РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Севлиево, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от С. Ив. Цветков Административно наказателно
дело № 20234230200271 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателят М. И. Ч. от гр.Севлиево, е обжалвал наказателно постановление №
22-0341-000032 от 09.03.2022 г. на ВПД Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с
което за извършено нарушение по чл.103 и на осн. чл.175, ал.1, т.4 от Закона за движение по
пътищата / ЗДвП / му е наложено наказание глоба в размер на 50.00лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.В жалбата се твърди, че НП е
незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат подробно развити в същата съображения.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – РУ на МВР гр.Севлиево, редовно призован, не се явява
представител при разглеждане на делото.В писмото, придружаващо административно-
наказателната преписка, се прави искане жалбата да се остави без последствия и
наказателното постановление да се потвърди.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на
които съдът установи следната фактическа обстановка:
Жалб.М. И. Ч. бил правоспособен водач на МПС и притежавал товарен автомобил
„Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***.На 11.09.2021 г., с посоченият по-горе автомобил, към
който било прикачено ремарке с рег. № ***, собственост на „Юнайтед Груп“ ООД жалб.Ч.
се движел по ГП I-4 София-Варна.По същото време свид.И.А.Б. и свид.Д.И.Д. пътували по
същият път в посока гр.София-гр.Севлиево с автомобил на първият от двамата.В района на
с.Български извор превозното средство аварирало.Тъй като свид.Б. се познавал с жалб.Ч. и
знаел, че последният се занимава с превоз на автомобили му се обадил във връзка с
възможността да ги прибере заедно са авариралият автомобил до гр.Севлиево.Жалб.Ч. му
отвърнал, че в момента пътува в същата посока и няма проблем да ги вземе като натовари и
1
автомобила.След като пристигнал в с.Български извор жалб.Ч. качил автомобила на ремарке
/ платформа /, след което заедно със свид.Б. и свид.Д. продължили в посока
гр.Севлиево.Свид.П. Х. Х. и свид.С. П. Т. работели като инспектори в сектор „Контрол и
правоприлагане“ В.Търново към Национално ТОЛ управление.На същата дата - 11.09.2021 г.
изпълнявали служебните си задължения като се намирали на път ГП I-4, при км. 82+850, на
караулка в близост до завод „Хамбергер България“ Севлиево, в землището на община
Севлиево.Двамата били със служебен специален автомобил с рег. № ***.Двамата получили
информация за товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***, за който в системата
имало създадено нарушение за движение без заплатена винетна такса от 27.08.2021 г.След
като забелязали, че същият приближава откъм гр.София свид.П. Х. подал към водача му
сигнал със стоп-палка да спре за извършване на проверка.Поради лошите метеорологични
условия, както и поради обстоятелството, че двамата служители на НТОЛУ се намирали в
отбивка, находяща се от другата страна на пътя в сравнение с платното, по което се движел
жалб.Ч., последният, както и неговите спътници – свид.Б. и свид.Д. не забелязали
подаденият сигнал от контролните органи.Поради тази причина жалб.Ч. продължил
движението си.На същата дата – 11.09.2021 г. свид.П. Х. изготвил докладна записка до
Началника на сектор „Контрол и правоприлагане“ – В.Търново, в която изложил
обстоятелствата около случилото се.В последствие докладната записка била изпратена в
ОДМВР Габрово, след което с резолюция препратена в РУ МВР Севлиево.От страна на
органите на МВР била извършена справка за собственика на посоченият по-горе автомобил,
при което било установено, че това е жалб.М. И. Ч..Последният бил поканен да се яви в
сградата на РУ МВР Севлиево.На 18.01.2021 г. жалб.Ч. се явил в сградата на полицейското
управление.На същата дата свид.П. Г. П. – полицейски инспектор в РУ МВР - Севлиево,
предоставил на жалб.Ч. Декларация по чл.188 от ЗДвП, за да посочи на въпросната дата от
кого е бил управляван автомобила.В нея жалбоподателят собственоръчно вписал, че на
11.09.2021 г. около 18.50 часа товарният автомобил, негова собственост е бил управляван
лично от него.На същата дата 18.01.2021 г. свид.П. Г. П. в присъствието на свид.С. К. Ц.,
съставил против жалбоподателя М. И. Ч., АУАН с бланков № 161576, за това, че на
11.09.2021 г., около 18.50 часа, на път I-4, км. 82+850, в посока гр.В.Търново, управлява
товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***, негова собственост, с прикачено
ремарке с рег. № ***, собственост на „Юнайтед Груп“ ООД / по данни на водача /, като при
подаден сигнал за спиране от контролен орган / служител на Национално ТОЛ управление,
сектор „Контрол и правоприлагане“ - Велико Търново / със стоп-палка по образец водачът
не спира МПС за извършване на проверка и продължава движението си, с което виновно е
нарушил: чл.103 от ЗДвП.При съставяне на АУАН и след запознаване със съдържанието
жалбоподателят е вписал в акта, че има възражение понеже не е имало подаден сигнал и не
е имал причина да спре.Възражения от страна на жалб.Боевски не са направени в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на ВПД Началник РУ в ОД МВР Габрово, РУ Севлиево с № 22-0341-000032
от 09.03.2022 г.Същото е издадено против М. И. Ч. от ***, за това, че на 11.09.2021 г., в
2
18.50 часа, в общ.Севлиево, на път първи клас № 4, като водач на товарен автомобил
„Фолксваген Крафтер 50 2.5 ТДИ“ с рег. № ***, на път I-4, км. 82+850, в посока Велико
Търново, управлява товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***, негова
собственост с прикачено ремарке № ***, собственост на „Юнайтед Груп“ ООД, като при
подаден сигнал за спиране от контролен орган /служител на НТОЛ управление, сектор
„Контрол и правоприлагане“ гр.В.Търново/ със стоп палка по образец, водачът не спира
МПС за извършване на проверка и продължава движението си, с което е извършил не спира
плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден
сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП.За
нарушението по чл.103 от ЗДвП административно-наказващият орган е наложил на жалб.Ч.
наказание по реда на чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията
на свидетелите П. Г. П., С. К. Ц., П. Х. Х. и С. П. Т. и писмените доказателства – докладна
записка; писмо до Директора на ОД МВР Габрово; АУАН бл. № 161576 от 18.01.22 г.;
АУАН № 32 бл. № 161576 от 18.01.22 г.; НП № 22-0341-000032/ 09.03.2022 г.; писмо рег. №
24-00-1047/04.10.2021 г.; изображение (снимков материал) на МПС; заповед № 8121З-1632/
02.12.2021 г. и справка картон на водача.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и
гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на
21.06.2023 г.Жалбата е заведена в деловодството на РУ МВР Севлиево на 29.06.2023 г.,
тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа
по същество.
НП е издадено от компетентен орган, във връзка с което е представено заверено
копие от Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.АУАН
е съставен от лице, което е оправомощено за това по силата на същата заповед, предвид
заеманото от него длъжностно качество.
АУАН и издаденото в последствие въз основа на него НП са за извършено нарушение
на разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, която гласи следното: “При подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-
дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания”.
Административно-наказващият орган на осн. чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложил на
жалб.Ч. наказание глоба в размер от 50.00лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец.Съгласно посочената разпоредба: „Наказва се с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението”.
3
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, явява се негов
процесуален представител, който поддържа жалбата и искането за отмяна на НП.В жалбата
и в съдебно заседание се твърди, че НП е незаконосъобразно, в подкрепа на което се излагат
няколко съображения.
На първо място се твърди, че нарушението не било квалифицирано от
актосъставителя, което представлявдало неизпълнение на задължителните изисквания на
чл.42, т.5 от ЗАНН и водело до ограничаване на правото на защита на наказаното лице.
Съдът не споделя така изложеният довод по следните съображения.Безспорно към
жалбата от страна на жалбоподателя е приложен АУАН № 161576 от 18.01.2022 г., в който
не е посочена правната квалификация на нарушението, което актосъставителя е счел, че е
извършено от страна на жалб.Ч..Към административно-наказателната преписка е приложен
АУАН с бланков № 161576 от 18.01.2022 г., в който като правна квалификация на
нарушението е посочена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.В съдебно заседание двата бяха
предявени на актосъставителя – свид.П. и в показанията си същият заявява, че след като
първоначално пропуснал да впише в акта правната квалификация, още същият ден се
свързал със съпругата на жалбоподателя и й обяснил за това, като помолил жалбоподателят
отново да се яви, за да бъде изправен допуснатият от него пропуск.След като
жалбоподателят повторно се явил, то във вече съставения АУАН бил отстранен допуснатият
пропуск, а на жалбоподателят бил предоставен нов екземпляр с коректно изписана правна
квалификация.В него обаче останал първоначално връчения му екземпляр от акта.При така
установеното, съдът намира, че АУАН е съставен в съответствие с изискванията на ЗАНН, а
първоначално допуснатият пропуск е бил своевременно и коректно изправен, като по този
начин правото на защита на наказаното лице ве е било накърнено.
Твърди се на следващо място, че АУАН е съставен в нарушение на разпоредбата на
чл.34, ал.1 от ЗАНН.Докладната записка, послужила като основание за съставяне на АУАН
била от 11.09.2021 г., същата била получена в ОДМВР Габрово на 13.10.2021 г., докато
АУАН бил съставен едва на 18.01.2022 г., тоест след изтичането на 3-месечния преклузивен
срок.
Съдът не споделя така изложеният довод по следните съображения.Безспорно
нарушението, което се твърди, че е извършено от жалб.Ч. е констатирано на 11.09.2021
г.Във връзка с обстоятелствата около него, от страна на свид.П. Х. била изготвена докладна
записка от същата дата – 11.09.2021 г.Същата е изпратена в ОДМВР Габрово и получена в
същата на 13.10.2021 г.В докладната записка обаче не се съдържат данни за извършителя на
нарушението, тъй като извършването на справка за собственика на автомобила не е в
правомощията на НТОЛ управление, а на органите на МВР.Получената в дирекцията
докладна записка с резолюция е била възложена за обработка на служител в
дирекцията.След извършена справка за собствеността на автомобила на 09.11.2021 г. и
установяване на нарушителя, на същата дата – 09.11.2021 г. преписката е била изпратена в
РУ МВР Севлиево за административно отношение по компетентност.В РУ МВР Севлиево
преписката е била получена на 10.11.2021 г.Съгласно чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува
4
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението.Безспорно в случая не е изтекла една година от
извършване на нарушението, тъй като същото се твърди, че е извършено на 11.09.2021 г., а
АУАН е съставен на 18.01.2022 г.От друга страна, нарушителят е бил установен едва на
09.11.2021 г. след извършването на справка за собственика на процесният товарен
автомобил, а АУАН, както вече бе посочено по-горе е съставен на 18.01.2022 г., тоест преди
изтичането на тримесечният преклузивен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН.Обжалваното НП е
издадено на 09.03.2022 г., тоест преди изтичането на 6-месечният срок по чл.34, ал.3 от
ЗАНН.
Твърди се на следващо място, че АУАН бил съставен в нарушение на чл.43, ал.2 от
ЗАНН.В приложения по делото акт липсвал подпис на нарушителя и по никакъв начин не
бил удостоверен негов отказ да подпише, като липсвал подпис и на свидетел.
Съдът не споделя така изложеният довод.По делото по безспорен и несъмнен начин
се установи, че след съставянето на АУАН същият бил предявен и връчен срещу подпис на
жалб.Ч..Подпис от страна на последния не е положен действително в графата за нарушител,
но такъв е положен от негова страна в графата разписка в която е отразено, че е получил
препис от АУАН, както и, че е уведомен за правата си.Този пропуск съдът намира, че не е
съществен и не е довел до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
На следващо място, в жалбата и в съдебно заседание се оспорва извършването на
нарушението от страна на жалбоподателя.В случая административно-наказващият орган не
успял да докаже по безспорен и несъмнен начин неговото извършване.АУАН бил съставен,
а НП издадено при неизяснена фактическа обстановка, без да се вземат предвид
възраженията на жалбоподателя, направени при съставянето на акта.
Съдът напълно споделя така изложеният довод.Не се спори, че на 11.09.2021 г.
жалб.Ч. е управлявал товарен автомобил „Фолксваген Крафтер“ с рег. № ***, негова
собственост, с прикачено ремарке с рег. № ***.Безспорно е също така, че на същата дата,
около 18:50 часа, се е движел по път първи клас № 4, в землището на гр.Севлиево, в посока
гр.В.Търново.Не е спорно и това, че по същото време, при км. 82+850, в пътна отбивка,
находяща се до входа на „Хамбергер България“ гр.Севлиево и до платното за движение в
посока гр.София били позиционирани служители на Национално ТОЛ управление, сектор
„Контрол и правоприлагане“ гр.В.Търново.Същите с оглед чл.167а от ЗДвП, в сила от
01.01.2019 г. са длъжностни лица по смисъла на тази разпоредба на закона.Съгласно чл.188,
ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение.Собственикът се наказва с наказанието,
предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство.В случая собственикът на автомобила – жалб.Ч. е посочил в
декларацията по чл.188 от ЗДвП, че именно той е управлявал собственото си МПС на
процесната дата.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че наказателното постановление е било
5
издадено при неизяснена фактическа обстановка.При съставяне на АУАН, жалб.Ч. е
направил възражение, че не му е бил подаван сигнал да спре за извършване на проверка от
страна на контролните органи.В съдебно заседание от показанията на свид.Б. и свид.Д. се
установява, че на въпросната дата са пътували заедно с жалб.Ч., действително са се движили
по процесният път с въпросното МПС.Забелязали са, че от другата страна на пътното платно
има позиционирани служители на НТОЛУ, но не са видяли от страна на последните да е бил
подаван сигнал със стоп-палка към жалб.Ч. да спре, за да му бъде извършена
проверка.Такива възражения, както вече бе посочено по-горе са направени от страна на
жалбоподателя още при съставяне на АУАН.Тези възражения обаче не са били взети
предвид от административно-наказващият орган, който дори не ги е обсъдил в обжалваното
НП, но е очевидно, че не ги е приел.След преценка на събраните в хода на
административно-наказателното и съдебното производство доказателства, съдът счита, че
така описаното в НП фактическо обвинение не е доказано по изискуемия от закона
несъмнен начин, нещо повече от доказателствата, събрани в хода на съдебното производство
се установява, че жалбоподателят не е осъществил състава на нарушението, за което е бил
санкциониран.Съдът намира, че в случая, в хода на административно-наказателното
производство, описаното в НП фактическо обвинение не е доказано по несъмнен
начин.Отразеното в акта, с който е констатирано административното нарушение, няма
обвързваща доказателствена сила, не се счита за установено до доказване на противното и в
тежест на административния орган е да установи извършването на нарушението с всички
допустими от закона доказателствени средства - както в административното, така и в
съдебното производство.В хода на административно-наказателното производство не са били
събрани доказателства дали действително от страна на проверяващите е бил подаден ясен
сигнал към жалб.Ч. да спре за извършване на проверка и бил ли е възприет същия от него, за
да се направи извода, че не е изпълнил задължението си да спре.Следвало е след като са
били депозирани възражения от страна на жалбоподателя в тази насока да се извърши
проверка къде са се намирали служителите на НТОЛУ, какви са били метеорологичните
условия в този участък от пътя на процесната дата, подаван ли е бил сигнал към водача да
спре за проверка и възприет ли е бил от него същия.По делото, както вече бе посочено по-
горе, безспорно се установи, че служителите на НТОЛУ са се намирали на пътна отбивка,
извън пътното платно и то до това, което е определено за движещите се в посока
гр.София.Безспорно е също така, че жалб.Ч. се е движил в другото платно, а именно това с
посока на движение гр.В.Търново.От показанията на свидетелите Б. и Д., в потвърждение на
възраженията на жалб.Ч., се установява, че те не са забелязали да е подаван сигнал от
контролните органи към водача да спре за проверка.Съгласно разпоредбата на чл.52, ал.4 от
ЗАНН „Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства.Разследването може да бъде възложено и на други длъжностни лица от
същото ведомство“.Следвало е, с оглед направените от страна на жалбоподателя
възражения, същите да бъдат преценени и да се извърши разследване на спорните
6
обстоятелства и едва след като бъдат изяснени всички те, ако е било допуснато нарушение
да се пристъпи към издаването на НП, което обаче не е било сторено.
Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че издаденото наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да се отмени изцяло.
От страна на процесуалния представител на жалбоподателя към съда се отправя
искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски.По
делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 400.00 лева.С оглед изхода на делото, в
полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400.00 лева.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0341-000032 от 09.03.2022 г. на ВПД
Началник РУ в ОДМВР Габрово, РУ - Севлиево, с което на М. И. Ч. от за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 50.00 / петдесет / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
един месец, като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, да
заплати на М. И. Ч. сумата от 400.00 /четиристотин/ лв., съставляваща направени по
настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Габрово
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
7