№ 41
гр. Варна, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20223100501604 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 17777/25.07.2022 г. депозирана от Т. З. Ж.,
чрез адв. В. В. и адв. М.П. – В.а, срещу Решение № 260270/10.05.2022 г., постановено по
гр. д. № 15714/2020 г. по описа на ВРС, в частта, с която родителските права по отношение
роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете З. Ж.ва В.а, ЕГН
**********, са предоставени на бащата Ж. А. В., ЕГН **********, като е определено
местоживеенето на детето при него, на адрес гр. В., ул. Е. № 24, ет. 3, ап. 4; на майката Т. З.
Ж., ЕГН **********, е определен режим на лични контакти с детето З. Ж.ва В.а, като е
осъдена да заплаща в полза на детето месечна издръжка в размер на 200 лв., платима по
банков път, с падеж до първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от датата на подаване на исковата молба
в съда-07.12.2020 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно.
Счита, че по отношение на родителския капацитет, съдът неправилно е ценил
приетите по делото гласни доказателства дадени от св. Т.М.. От неговия разпит се
установявало, че ищецът още от началото на връзката си с ответницата, системно я е
пребивал, включително по време на бременността . Системно употребявал наркотици и
алкохол. Посягал е да я бие пред детето, биел е и детето. Ответницата постъпила в кризисен
1
център с детето си, за да бъде под закрила. Впоследствие си намерила квартира, която се
нуждаела от ремонт и затова помолила ищеца, за кратък период, детето да остане при него.
Ответницата разполага със средства да отглежда детето, като има осигурени и битови
условия за това. Детето е много привързано към майка си, като страда от нейното
принудително отсъствие. Тези обстоятелства не са били внимателно проучени и обсъдени и
от служителя на ДСП – В.. Съдът не е изложил изчерпателно мотиви досежно решението му
да предостави упражняването на родителските права на бащата. Излага, че бащата системно
и целенасочено препятства свиждането с детето. Не е обсъдено от съда и обстоятелството,
че детето е отнето от майка си, не по нейна воля. Счита, че като ограничава правата да
контактува с детето, бащата цели да го отчужди от нея. При предоставянето на
родителските права, не са взети предвид полът и възрастта на детето, както и подкрепата на
близки роднини и жилищно-битовите условия за отглеждането му.
Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което
родителските права да бъдат присъдени на нея, на бащата да бъде определен режим на
лични отношения с детето, както и да бъде определен размерът на издръжката, която бащата
ежемесечно да заплаща в полза на детето.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Ж. А. В., с
който излага, че обжалваното решение е правилно, законосъобразно и постановено в
интерес на детето. Моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски за въззивната
инстанция.
В двете проведени по въззивнито дело о.с.з. въззивницата не се е явила, включително
и за второто от тях на 13.12.2022г, за което е била редовно призована, чрез процесуалните си
представители, със задължението за лично явяване за изслушване. Не е оказала съдействие и
при изготвянето на допуснатата от съда КСППЕ. Въззиваемата страна лично и чрез адв.
Д.Ч., както и в писмени бележки по спора се моли за отхвърляне на жалбата. Претендира
разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“ В., редовно призована, не изпращат
представител, не изразява становище по постъпилата жалба.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Ж. А. В. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Е.“, № 24, ет. 3, ап. 4,
чрез адв. Д.Ч. излага, че с ответницата Т. З. Ж. ЕГН ********** от с. К., ул. „Ц.С.П.“, №
33А, са съжителствали на съпружески начала от запознанството си през 2014г. Работел само
той и издържал двамата. От съвместното си съжителство имат родено едно дете З. Ж.ва В.а
ЕГН **********. След раждането на детето се наложило да вземат заеми и кредити.
Заминали да живеят в А., като оставили детето З. на грижите на майка му Д.М.С. в гр. Ш.,
където посещавало детска градина. Там той започнал работа, но при ниско възнаграждение,
което не позволявало нормален живот. Ответницата не пожелала да работи и помага в
осигуряването на средства за живот, т.к. нямала изградени трудови навици. През
м.септември 2019г. взели детето при себе си. Сменили жилището и майката останала в дома
2
да се грижи за момиченцето. Отношенията им се влошили. Ж. предизвиквала непрекъснато
скандали и то пред детето. Намери наркотици и отново започнала да употребява.
Злепоставяла го на работа и пред колегите му. Наложило се да смени няколко работни места.
През м.януари 2020г. се преместили се в Г.. След месец си намерил работа, но настъпила
кризата с Корона вирус и той бил един от първите освободени от работа. През м.март се
прибрали в България. Установили се в жилището на родителите му в г. В.. През м.август
2020г. се разделили, като ответницата поискала съдействие и била настанена с детето в
Кризисен център. След няколко дни се обадила, че има проблем и я насочили към
психиатър, който не желае да посети. Докато живели в България закупили автомобил. Ж.
поискала да го продадат, за да има пари да наеме жилище. Баща му го закупил за 4000.00лв.
Тя наела апартамент и напуснала Кризисния център. От петък до неделя искала детето да е
при него, а през седмицата тя го водела на училище, където посещавало целодневна
подготвителна група. В края на м.октомври 2020г. Т. Ж. го уведомила, че си е намерила
работа. Започнал да взема дъщеря си от училище всеки ден и го връщал на майката вечер
късно. На 14.11.2020г. тя му оставила детето, под претекст, че ще прави ремонт. След това
се чули няколко пъти, но тя отказвала да й върне детето.
Така от горната дата, той полага преките и непосредствените грижи за детето. Помага
му в усвояване на уроците и подготовката на домашните. Извършил ремонт и обзавел
самостоятелна стая за З.. От няколко дни тя живее в собствената си стая и е много щастлива.
Моли се да му бъдат предоставени родителските права, да бъде определено
местоживеенето на З. при него, на майката да бъде определен режим на лични отношения и
да бъде осъдена да заплаща за детето издръжка в размер на 160.00лв. , считано от
07.12.2020г.
В срока по чл.131 ГПК ответницата Т. З. Ж. ЕГН ********** от с. К., ул. „Ц.С.П.“,
№ 33А, чрез адв. М.М. е депозирала отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска, като оспорва изложеното в исковата молба твърдения. Не се
спори, че са родители на детето З., р. 24.09.2015г. по време на съвместното им съжителство.
Единствения период, в който не е полагала грижи за детето е в продължение на 4 месеца,
когато заминали с бащата в А. и детето останало на грижите на родителите на бащата. По
време на пребиваването им в А., отношенията им с Ж. В. им се влошили. Причината за това
била не употребата на наркотици от нейна страна, а злоупотребата с алкохол от негова
страна. Скандалите станали ежедневие, като ищецът не само крещял пред детето, но си
позволявал и физическо насилие.
След завръщане в България и след поредния скандал, когато Ж. се опитал да я удуши
през м.май 2020г., заедно с детето се установили в Кризисен център. След настаняването в
Кризисен център, тя си намерила работа и квартира. На 14.11.2020г. се наложило да смени
квартирата и помолила бащата да вземе детето за няколко дни, докато се устрои в новото
жилище. Оттогава, въпреки многобройните й обаждания, той отказва да върне детето.
Потърсила съдействие от дядото по бащина линия, но и той отказал съдействие.
Бащата не е в състояние да полага адекватни грижи за детето, т.к. до сега никога не
3
го е правил. Следва да се има предвид пола и ниската му възраст.
Моли се да бъде отхвърлена исковата претенция за упражняване на родителските
права от бащата.
В срока за писмен отговор е постъпила и насрещна искова молба от Т. З. Ж. ЕГН
********** от с. К., ул. „Ц.С.П.“, № 33А срещу Ж. А. В. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Е.“,
№ 24, ет. 3, ап. 4.
Счита, че интересите на детето налагат, то да се отглежда от нея, като негова майка,
не само понеже до момента тя го е правила, но и поради вероятността от вреди, които може
да му бъдат причинени. Бащата е агресивен, злоупотребява с алкохол и не може да отглежда
и възпитава малко дете. От значение за това кой от двамата родители следва да упражнява
родителски права са възпитателските им качества, грижите и привързаността на двамата
родители към детето, полът, възрастта му, помощта на трети лица, социалното обкръжение,
жилищно-битовите и материални условия на живот и др. С безотговорното си поведение
бащата би поставил детето в риск. Не се отнася отговорно към отглеждането на дъщеря им,
настройва я срещу нея и прави опити да прекрати връзката помежду им, препятствайки
контактите им.
