Р Е Ш Е Н И
Е № 10
В ИМЕТО НА
НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ 09. 01. 2020 г.
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от 06. 12. 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА
ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря НЕЛИ
БОГДАНОВА, като разгледа докладваното от съдия СПАСОВ
т. дело № 586 по описа на ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод
подадена от „З. а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК … гр…., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№…
против постановеното по т. дело № 198/2018
г. по описа на Сз ОС решение, с което „З.
а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК …, гр.С. е осъдено да заплати на:
- В.И.С., ЕГН **********,*** сумата
от 35 000 лв. представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от преживените болки,
страдания и посттравматичен психически стрес причинени от контузия на главата
(хематом в тилната област), счупване на шийката на лява раменна кост, болки в
краката в следствие на ПТП, настъпило на 08.09.2017г. в 9, 30 ч., в гр.К. на кръстовището
образувано от ул. „К. и М.“ и ул. „О. П. Х.“ виновно причинено от Д. В. Т., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Н.“, модел „А.“,рег.№ …, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество със застрахователна полица № …, валидна до … г., ведно със
законната лихва от 09.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, която сума
се равнява на разликата между дължимото обезщетение от 45 000 лв. и
доброволно платеното такова от застрахователното дружество в размер на 10 000 лв.
-по сметка
на сметка на Окръжен съд гр. Ст.Загора 1400 лв. ДТ и 1108 лв. разноски по делото.
- на адв.А.Н. *** качеството на пълномощник на В.И.С. сумата 1580лвадвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В жалбата са изложени съображения за неправилност
и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на
друго отхвърлящо иска в
пълния размер.
Въззиваемата страна намира
жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са
акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено
следното:
На 13.07.2018 г. в СзОС е
постъпила изходяща от В.И.С., ЕГН **********,*** искова молба против „З. а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК …
гр.С.
В обстоятелствената част на същата се
говори за това, че на 08.09.2017 г. в 9, 30 ч. в гр. К. по ул. „К. и М.“ в посока от север -
юг се е движел лек автомобил марка „Н.“, модел „А.“, рег.№ …
управляван от Д. В. Т., ЕГН **********.*** след пропускане на преминаващите
пешеходци по северната пешеходна пътека, водачът
предприел маневра „завой на ляво“ в посока изток. По същото време по обособена
пешеходна пътека намираща се източно от кръстовището, ищцата пресичала ул. „О. П. Х.“ от юг на север. На
около 5,8 м северно от южния край на платното за
движение на ул. „О. П. Х.“ и на пешеходната пътека настъпил удар между двамата участници в движението -
завивщаият лек автомобил и пешеходеца. В следствие на ПТП-то, пешеходката получила травма
на главата (хематом в тилната област) и счупване на шийката на лява раменна
кост с множество синини. Откарана била с линейка в МБАЛ „Д-р Х. С.“, гр.К. Била установена фрактура коли хумери синистра ет
сублуксацио артикулацио хумеро - скапуларис синистра и фрактура
(многофрагментна) ет луксацио артикулацио хумеро - скапуларис. Под локална анестезия била извършена мануална рапозиция и имобилизация на крайника, както
и други манипулации. Били дадени препоръки за
консултация със специалист по ортопедия и травматология III
ниво за оперативна намеса. Такава била направена в
МБАЛ„Т. п.“ ЕООД,
гр.С. З., където на 12.09. 2017 г. била извършена оперативна процедура в областта на раменния
пояс и горния крайник с голям обем и сложност. Поставена била заключваща плака „Филос“ и заключващи винтове. Ищцата
била изписана от болницата на 15.09.2017г. Лекуващият лекар назначил режим на
домашно лечение за периода от 10.09.2017 г. до 13.01.2018 г. Самата ръка след операцията била обездвижена, чрез
прибране плътно към тялото с придържаща туника за
ръка за срок от 30 дни. Имало назначена пасивна
рехабилитация. След
първият контролен преглед на
13.10.2017г. лекуващият лекар препоръчал активна
рехабилитация, без която не би могло да бъде възстановено здравословното
състояние на пострадалата. Ищцата
провела 40 броя физиотерапевтични процедури, както и
възстановителни рехабилитационни процедури. В
периода от 23.10.2017 г. до
23.12.2017 г. се рехабилитацията била
пет пъти в седмицата, а от 02.01.2018 г. до 25.01.2018 г. по три пъти в седмица.
Вторият контролен преглед бил на
26.01.2018г. Лекуващият лекар установил, че отвеждането на раменната става не е
пълно, а е на 40 градуса. Назначена била втора операция на 13.06.2018г. за
екстракция на плаката на раменната кост. Било препоръчано и продължаване на рехабилитацията. За времето от 27.01.2018г. до 31.03.2018 г. тя била
по три пъти в седмицата, а за 14.03.2018г. до 08.06.2018г. по два пъти.
На
13.06.2018г.в МБАЛ,,Т. п.“ ЕООД, гр.С. З. била
извършена планова операция за отстраняване
от костта на лявата ръка на имплантирани уреди от хумерус, поставени при
първата операция. На 16.06.2018г. ищцата
била изписана от болницата с предписание за домашно
лечение от 34 дни.
На фона на описаните медицинските
интервенции, манипулации и рехабилитационни процедури в исковата молба се споменава,
че в деня на травмата, по време на болничните престои,
а и за времето на домашните лечения пострадалата търпяла силни и непоносими болки в главата, раменната област
и по цялото тяло, вследствие на удара от
настъпилото ПТП и оперативната интервенция. Продължителността на същите е определна образно на 4 месеца от ПТП-то и първата операция и
още 1 м. сед втората. Сочи се, че походката била леко затруднена, в следствие на обездвижената ръка след
операцията, което
довело и до болки в краката за около 2 месеца. Това наложшило приемане на болкоуспокоителни.
Сочи се и че след първа операция тя била обслужвана от настоящия й съпруг Г. Х. С. и нейната сестра Б. И.
С., тъй като не е можела сама да се облича,
да извършва ежедневната си хигиена и да се къпе. Това състояние продължило около два месеца. Наред с това е споменато, че следствие на счупването при промяна на времето, висока влажност, претоварване и при определена позиция на тялото по време на сън ищцата продължада да търпи болки в ръката и се налагало да ограничи ежедневните си дейности така, че да щади натоварването и движенията на наранената ръка, както и да ограничава
позицията на тялото при сън. Посочено е, че и до момента на предявяване на
иска движението на ръката не е възстановено напълно, както и че самата операция
оставила белег на лявата ръка
с размер от 10 см дължина и 2 см широчина, който загрозявал тялото, бил видим и създавал дискомфорт през лятото.
Наред с физическите болки в
исковата молба е описано и настъпването на психически дискомфорт от травмата.
Той от една страна се свързва с това, че професията й/адвокат/ изисквала използване
на МПС за предвжване от място на място. Счупването правело невъзможно самостоятелното
шофиране и изисквало транспортиране от други лица, което създавло неудобство.
Говори се, че болките, уплахата от удара и последвалото състояние на
безпомощност довели до
посттравматично стресово разстройство на нейната психика, което и към момента
не било отшумяло напълно.
Всичко изложено се свързва с
необходимост от обезщетяване на претърпените от нея вреди.
Във връзка с отговорното за
същите лице се говори за
образувани - досъдебно производство № …/…г. по описа на РУ К., прокурорска преписка № 4365/2017г. по описа на Районна
прокуратура гр.К. с обвиняем водачът на автомобила причинил ПТП. Досъдебното производство
приключило със споразумение между прокурора и защитника на обвиняемият. Споразумението
било одобрено от Казанлъшки районен съд на
29.01.2018г. по НОХД № 81/2018 г. и влязло в законна сила на 29.01.2018 г. Съгласно същото подсъдимият Д. В. Т., ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на 08.09.2017г. в гр.К. на кръстовището образувано от ул. „К. и М.“ и ул. „О. П. Х.“ при управление на лек автомобил „Н. А.“,peг.№ … в посока север - юг и при извършване на маневра
„завой на ляво“ нарушил правилата по ЗДП/чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2,
чл.25, ал.1, чл.47, чл.116, чл.119, ал.1 и ал.4/ и
по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.И.С. (предишно С.) от гр.К.,
изразяваща се в счупване на шийката на лява раменна кост, което счупване е
причинило трайно затруднение на движението на левия горен крайник, като
деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“,
предложение 2-ро, във връзка с чл.343, ал.1, б.“б“, предложение 2-ро, във
връзка е чл.342, ал.1 от НК.
Споменава се и че отговорността на виновния водач била застрахована от ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ сключен със застрахователна полица № …, валидна до …г. Във връзка с това на 13.09.2017 г. застрахованото лице в изпълнеие на задълженията си
по чл.430, ал.1, т.2 от КЗ уведомило
ответника за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана преписка по щета № …/…г. За същото на 14.09.2007 г.,
застрахователят бил уведомен и от пострадалата. С писмо от тази дата получено от
ответника на 09.10.2017 г. той бил уведомен и за банковата сметка, по която да се извършат плащанията
от страна на застрахователя. Говори се и за писмо от
15.02.2018г. , с
което ищцата конкретизирала претенциите си и
поискала неимуществени вреди в
размер на 45 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
09.10.2017г., датата на представената банкова сметка ***тво, съгласно чл.380,
ал. 1 от КЗ и такова за имуществени вреди в
размер на 2 364, 73 лв., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2017г.
На 13. 03. 2018 г. ответното дружество доброволно изплатило
на ищцата обезщетение в размер на 12 364, 73 лева по банков път.
Ищцата
съответно уведомила ответка, че не е съгласна с размера на обезщетението за
неимуществени вреди, но той отговорил, че това е окончателният му размер.
В тази връзка е посочено, че за
ищцата е възниканл интерес да претендира по- голям размер на обезщетение и е поискано
осъждането на застрахователя да заплати още 35 000 лв.
С уточнение от 03.09.2018 г. е
посоено, че от тази сума 32 635, 27 лв. е обезщещетието за немиуществени
вреди, а 2 364, 73 лв. за имуществени.
В хода на самото производство претенцията
за имуществени вреди е оттеглена и прозиводството по нея е прекратено, а тази
за неимуществени вреди е увеличена на 35 000 лв.
Ответникът с отговора изразява становище за неоснователност и
недоказаност на иска с оглед на факта, че той е заплатил дължимия според него
размер на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди претърпени от ищцата.
В тази връка споменава, че претендираното в повече обезщетение за
неимуществуени вреди е прекомерно, като оспорва настъпването на всички описани в исковата молба
травми и твърденията за тяхната продължителност. Споменава, че представените медицински документи били
недостатъчни и не обосновавали настъпването на твърдените
неимуществени вреди, нито искания размер на обезщетение за тях. Сочи се, че причинената травма не
влияе на походката на ищцата и няма как да предизвика болки в краката. Оспорени са и твъреднията за нарушаване
на психиката на ищцата, като в тази връзка се споменава, че няма данни същата да
е ходила при специалист за
психическата си травма, както и да са й били предписвани и да е закупувала и
приемала лекарства.
Посочено е също, че е налице
съпричиняване защото ишцата навлязла на платното внезапно без да се съобрази с
отстоянието и скорстта на блъсналият е автомобил. Споменава се и че така
претендираният от ищцата размер на обезщетение не е съборазен с разпоредбата на
чл. 52 от ЗЗД и е прекомерен.
Страните са подали ДИМ и отговор
към същата, но в тях се преповтарят първоначално напарвените твърдения и се взема становище по доводите на другата
страна.
Така след събиране на поисканите
и относими по спора доказателства се е стигнало до постановяване на решението
предмет на обжалване.
Със
същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на
причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ
са налице.Формиран е извод за липса на съпричиняване.
Посочено е, че при определяне на дължимото
обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид
вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на
вредните последици.
В тази връзка е посочено, че
лечебният и възстановителен процес е продължил близо
една година и е бил
свързан с две хирургични интервенции. Това, нуждата от чужда помощ два месеца след
инцидента, претърпените болки и психическият дискомфорт са дали основание на
съда да приеме, че общият размер на обезщетението следва да е 45 000 лв.,
от които след приспадане на платените 10 000 лв. са присъдни исканите
допълнително 35 000 лв. В подкрепа на извода , че това е справедливия
размер на обезщетението е посочено, че по делото имало и данни, че ищцата била одобрена по надлежния законов ред за
извършване на процедура за асистирана репродукция, но поради травмата не е се възползвала от нея. Лихвата е присъдена от датата на
предствяне на банковата сметка съгласно чл. 380, ал.1 от КЗ.
Недоволен
от решението е останалае ответникът и е подал жалбата до ПАС.
В нея се
излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението базирани на
това, че определеният размер на обезщетението е несправедлив и дължимият такъв е този, който е определен от
дружеството и самата пострадала го е получила в размер на 10 000 лв. В тази връзка се сочи, че ищцата
е 41 годишна, възстановила се е от травмата и от същата няма трайни последици.
Посочено е и че определният от експерта период на възстановяване бил 11, 5 месеца, но самата ищца твърдяла такъв
от общо 5 месеца в исковатамолба и това следвало да се вземе предвид. В жалбата
също така е посочено, че съдът неправилно е взел предвид при определяне на
обезщетението фактът, че травмата възпрепятствала провеждането на процедура за
асистирана репродукзия. В тази връзка е псочено, че това твърдение не било
наведено своевремнно от самат ищца, а и липсвали доказателства даващи основание
за такъв извод. Преповторени са и възраженията за наличие на съпричиняване.
С оглед
разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с
оглед посоченото в жалбата.
По повод на
тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно
(нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен
вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е
постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в
случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата
компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на
българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от
некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая за
липса на право на иск в патримониума на ищцата от изложената фактическа
обстановка не може и да се говори.
Съдът е сезиран с иск
с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова
разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
В чл. 380
от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е
казано, че срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл.
380 пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се
предвижда, че увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните
текстове
води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ
е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и
от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ,
респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от
представените по делото доказателства е безспорно, че ищцата е предявила
претенциите си за обезщетение пред ответното дружество. Първоначално това е
станало на 14.09.2017 г. с искане, в което детайлно са били конкретизрани
претърпените имуществени вреди, а за неимуществените е било посочено, че все
още не могат да се определят поради незавършване на лечението. След размяна на
кореспонденция и попълване на преписката на 15.02.2018 г. е уточнено, че се
претендират 45 000 лв. неимуществени вреди и 2 364, 73 лв.
имуществени. По повод на същата, застрахователят е определил и изплатил
обезщетение за имуществени вреди в претендирания размер, а такова за
неимуществени в размер на 10 000 лв. Съответно с писмо от 13.03.2018 г. е
поискано преразглеждане на размера определен за претърпените неимуществени
вреди, но такова е отказано видно от уведомление от 23.03.2018 г.
От така изложеното следва извод, че пострадалата
не е останала доволна от така определеното й обезщетение, което обуславя
интересът й да претендира по съдебен ред изплащане на такова до реално дължимия
й размер.
Във връзка
със същото видно от данните по делото разгледаният от първоинстанционния съд
иск е с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и предмет на преценка са били
факти и обстоятелства от значение за искове от този тип. Решението не е
постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК/чл. 115, ал.2/ не е
следвало да разглежда настоящия правен спор.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно
разпоредбите на чл. 271 от ГПК следва да реши спора по същество, като потвърди
или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази
преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност
на съдебното решение.
От
съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно
правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на
деликта и ответното застрахователно дружество.
По силата на такъв
договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство
или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено,
че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число
пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди
вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по
време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че
са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или
смърт.
Това от своя страна
води до извод, че отговорността на застрахователното дружество при наличие на
сключен договор за застраховка гражданска отговорност е обусловена и от
установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от него
увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и
сл. от ЗЗД.
Според
нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму.
Според чл.
51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това
предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща наличието
на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е
пряка и непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното
по- горе съдържание на въззивните жалби става ясно, че по делото не се оспорва
наличието на сключен договор за
застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се оспорва и
това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477, ал.2 от КЗ. Това прави
безспорен извода, че при установена негова отговорност спрямо ищеца на
основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното дружество. Не е
предмет на спор наличието на противоправно деяние, вина и
вредоносен резултат, който е пряка и
непосредствена последица от увреждането с оглед
факта, че имаме одобрено споразумение с последи;ци на влязла в сила присъда/чл.
383, ал.1 от НПК/, с което Д. В. Т., ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на 08.09.2017г. при
управление на лек автомобил е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил на В.И.С. средна телесна повреда изразяваща се в счупване на шийката на лява раменна кост.
Това налага да се даде отговор за
размера на дължимото следствие получените травми обезщетение.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му зависи от вътрешното
убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено на база
събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на увреждането
начина, по който то се е отразило на духовното и психично състояние на
увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При преценка за
отразяване на същото върху физическото състояние следва да се има предвид и
периода, за който последното е било влошено.
От приетата по делото експертиза
и разпитаните свидетели е видно, че следствие на ПТП-то ищцата е получила многофрагмемнтно
счупване на лявата мишнична кост вкл. и главата с изкълчване и оток на меките тъкани
на главата довело до едно продължително лечение и възстановяване. За отстраняване
на вредоносния резултт са били проведени
две ортопедични операции /септмеври 2017 г. и юни 2018 г./съпствани с дълъг
преиод на възстановяане и извършване на физитерапевтични и рехабилитицаионни
процедури с цел възстановяне на обичайното физическо състояние на ръкта. Наред
с това се установявя , че след първата операция ищцата не е могла да се
обслужнва дълго време сама, имала е нужда от чужда помощ и е изпитвала
дискомфорт. Установява се също, че непсредствено след произшествието и първата
операция ищцата продължително време е изпитвала силни болки в увреденото рамо и
не е могла да движи същото. Тя наред с това е изпитвала и психически дискомфорт
с оглед затрудненото движение на левия горен крайник и факта, че въпреки работоспособната
си възраст не може да се обслужва сама и за дейностти, които обичайно могат да
се извършват лично от нея следва да търси помощтта на други хора. На тази база
ПАС изхождйки и от факта, че преди трамата пострадалата е била един напълно
здрав и работоспособен човек намира, че реалният размер на обезщетението за
претърпените вреди съборазен и с икономическата обстановка в страната
следва да бъде 35 000 лв.
В случая ПАС не счита, че е наице съпричиняване от пострадалата за
настъпване на вредоносния резултат. Тя е предприеила действия по пресичане на
улицата на регламентираното за това според ЗДП място/пешеходна пътека/ и то в
момент видно от заключението на вещото лице, когато блъсналият е автомобил е
бил в състояние на покой, т.е. не може да се говори за неспазване на чл. 113 от
ЗДП.
Тук за яснота следва да се посочи, че при определяне размера на дължимото
обезщетение не следва да се вземат, а и не са взети предвид докзателствата
установяващи факта, че ищцата е била одобрена за организационно и финансово
попдопомагане за асистирана репродукция по причина, че в исковата молба доводи
за вреди от това обстоятлство не са наведени, а и няма данни същите да са пряка
и непосредствена последица от увреждането.
Водим от изложеното ПАС определя общият размер на дължимото обезещегтние
на 35 000 лв. От тази сума следва да се приспаднат платеите доброволно
10 000 лв.и съответно отвеникът следва да се осъди да заплати още
25 000 лв
Те с оглед разпоредбата на чл. 429 , ал. 3 от КЗ се дължат ведно със
законната лихва от по- ранната измежду датите, на които застрахованият или
пострадалият са уведимили застрахователя. В случая застрахованият е изпртил
уведомление на 13.09.2017 г., а пострадалата на 14.09.2017 г. това сочи, че лихвата
се дължи от 13.09.2017 г. В случая обаче това е без значение по причина, че
такава е присъдена от по-късна дата 09.10.2017 г. и при липсата на жалба от
ищцата този въпрос не подлежи на преразглеждане.
Изложеното до тук сочи, че решението на Сз ОС следва да се потвърди в частта
присъждаща обезщетение за немиуществени вреди ведно със законната лихва от
09.10.2017 г. за сумата от 25 000 лв. То съответно ще се отмени за сумата
от 10 000 лв. равняваще на разликата между присъдените 35 000 и
дължимите 25 000 лв. и вместо това ще се постанови друго отхвърлящо иска
за този размер.
Това налага да се измени решението на Сз ОС и досежно присъдените
разноски. Възнаграждението по чл. 38, ал.2 от ЗА за първата инстанция е 1280
лв., т.е. решението следва да се потвърди до този размер и да се отмени за
сумата от 300 лв. По отношение ДТ и разноските присъдени по сметка на Сз ОС
следва да се посочи, че дължимата ДТ е равна на 1000 лв., т..е решението следа
да се потвърди за този размер и да се отмени за 400 лв. Досежно платените от бюджета
разноски дължимите по съразмерност са 791, 43 лв., т.е. за тази сума актът ще
се потвърди, а за сумата от 316, 57 лв. ще се отмени. Съответно на ответника се
дължат и по съразмерност разноски за юрисконсулт в размер на 86 лв.
По отношение на разноките за въззивната инстанция „З. а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК …
гр.С. ще следва да бъде осъдено да заплати на адв. Н. адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал.2 от ЗА по съразмерност в размер на 1280 лв. изчислено съобразно
чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за размерите на минималните адвокатски
възнаграждения. Съответно В.И.С. пък дължи по съразмерност
сумата от 200 лв. за платената ДТ и 86 лв. юрисконсултско възнаграждение, т.е.
общо 286 лв. на жалбоподателя.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
постановеното по
т. дело № 198/2018 г. по описа на Сз ОС, решение в частите, с които „З.
а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК … гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№… е осъдено
да заплати на:
- -
В.И.С., ЕГН **********,*** сумата
от 25 000 лв.
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди от преживените болки, страдания и посттравматичен
психически стрес причинени от контузия на главата (хематом в тилната област),
счупване на шийката на лява раменна кост, болки в краката в следствие на ПТП,
настъпило на 08.09.2017г. в 9, 30 ч., в гр.К. на кръстовището
образувано от ул. „К. и М.“ и ул. „О. П. Х.“ виновно причинено от Д. В. Т., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Н.“, модел „А.“,рег.№ …, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество със застрахователна полица № …, валидна до … г., ведно със
законната лихва от 09.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането, която сума
се равнява на разликата между дължимото обезщетение от 45 000 лв. и
доброволно платеното такова от застрахователното дружество в размер на 10 000 лв.
-по сметка
на сметка на Окръжен съд гр. Ст.Загора 1000 лв. ДТ и 791, 43 лв. разноски по делото.
- на адв.А.Н. *** качеството на пълномощник на В.И.С. сумата 1280лвадвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
ОТМЕНЯ
постановеното по т. дело № 198/2018 г. по описа на Сз ОС, решение в частите, с
които „З. а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК … гр.С.,
ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№… е
осъдено да заплати:
- на В.И.С., ЕГН **********,*** сумата
от 10 000 лв. ведно
със законната лихва от 09.10.2017г., която сума представлява дължимото
над доброволно платеното застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди от преживените болки, страдания и посттравматичен
психически стрес, причинени от контузия на главата (хематом в тилната област),
счупване на шийката на лява раменна кост, болки в краката в следствие на ПТП,
настъпило на 08.09.2017г. в 9, 30ч., в гр.К. на кръстовището образувано от ул. „К. и М.“ и ул. „О. П. Х.“ виновно причинено от
Д. В. Т., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Н.“, модел „А. “, с рег.№ …, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество със застрахователна полица № …, валидна до …г. и се
равнява на разликата между претендираната от ищцата с иска сума от 35 000
лв. и дължимата такава в размер на 25 000 лв.,
-по сметка
на сметка на Окръжен съд гр. Ст.Загора 400 лв. ДТ и 316, 57 лв. разноски по делото.
- на адв.А.Н. ***
качеството на пълномощник на В.И.С. сумата 300 лв. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА,
като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ за сумата от 10 000 лв. предявеният от В.И.С., ЕГН **********,*** против
„З. а. д. Д.Б.: Ж. и
з.”АД, ЕИК …, гр.С., ж.к. „Д.“, бул. „Д-р Г.М.Д.“№1 иск за плащане допълнителното
над доброволно платеното застрахователно обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, от преживените болки, страдания и посттравматичен
психически стрес, причинени от контузия на главата (хематом в тилната област),
счупване на шийката на лява раменна кост, болки в краката в следствие на ПТП,
настъпило на 08.09.2017г. в 9.30ч., в гр.К. на кръстовището образувано от ул. „К. и М.“ и ул. „О. П. Х.“ виновно причинено от
Д. В. Т., ЕГН **********, като водач на лек автомобил „Н.“, модел „А.“, с рег.№ …, чиято отговорност е
била застрахована по задължителна „Гражданска отговорност“, при ответното
дружество със застрахователна полица № …, валидна до …г., която
сума се равнява на разликата между претендираната от ищцата с иска сума от
35 000 лв. и дължимата такава според ПАС в размер на 25 000 лв.
ОСЪЖДА „З. а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК … гр.С. да
заплати на адв.А.Н. *** качеството
на пълномощник на В.И.С. сумата 1280лв. адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ЗА за процесуално представиество пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА В.И.С., ЕГН **********,*** да заплати на „З. а. д. Д.Б.: Ж. и з.”АД, ЕИК … гр.С. сумата от 86 лв. юрисконсултско възнаграждение по съразмерност за пъвата инстанция, както и сумата от 286 лв. разноки по съразмерност за въззивната инстанция/ДТ и юридсонсултско възнаграждение/.
Решението може да се обжалва в 1 месечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.