Номер 143608.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивXXI наказателен състав
На 09.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
Секретар:Христина А. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20205330205659 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Н. М. С. , ЕГН **********, с адрес: ***, чрез
адв. С.М. против Наказателно постановление № 20-1030-005602/23.06.2020
г., издадено от М.В.М. – *** в частта, с която на основание чл. 178ж, ал. 1,
пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са
наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 (хиляда)
лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС
за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. В останалата си част,
в която на жалбоподателя на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, наказателното постановление не се
обжалва и е влязло в сила.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на атакуваното наказателно постановление (НП) в частта му по т. 1 и се моли
за неговата отмяна. В условията на евентуалност жалбоподателят претендира
да е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. В
съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява,
представлява се от адв. М., който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 52088 от
15.09.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище при издаването на наказателното постановление да не са
допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка да е
правилно установена, а извършването на нарушението от страна на
жалбоподателя да е категорично доказано. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
1
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от Н. М. С. , спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 08.07.2020 г., установено от разписка за връчване на НП, а
жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на
13.07.2020 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е
спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде
отменено в атакуваната си част по т. 1 по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 29.05.2020 г. около 09:45 часа в Община Раковски, на автомагистрала
№ А1 „Тракия“, км 156 в посока гр. София жалбоподателят Н. М. С.
управлявал товарен автомобил „Скания Р 420 ЛА МНА“ с рег. № *** с
полуремарке „Шмиц“ с рег. № ***, собственост на „А и Д Груп“ ЕООД, като
се движил в крайната лява лента на автомагистралата. На няколко
жалбоподателят с товарния автомобил, който управлявал, навлязъл в лентата
за принудително спиране на автомагистралата и се връщал обратно в
крайната лява пътна лента.
Движението на С. в лентата за принудително спиране на
автомагистралата било забелязано от А. К. М. – ***, който на посочения
пътен участък изпълнявал служебните си задължения по контрол за
спазването на правилата за движение. Последният спрял жалбоподателя,
извършил проверка и на място съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) с бл. № 491627 против С., в негово
присъствие, както и в присъствието на свидетел. Препис от акта бил връчен
на жалбоподателя срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по
административната преписка било издадено и обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и проверени по делото доказателствени материали:
От пътен лист серия ТС № 2904886 се установява, че на дата 29.05.2020
г. жалбоподателят С. е извършвал превоз с автомобил марка „Скания“ с рег.
№ *** по маршрут: гр. Разград - с. Стряма при час на тръгване - 06:30 ч. и час
на пристигане - 11:00 ч. и с. Стряма - гр. Разград с час на тръгване - 15:00 ч. и
час на пристигане - 19:30 ч.
От справка за нарушител/водач за жалбоподателя Н. М. С. се изяснява,
че той е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС, издадено на
12.11.2019 г., валидно до 12.11.2024 г. и с налични 39 контролни точки.
2
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със Заповед № 8121з-
825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи, се
установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица,
които са действали в рамките на своята материална и териториална
компетентност.
По делото не е разпитван в качеството на свидетел актосъставителят, тъй
като в откритото съдебно заседание по разглеждане на делото
жалбоподателят чрез процесуалния си представител изрично заяви, че не
оспорва фактическата обстановка, описана и приета за установена в
наказателното постановление, не желае провеждането на разпит на
актосъставителя като свидетел, а възраженията му са за твърдени пороци
единствено от правна страна при издаването на наказателното постановление.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл.
34, ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
НП време и място – на 29.05.2020 г. около 09:45 часа в община Раковски, на
автомагистрала № А1 „Тракия“, км 156 в посока гр. София, жалбоподателят
С. при управлението на моторно превозно средство е навлязъл и се е движил в
лентата за принудително спиране на автомагистрала.
Въпреки това съдът намира, че при издаването на наказателното
постановление е допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН, изразяващо се в липса на надлежно описание на вмененото
във вина на жалбоподателя административно нарушение. Допуснатият порок
не може да бъде саниран едва във въззивното производство и обуславя
отмяна на НП в обжалваната му част по т. 1. В тази връзка така, както е
описано деянието от фактическа страна по т. 1 от НП, то е изначално
несъставомерно (не се подвежда под състава на административното
нарушение с посочената в НП правна квалификация). Това е така, защото
жалбоподателят е наказан за нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, който гласи,
че: „При движение по автомагистрала на водача е забранено да се движи или
спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство“. От своя страна наказанията на С. са
наложени на основание чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба
предвидените наказания се налагат на водач, който се движи в лентата за
принудително спиране по автомагистрала, без да са налице изключенията
по чл. 58, т.3 от ЗДвП . Законовият текст е категоричен, че движението или
спирането в лентата за принудително спиране на автомагистрала не всякога е
административно нарушение, а само когато това се прави без наличието на
законово призната извинителна причина. Съгласно приложената санкционна
3
разпоредба основанието за налагане на наказанията отново не е просто фактът
на движение в лентата за принудително спиране на автомагистрала, а когато
това се прави без да са налице разгледаните изключения по чл. 58, т. 3 от
ЗДвП. В случая обаче както в АУАН, така и в НП единственото
обстоятелство, което се твърди, е жалбоподателят като водач на МПС при
движението си по автомагистрала да е навлязъл в лентата за принудително
спиране. И за актосъставителя, и за наказващия орган се установява не само
че не са изследвали възможното наличие на някое от изключващите
отговорността обстоятелства, но по-същественият порок е, че те дори въобще
не твърдят в случая да е липсвало някое от тези изключения.
Административнонаказателната отговорност обаче не може да почива на
предположения.
Съдът ясно подчертава, че предметът на доказване в процеса се определя
с описанието на нарушението в АУАН. Там се очертават фактическите рамки
на своеобразното административно обвинение, срещу което лицето се
защитава. Административнонаказващият орган е първата инстанция по
същество, която се произнася по това дали деянието, описано в АУАН,
осъществява състав на административно нарушение, дали е виновно
извършено, от кое лице и определя наказанието. Съдът от своя страна се
произнася по законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление. В случая изначално извън предмета на доказване, очертан с
фактическото описание на нарушението в АУАН, са останали
обстоятелствата дали при осъществяване на деянието е било налице някое от
изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП. Предвид посочените правомощия на
съда, то този факт, отнасящ се до признак от състава на нарушението, не би
могъл да бъде предявен на жалбоподателя за пръв път с въззивното съдебно
решение, тъй като досега той не се е защитавал по такова обвинение, като
например чрез насрещно доказване обоснове наличието на някоя от
изключващите отговорността хипотези. Следователно липсата на надлежно
описание съществено е ограничила и правото на защита на наказания.
В случая процесуалното нарушение не произтича от доказателствен
дефицит, а от изначална липса на твърдения за съставомерни обстоятелства
при описанието на нарушението. Именно поради това нарушението не може
да бъде санирано от събраните по делото доказателства. Ирелевантно за
преценката за съществения характер на допуснатото нарушение е
обстоятелството дали едва във въззивното съдебно следствие ще се установи
наличието или отсъствието на някое от изключенията по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
Това биха били все нови факти, по които жалбоподателят досега не се е
защитавал в хода на процеса. Недопустимо е съдът да потвърди НП, но със
съдебното решение на нарушителя да бъдат предявявани за пръв път нови
съставомерни обстоятелства. Подобен подход напълно би обезсмислил
предходните етапи на процеса по съставяне на АУАН и издаване на НП, ако
съдът би могъл произволно – по нови и различни факти от тези, за които
дотогава се е водил процесът, да потвърждава наложените с НП наказания.
4
Признанието на фактите, което направи жалбоподателят, не противоречи
на изводите на съда за недоказано административно обвинение.
Жалбоподателят призна именно несъставомерното и непълно описано в НП
деяние. Признанието му обхваща обстоятелството на навлизане и движение в
лентата за принудително спиране на автомагистрала, но не и отсъствието на
някое от изключенията по чл.58, т.3 от ЗДвП.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че допуснатото
процесуално нарушение е не само на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН, но така също и на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, тъй като същите пороци при
описанието на нарушението се констатират и в съставения АУАН. Този
съществен недостатък на акта е трябвало да бъде съобразен от
административнонаказващия орган при проверката му за законосъобразност
по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Вместо това АНО напълно безкритично е пренесъл
опороченото описание на нарушението от акта в НП, с което е издал
незаконосъобразен административен акт в частта му по т. 1. Нарушението е
от категорията на съществените, защото чрез наказването на лицето за едно
изначално несъставомерно деяние - така, както е описано, то недопустимо е
ограничено правото на наказания да се запознае с всички относими
обстоятелства за преценката за реализиране на отговорността му.
Препятстван е и съдебният контрол.
По тези съображения НП е незаконосъобразно в обжалваната си част,
като издадено при допуснато съществено и неотстранимо процесуално
нарушение, ограничило правото на защита на жалбоподателя, поради което и
то трябва да бъде отменено в тази си част.
Страните не са направили искания за присъждането на разноски в
процеса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. трето от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1030-005602/23.06.2020 г.,
издадено от М.В.М. – *** В ЧАСТТА, с която на Н. М. С. , ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 1 000
(хиляда) лева и административно наказание лишаване от право да
управлява МПС за 3 (три) месеца за нарушение по чл. 58, т. 3 от Закона за
движението по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6