Моли се родителските права да й бъдат предоставени на нея и да бъде определено
местоживеенето на детето при нея, на бащата да бъде определен режим на лични
отношения, както и той да бъде осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
200.00лв., считано от м.август 2020г. Претендира присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор Ж. А. В. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Е.“, № 24, ет. 3, ап. 4, чрез
адв. Д.Ч. оспорва насрещната искова претенция. Настоява, че скандалите между тях са
възниквали поради системно злоупотребявала с наркотици. Оспорва, че я е тормозел
физически и я е душил. Тя потърсила убежище в Кризисен център, понеже не разполагала с
жилище, където да отведе детето, но измислила тази история, че я е бил и душил и е успяла
да заблуди социалните работници. Под предлог, че ще прави ремонт в жилището, което
ползва под наем, довела детето З. при него на 14.11.2020г. Няколко пъти след това отказвала
да вземе детето, като изтъквала различни причини. Детето останало при него и заживяло
щастливо. След изпратено съобщение по Вайбър вземала З. с нощуване и я връщала в дома
му. Детето ходело на училище и имало домашни задължения. Само веднъж майката взела
детето и отказала да го върне, но при съдействието на адвокатите на страните, то се върнало
при него. След о.с.з. на 04.06.2021г. взела детето само веднъж-на 21.06.2021г. за три часа.
Така от м.ноември 2020г. предимно той е отглеждал детето З., като полага преките и
непосредствени грижи, както го е правил от раждането й, приучавайки се да й приготвя
храна, да сменя памперсите, да я къпе.
Моли се да бъдат отхвърлени исковите й претенции.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
4
Не е спорно между страните, а и видно от приобщеното по първоинстанционното
дело удостоверение за раждане, Т. З. Ж. и Ж. А. В. са родители на родено от съвместното им
съжителство дете З. Ж.ва В.а, родена на 24.09.2015 г., както и че родителите са във
фактическа раздяла от средата на 2020 г.
Според служебна бележка № 233/03.12.2020г., изд. от Трето ОУ „А.К.“-В., детето З.
Ж.ва В.а е записано в подготвителна група /6-годишни/ през учебната 2020/2021г.
Видно от представения по делото трудов договор №5/30.11.2020г., сключен с ЕТ „А.
-А.А.“-с. В., считано от 01.12.2020г. Ж. А. В. е приел да работи като шофьор на лек
автомобил при 4-часов работен ден и трудово възнаграждение от 350.00лв. месечно.
По силата на трудов договор № 347-ЗЛП/22.12.2021г. , сключен с Община В., Ж. А.
В. е започнал от 01.01.2021г. работа като „Личен асистент“, при непълно работно време от 6
часа и месечно трудово възнаграждение от 592.20лв.
Видно от трудов договор № 23738 от 31.08.2021 г., сключен от Ж. А. В. с „К.“ АД,
считано от 01.09.2021г. работникът е започнал работа като разносвач на непълно работно
време от 4 часа, с основно месечно трудово възнаграждение от 450.00лв.
Съгласно нотариален акт №71/2005 г. А.Н. В. е придобил чрез покупко-продажба
недвижим имот, представляващ апартамент №4, в гр. В. ул. в Е. №24 с площ от 96,13кв.м.
състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, баня и тоалетна, килер, антре и четири
тераси.
Видно от НА № 71, т. 7, рег. № 16268, дело № 1069/2005г. на нотариус Ж.К., А.Н. В.,
/за когато се сочи, че е баща на Ж. А. В./ е закупил апартамент № 4, находящ се в гр. В., ул.
„Е.“, № 24, ет. 3, състоящ се от дневна с кухненски бокс, две спални, килер, антре, баня,
тоалет и четири тераси, със застроена площ от 96.13кв.м.
Ж. А. В. е сключил договор № 177/09.11.2020г. с ЦОП „У.“ при Община В., с предмет
„Оценка на родителски капацитет“ и продължителност от 12 месеца.
От приложението към писмо с вх. №296873/25.08.2021 г. от ТД на НАП-В. се
установява, че Т. З. Ж. е работила в периода от 09.06.2017г. до 19.01.2018г. с месечно
възнаграждение от 460.00лв. и от 09.10.2018 г. до 01.11.2018 г. при месечно възнаграждение
от 545лв.
Видно от извлечение от НАП за здравноосигурителния статус на Т. З. Ж., същата е с
прекъснати към 14.04.2022г. здравноосигурителни права.
Според представения по първоинстанционното дело трудов договор № 071/14.04.2022
г., считано от 15.04.2022г. Т. З. Ж. е започнала работа като мияч, съдове /ръчно/ в Ресторант
„М.К.“ на 8-часов работен ден и с месечно трудово възнаграждение от 710.00лв. с
допълнително възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж от 0.60%.
Представена е декларация за предаване на дете на майката на 11.10.2021 г.
Т. З. Ж. е сключила на 15.01.2022г. договор за ползване на недвижим имот от
5
15.01.2022 г., по силата на който й е представена за временно ползване една мебелирана стая
на втория жилищен етаж с общо ползване на сервизни помещения и кухня, находящи се в с.
К., ул. „Ц.С.П.“, № 33А, за срок от 1 година от сключване на договора.
На 17.08.2022г. Т. З. Ж. е сключила трудов договор с „П.П.“ ЕООД-КК „З.П., за срок
до 10.10.2022г., с основна заплата от 710.00лв., но същият е прекратен на 31.08.2022г.,
видно от справката от ТД на НАП-В. от 21.09.2022г., представена пред ВОС. Няма
осигуряване по трудово правоотношение. И към последно посочената дата тя е с
прекъснати здравноосигурителни права и няма актуален осигурител.
По първоинстанционното дело е изготвен на 18.11.2021г. социален доклад от ДСП-
В., при изготвянето на който не е била проведена среща с майката на детето З., понеже тя не
е предложила дата за среща и посещение на дома й, на 15.11.2021г. и на 16.1.2021г., а когато
се обадила на 17.11.2021г., не изслушала обясненията на социалния работник и затворила
телефона. Социалното проучване е установило, че през м.август 2020г. родителите на детето
З. са се разделили и по повод постъпил сигнал за извършено домашно насилие от страна на
бащата по отношение на майката и детето, те са били насочени към Кризисен център към
Фондация“ SOS-семейства в риск“-В.. През м.септември 2020г. майката и детето са
напуснали Кризисния център и са се установили на квартира. През м.ноември 2020г.
майката оставила детето в дома на бащата. От тогава детето се отглежда в дома на бащата,
като периодично се среща с майка си. Направен е извод, че в дома на бащата Ж. В. са
създадени условия за адекватно задоволяване на потребностите на З.. Нуждите й се
задоволяват своевременно. Желанието на бащата е да продължи да полага грижите за
дъщеря си и да упражнява родителските права. Той притежава необходимите родителски
качества и капацитет да задоволява потребностите на детето. Понеже не е осъществена
среща с майката, ДСП-В. се въздържа от окончателно становище.
С оглед поставената от съда задача, с писмо вх. №263974/05.04.2022г. ДСП-В. е
уведомила, че отново не е проведена среща с майката Т. Ж., а в разговор с нея, тя е отказала
среща.
В социален доклад, постъпил с вх. № 264426/14.04.2022г. ДСП-В., понеже е
установено непостоянство в поведението на майката Т. Ж., заключава, че в интерес на
детето З. е да бъде отглеждано от своя баща Ж. А. В.. Необходимо е детето да хподдържа
пълноценен, редовен и регулярен контакт с майката Т. З. Ж., на която се препоръчва да бъде
определен разширен режим на лични отношения.
По въззивното дело е указано на ДСП-В. изготвянето на актуален социален доклад.
Няма промяна относно родителят, който полага ежедневните грижи за детето-това е бащата
Ж. В.. Няма промяна и в мястото на живот на детето и родителите. То живее с баща си в гр.
В. и баба си по бащина линия, която оказва подкрепа в отглеждането му и прабабата по
бащина линия. Жилището е собственост на Ж. В. и неговия баща. Баща му живее също във
В. с настоящата си партньорка и по необходимост помага в грижите за внучката си. Майката
живее в с. К., в стая, наета под наем., при общо ползване на санитарни помещения и кухня.
Ж. В. работи като личен асистент на сляпата си баба Ж. А.а Я. на 4 часов работен ден и
6
трудово възнаграждение от 710.00лв., както и като продавач-консултант на авточасти към
фирма „К.“ АД, с месечно трудово възнаграждение от 450.00лв. Майката на детето не
работи, но очаква за започне работа на 06.12.2022г. като бояджия-шпакловчик. Детето е
ученичка в първи клас на ОУ „А.К.“-В.. Справя се добре с усвояването на учебния материал,
по думите на класния му ръководител. З. е заявила пред социалния работник, че живее с
баща си и това й харесва. Понякога се вижда и с майка си. За последен път това се е случило
на рождения й ден-24.09. Тя се чувства добре с майка си и иска да се вижда с нея по-често.
Наблюдавана е силна емоционална връзка между детето и баща му. Поддържа се вече
изказаното становище, че З. следва да бъде отглеждана от баща си, а с майката следва да
има определен разширен режим на лични отношения.
На въззивна инстанция са представени доказателства за средномесечните брутни
трудовите доходи на Ж. А. В. в общ размер на 1106.28лв., работещ по основен и
допълнителен трудов договор, както и за това, че Т. Ж. е регистрирана в БТ-В., като
търсеща работа. Видно от данните при БТ-В. тя е насочена към работа като помощник
готвач и обслужващ погребално бюро.
Съгласно договор за дарение, обективиран в НА № 140, т. 2, рег. № 2836, дело №
291/2021г. на нотариус Ж.Т., Д.М.С. е дарила на сина си Ж. А. В. собствената си 1/2ид.ч. от
апартамент № 4, находящ се в гр. В., ул. „Е.“, № 24, ет. 3, явявайки се по този начин като
съсобственик с баща си, видно от НА № 77/2005г. на нотариус Ж.К..
По първоинстанционното дело са изслушани показанията на водените свидетели,
както следва: Д.М.С.-майка на ищеца, водена от него и Т.Г.М.-без родство и дела със
страните, воден от ответницата.
От показанията на св. С., чиито показания се ценят с оглед разпоредбата на чл. 172 от
ГПК, но като непосредствени и убедителни, подкрепени от писмените доказателства,
събрани по делото и представените социални доклади. Тя поддържа, че родителите на З. са
разделени от средата на 2020 г. Понастоящем детето се отглежда от баща си, като между тях
е изградена силна емоционална връзка. След раздялата на родителите майката вземала при
себе си детето шест -седем пъти, от които два пъти с преспиване, а в останалото време го е
връщала след два часа, след като ходели на детски кът. Ж. живее в жилище в гр. В., което е
съсобствено с неговия баща, заедно с нея и неговата баба, на която е назначен за личен
асистент. Детето се разбира добре с баба си и прабаба си. Има собствена стая в жилището. В
момента синът й няма партньорка. Жилището се обитавало от тях, четиримата. Бащата
помага на дъщеря си за заучаване на учебния материал в градината, готви, води я на детски
кът и се грижи за нея. Посещаваната детска градина е била в близост до дома им. Сега
детето посещава подготвителната група за първи клас в Основно училище А.К.. Не
посещава извънкласни занимания, но имали намерение да ходи на школа по английски език.
Тя подпомага сина си да отглежда детето. Той работи и получава трудово правоотношение
около 900лв. Свидетелката сочи, че до раздялата си родителите живеели самостоятелно и
сами отглеждали З., а известно време живели в А.. Тя не е виждала да употребяват алкохол
или наркотици, като имала съмнение, че Т. употребява, т.к. на моменти се държала
7
агресивно към детето и нея. Сина й няма намерение да напуска страната.
От показанията на свидетеля Т.Г.М. се установява, че между родителите на детето
преди фактическата им раздяла често имало скандали. Има непосредствени впечатления,
датиращи в периода 2015-2020 г., когато живели в А. заедно. Ж. посягал на Т., включително
в периода когато била бременна. Разказва, че виждал Ж. да употребява наркотични вещества
и алкохол и ставал „неадекватен“. Отделял много пари за наркотици, защото били скъпи.
След раздялата им майката била настанена в „Кризисен център“. Сочи се, че Т. била
грижовна майка и била разтревожена за детето си. Бащата не обръщал внимание на детето,
когато били заедно, а за З. се грижела Т.. Не бил виждал Ж. да сменя памперси или да храни
детето. Знаел от приятели, че Ж. имал партньорка, с която живее заедно, както и с неговата
майка и нейния партньор, че и още някакъв приятел. Не е посещавал дома на Ж.. Не знае
къде се намира. Разпитал приятели и от тях узнал колко хора живеят в жилището му, това,
че преди няколко дена или седмица си купил наркотици и има намерение да напуска
България. Той не разрешава на Т. да си види детето.
На осн. чл. 59, ал. 6 от СК са изслушани пред ВРС двамата родители Т. З. Ж. и Ж. А.
В.. Поканени да се явят и пред въззивния състав, Т. З. Ж., не се е отзовала.
Пред въззивния съд е изслушано заключението по допуснатата КСППЕ, дадено
компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните. На 30.11.2022г. е било извършено
имунохроматографско изследване на проби кръв и урина на Ж. В., доколкото в миналото е
имал период на злоупотреба с ПАВ. Не се установява наличие на изследваните наркотици и
лекарствени групи. Към момента няма данни за употреба на ПАВ. Майката на детето-Т. Ж.
не се е отзовала да даде кръв за изследване наличието на наркотици.
Дори и да се твърдят отчуждаващи практики на бащата, вещите лица смятат, че към
момента има само тенденция за такива отчуждаващи практики, понеже бащата не
комуникира с майката относно детето и не подкрепя достъпа до срещи и телефонни
разговори на детето с нея. При всички случаи, дори и да се приеме тезата на бащата за
вярна, т.е. майката не е търсила и не е искала да го види, то изводите им са, че детето З. не е
отчуждено от нея, както са поддържали те пред съда в о.с.з. на 15.12.2022г.
Според вещите лица двамата родители притежават родителски капацитет да
задоволяват потребностите на детето. Непостоянството в поведението на майката и липсата
на постоянна трудова ангажираност са фактори, които дискредитират възможностите й да
упражнява родителски права. При дете, отглеждано от бащата, рискът би бил реален от това
, че една симбиотична връзка с майката, лесно би се подменила от симбиотична връзка с
неговата баба, при което майката би била ощетена. Именно емоционалната връзка на З. с
двамата родители е силна и би могла да съществува при тях като симбиотична.
Относно упражняването на родителските права по отношение на детето З., р.
24.09.2015т.
8
С обжалваното решение родителските права по отношение на детето З. са
предоставени на бащата Ж. А. В..
При вземане на решението кой родител следва да упражнява родителските права,
съдът следва да има предвид насоките дадени с ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г.
Настоящият състав приема това и ще изкаже съображенията си по-долу. Според това ППВС
решението следва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните
обстоятелства: - родителски качества; - полагане грижи и умения за възпитание; -
подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; - морални качества
на родителя; - социално обкръжение и битови условия; - възраст и пол на децата; -
привързаност между деца и родители и между децата; - помощ на трети лица и др. Не е
задължително за съда желанието на детето и други лица от обкръжението му да живее с
дадения родител.
Изхождайки именно от тези насоки при преценката кой от двамата родители следва
да упражнява родителските права, съдът има предвид събраните по делото доказателства:
Най-напред следва да се отбележи, че и двамата родители изказват желание да
упражняват родителските права, заявено от тях лично в проведеното пред
първоинстанционния съд изслушване на осн. чл. 59, ал. 6 от СК. Установява се, че
родителите на детето З. притежават и капацитета да го правят. Двамата родители разполагат
с добри битови възможности да отглеждат детето при себе си. Според социалните доклади,
бащата е осигурил за отглеждането на детето си жилище, находящо се на адрес гр. В. ,ул.
„Е.“, № 24, подходящо обзаведено и обезопасено при отглеждането на малко дете. Има
обособена детска стая, обзаведена според възрастта и потребностите на детето З., по неин
вкус, като хигиено-битовите условия са много добри. Майката обитава стая на втория етаж
от къща, при общо ползване на санитарни помещения и кухня, находяща се в с. К..
Хигиенно-битовите условия също са много добри. Детето З. има избран личен лекар, както
и баща й. Тя е ученичка в близкото до дома, в който живее ОУ „А.К.“-В.. При положение, че
майката на детето не шофира и не разполага със собствен автомобил, би било по-трудно за
нея да води и взема детето с обществен транспорт от с. К. до училището и обратно, както е
възразил бащата. За детето би било неудобно това, че по този начин би прекарвало голяма
част от времето си през деня в пътуване поради отдалечеността на с. К. от града,
допълнително затруднено през зимните месеци, макар, че и в двете жилища, които обитават
родителите според социалния работник, извършил социалното проучване са осигурени
подходящи условия за отглеждане на малко дете. Такъв извод прави и съда, като преценява
събраните доказателства.
Бащата работи и си осигурява средни месечни брутни доходи от работна заплата в
размер, надхвърлящ 1100.00лв. Майката от своя страна е безработна в момента, като в
миналото е работила на различни места и за много кратък период от време. Тя не е
осигурявана и е с прекъснати здравноосигурителни права.
Бащата на детето може да разчита на помощта на близките си-майка си Д. С., а при
нужда и на баща си А. В.. Няма данни майката Т. Ж. да може да разчита на помощ от своите
9
близки и познати.
Двамата родители са лицата, които се интересуват от успеваемостта на детето в клас.
Баща му го води и взема от училище, помага за усвояване на учебния материал. Детето се
справя добре, според класния ръководител на З..
Социалният работник е констатирал привързаността на детето и към майка му и към
баща му.
Не се доказа твърдението, че бащата има отчуждаващо по отношение на детето З. от
майката поведение. Детето не е отчуждено, а е еднакво силно привързано към двамата си
родители.
Не се установи по делото още и посоченото от св. М., че бащата Ж. В. възнамерява да
замине в чужбина. Впечатленията му са непреки. Възпроизвежда дочутото, по думите му от
общи приятели, без каквато и да е конкретизация на лицата.
От изслушаното пред ВОС заключение по допуснатата КСППЕ се установява, че
бащата няма зависимости, включително и към наркотици, ако и майката да изтъква такава в
миналото, а свидетелят М. да е узнал от приятели, че само дни или седмица преди о.с.з. той
си е закупил такива. Съдът не дава вяра на показанията на последния, понеже остават
изолирани от една страна, а от друга са опровергани от резултата от проведеното
имунохроматографско изследване на проби от кръв и урина, дадени доброволно от Ж. В..
Обратно, Т. Ж. не се е явила за същото изследване в указания й ден. Така тя е създала от
своя страна пречки за събиране на доказателства дали с Ж. В., като родители имат или не
зависимост към ПАВ. Следва да бъде приложена нормата на чл. 161 от ГПК, за факта, че
приема наркотици, за отхвърлянето на който, тя с поведението си е създала пречки да бъде
събрано допуснатото доказателство.
Вярно е, че в производството по чл. 127, ал. 2 от СК, произнасяйки се по въпроса кой
от двамата родители следва да упражнява родителски права, съдът следва да съобрази
възрастта и пола на детето. Вярно е и това, че за отглеждане на малки деца и то от женски
пол, по-пригодна се счита майката, но ако няма други съображения, които да пречат за това.
В конкретния казус са налице такива, за които изложи мотиви непосредствено по-горе.
Следва да бъде прието, че родителските права следва да бъдат упражнявани от
бащата.
Първоинстанционното решение в частта относно упражняването на родителските
права от бащата следва да бъде потвърдено.
Относно местоживеенето на детето З., р. 24.09.2015г.
След като родителските права по отношение на детето З. са предоставени на бащата,
10
то местоживеенето на детето следва да бъде определено при него, с оглед разпоредбата на
чл. 126, ал. 1 от СК. Не се установяват причини, поради които детето да не живее при баща
си, на адреса в гр. В., ул. „Е.“, № 24, ет. 3, ап. 4. Според извършваното социално проучване
от ДСП-В., видно жилището предлага добри битови условия, подходящи за отглеждане на
малко дете. За жилището, където живее и до момента с баща си детето З. е казало пред
социалния работник, че й харесва.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
Относно режима на лични отношения на Т. З. Ж. с детето З., р. 24.09.2015г.
С оглед това, че упражняването на родителските права по отношение на детето З. е
предоставено на бащата, на майката следва да бъде предоставен режим на лични отношения
с него. Следва да е по-широк от обичайния, защото интересът на детето налага да
контактува с двамата си родители, а като се отглежда от бащата, да има възможно по-чести
контакти с майка си. Няма конкретни оплаквания от страна на Т. З. Ж. срещу определения
от ВРС режим, а общо възразява срещу него, доколкото родителските права са предоставени
на бащата и й е определен такъв. Определеният от ВРС режим на лични отношения с
майката е широк и съответства напълно на интереса на детето З.. Няма причини да бъде
изменян. Следва майката да може да вижда и взема детето З. при себе, както следва:
всеки първи, трети и пети петък, събота и неделя от месеца за времето от 18:00
часа в петък до 18:00 часа в неделя, с преспиване;
всяка четна година за пролетната училищна ваканция на детето от 10:00 часа на
първия ден на ваканцията до 18:00 часа на последния ден на ваканцията;
всяка нечетна година за великденската училищна ваканция на детето от 10:00
часа на първия ден на ваканцията до 18:00 часа на последния ден на ваканцията, когато не
съвпада с пролетната ваканция на детето. В случай че съвпада великденската ваканция с
пролетната ваканция, се прилага режимът за пролетната ваканция;
през лятната ваканция от 10:00 часа 01.06. до 18:00 часа на 15.06. от 10:00 часа
01.07. до 18:00 часа на 15.07. и от 10:00 часа на 01.08. до 18:00 часа на 15.08. от 10:00 часа, от
01.09. до 18:00 часа на 06.09.;
в нечетните години, с преспиване за Коледните празници за времето от 10:00 часа
на първия ден до 17:00 часа на последния ден;
в четните години, с преспиване за Новогодишните празници за времето от 10:00
часа на първия ден до 17:00 часа на последния ден;
всяка година от 12:00 часа до 20:00 часа на рождения ден на детето;
всяка година за времето от 18:00 часа до 20:00 часа на рождения ден на майката Т.
Ж. -22.04., в периода, когато детето е на училище, а когато детето не е на училище и не
съвпада с месечния режим на лично отношения за периода от 12:00 часа до 18:00 часа на
11
същия ден. В случай че рожденият ден на майката съвпада с месечния режим на лични
отношения се прилага месечния режим.
При осъществяване на режима на лични отношения майката Т. Ж. се задължава да
взема детето З. от дома на бащата и го връща пак там, както е постановил и ВРС.
Решението на ВРС в частта относно режима на лични отношения следва да бъде
потвърдено.
Относно издръжката в полза на детето З., р. 24.09.2015г.
След като родителските права по отношение на детето З. следва да се упражняват от
бащата, майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка.
Районният съд е присъдил издръжка на детето З. в размер на 200.00лв. месечно, на
осн. чл. 143 от СК. Следва да бъдат съобразени нуждите на дете на седем години и почти
четири месеца, ученичка понастоящем във втори клас, както и месечните доходи на двамата
му родители. Бащата Ж. В. получава от трудова дейност средно месечно брутно трудово
възнаграждение от 1106.28. Майката Т. Ж. е споделила пред социалния работник, извършил
социално проучване, че работейки получава около 1000.00лв. месечно, но предвид това, че
по въззивното дело са приобщени доказателства, че е безработна, но като се отчете
възрастта й и липсата на здравословни проблеми, които я препятстват да полага труд, следва
да бъде прието, че е в състояние да си осигурява месечни доходи поне в размер на
минималната за страната работна заплата. Към момента тя е 710.00лв., но предстои
изменението й до размера на 780.00лв. Настоящият състав намира, че издръжката в полза на
детето З., р. 24.09.2015г. следва да бъде определена в общ размер на 350.00лв. месечно.
Дължимата от майката издръжка следва да бъде определена в размер на 200.00лв. месечно,
а бащата следва да участва със 150.00лв. месечно. Приоритетното участие на майката се
определя от това, че ежедневните грижи по отглеждане и възпитание на детето са в тежест
на бащата. Следва да бъде постановена дължимостта на присъдената издръжка от майката
от 200.00лв., считано от датата на завеждане на исковата молба в съда-07.12.2020г., ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж до 1-во число на месеца, за който
се дължи, както е постановил ВРС.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в тези части.
По разноските:
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено и в частта за разноските,
т.к. не следва преизчисляването им с оглед изхода на спора.
С оглед изхода на спора Т. Ж. следва да бъде осъдена да заплати на Ж. В. разноски за
12
въззивната инстанция в размер на 1376.90лв., от която 800.00лв. заплатено адвокатско
възнаграждение, 576.90лв. заплатен депозит по допуснатата КСППЕ, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Т. Ж. следва да бъде осъдена да заплати разноски-дължим депозит за вещи лица в
размер на 375.00лв., с които е останала задължена по въззивното дело, на осн. чл. 77 от
ГПК.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260270/10.05.2022г. по гр.д. № 15714/2020г. на
50-ти състав на ВРС.
ОСЪЖДА Т. З. Ж., ЕГН ********** от с. К., ул. „Ц.С.П.“, № 33А, да заплати на Ж.
А. В. ЕГН ********** от гр. В., ул. „Е.“, № 24, ет. 3, ап. 4, разноски за въззивната
инстанция в общ размер на 1376.90лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА Т. З. Ж., ЕГН ********** от с. К., ул. „Ц.С.П.“, № 33А, да заплати по
сметка на ВОС разноски в размер на 375.00лв., с които е останала задължена по въззивното
дело, на осн. чл. 77 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на
препис на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13