№ 6489
гр. София, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от Д. ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело №
20221110146141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Д. Г. Ш., действаща чрез законен
представител В. Г. Ш., с която са предявени обективно кумулативно искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответника Д. Г. Ш. дължи на
ищцовото дружество сумата 605,89 лева за главница за цена на доставка топлинна енергия за
имот в **********, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
25.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 82,68 лева за мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 10.02.2022 г.; сумата 10,61лева за главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва
от 25.02.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 06,02 лева за мораторна лихва за период
от 03.03.2020 г. до 10.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с разпореждане по чл.247 от ГПК от 23.09.2022г., по ч.гр.дело
№10154/2022 г. по описа на СРС.
Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по общи
условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна енергия за
исковия период, чиято стойност не била платена в предвидените срокове от ответника като
клиент на топлинна енергия по чл. 153 от ЗЕ. Последният не изпълнил и задължението да
заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл.86 ЗЗД.
Ответникът оспорва исковете с довод, че стойността на претендираната топлинна
енергия не съответства на реално потребеното количество, вкл. разходът е неправомерно
изчислен поради уреди с изтекъл срок на годност и неправомерно ценообразуване, поради
което за периода 2019-2022 г. са надфактурирани суми- 1966 лв. и 2880 лв., и следва да се
приспаднат от задължението; както и че неправомерно е увеличението на топлоенергията от
завишени инвестиционни разходи и закупуване на оборудване на значително завишени цени
и за периода 2005-2007 г. са надфактурирана сума-2023 лв., която да се приспадне. Освен
това, счита за неправомерно завишена разходът на топлоенергията поради закупуване на
поскъп природен газ, довело до надфактуриране с 1234 лв. за периода 2018-2022 г., която да
се приспадне.
1
Третото лице-помагач на страна ищеца – „Б.“ ООД не взима становище.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От Нотариален акт за дарение на недвижим имот №138, т. XXVIII, дело
№4905/30.10.1985 г. на I Нотариус при НС РС-София, се установява, че отв. Д. Ш. е
придоибила правото на собственост върху недвижимия имот **********, като дарителят
С.К. Ш. запазва пожизнено правото на ползване върху имота.
Видно от декларация за отказ от право на ползване, с нотариална заверка на подпис с
рег. №3347/07.12.2004 г. на Нотариус с рег. №386 на НК, С. Кр. Ш. заявява отказ от вещното
право на ползване върху ап. №92, вписана в СВ-07.12.2004 г.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. В тази
насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на
ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“
Следователно качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността на
вещно право на собственост върху имота. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление
на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на
правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - ответник
да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Ето защо съдът намира,
че между ответника, от една страна, и ищеца-от друга, е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба и отговаря за неплатените суми за доставка на топлинна
енергия. Няма правно значение дали реално е ползвала имота и фактически е обитавала,
защото съобразно приложимото право е достатъчно да бъде установено, че това лице е
собственик на имота и липсва сключен индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия с друго трето лице-титуляр на облигационно право на ползване през процесния
период.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в
сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат
плащането й. В този смисъл са разясненията, дадени със задължителното за националния
съд решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на Съда на
Европейския съюз за това, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за
топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че
индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя
апартамент.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за предявения период от 01.05.2020 г.
до 30.04.2021 г. за ап. №92 реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност
сумата 631,81 лв., в нея не са включени лихви или стари задължения, като за сметка на
2
ищеца са отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Извършен е
индивидуален и реален отчет на 2 бр. изправен водомер за топла вода и на 4 бр.
индивидуални разпределители за разход отопление. Съдът счита, че констатацията на
вещото лице, че редовната метрологична проверка на общия топломер на абонатната
станция след 2017 г. е проведена вместо 2019 г. през 2021 г. не внася съмнение за реално
доставеното количество топлинна енергия през исковия, защото вещото лице е установило,
че няма данни за подмяна, а през 2017 г. е извършена проверка и поставен изправен
топломер с фабричен номер, идентичен на проверения през 2021 г., което еднозначно сочи,
че не са установени отклонения в измервателния уред, монтиран по-рано. При това
положение следва да се приеме, че за ищеца е възникнало правото на парично вземане за
главница за цена на доставка на топлинна енергия по отношение на ответника за сумата
631,81 лв., като искът следва да се уважи за поискания размер от 605,89 лева.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят, за което вещото лице по ССчЕ представя изчисления в табличен вид с период и
размер дължимите суми. Ответникът не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното
вземане за главница за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има
право на обезщетение за забавено изпълнение за неплатената главница за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2021-10.02.2022 г. в размер на сумата 25,08 лв., като за останалата
част по период и размер акцесорната претенция е неоснователна. Ищецът не доказа
възникване на правото на паричното вземане за периода 15.09.2019-25.01.2022 г. за лихва,
чийто размер е включен в така претендирания и представляваща начислена върху платена
главница за периода м.05.2018-м.04.2019 г.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сграда - етажна собственост са
избрали лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово
разпределение) като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на
продавача- чл. 36 от ОУ. От представените писмени доказателства и заключение на СТЕ
съдът приема, че са предоставени услугите за дялово разпределение за сумата 10,61 лв.
Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна лихва за неплатена
услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се установява уреден ред и
начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с изпадането в забава при неточно
изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се представя и покана до длъжника за
плащане, поради което правото на парично вземане съдът приема, че не е възникнало.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -25.02.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, ищецът има право на съдебни разноски. Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото
производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на заповедното
производство, които възлизат общо на сумата 454,89 лв. за платени държавни такси,
възнаграждения на вещи лица и юрисконсулт за исковото и заповедно производство.
Юрисконсултското възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37 от ЗПП, е
определено от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от НЗПП.
Предвид изложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. Г. Ш., с ЕГН:**********, действаща чрез
настойник В. Г. Ш., с ЕГН:**********, с ***********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:********, със седалище и адрес на управление: **********, на основание чл. 318, ал. 2
от ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата 605,89 лева -
главница за цена на доставка топлинна енергия за имот в **********, за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.02.2022 г. до изплащане на
вземането, сумата 25,08 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 10.02.2022 г.;
сумата 10,61 лева - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 25.02.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с разпореждане по чл. 247 от ГПК от 23.09.2022 г., по
ч.гр.дело №10154/2022 г. по описа на СРС; като иска за мораторна лихва, начислена върху
главницата за цена на топлинна енергия, над уважения размер от 25,08 лева до пълния
предявен размер от 82,68 лева и за периода 15.09.2019-14.09.2021 г.; и за мораторна лихва,
начислена върху главницата за цена на услуга дялово разпределение, за сумата 06,02 лева за
период от 03.03.2020 г. до 10.02.2022 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Д. Г. Ш., с ЕГН:**********, действаща чрез настойник В. Г. Ш., с
ЕГН:**********, с ***********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:********, със седалище
и адрес на управление: **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 454,89 лева –
съдебни разноски по ч.гр.дело №10154/2022 г. и гр.дело №46141/2022 г., и двете по описа
на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД на страната
на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4