Определение по дело №276/2023 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 398
Дата: 20 юли 2023 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20233000500276
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 юни 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 398
гр. Варна, 20.07.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. П. Славов
Членове:Петя Ив. П.

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от М. П. Славов Въззивно гражданско дело №
20233000500276 по описа за 2023 година
намира следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на КПКОНПИ, гр.
София чрез надлежен процесуален представител, против решение №
260002/21.03.23г., по гр.д. № 600/16г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен иска
й против П. Д. П., Р. Д. П., и двамата от гр.Добрич, ул. „Дунав“, № 24, вх. В,
ет. 7, ап. 20, и „Рос Експорт“ ЕООД със седалище гр. Добрич, иск по чл. 74,
ал.1 от отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество /ЗОПДНПИ- отм./ за отнемане на основанията по този
закон и по реда на ЗПКОНПИ с оглед правилото на § 5,ал.2 от ПЗР на
ЗПКОНПИ в полза на Държавата на незаконно придобито имущество на обща
стойност 342 662.53лева /след допуснато изменение/, а именно:
1. от ответника П. Д. П. на осн.чл.63 ал.2 т.1 от ЗОПДНПИ:
- сумата в размер на 2 187.85 лв., представляваща равностойността от
погасения кредит по разплащателна сметка № BG 49CECB7901009678800,
открита в „Централна кооперативна банка” АД, с титуляр П. Д. П.;
- сумата в размер на 9 300 лв., представляваща вноски по
разплащателна сметка № BG 49СЕСВ97901009678800, открита в „Централна
кооперативна банка” АД, с титуляр П. Д. П.;
- сумата в размер на 143 436.68лева /след отказ от отнемане на сума от
68 242 лева, част от първоначално заявената сума от 211 678.68лева/
представляваща вноски от трети лица през 2006г./, представляваща вноски от
1
трети лица по разплащателна сметка № BG 49СЕСВ97901009678800, открита
в „Централна кооперативна банка” АД, с титуляр П. Д. П.;
2. от ответника П. Д. П. на основание чл.72 във връзка с чл.63, ал.2,
т.1 във връзка с чл.62 от ЗОПДНПИ:
- сумата в размер на 5 000 лв., представляваща равностойността на
отчуждените дружествени дялове от капитала на „Транс Агро 69” ЕООД,
гр.Добрич;
- сумата в размер на 10 лв., представляваща равностойността на
отчуждените дружествени дялове от капитала на „Рос Експорт” ЕООД,
гр.Добрич;
- сумата в размер на 5 000 лв., представляваща равностойността на
отчуждените дружествени дялове от капитала на „Стожер 2005” ЕООД;
- сумата в размер на 2 500 лв., представляваща равностойността на
отчуждените дружествени дялове от капитала на „П-П” ООД, гр.Добрич.
3. от ответницата Р. Д. П. на осн.чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗОПДНПИ
недвижим имот, придобит на възмездно правно основание по време на брака й
с първия ответник, и в нейна изключителна собственост след прекратяване на
брака помежду им, а именно:
- 1/2 (една втора) идеална част от недвижим имот, находящ се в
землището на с. Крушари, община Крушари, с обща площ от 126.075 дка,
представляващ имот І от летище с. Крушари – земя, прилежаща площ към
сгради в стопанския двор, ведно с построените в нея сгради: склад – ПМС със
ЗП от 15 кв.м., склад – ПМС със ЗП от 9 кв.м., административна сграда със ЗП
от 68 кв.м., самолетна писта, представляваща асфалтова настилка на площ от
10.300 дка, сграда – МЖ със ЗП 37 кв.м., сграда – МС със ЗП от 935 кв.м.,
открит навес на площ от 529 кв.м., писоар със ЗП 4 кв.м., трансформатор със
ЗП 18 кв.м., ХМС – служба на площ от 41 кв.м., заедно с направените към тях
подобрения: асфалтова настилка с площ 7 002 кв.м., каменна настилка на
площ от 135 кв.м., бетонна настилка на площ от 480 кв.м., паркови площи на
площ от 6 364 кв.м., тревни площи – резервна писта на площ от 99 805 кв.м.
по парцеларен план на „Стопански двор – летище” в землището на с.
Крушари, общ Крушари, придобит с нотариален акт № 152, том ІІІ рег.№
5393, дело № 545/21.12.2006г., на стойност 120 000 лева
2
4. солидарно от ответниците П. Д. П. и Р. Д. П. на осн.чл.63 ал.2 т.2
във вр. с чл.72 от ЗОПДНПИ паричната равностойност на отчуждено
семейно имущество, а именно:
- сумата в размер на 19 428 лева, пазарната стойност на отчуждения
недвижим имот, находящ се в с. Стефан Караджа, община Добрич, с ЕКАТТЕ
69198, представляващ нива на площ от 40.000 дка, имот № 011038,
съставляващ парцел № 38 от масив 11 в местността „Коюнлука” по плана на
същото село;
- сумата в размер на 11 000 лева пазарната стойност на отчуждения лек
автомобил „Ауди А 6” с рег.№ ТХ 5821 НХ, първоначална регистрация
22.05.1996 г., придобит от Р. Д. П. на 23.04.2006 г. и собственост на лицето до
16.08.2007 г.
5. от ответника „Рос Експорт“ ЕООД, на осн. чл. 66, ал. 2 от
ЗОПДНПИ движими вещи, придобити от дружеството, като контролирано
от първия ответник, а именно:
- Полуремарке „Кемпф СКМ 343” с рег.№ ТХ 8632 ЕХ на стойност
20 000 лева;
- Полуремарке „Шмитц Ски 24” с рег. № ТХ 8648 ЕХ на стойност 4 800
лева.
Във въззивната се поддържа, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Счита се, че съдът неправилно е приложил
материалния закон при преценката на обхвата и начина на определяне на
придобитото от ответниците през проверявания период имущество, за да
достигне до извода, че установеното несъответствие е в размер под 150 000
лв. Не се възприема извода на съда, че паричните средства, преминали през
банковите сметки, които не са налични в края на изследвания период, не
формират превишение на имуществото и не могат да обосноват
несъответствие, поради което и не подлежат на отнемане. Изложени са
съображения относно съдържанието на понятията, въведени с приложимия
ЗПКОНПИ – „имущество“ и „незаконно придобито имущество“, както и
предпоставките за отнемане на имущество, определено като незаконно
придобито. Поддържа се становището, че внесените по банкови сметки
парични средства, за които няма данни да са трансформирани в друг вид
3
имущество, следва да се определят като „имущество“, придобито в
проверявания период и да участват при преценка относно наличието на
„значително несъответствие“ между „имущество“ и „нетни доходи“. Освен
това се излага тезата, че същите, макар и да не са налични, подлежат на
отнемане на осн. чл. 151 от ГПК. Като аргумент, в подкрепа на становището,
е и нормата на чл. 154, ал. 1 от ЗПКОНПИ, който определя исковете като
осъдителни, поради което и в хипотезата на липса на самото имущество се
отнема паричната му равностойност. Позовава се на решение № 29/12.04.21г.
по гр.д. № 1021/19г. на ВКС, ІІІ г.о. Оспорва се и приетият от съда размер от
32 000 лв., вместо посочения от вещото лице по СИЕ от 153 000 лв. като
стойност на ½ ид.ч. от придобития от Р. Д. П. недвижим имот в с. Крушари на
21.12.06г. с НА № 152 при равни части с Веселка Д. Топалова. В тази връзка
се сочи, че вписаната в този НА данъчно оценка на имота е в размер на
305 953.80 лв. и поради това сделката се счита за симулативна в частта
относно вписаната покупна цена. Оспорва се и извода на съда, че поради
вписването на апорт за този недвижим имот в търговския регистър на
08.10.13г., то отнемането му в полза на държавата е невъзможно. В тази
връзка е посочено, че след като апортът не е вписан в имотния регистър
преди вписване на възбрана върху имота като обезпечителна мярка в полза на
КПКОНПИ и към момента на вписване на исковата молба по делото, то
същият е непротивопоставим на държавата в лицето на Комисията по арг. от
чл. 73, ал. 5 от ТЗ. Наред с горното въззивникът се позовава и на допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение чрез непроизнасяне по
искането на ищеца за предоставяне на по-дълъг срок за предприемане на
действия по изменение на иска относно апортирания имот в с. Крушари,
обусловен от необходимостта от вземане на решение на самата КПКОНПИ в
тази насока. Счита се, че неправилно съдът е намалил разходите за издръжка
на домакинство, определени от вещото лице, което рефлектира на
определянето на размера на нетния доход и оттам върху несъответствието
между имуществото и нетния доход. По същия начин неправилно са били
изключени и разходите за задгранични пътувания, поддържайки, че размерът
им следва да се определи именно по реда на Наредбата за служебните
командировки и специализации в чужбина. Поради всичко изложено се
поддържа, че ищецът е доказал наличието на значително несъответствие в
пъти над установения в закона размер от 150 000 лв. за целия проверяван
4
период. По тези съображения се претендира отмяна на решението и
уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на разноски по делото.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещните страни П. Д. П. и Р. Д. П., и двамата,
представлявани от адвокатско дружество „Я. и съдружници“, гр. Добрич,
последното – чрез адв. Златарова.Жалбата се счита за неоснователна, а
обжалваното решение – за правилно, обосновано и законосъобразно. Сочи се,
че от доказателствата по делото е установено, че пазарната стойност на
придобитите от ответниците в периода на проверката недвижими и движими
вещи възлиза на общо 75 275 лв., което определя и стойността на
придобитото имущество. Счита се, че в последното не следва да се включват
получените от ответника от трети лица суми в общ размер на 605 098.68 лв.,
нито пък внесените от него общо 91 683.49 лв. по банкови сметки, тъй като в
имуществото следва да се включват, само ако същите са в наличност към
края на проверявания период. В тежест на ищеца е да докаже, че имуществото
съществува в края на периода, а не е в тежест на ответника да доказва, че
влязло в патримониума имущество е напуснало този патримониум и по какъв
начин. След като такова доказване ищецът не е провел, то и неналичните в
края на периода суми са престанали да бъдат част от имуществото и да бъдат
използвани при определяне размера на несъответствието. Поради крайният
извод за липсата на значително по смисъла на закона несъответствие в
имуществото, е обоснован и законосъобразен. Претендира се решението да
бъде потвърдено.
В указания срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от „Рос
Експорт“ ЕООД.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
С оглед междувременно постановеното ТР № 4/18.05.23г. по т.д. №
4/21г. на ОСГК на ВКС, следва да се даде възможност на ищеца (въззивник в
5
настоящото производство) да направи уточнение дали претендираните за
отнемане парични суми, за които е посочено в исковата молба, че
представляват равностойност на погасен кредит, съответно вноски по банкови
сметки на ответника П., вноски от трети лица по банкова сметка на ответника
П.; равностойност на отчуждени дружествени дялове в капитала на различни
търговски дружество; пазарни стойности на отчуждени недвижим имот и
МПС, са налични в патримониума на съответния ответник в края на
проверявания период. Ако твърди този факт, на същия следва да се укаже,
че носи доказателствената тежест за неговото установяване пред съда чрез
ангажирането на доказателства.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито с.з. на 20.09.23г. от 09:45 часа, за която
дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители, а
„РОС ЕКСПОРТ“ ЕООД на вписания в търговския регистър адрес на
седалището.
УКАЗВА на ищеца КПКОНПИ, гр. София (въззивник в настоящото
производство), в 1-седмичен срок от получаване на настоящото определение
и с препис за ответниците, да направи уточнение дали претендираните за
отнемане парични суми, за които е посочено в исковата молба, че
представляват: равностойност на погасен кредит, съответно вноски по
банкови сметки на ответника П.; вноски от трети лица по банкова сметка на
ответника П.; равностойност на отчуждени дружествени дялове в капитала на
различни търговски дружество; пазарни стойности на отчуждени недвижим
имот и МПС, са налични в патримониума на съответния ответник в края
на проверявания период. Ако се твърди този факт – указва на ищеца, че
носи доказателствената тежест за неговото установяване пред съда чрез
ангажирането на доказателства.
При неизпълнение в срок съдът ще приеме, че претендираните за
отнемане парични суми, не са налични в патримониума на ответниците в края
на проверявания период.
Определението не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7