РЕШЕНИЕ
№ 773
Стара Загора, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Стара Загора - VI състав, в съдебно заседание на
шести февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:
|
Съдия: |
МИХАИЛ РУСЕВ |
При секретар ЗОРНИЦА ДЕЛЧЕВА като разгледа
докладваното от съдия МИХАИЛ РУСЕВ административно дело № 20247240700005 / 2024
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.68
ал.1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано е
по жалба на З.С.С. против Решение №402/20.12.2023 год. по преписка № 442/2021
год. на Комисията за защита от дискриминация с което е установено, че ответната
страна Д.Х. Б. – Инспектор по социална и възпитателна дейност на 11 група в
Затвора Ловеч и Главния директор на ГДИН не са осъществили по отношение на
жалбоподателя дискриминация по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр
във връзка с чл.5 от същия закон „тормоз“ по признак „Етническа принадлежност“
и е оставена без уважение жалбата му.
В жалбата са
изложени доводи, че решението е незаконосъобразно поради вземането му в
противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Поддържа, че е
налице нарушение на КЗД, като не са описани всички негови оплаквания срещу Б..
Иска се отмяна на посоченото решение на КЗД и признаване извършено спрямо него
нарушение на антидискриминационното законодателство.
В съдебно
заседание заявява, че становищата на другите страни са неверни, той като
претенцията му е за друг период, а не за този, по който се е произнесла
Комисията. Депозирал е многократно молби и жалби за създаване на комисия за
проверка в Затвора Ловеч, но такава не била създадена. Отново твърди, че бил
несправедливо преместен в килия 108, макар и килия 213 да е била свободна към
него момент. Неоснователно също така бил вкаран в болницата в Ловеч, като
твърди, че е здрав и няма нужда от лечение. Като доказателство счита, че вече
две години пребивава в Затвора Стара Загора, но няма никакви проблеми относно
престоя му.
Ответникът
по жалбата Комисия за защита от дискриминация гр. София в писмено становище
подадено от пълномощника Н.К. изразява становище за неоснователност на жалбата.
Твърди, че при разглеждането на жалбата не са допуснати съществени процесуални
нарушения от страна на комисията, същата е компетентна да постанови оспореното
решение, като е установила всички релевантни факти по случая. Решението е постановено
в изискуемата форма и съдържа съображения, обосноваващи постановения правен
резултат. Моли да се отхвърли жалбата и да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в полза на КЗД.
Заинтересуваните
страни — Д.Х.Б. и Главния директор на ГДИН, редовно призовани, не се явяват,
като в изпратеното писмено становище Д.Б. изразява становище за неоснователност
на жалбата, а Главния директор се представлява от юриск.
С.С., като същата изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Въз основа
на приложените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Производството
пред Комисията за защита от дискриминация по преписка №442/2021 год. е било
образувано по жалба вх. №44-00-3481 от 19.10.2021 год. /лист 24 от делото/,
подадена от З.С.С., против ИСДВР Д.Х.Б., като жалбоподателят е твърдял и
поддържал, че първоночално същата се отнася добре с
него, помагала му, давала му съвети как да си търси правата. Жалбоподателят бил
настанен в Затвора Ловеч на 19.12.2017 год. в зоната за повишена сигурност.
Твърди, че бил осъден за престъпление, което не е извършил, като за тази цел е
сезирал многократно прокуратурата за нова факти и обстоятелства, но постоянно
получавал откази от окръжния прокурор. Правил е опити за самоубийства, като
през месец март 2020 год. бил преместен в килия 211. На 04.03.2021 год. бил
настанен в СБАЛЛС към Затвора Ловеч, като на 07.03.2021 год. бил върнат отново
в килия 211. През месец август 2021 год. от Затвора Варна бил изпратен лишения
от свобода И., който бил настанен в килия №108 в зоната с повишена сигурност.
Било му обещано от Б. да го качи на горния етаж, където било по-широко. На
04.10.2021 год. С. бил извикан от Б., която му скъсала тетрадката със записки и
по този начин унищожила доказателствата, след което му съобщила, че щял да бъде
преместен в килия 213. На 07.10.2021 год. И. бил качен в килия 211, а
жалбоподателят бил настанен в килия №108, където го свалили насила. Отново
посегнал на живота си и бил на гладна стачка. В килията било студено,
тоалетната била открита, а осветлението включено денонощно. Заявява че бил
турчин, поради което бил унижаван от И. по жесток и мъчителен начин, както и че
Б. се изказвала унизително за него. Твърди, че Б. обръщала повече внимание на И.,
а на него отделяла само по 10 минути. В допълнително депозирана молба изложил
съображения, че бил многократно сезирал началника на Затвора в Ловеч с тези
свои оплаквания. Твърди, че Д.Б. със своето бездействие по отношение на
оплакванията му, извършила дискриминация, вследствие на което се чувствал
обиден. Уточнил също така, че оплакванията му са насочени към Д.Б., която му
нанасяла обиди, че бил грозен турчин, с което го дискриминирала. Като
дискриминация счита също така, обстоятелството, че бил преместен в по-малка
килия. Претендира и обезщетение в размер на 40 000.00 лв.
По повод на
жалбата на З.С. е постановено Решение №402 от 20.12.2023 год. на Комисията за
защита от дискриминация, с което на основание чл.65, т.1 от ЗЗДискр,
с което е установено, че ответната страна Д.Х. Б. – Инспектор по социална и
възпитателна дейност на 11 група в Затвора Ловеч и Главния директор на ГДИН не
са осъществили по отношение на жалбоподателя дискриминация по смисъла на §1,
т.1 от ДР на ЗЗДискр във връзка с чл.5 от същия закон
„тормоз“ по признак „Етническа принадлежност“ и е оставена без уважение жалбата
му /л.211-214 от делото/.
Въз основа
на материалите по образуваната преписка №442/2021 год., събраните и обсъдени в
решението доказателства, решаващият състав на КЗД е приел за установено от
фактическа и правна страна, че жалбоподателят З.С. *** на 28.01.2011 год., а от
15.12.2017 год. е настанен в зоната с повишена сигурност. Не било спорно също
така между страните, че същият е бил преместен от килия №213 в килия 211, а в
последствие в килия 108. Преместването било осъществено въз основа на докладна
записка с рег.№4975/16.10.2021 год. от ИСДВР Д.Б., съгласувано с Началника на
Затвора Ловеч главен комисар Р.Г.. Преместването е извършено съгласно
разписаната в ЗИНЗС законова процедура, като е безспорно установено, че
лишеният от свобода С. нееднократно бил посягал на живота и здравето си, което
кореспондирало със суицидни опити, за което поведени е постъпвал няколко пъти в
Психиатричното отделение на СБАЛЛС към Затвора Ловеч. След консултация с
психолог и с цел прякото наблюдение на жалбоподателя е бил настанен в килия
108, която била оборудвана със сигнален бутон, съгласно разпоредбите на чл.27,
ал.1 от ППЗИНЗС. От събраните доказателства е прието, че в действията на Б. не
се преднамерени и субективни спрямо жалбоподателя, изразяващи се в преместването
му в килия 108. Действията се основават на конкретни правни основания в рамките
на нормативно установените й правомощия и функции по длъжностната
характеристика и с тях не се накърняване на достойнството му и не се създава
враждебна, обидна и застрашителна среда спрямо него. Не са били събрани
доказателства за нарушение на чл.5 от ЗЗДискр,
изразяващи се в наричането му от Д.Б. на „грозен турчин“ и което да е довело до
неравното му третиране под формата на тормоз по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр във връзка с чл.5 от същия закон по признак
„етническа принадлежност“. Изложени са доводи, че в тежест на жалбоподателят е
да докаже наличие на дискриминация, като за целта следва да представи
доказателства, от които може да се направи предположение, че е налице такава,
което в случая не е сторено.
Оспорването
е направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок
и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност
съгласно чл.68, ал.1 от ЗЗДискр, е процесуално
допустимо.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Решение
№402/20.12.2023 год. по преписка №442/2021 год. на Комисията за защита от
дискриминация е постановено от компетентен орган по смисъла на чл.47, т.1 от ЗЗДискр, в предвидената от закона писмена форма и при
спазване на регламентираните в чл.66 от ЗЗДискр
изисквания досежно неговото съдържание.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на
основание чл. 168 от АПК на всички основания, посочени в чл. 146, т.1-5 от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и
материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на
закона, съдът установи следното.
На първо
място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в
пределите на неговата власт съгласно чл.65, т.5 във връзка с чл.48, ал.2, т.3
от ЗЗДискр, доколкото в случаите на дискриминация на
някой от признаците по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр,
компетентен да се произнесе е специализиран по материя състав от трима членове.
Съставът разгледал преписката е назначен с Разпореждане №15/18.01.2022 год. на
Председателя на КЗД с членове: С.Й. /председател/, В.С. /докладчик/ и член С.С..
Със заповед №12-11-1468/16.08.2023 год. на Председателя на КЗД, В.С. е заменена
от Б.Х., а със заповед №12-11-1688/25.09.2023 год. С.С. е заменена с Н.А..
Съгласно чл.14, ал.1 от ППКЗД съставът, извършил проучването и обявил
преписката за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението.
Правата на страните по преписката не са ограничени, доколкото същите са
уведомени за насрочването на откритите заседания и им е предоставена възможност
да изразят становище по спора.
Съдът
изследва служебно законосъобразността на решението и на другите основания по
чл.146, т.2-5 от АПК. За изясняване на обективната истина са събрани
необходимите и допустими доказателства, до които преди писменото обективиране на решението имат достъп всички членове на
състава. На основание чл.64, ал.1 от ЗЗДискр
„решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния
състав и се подписват от него“, което изискване в настоящия случай е изпълнено,
както и не е налице особено мнение на член от състава по смисъла на чл.64, ал.2
от ЗЗДискр. В този смисъл решението е постановено от
компетентен орган и не е налице предпоставката за отмяна на атакувания акт -
липса на компетентност на заседателния състав по смисъла на чл.168, ал.1 във
връзка с чл.146, т.1 от АПК.
На второ място,
оспореното решение е издадено в съответствие със законовите изисквания относно
формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл.66 от ЗЗДискр.
Резултатът от производството пред КЗД е писмено обективиран в оспореното
решение, в което са посочени наименованието на органа, който го е издал,
фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, както и
пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва. КЗД обосновава
своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната
преписка №442/2021 год. доказателствен материал. Въз основа на събраните и
кредитирани доказателства се установява безспорно действително осъществилата се
фактическа обстановка, съотносима към правните
основания за издаване на акта относно липсата на осъществена дискриминация.
На трето
място, процедурата пред КЗД е проведена в съответствие с разпоредбите на ЗЗДискр. Съгласно чл.50, т.1 от ЗЗДискр.
производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е
възползвала С., като е депозирал жалба /вх. №44-00-3481/19.10.2021 год./ срещу
ИСДВР Д.Б., за установяване на дискриминация основана на признак „етническа
принадлежност“. За образуването на производството е необходимо излагането на
исканията на жалбоподателя в писмена форма съгласно чл.51 от ЗЗДискр., като бъдат изрично посочени името и адресът на
подателя, изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата му, както
дата и подпис на същия. На основание чл.54 от ЗЗДискр
председателят на КЗД разпределя преписка №442/2021 год. с Разпореждане
№1327/13.12.2021 год. на първи специализиран постоянен състав. С разпореждане
№39/20.01.2021 год. на председателя на КЗД е определен С.Д. - служител в отдел
„Специализирано производство, анализ и превенция“ да извърши необходимите
действия, свързани с проучване по преписката, като ги съгласува с докладчика по
преписката. На основание чл.55, ал.1 от ЗЗД е проведено проучване от Състава на
КЗД, в което са изискани становища, информация и писмени доказателства.
Предоставена е възможност на жалбоподателя и другите страни да се запознаят със
събраните по преписката документи на основание чл. 59, ал.3 от ЗЗД. Изготвен е
доклад-заключение от В.С. - докладчик по преписка №442/2021 год. и е насрочено
открито заседание по реда на чл.60 и чл.61 от ЗЗД и чл.26 и чл.27 от ППЗЗД.
Резултатите от административното производство са обективирани в Решение №402 от
20.12.2023 год. на първи специализиран заседателен състав. За решението са
уведомени страните, при което в заключение процедурата е спазена.
На четвърто
място, съдът констатира, че не е налице незаконосъобразност на решението по
смисъла на чл.168, ал.1 във връзка с чл.146, т.4 от АПК - противоречие с
материалноправните разпоредби на закона. Преписката е разгледана от
специализиран постоянен заседателен състав по признак „етническа принадлежност“
на основание чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., който изрично
посочва, че се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
посочените дискриминационни признаци. Относно съответствието на решението с
материалния закон. Неоснователно се поддържа в жалбата че неправилно комисията
не е констатирала допуснатата спрямо С. дискриминация. В развилото се
производство пред комисията, не са събрани доказателства относно осъществена
такава от страна на ИСДВР Д.Б.. Не са представени писмени доказателства, нито
са разпитани свидетели, които да установят това.
Неоснователно
е оплакването, че неправилно е бил определен периода, в който според С. спрямо
него е била осъществена дискриминация от страна на ИСДВР Д.Б.. В подадената
жалба, както и в допълнително подадената такава, се сочи като действие проява
на дискриминация преместването му в килия 108 през месец октомври 2021 год.,
който период е бил и предмет на развилото се производство пред Комисията за
защита от потребителите. Действително в последващите становища са изложени
множество други факти и обстоятелства настъпили след образуването на
преписката, които обаче не могат да променят предметния и времеви обхват на
производството пред КЗД, образувано с първоначално подадената жалба. Като
проява на дискриминация е посочено, че Б., го е била нарекла „грозен турчин“.
Това не е доказано в производството, а е само твърдение на С..
Съдът констатира,
че между страните по делото е налице съдебен спор, с влязло в сила съдебно
решение, предмет на което да е осъществена дискриминация от страна на Д. Б.
спрямо З.С.. Не е налице идентичност на предмета на развилото се съдебно производство
и предмета на развилото се производство пред комисията за защита от
дискриминация. Само и единствено при такава идентичност ще е налице
недопустимост на постановеното решение.
Законодателят
е дефинирал двата вида дискриминация в чл.4, ал.2 и ал.3 от ЗЗД. Съгласно чл.4,
ал.2 от ЗЗДискр. пряка дискриминация е всяко
по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал.1,
отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при
сравними сходни обстоятелства. Съгласно чл.4, ал.3 от ЗЗДискр.
непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал.1 в
по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална
разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика
е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими. Същевременно съгласно чл.7, ал.1, т.2 от ЗЗДискр. не представлява дискриминация различното третиране
на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл.4, ал.1,
когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност,
или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо
професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля
необходимото за постигането й. Не представлява дискриминация и съгласно т.5 на
посочената разпоредба предоставянето на определени преимущества, свързани с
работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел
и средствата за постигането й не надвишават необходимото.
За да се
констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено
лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия
от жалбоподателя в производството пред КЗД на базата на признаците по ал.1 на чл.4
от закона или „чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика“.
Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от
фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е
основание да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на
жалбоподателя спрямо „друго лице при сравними сходни обстоятелства“ или „чрез
привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази
разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова
цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими“. За да бъде
посочено адекватно едно лице като сравнител, същото
следва да бъде поставено при сравними сходни обстоятелства.
Като друго
лице от страна на С. е посочен лишения от свобода И.. Правилно е било
възприето, че преместването на З.С. в килия №108 е осъществено при спазване на
законовите предпоставки, като основна причина за това е многократните опити за
самонараняване от страна на С., както и наличието на специален бутон в килията.
Не се установява, това преместване на З. в килията на И. и на И. в килията на З.
да е вследствие на осъществена дискриминация по признак етническа
принадлежност. Безспорно е също така, както се е самоопределил и С., че същият
е към турската етническа общност. Няма и не са събрани данни, към коя етническа
група принадлежи И.. Останал е недоказан факта, че същият принадлежи към
българската етническа общност, а още по-малко, че това е причината, че осъщественото
преместване. Ако това би било вярно, то логично бе още с преместването му от
Затвора Варна, И. да е настанен в килия 211, а не същият да престоява в килия
108 около два месеца /от преместването си през месец август според С. до началото
на октомври/. Всъщност и двете килии са разположени в зоната за повишена
сигурност, като остават недоказани и фактите за по-малкия размер на килия 108
от килия 211. Поради процесуално бездействие на жалбоподателят, не са изискана
справка от Затвора Ловеч за размерите на килиите. Както З.С., така и И., са настанени в зоната за повишена сигурност в
самостоятелни стаи.
Съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗЗДискр „тормоз“ е всяко нежелано
поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически,
словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване
достойнството на лицето или създаване на враждебна, обидна или застрашителна
среда. В конкретния случай, с преместването на жалбоподателят в килия 108, няма
за цел създаването на дискриминация на признак етническа принадлежност, нито
според настоящия състав е налице неблагоприятно третиране на същия.
От страна на
ответника е направено искане за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира същото за основателно. На основание чл.78, ал.8 от ГПК размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ,
препращащ към чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ, според който по
административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100.00 до 200.00
лв. Настоящото дело не е с фактическата и правна сложност, поради което
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на КЗД гр. София, сумата от
100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на З.С. *** против Решение №402/20.12.2023 год. по преписка №442/2021
год. на Комисията за защита от дискриминация, като неоснователна.
ОСЪЖДА З.С.С.,
ЕГН **********,*** да заплати на Комисията за защита от дискриминация гр. София
сумата от 100.00 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
|
Съдия: |
|