Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 07.02. ,година 2020, гр.
Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на седми
февруари ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАДЕСЕТА година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ГРЪНЧАРОВ
КРИСТИНА
ЛАЛЕВА
Секретар: Александра Сергева
Прокурор: Анна
Баракова
като разгледа докладваното от съдията Върбина
Мълчиниколова
ВНАД № 92 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.348 НПК ,вр. чл. 7,ал.2 УБНХ.
Образувано е по жалба на Т.Х.Ч. ***, подадена против Решението на Районния съд гр. Левски , постановено на 04.02.2020г. по АНД № 31/2020 година.
Със съдебни акт, предмет на жалбата, първоинстанционният съд е признал Т.Х.Ч., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, със средно образование, женен, работи в *** гр.Левски, неосъждан, ЕГН **********за ВИНОВЕН в това, че:
На 03.02.2020г., в 14.15ч. е нарушил обществения ред, като извършил непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение към служители на *** – Левски – С.М.М., Д.П.А. и П.Б.С., което деяние поради своята по – ниска степен на обществена опасност, не представлява престъпление по чл. 325 от НК, поради което и на основание чл.1, ал.2, във вр. с ал.1, т.2 от УБДХ:
НАЛАГА
на Т.Х.Ч., ЕГН ********** административно наказание ГЛОБА в полза на държавата в размер на СТО ЛЕВА.
С жалбата е направено искане за отмяна на наложеното административно наказание, тъй като извършеното не представлява деяние по смисъла на УБДХ.
В съдебно заседание пред ОС- Плевен, жалбоподателят поддържа жалбата си и моли решението да бъде отменено.
Излага доводи че не е нарушавал обществения ред и никакви непристойни действия спрямо служители на *** не е извършвал. Посочва че двама от т.н. служители са били с навити ръкави, татуирани, а единият от тях с качулка, при което нито са се представили ,нито са носили на видно място табелки с имената и служебното си положение. Поради обстоятелството ,че влизат в ***, където са съхраняват няколко килограма златни предмети и други ценни вещи, той се притеснил и усъмнил в служебното им качество ,тъй като три години не бил проверяван водомерът. Въпреки това ги допуснал, те проверили показанията на водомера, а на излизане, единият от тях – този с качулката го нарекъл „Летнишки селски тарикат“, на което Т. Ч. отвърнал с „гольовци“. Излага доводи, че скандал изобщо не е имало нито пък някакви други хора са присъствали.
Възразява ,че отразеното в съставения акт не отговаря на истината ,тъй като полицай дошъл чак след половин час,след проверката на водомера, арестувал го и го отвел в РУ МВР, където му съставили акт, без да го изслушат, без да проверят видеозаписа и го задържали 24 часа.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен изразява становище, че постановеният съдебен
акт от ЛРС е
правилен, законосъобразен. Счита, че деянието на Т.Ч. е доказано, както и че същото представлява
проява на дребно хулиганство и определеното наказание справедливо. Намира
подадената жалба за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено.
В съдебно заседание жалбоподателя моли да бъде оправдан тъй като не е имал намерение да нарушава обществения ред ,нито е проявявал оскърбително отношение към посочените лица, които не се представили своевременно ,като служители на *** и са го обидили.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, във връзка с изложените във въззивната жалба доводи и
оплаквания и становището на страните, изразени в съдебно заседание, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в
срока по чл. 7, ал.2 от УБДХ, от надлежна страна и същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е
основателна.
Производството пред Левченския районен съд е образувано по внесена преписка въз основа на е Акт №1/04.02.2020г. , за констатиране на проява на дребно хулиганство по реда на чл. 3, ал.1, б. "а" от УБДХ. След като е приел за установена фактическата обстановка изложена в съставения акт, без да събира доказателства, първоинстанционният съд е постановил решението си.
Настоящият съдебен състав намира за основателно наведеното в жалбата оплакване че деянието не е съставлява проява на дребно хулиганство по смисъла на УБДХ и искането за оправдаването на нарушителя е основателно.
На първо място ,следва да се отбележи, че решението на РС Левски е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл.352,ал.3, т.2 от НПК,тъй като е нарушено правото на защита на Т. Ч. и няма мотиви .
Въпреки ,че към решението на РС- Левски са изложени мотиви, то от съдържанието им е видно ,че те не отговорят на минималните изисквания за съдържание. Районния съд изобщо не е изложил какви факти приема за установени. В мотивите си е посочил, че приема описаната в Акт за установена фактическа обстановка, каквато всъщност не е описана, както и че същата се установявала от писмените доказателства по делото. При това без да сочи кои са тези писмени доказателства и как те опровергават обясненията на Ч., че е бил притеснен от три, непознати нему лица, които са дошли да проверяват показанията на водомера в ***. Освен това единият от тях го обидил, като на излизане го нарекъл „летнишки селски тарикат“ без никаква видима причина.
Районният съд гр. Левски не е приел в мотивите си фактическа обстановка, не е обсъдил възраженията на Ч. , поради което доводите на въззивния жалбоподател изцяло се споделят от окръжния съд.
Само това
обстоятелство е достатъчно решението на ЛРС да бъде отменено.
Независимо от
горното ПОС намери,
че следва да се произнесе и по съществото на жалбата.
От оскъдните доказателства по делото- обясненията на Т.Ч. дадени в производството пред районния съд – Левски и Справката от 04.02.2020г. на ЗА Началник ***(л.1) се установява следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
От три години показанията на водомера в *** гр. Левски, в която Ч. работи не са били проверявани. Поради това той звънял в Плевен на директора ***. На 04.02.2020 била сложена бележка,че показанията на водомера ще бъдат проверени в 17:00ч. В 14:00 ч. Ч. се намирал в съседния на *** магазин за бельо, когато видял ,че трима души приближават ***. Единият от тях бил с яке на *** а другите двама – цивилни, непознати за него, като единият бил с вдигната качулка, а другият – с гола глава. Не му се представили. Въпреки това ,той ги допуснал да проверят водомера, но притеснен попитал единият от тях защо го гледа страшно, на което единият му отговорил, че другият път ще дойдат при него с очила и навити ръкави. На излизане този с качулката го нарекъл „летнишки селски тарикат“ на което Ч. им отвърнал с „гольовци“. Не е имало други хора при размяната на тези реплики, нито, някой друг освен тях е чул това. Актосъставителят не е присъствал на тези събития.
В изготвената справка от В. И. – ЗА Началник на *** е се пресъздава разказаното от служителите на ***, които твърдят ,че Ч. ги нарекъл „гольовци и левенски тарикати“.
От съдържанието на съставения АКТ № 1/04.02.2020г. за констатиране на дребно хулиганство се установява ,че актосъставителят не е присъствал на описаните в него действия, извършени от Т.Ч., квалифицирани като нарушение по чл.1 от УБДХ.
В съставения АКТ № 1/ 03.04.2020 г. Т.Ч.
саморъчно е направил писмено възражение, като е посочил, следното:“ само
един от тримата познавам ,че е представител на
*** Левски. Другите двама бяха по анцузи, с качулка единият и не се
представиха. Единственото което качах че са
гольовци, а те ме нарекоха Летнишки селски тарикат“.
Въз
основа на така установените факти, окръжният съд стигна до следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Неправилен е изводът на районния съд, че извършеното от
Т. Ч. и отразено в Акта по УБДХ деяние, непристойна проява, която е извършена на публично място, нарушение е на обществения ред и обосновава наличност на фактическият състав на "дребно хулиганство".
Съгласно чл. 1, ал.2 от УБДХ "дребно хулиганство" е
непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични
изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение към
гражданите, към органите на властта или обществеността или в скарване, сбиване
или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствие,
но поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява
престъпление по чл. 325 от НК.
В конкретният случай, в Акта по УБДХ е възприето, че на 03.02.2020г., в 14.15ч. в гр. Левски в „***“ на ул. „***“ №***, Т. Ч. е нарушил обществения ред, изразена в употреба на ругатни и други неприличини изрази на публично място, изразяваща се в оскърбително отношение към служители на *** – Левски – С.М.М., Д.П.А. и П.Б.С., като им е казал „гольовци“ и левченски тарикати“ което деяние поради своята по – ниска степен на обществена опасност, не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
Актосъставителят, обаче не е присъствал на така описаните от него непристойни действия, а само е възпроизвел твърденията на служителита на ***.
В решението на съда не са индивидуализирани конкретните непристойни прояви, квалифицирани като оскърбително отношение към служителите на *** и нарушаващи обществения ред, нито са надлежно проверени и опровергани изричните възражения на Ч..
Не са иззети и приложени като доказателство видеозаписите от ***,с които Ч. твърди ,че разполага, но полицаите са отказали да ги приемат. Не се установява ,че докато траела размяната на тези епитети, в помещението на *** нито пред нея е имало външни хора. Няма доказателства да е избухнал скандал, който да се е наложило да бъде прекратяван от органите на реда. От докладната записка се установява ,че служител на МВР е бил по***ан от *** и е съставил АКТ по УБДХ на Ч. без да е присъствал на случилото се между него и служителите на ***.
От така установените факти е видно, че действително между Т.Ч. двама служителите на ***, чието служебно качество не му е било известно , по личен повод взаимно са си разменени обидни квалификации. Поведението на служителите *** очевидно не е било безукорно и съответно, като не е ясно, защо е било необходимо водомерът да се проверява от трима, а не обичайно само от един, който надлежно да се е представил и обозначил на проверявания.
Поведението и ействията на Ч. не могат да бъдат възприети като непристойна проява , по смисъла на чл. 1,ал.2 от УБДХ. Размяната на обидните епитети не е станала на публично място, пред повече хора, а в помещенията на ***, където е работел Т.Ч. и докато служителите на *** я напускали.Поради това и не са станали достояние на други хора, съответно - не са довели до нарушаване на обществения ред и спокойствие.
По посочените причини няма как нито фактичска,
нито от правна страна да се приеме, че Ч.
е извършил непристойна проява, на публично място, представляваща нарушение на обществения
ред и спокойствие.
При тези фактически констатации, ПОС намира, че действията на Т.Ч. не покриват
съставомерните признаци на административното нарушение „дребно хулиганство“ по
чл. 1, ал.2 от УБДХ.
По изложените съображения въззивният съд
намира жалбата за основателна, а решението на Районния съд- Левски за неправилно и незаконосъобразно, поради и
което следва същото да бъде отменено, а
Т. Ч. да бъде оправдан
Мотивиран от горното и на
основание чл. 7, ал.3 вр с чл. 6, ал. 1,
б."в" УБДХ, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 14 на Районния съд гр. Левски ,
постановено на 04.02.2020г. по АНД № 31/2020 година.
ПРИЗНАВА Т.Х.Ч., роден на *** ***, с постоянен и настоящ адрес ***, български
гражданин, със средно образование, женен, работи в *** гр.Левски, неосъждан,
ЕГН ********** за НЕВИНЕН в това, на 03.02.2020г., в 14.15ч. да е нарушил обществения ред, като извършил непристойна
проява, изразяваща се в оскърбително отношение към служители на *** – Левски – С.М.М.,
Д.П.А. и П.Б.С., което деяние поради своята по – ниска степен на обществена
опасност, не представлява престъпление по чл. 325 от НК
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване или протестиране.
Председател: Членове: