№ 289
гр. Шумен, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Галина Св. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно
гражданско дело № 20223600500385 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260069 от 05.07.2022г. по гр.д.№3468/2019г. на ШРС, Областна
дирекция на МВР – Шумен е осъдена да заплати на С. К. Й., сумата 1699.12лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за извънреден труд от 246 часа за периода
01.10.2016г.-31.10.2019г., сумата 251.93лв., представляваща обезщетение за забава
плащането на главницата за периода от 25.01.2017г. до 21.11.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска-21.11.2019г.до
окончателното й изплащане. Присъдени са и следващите се разноки и такси.
Решението е обжалвано от ищцовата страна изцяло. Сочи, че същото се явявало
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Не бил издирен точния смисъл на
приложимия закон и делото било решено несъобразно наличните доказателствата.
Действително, през процесния период нормата на чл. 187, ал.З. изр.4 от ЗМВР е със
съдържание „при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период". Прилагайки обаче точно това правило, трудът през нощта на ищеца бил с
фактическа продължителност от 22.00 до 06.00 часа. т.е. по точно 8 часа всяка смяна. След
отчетния период имало нова редакция на чл. 187. ал.1. изр.2-3 от ЗМВР, която обаче
възпроизвеждала същото правило. Преизчисляването на тези реални часове положен нощен
труд с коефициент 1.143 водело до неоснователно обогатяване на ищеца със суми, които не
му били дължими. В Наредба № 8121з-776 не е имало основание да бъде разписано правило
за преобразуване на продължителността на нощните часове в дневни, защото в самия ЗМВР
не е била предвидена различна продължителност на нощния и дневния труд, която да налага
такова преобразуване. Подзаконовият акт не можел да противоречи на закона, за прилагане
на който е издаден - чл.7. ал.2, чл. 12 и чл. 15, ал.З от ЗНА. Колкото до специалната закрила
по чл. 188. ал.2 от ЗМВР, това препращане било към съвсем други правила в КТ, които не
1
били свързани със заплащането на нощния труд. Те съдържали защита за определени групи
работници и служители от полагането на такъв груд с оглед тяхното здравословно състояние
и години или с оглед грижите, които дължат на членовете на семейството им. Нормите за
специална закрила били уредени в глава XV от КТ за отделни категории работници и
служители (непълнолетни, жени. лица с намалена работоспособност, работещи пенсионери).
И в системата на МВР се прилагат ограниченията за нощен труд - за бременни служителки,
както и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро; за майки с деца до 6-годишна
възраст, както и майки, които се грижат за деца с увреждания независимо от възрастта им,
освен с тяхно писмено съгласие; за трудоустроени работници и служители освен с тяхно
съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им съгласно заключение на
здравните органи. Не това е обаче бил предмета на съдебния спор. По отношение на
процесния случай не била налице празнота в правната уредба, а уредба в специален закон -
чл.142, ал.2, вр. ал.1, т.1 от ЗМВР, с която не било уредено право на държавните служители
по ЗМВР да получат преизчисление на отработените нощни часове труд с умножаването им
с коефициент (аналогично на правилото по чл. 9 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, което право последната наредба дава на работниците и
служителите, чиито трудови правоотношения се уреждат от КТ) и това е така, тъй като
реалната продължителност на нощния труд на полицаите е 8 часа, независимо дали в закона
е употребено понятието „нормална“ или „средна" или „.максимална“. Напълно
неоснователно със съдебния акт преизчислените в повече часове след прилагане на
коефициента за преобразуване на нощен към дневен труд били компенсирани по правилата
на извънредния труд, т.е. с увеличение от 50 %. Както в КТ (чл.107а. ал.14. т.1 и т.2. вр.
ал.18 от КТ), така и в ЗМВР (чл.179. ал.1. вр. чл. 178. ал.1, т.З от ЗМВР), възнаграждението
за нощен труд е различна правна категория от възнаграждението за извънреден труд. Целта
на коефициента по чл.9, ал.2 от НСОРЗ била да определи така възнаграждението на
работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово
възнаграждение за 8 часа. Превръщането на нощните часове в дневни било установено само
с цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за извеждане му като период на
полагане на труд над установеното работно време (какъвто реално не бил положен). Сочи
също, че разликата в третирането произтичала от изпълнение на специфични задачи.
Дейността на МВР била насочена към защита на правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на
обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението” (чл.2, ал.1 от ЗМВР).
Това налагало някои по- неблагоприятни условия на полагане на труд, в това число и
възможността за полагане на равен брой часове нощен и дневен труд, което обаче се
компенсирало с други права (привилегии) за служителите на МВР, в отклонение от правата
по КТ и по ЗДСл. Претенцията с правно основание чл.86 от ЗЗД и искането за заплащане на
законна лихва се явявали акцесорни и неоснователността им била обусловена от
отхвърлянето на главния иск. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо
него постановено друго, с което заявеите срещу им претенции бъде отхвърлена.
Въззиваемата страна взема становище по неоснователността на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, констатира следното:
Безспорно е установено, че ищецът С. К. Й. през процесния период е работил при
ответника, по служебно правоотношение, като държавен служител със статут по чл. 142, ал.
1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай в група Охрана на обществения
ред“ при РУ-Шумен към ОДМВР-Шумен. Не е спорно и че през този период е работил на
12 часови смени, при сумарно изчисляване на работното време, като е полагал и нощен
2
труд.
Съгласно заключението на вещото лице по допълнителната ССЕ, размерът на
основното месечно възнаграждение на ищеца за процесния период възлиза на, както следва:
от 01.10.2016г.-08.01.2018г.--673лв., от 09.01.2018г.-01.03.2018г.--728лв., от 01.03.2018г.до
31.12.2018г.-809лв., а от 01.01.2019г. до 31.10.2019г.-890лв.. За целия процесен период
ищецът бил положил нощен труд в размер на 1826 часа, като при превръщането на този
труд в дневен с коефицент 1.143 се получават 2087 часа. Положеният от него извънреден
труд се равнявал на 246 часа, като имало и часове, които не представлявали извънреден
труд, получени при преобразуването на нощните часове в дневни/за третото тримесечие на
2019г-. и за м.октомври 2019г./. Общата стойност на дължимото възнаграждение за
некомпенсираните и незаплатени часове извънреден труд за процесния период възлизала на
1699.12лв.. Размерът на мораторната лихва за забава върху дължимите суми за извънреден
труд, считано от от първо число на съответното тримесечие, до датата на завеждане на
исковата молба, възлизал на 263.26лв.. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че
размерът на следващата се мораторна лихва изчислен считано от 25-то число на съответното
тримесечие възлиза на 251.93лв..
В хода на производството са представени кадрова справка на ищеца, седмични
графици за определяне на полицейските органи, деня и времето за непосредственото
изпълнение на ППД в РУ-Шумен за 2016г.,2017г., 2018г. и 2019г., месечни графици за
изменение и допълнение на месечните графици за определяне на полицейските органи, деян
и времето за непосредствено изпълнение на ППД за 2019г., протоколи за положен труд от
държавни служители работещи на смени и за положен по заповед и седмични графици за
държавните служители в ГООР при РУ-Шумен за 2017г., 2018г., 2019г. протоколи за
положен по заповед труд извън редовното работно време от държавните служители
работещи на смени в ГООР при РУ-Шумен за 2017г., 2018г. и 2019г., протоколи за отчитане
на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. за 2016г.,2017г., 2018г. и 2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Не се спори между страните, че ищецът през процесния период е работил при
ответника, по служебно правоотношение, като държавен служител със статут по чл. 142, ал.
1, т. 1 ЗМВР, като е заемал длъжност „старши полицай в група Охрана на обществения ред“
при РУ към ОДМВР-Шумен. Установи се и че работното му време е било уговорено при
сумарно отчитане на тримесечен период и че ищецът е изпълнявал служебните си
задължения като е полагал труд на смени 12-часови дежурства по график.
Съгласно 140 от КТ, нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. „Нощен” е трудът,
който се полага от 22.00ч. до 06.00ч.. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ
„извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време, а съгласно разпоредбата на чл. 143,
ал. 2 КТ, извънредният труд е забранен, като е допустимо полагането на тъкав само в
изрично предвидените в разпоредбата на чл. 144 КТ изключения.
Дневното работно време е обичайното работно време, като трудовото законодателство
изхожда от идеята за принципна допустимост на работата през нощта, като я съчетава с
мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя
– специална закрила /чл. 140, чл. 140а, чл. 149 и чл. 261 КТ/, която произтича от оценката за
повишената вредност на работата през нощта за човешкия организъм-чрез нея се нарушават
обичайните за тази част на денонощието биологични функции, тя изисква по-голямо
напрежение, нарушава се обичайния ритъм на неговия личен живот. Положеният нощен
труд се отчита и се заплаща увеличено в сравнение с дневния. Увеличението се изразява на
първо място в запазването на ставката за дневното работно време, като изравняването се
извършва със съответни коефициенти в зависимост от начина на изчисляване и отчитане на
3
работното време /подневно или сумирано/ – виж чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на второ място – в
заплащане на допълнително трудово възнаграждение към така увеличеното възнаграждение,
чийто минимален размер е установен в чл. 8 НСОРЗ. Оправданието за това допълнително
заплащане на нощния труд е в по-големия разход на умствена и физическа енергия от
престираната работна сила от служителя и необичайното за биологичния ритъм на човека
време от денонощието, през което трудът се полага /виж решение № 14 от 27.03.2012 г. на
ВКС по гр. дело № 405/2011 г., IV г. о., ГК/.
Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР, брутното месечно трудово възнаграждение
на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, като съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 сред предвидените
допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд. В чл.179, ал.1 от ЗМВР е предвидено, че на държавните служители се изплаща
допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22. 00 ч. до 6. 00 ч..
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица - чл. 187, ал.1 от ЗМВР
.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни-подневно, а за
работещите на 8, 12 или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период- чл. 187, ал. 3, изр.
1 ЗМВР. При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 ч. и
6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период – чл. 187, ал. 3, изр. 3 от ЗМВР. Съгласно ал.5 от същата разпоредба в редакцията й,
обн. в ДВ бр. 81/2016 г., работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с
възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите
на ненормиран работен ден, а за служителите, работещи на смени - с възнаграждението за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, като извънредния труд, според
ал. 6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Според чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. През
процесния период е била в сила Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организация
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерство на вътрешните работи, издадена от министъра на
вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г., отм., бр. 3 от
10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., решение № 16766 на ВАС на РБ – бр. 4 от 14.01.2020г..
Съгласно чл.3, ал.3 от наредбата, за държавните служители от МВР е възможно полагането
на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, а в чл. 31-че отработеното време между
22. 00 ч. и 06. 00ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове. В сочената наредба
обаче, липсва правило за трансформиране на нощния труд в дневен /за разлика от чл. 31, ал.
1 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., отм. с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен
труд между 22. 00 ч. и 06. 00 ч. за отчетния период се умножава по 0. 143, като полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период/.
Спорът в разглеждания казус е досежно това, при отчитане и заплащане на положените
часове нощен труд от служители на Министерството на вътрешните работи приложими ли
са разпоредбите на КТ и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
/в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба/ или следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, съответно дали е налице
извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Настоящата инстанция споделя практиката, съгласно която, тъй като в ЗМВР и в
приложимите наредби към него, с изключение на отменената Наредба № 8121з-407 от
2014г., липсва правна регламентация относно преобразуване на часовете положен нощен
труд в дневен с коефициент 0,143, то следва да се прилагат разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, а именно, че при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
4
установени за подневно отчитане на работното време. Това е така, тъй като съгласно
нормата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР, държавните служители, полагащи труд за времето между 22
00 ч. и 06.00ч., се ползват със специална закрила по КТ. При липсата на правило за отчитане
на нощния труд в специалния закон-ЗМВР /до изменението на чл. 187, ал. 4 със ЗИДЗМВР
от м. юли 2020 г. / и в наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗВМР, то при сумирано отчитане
на работното време на служителите от МВР, работещи по служебно правоотношение, следва
да се прилага субсидиарно правилото за трансформиране на нощните часове в дневни,
установено в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. Да се приеме противното би означавало да се допуснат
различни системи на отчитане на нощния труд от служителите в МВР и от работниците по
трудово правоотношение, въпреки че те изразходват психическа и физическа енергия и
извършват полезна трудова дейност в една и съща част от денонощието /работно време/ и
при едни и същи вредни за здравето последици, което би довело до нарушаване на принципа
за равностойно третиране, закрепен в чл. 6 от Конституцията на Република България и в
чл.14 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /решение № 311 от
08.01.2019 г. по гр. д.№1144/2018 г., ІV г. о./.
При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място /чл. 9, ал. 2 НСОРЗ/. Нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица /чл. 187, ал. 1 ЗМВР/. Следователно нормалната продължителност на
дневното работно време, установени при подневно отчитане на работното време на
държавните служители в МВР, е 8 часа. За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в
системата на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с
възможност за полагане на труд и през нощта между 22. 00 ч. и 06. 00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187, ал. 3 ЗМВР/.
Т. е., от посочената норма е видно, че 8-часовото ограничение при полагане на нощен труд
на смени се отнася за случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен
период, а не за случаите на подневно отчитане на работното време, която е различна форма
на отчитане на труда. През исковия период в ЗМВР липсва норма, която да установява
нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на
работното време. Ето защо при подобна празнота в специалния закон следва да се приложи
общото правило на чл. 140, ал. 1 КТ, съгласно което нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Следователно
отношението между нормалната продължителност на дневното работно време /8 часа/ и
нормалната продължителност на нощното работно време /7 часа/, установени за подневно
отчитане на работното време на служителите в МВР, е 1. 143.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи, при сумирано
отчитане на работното време общият брой на отработените часове по график се сравнява с
нормата работни часове за отчетния период, получена от броя календарни работни дни за
периода, умножени по цифрата осем. Получените часове над тази норма се отчитат като
положен труд извън редовното работно време. Посочената наредба не предвижда
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент 1. 143 за изчисляване на
отработените дни и за отчитането и заплащането на извънредния труд. Предвид изложените
по-горе съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за
отчитане на положения от ищеца нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на
нощните часове в дневни съответства на правилата за заплащане на труда и зачитането на
трудовия стаж/чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, чл. 18, ал. 3
НСОРЗ, чл. 9б, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските/, , съдът
намира, че за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1.
143, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден
труд от страна на ищеца.
Предвид изложеното и заявената претенция за заплащане на сумата 1699.12лв.,
съобразно заключението на ССЕ се явява основателна и следва да бъде уважена.
Установи се, че за процесния период от 01.10.2016г. до 31.10.2019г. ищецът бил положил
246 часа извънреден труд, получен при преизчисление на положения нощен труд с
коефицент 1.143, който съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5 и ал. 6 ЗМВР за целия
5
процесен период възлиза на 1699.12лв.. При изготвяне на заключението по ССЕ вещото
лице въз основа на представените по делото доказателства/в това число и протоколи за
отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч. / е установило точно часовето на
положения нощен труд от ищеца през процесния период, призчислило е същите с коефицент
1.143 и ги е приравнило на дневно работно време, като в резултат на направеното
преизчисление, е определило броя на извънредния труд -246 часа, които не са изплатени.
С оглед основателността на главната претенция, основателна се явява и акцесорната
такава, която следва да бъде уважена в размер на 251.93лв..
Не рефлектира върху този извод на съда и постановеното решение от 24.02.2022 г. на
съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит.
Напротив, в него е прието, че чл. 8 и чл. 12, б. "а" от Директива 2003/88/ЕО на Европейстият
парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на
работното време, трябва да се тълкува в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в
полза на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки,
които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
Сочи се също, че Директива 2003/88/ЕО макар да не налага да се приеме особена норма,
която специфично да урежда нормалната и пределна продължителност на нощния труд,
задължава държавите-членки да следят да е гарантирано спазването на принципа за защита
на безопасността и здравето на работниците, като в полза на полагащите нощен труд
работници да има други мерки за защита. Съгласно т. 79, ако не е основана на обективен и
разумен критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различните категории работници,
намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно най-голяма
степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни методи,
за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение,
съответстващо на преследваната от нея цел. По делото се установи, че такива мерки за
компенсиране на одобената тежест на положения ношен труд не са предвидени поради
липсата на изрична регламентация за възможността положения труд да бъде адекватно
възмезден. В тази връзка и обстоятелството, че полицаите, като служители, които са първа
категория труд ползват различни придобивки и привилегии, не би могло да се приеме за
допълнителна защита или обезщетение, тъй като тези придобивки позват всички служители
на МВР, а не само полагащите нощен труд. Те са свързани именно със специфичния
характер на длъжността, а не конкретно с полагането на нощен труд, поради което и не
съставляват обезщетение. Освен това, до м. август 2016 г. наредбите на министъра на МВР
са предвиждали преобразуване на нощните часове в дневни, като отпадането му след този
момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. В решението на СЕС се сочи,
че липсата на механизъм в последващите Наредби от 2015 и 2016 г. за преобразуване на
нощните часове в дневни се обясняват със съображения от правен и икономически порядък,
но подобен аргумент видимо не отразява допустимата от закона цел, годна за обоснове
разглежданата в главното производство разлика в третирането на работниците от частния и
от публичния сектор, в частност полицаите и пожарникарите.
Предвид това и липсата на изрична правна уредба в ЗМВР и наредбите по прилагането
му, която да предвижда преизчисляване на положения нощен труд в дневен през процесния
период, не може да бъде в ущърб на съответните служители в МВР. Ето защо и с оглед
избягване поставянето на служителите в МВР в неравностойно положение спрямо
останалите държавни служители и работещите по трудово правоотношение и постигане на
несправедлив резултат, в случая субсидиарно следва да се приложи чл. 9, ал. 2 от HCОPЗ.
Като акт от общото трудово законодателство, тази разпоредба намира приложение тогава,
когато в другите специални подзаконови нормативни актове, издадени по прилагане на
ЗДСл или ЗМВР, са налице празноти или са предвидени по- неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и реда за получаването
им. Нейното приложение може да се изключи само в случай, че е налице специална правна
уредба, която дава в по-голяма степен защита на правата на работещите в системата на МВР,
но не и когато такава уредба липсва или урежда по-неблагоприятни условия.
6
Предвид изложеното, обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде
потвърдено.
Само за пълнота следва да се посочи, че направеното от жалбоподателя искане за
назначаване на повторна ССЕ пред въззивната инстанция не е депозирано своевременно.
Освен това от приетото от първоинстанцинния съд заключение по ССЕ/Приложение №1/ и
приложените протоколи за отчитане на отработеното време между 22.00ч. и 06.00ч., могат
да се изведат отговорите на въпросите по т.1 и т.2.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя не се следват разноски. На основание чл.78
от ГПК, жалбоподателят/ответник по иска/ следва да заплати на въззиваемия деловодни
разноски пред настоящата инстанция в размер на 400лв..
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260069 от 05.07.2022г. по гр.д.№3468/2019г. на ШРС.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Шумен, адрес: гр.Шумен, ул.“....“№2 да заплати
на С. К. Й. с ЕГН********** от гр.Шумен, ул.“....“№14, деловодни разноски за настоящата
инстанция в размер на 400лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7