РЕШЕНИЕ
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. София, …….….. г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно
отделение, IV– въззивен състав в открито
публично заседание, проведено на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС
Н. АТАНАСОВ
ИВА
НЕШЕВА
при
секретаря Татяна Асенова, като разгледа докладваното от мл. съдия Нешева в.н.ч.д.
№ 5510/2018 г. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341, ал.
1 НПК, вр. с чл. 313 и сл. НПК.
С
определение от 24.10.2018 г., постановено по н.ч.х.д. № 20303/2017 г. по описа
на СРС, НО, 94-ти състав е прекратено наказателното производство по н.ч.х.д. №
20303/2017 г. по описа на СРС на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, което е
било образувано и водено срещу Н.В.К. за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Срещу
така постановеното определение е подадена частна жалба от тъжителя П.В.Д., чрез
повереника адв. М.. В жалбата се поддържа, че наказателното производство неправилно
е прекратено, тъй като срещу Н.В.К. не е повдигнато обвинение по прокуроска
преписка ДП № 230 ЗМК 2614/2017 г. по
описа на 06-то РУ – СДВР, пр.пр. № 33343/2017 г. по описа на СРП. Сочи се, че
досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител, а Н.В.К. не
е бил привлечен като обвиняем. Отделно се поддържа, че доколкото досъдебното
производство е образувано и водено за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК,
а не по чл. 130, ал. 2 НК, не е налице идентитет по смисъла на чл. 26, ал. 1,
т. 6 НК. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за
продължаване на съдопроизводствените действия. В проведеното на 11.02.2019 г.
открито съдебно заседание частният тъжител поддържа жалбата и моли за отмяна на
атакувания съдебен акт.
Подсъдимият
Н.К. не депозира писмено становище, в проведеното открито съдебно заседание се
явява лично, оспорва застъпените във въззивната жалба доводи и моли
определението на първия съд да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени
материалите по делото, обжалваното определение, изложеното във въззивната
жалба, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. чл. 341, ал. 1 НПК и от легитимирано лице,
отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, е неоснователна,
поради следните съображения:
Производството
по делото пред СРС е образувано по подадена от П.В.Д. частна тъжба срещу Н.В.К.
за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК, за това, че на 16.09.2017 г. около 15:30
часа в гр. София, ул. „Бистришко шосе“ чрез нанасяне на удари с ръце в лицето и
тялото и чрез умишлен удар на управляваното от него МПС – л.а. „Нисан“, модел
„Микра“, с рег. № *******, в управлявания от П.Д. велосипед, вследствие на
което Д. се ударил в стена, намираща се от лявата част на пътното платно, е
причинил на П.Д. оток и кръвонасядане в долната челюст в ляво, контузия на
ставите на долната челюст, изразена в болка и ограничаване на движенията,
охлузвания и кръвонасядания на лявата подбедрица, реализиращи медикобиологичния
признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
С
разпореждане от 02.09.2018 г. на СРС, 94-ти състав, по н.ч.х.д. № 20303/2017 г.
е даден ход на тъжбата.
С
писмо от 13.09.2018 г. СРП уведомява, че по повод подадена от П.Д. жалба е
образувано ДП № 230 ЗМК 2614/2017 г. по описа на 06-то РУ – СДВР, пр.пр. №
33343/2017 г. по описа на СРП, касаещо извършено на 16.09.2017 г. в гр. София
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130 НК с пострадал П.Д., като
разследването не е приключило.
Първоинстанционният
съд, като е взел предвид справката от Прокуратурата, е счел, че доколкото е
налице образувано и неприключило досъдебно производство с предмет същото
деяние, с което е сезиран и съда, е налице основание за прекратяване на
производството по н.ч.х.д. № 20303/2017 г. по описа на СРС на основание чл. 24,
ал. 1, т. 6 НПК.
В
хода на въззивното производство като доказателство по делото е прието писмо от
СРС от 15.01.2019 г., депозирано в СГС на 17.01.2019 г., в което е посочено, че
ДП № 230 ЗМК 2614/2017 г. по описа на 06-то РУ – СДВР, пр.пр. № 33343/2017 г. е
образувано за това, че на 16.09.2017 г. около 15:30 часа в гр. София, ул.
„Околовръстен път“, 100 метра преди кръстовището на магазин „Икеа“, чрез
нанасяне на удари в областта на главата е причинена на П.В.Д. лека телесна
повреда по хулигански подбуди – без видима причина нанесъл удари в областта на
главата на пострадалия на обществено място – престъпление по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. с чл. 130 НК.
Представен
е и препис от протокол за разпит на П.В.Д. като свидетел в хода на образуваното
досъдебно производство, проведен на 18.09.2017 г. В показанията свидетелят заявява,
че инцидентът е станал на 16.09.2017 г. около 15:30 часа и е причинен от водача
на л.а. „Фиат“, модел „Микра“. Заявява, че на около 100 метра от магазин „Икеа“
водачът на автомобила го настига, докато свидетелят управлявал велосипед, го
ударил странично с автомобила, след което слязъл и започнал да нанася удари на
пострадалия в областта на главата.
При
така установеното от фактическа страна, настоящата инстанция намира
разпореждането на първоинстанционния съд за правилно.
Разпоредбата
на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК предвижда, че не се образува наказателно
производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице за същото
престъпление има незавършено наказателно производство, влязла в сила присъда,
постановление или влязло в сила определение или разпореждане за прекратяване на
делото. С посочената разпоредба се въвежда забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице
за същото деяние – ne bis in idem, който е класически принцип на
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на
наказателни процедури, които са приключили с влязъл в сила акт.
Установеното
от чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило е съществен елемент на правото
на справедлив процес по чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. По естеството си то представлява
самостоятелна гаранция на гражданите срещу угрозата да бъдат последователно подлагани
на наказателна репресия за престъпление, за което вече са били осъдени или
оправдани съгласно наказателната процедура на държавата. Правилото ne bis in
idem забранява окончателно осъденото или оправдано лице не само да бъде
наказвано повторно за същото деяние, но и да бъде съдено и да подлежи на риск
от наказателно преследване въобще. Чл. 4, § 1 от Протокол № 7 съчетава три
отделни гаранции: след приключване на наказателната процедура с влязъл в сила
акт никой не може да бъде застрашен от наказателно преследване, съден или
наказан за същото нарушение. Дублирането на наказателни процедури (bis) е
недопустимо.
Правилото
non bis in idem се прилага с оглед фактите, а не с оглед правната им
квалификация /Р-559/95 г. на І н. о., Р-198/58 г. на ІІ н. о., Р- 197/58 и
др./. Тъждество на престъплението по смисъла на посочената разпоредба е налице,
когато става въпрос за същата дейност. Безспорно фактите, предмет на двете
упоменати горе наказателни производства срещу подсъдимия, са идентични по
отношение на фактическите обстоятелства на обвинението като време и място на
деянието, извършител и пострадал, вида на нанесената телесна повреда. В тази
връзка неоснователен е доводът на жалбоподателя за липса на идентитет поради различна
правна квалификация на деянието. Следва да се подчертае, че досъдебното
производство се води за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. с чл. 130 НК, представляващ квалифициран състав на телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК,
който включва всички белези на основания състав. Същото е образувано по жалба
на П.В.Д. преди датата на подаване на тъжбата, въз основа на която е образувано
н.ч.х.д. № 20303/2017 г. Поради тези съображения следва да се прекрати наказателното
производство от частен характер, инициирано от П.В.Д..
Правилно
е отбелязал първоинстанционният съд, че прекратяването на образуваното съдебно
производство поради наличие на висящо наказателно производство в досъдебна
фаза, касаещо идентични фактически положения с тези, предмет на н.ч.х.д. № 20303/2017
г. по описа на СРС, не нарушава правата на пострадалия. Съобразно изричната
разпоредба на чл. 81, ал. 3 НПК при спиране на досъдебното производство на
основание чл. 25, ал. 1, т. 6 НК /ако се установи, че престъплението се
преследва по тъжба на пострадалия/, от датата на съобщението за пострадалия
тече шестмесечен срок за подаване на тъжба до съда.
След
обобщаване на резултатите от извършената, на основание чл. 314 от НПК, служебна
проверка на правилността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което и с оглед посочените съображения постанови
своето решение.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338, вр. чл. 250, ал. 1,
т. 1 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение
от 24.10.2018 г., постановено по н.ч.х.д. № 20303/2017 г. по описа на СРС, 94-ти
състав, с което е прекратено наказателното производство по н.ч.х.д. №
20303/2017 г. по описа на СРС на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК, образувано
и водено срещу Н.В.К. за престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.