължение. Както е казано в цитираното по горе решение дало повод
за крайния правен резултат по делото записът на заповед е от
категорията на абстрактните сделки, т. е. основанието не е елемент от
фактическия състав на тази сделка и наличието на такова не е обуславящо за
нейната действителност. Това обаче не означава, че във всички случаи записът на
заповед е лишен от основание. Поначало записът на заповед служи за обезпечаване
на вземане по каузално правоотношение, което може да е възникнало от различни
юридически факти /продажба, наем, заем, изработка и т. н./. Именно
съществуващата друга каузална сделка обикновено е непосредствената причина
/основанието/ за менителничното задължаване - чрез него се цели да се гарантира
изпълнение на поетите с каузалната сделка задължения. Правно значима обаче е не
всяка връзка между двете правоотношения /менителничното и каузалното/, а само онази връзка, при която погасяването на
задълженията по едното правоотношение има за последица погасяване на
задълженията и по другото правоотношение. В конкретния казус при
съвпадане на фигурата на кредитор по каузалното правоотношение с поемателя по
менителничния ефект и установената иманентна връзка между двете сделки, при
която записът на заповед е издаден, като обезпечение на договора за продажба на
строителни материали е повече от очевидно, че погасяването на задължението по
ценната книга ще има за последица удовлетворяване на дълга по основната сделка.
Обстоятелството по повод на какви вътрешни отношения издателят на ценната книга
е поел задължение за обезпечаване на дълг на друго лице не е правно релевантен
факт. Т.е. дали това е самият управител на дружеството длъжник, или е неговата
дъщеря, или е някакво друго юридическо и физическо лице е без правно значение.
Съдия
Стойчев: