Р Е Ш Е Н И Е
№ 635/05.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
- МОНТАНА, ІІІ СЪСТАВ, в
публичното заседание на двадесет и шести ноември, през две хиляди и осемнадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова , като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА, административно дело№525/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдебното производство е по чл.194,ал.2,т.2
от ЗМВР ,във връзка с чл.197,ал.1,т.3 във връзка с чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР, във връзка с чл.204,т.4 във връзка с чл.211 от ЗМВР във
връзка с чл.145 и сл. от АПК .
Образувано е по подадена жалба от И.С.М. - на длъжност старши полицай
в група „Охранителна полиция“ на РУ-Вършец при ОД на МВР-Монтана,чрез адв.Г.Г. против Заповед№УРИ 370з-92/26.09.2018г. на началника
на РУ-Вършец при ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание“ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца ,считано от датата на връчване на
заповедта.В жалбата си твърди,че заповедта е незаконосъобразна,поради
съществено нарушение на административно-производствените правила , материалния
закон и несъответствие с целта на закона ,а в съдебно заседание,чрез процесуалния си
представител адв.Г. иска нейната отмяна ,по подробно изложени съображения в писмени
бележки.
Ответната страна- началника на
РУ-Вършец при ОД на МВР-Монтана не изпраща представител и не взема становище.
Административният съд, след
проверка на оспорения административен акт
, предвид твърденията на страните
и приложените доказателства,
приема следното:
Жалбата срещу заповедта на началника на
РУ-Вършец при ОД на МВР-Монтана е подадена от легитимирано лице-адресат на акта,в
предвидения в чл.149,ал.1 АПК четиринадесет дневен срок за обжалване/заповедта е връчена лично на
жалбоподателя на 26.09.2018г.в деня на нейното издаване ,а жалбата срещу нея е
депозирана пред съда ,чрез административния орган на 10.10.2018г.тоест в срок/,поради
което е допустима за разглеждане,а по същността си се явява и основателна ,по
изложените по-долу съображения.
От фактическа страна по делото е
установено,че е извършена проверка по сигнал оформен в ДЗ с
рег.№4575р-2398/2018г./гърба на л.87/,постъпил от Дирекция“Инспекторат“ с
писмо№4575р-2405/28.06.2018г./л.87/за неспазване на предварително зададени
райони за действие от автопатрул на РУ-Вършец за времето от 20,00ч. на
07.05.2018г. до 8,00ч. на 08.05.2018г.С
докладна записка рег.№301р-15331/03.08.2018г. на началник отдел „ОП“ при ОД на
МВР-Монтана е констатирано ,че изнесеното в докладна записка с
рег.№4575р-2398/2018г се потвърждава и има несъответствие между предварително
зададените райони на действие и действителното местоположение на автопатрулите,за
което е направено предложение на виновните лица-ст.полицай Д*** Д*** и
ст.полицай Й*** З*** да бъде наложено дисциплинарно наказание“Порицание“ ,а в
т. 3 от ДЗ е направено предложение на началника на РУ-Вършец да извърши
обстойна проверка за дейността и спазването на установъчните пунктове от
нарядите на РУ-Вършец през месец май 2018г.съобразно констатациите.След
извършена проверка ,съгласно т.3 от предложение в ДЗ№301з-15331/03.08.2018г./л.80/,с
докладна записка№370р-6954/30.08.2018г./л.17/е констатирано ,че осем служители
на звено „ООР“ при РУ.-Вършец в часовия
диапазон от 1,00ч. до 6,00ч. не са спазвали в тъмната част на денонощието
зададените им установъчни пунктове ,измежду които е и настоящия жалбоподател за
времето от 20,00ч. на 02.05.2018г.до
8,00ч. на 03.05.2018г.,назначен за наряд с автопатрул с лек автомобил „Опел А***
“ с рег.№М*** ,за което е направено предложение до началника на РУ-Вършец на
същия да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за неизпълнение на
служебни задължения по смисъла на чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР.Изискани са писмени
обяснения по случая от жалбоподателя ,като за целта е изготвено сведение от 25.09.2018г./л.21/,в което същият е записал ,че не е съгласен с констатациите
в докладна записка №370р-6954/30.08.2018г.по описа на РУ-Вършец.Със заповед№УРИ
370з-92/26.09.2018г. на началника на РУ-Вършец при ОД на МВР-Монтана ,на
основание чл.194,ал.2,т.2 от ЗМВР ,във връзка с чл.197,ал.1,т.3 във връзка с чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР, във връзка с чл.204,т.4 ЗМВР ,на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание“ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца ,считано от
датата на връчване на заповедта.Тази заповед се обжалва от жалбоподателя и е
предмет на настоящето съдебно производство. Така установената фактическа обстановка е безспорно установена
по делото и не се оспорва от страните.От тази фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Предмет на обжалване в настоящето
производство е Заповед№УРИ 370з-92/26.09.2018г. на началника на РУ-Вършец при
ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание“ПОРИЦАНИЕ“
за срок от шест месеца ,считано от датата на връчване на заповедта, и нейната законосъобразност.
По своя характер оспорената заповед
представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21,ал.1 АПК,тъй
като с нея се засягат права и законни интереси на жалбоподателя.
При
служебна преценка за законосъобразност на заповедта на основание чл.168 от АПК
,на всички основания по чл.146,т.1-5 от АПК Съдът констатира следното.Заповедта
е издадена от началника на РУ-Вършец при
ОД на МВР-Монтана ,в съответствие с разпоредбата на чл.204,т.4 от ЗМВР, който е
компетентен орган да издава заповеди за налагане на дисциплинарни наказания по
чл.197,ал.1,т.1-3 от ЗМВР
, а именно:служители на висши ръководни и
ръководни длъжности – за наказанията по чл.
197, ал. 1, т. 1 –3.Заповедта е издадена от началника на РУ-Вършец при ОД
на МВР-Монтана ,поради което е изискана
от съда и представена по делото,приета от съда като доказателство и заповед№8121з-141/24.01.2017г.на
Министъра на вътрешните работи, за прилагане на Класификатора на длъжностите в
МВР ,от където е видно в т.7 от Класификатора ,че началника на РУ е ръководна
длъжност и може да налага наказания по чл.197,ал.1,т.1-3 от ЗМВР. В този смисъл
, началникът на РУ-Вършец при ОД на МВР-Монтана се явява компетентен
орган да издаде процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание по
чл.197,ал.1,т.3 от ЗМВР. Заповедта е мотивирана, с посочени са в нея правни
основания за налагане на дисциплинарното наказание,а именно на основание чл.194,ал.2,т.2
от ЗМВР ,във връзка с чл.197,ал.1,т.3 във
връзка с чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР,а по отношение на фактическите такива
лаконично е посочено ,че не е спазено решението за разстановка на силите на
началника на РУ-Вършец в обслужваната територия за времето от 20,00ч. на
02.05.до 8,00ч. на 03.05.2018г.В този смисъл ,същата не страда формално от
порок във формата на акта,но е необоснована.
По отношение изследване от страна на съда
доколко органът е спазил процесуалните правила при издаване на заповедта ,процедурата
е уредена в гл.осма „Дисциплинарна отговорност“ /чл.194-215а от ЗМВР/.Заповедта
е връчена на държавния служител лично срещу подпис ,с отбелязване датата на
връчване, при спазване разпоредбата на чл.210,ал.2 от ЗМВР. Спазен е и срокът по чл.195,ал.1 от ЗМВР,в който
наказващия орган може да наложи наказание ,който е два месеца от откриване на
нарушението, но не по-късно от 1 година от неговото извършване. Извършена е
проверка на дати 02-03.05. 2018г. ,като е установено от органа ,че не се
спазват предварително зададените установъчни пунктове/точки/ за контрол ,различни от действителното местоположение на
автопатрула ,изпълняващ задължения с лек автомобил рег.№М*** по време на смяна
от 20,00ч. на 02.05.2018г. до 8,00ч.на 03.05.2018г.,за което на настоящия
жалбоподател И.М. е наложено дисциплинарно наказание.С докладна
записка,рег.№370р-6954/30.08.2018г.е констатирано ,че осем служители на звено
„ООР“ при РУ.-Вършец в часовия диапазон
от 1,00ч. до 6,00ч. не са спазвали в тъмната част на денонощието зададените им
установъчни пунктове ,измежду които е и настоящия жалбоподател за времето от
20,00ч. на 02.05.2018г.до 8,00ч. на
03.05.2018г.,назначен за наряд с автопатрул с лек автомобил „Опел А*** “ с
рег.№М*** ,за което е направено предложение до началника на РУ-Вършец на същия
да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за неизпълнение на
служебни задължения по смисъла на чл.200,ал.1,т.11 от ЗМВР.На основание чл.206
от ЗМВР са изискани писмени обяснения от служителя , оформени в сведение от
25.09.2018г./л.21/,където същия е записал ,че не е съгласен с констатациите в
докладна записка рег.№370р-6954/30.08.2018г., подписани от него .Няма проведено
изслушване на служителя на основание чл.206 от ЗМВР .Прави впечатление ,че едва
със сведението по чл.206 от ЗМВР ,което е станало 1 ден преди издаване на
процесната заповед,служителят е запознат
,че по отношение на него се е развило административно производство по налагане на дисциплинарно наказание.Не е
спазен чл.205,ал.3 от ЗМВР , даващ право на държавния служител да участва в
производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от
него служител на МВР,да се запознае с материали по производството и да прави
необходимите извлечения;да представя доказателства; да прави искания, бележки и
възражения;да дава или да откаже да дава обяснения/чл.207,ал.8 от ЗМВР/.По
делото е приложено единствено сведение от 25.09.2018г. ,в което жалбоподателя ,заявява ,че не е съгласен с
констатациите в докладната записка ,с която му се вменява извършено нарушение
на служебни задължения.Доколко това сведение има характер на писмени обяснения,респ.
изслушване по чл.206 ЗМВР също е спорно ,с оглед обстоятелството ,че не е ясно
пред кой орган е извършено-дали пред дисциплинарно-наказващия орган или пред
органа ,извършил проверката и изготвил докладната записка.Този извод на съда се
налага от фактът ,че вместо да даде обяснения по случая ,респ. да откаже такива
,същият записва, че не е съгласен с констатациите в докладната записка.Съгласно разпоредбата на чл. 206,ал.1
от ЗМВР Дисциплинарно наказващият орган е
длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния
служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от
държавния служител причини той не може да бъде изслушан
или да даде писмени обяснения.Смисълът на посочената разпоредба е да се даде
възможност на служителя да се защити пред административния орган като даде
обяснения относно всички вменени му дисциплинарни нарушения, за които
наказващият орган има правомощието да му наложи дисциплинарно наказание,при
което в заключение съдът намира ,че дадените писмени обяснения,респ. изслушване
са чисто формални ,без да е ясно доколко
същите са направени пред дисциплинарно –наказващия орган ,както изисква закона
,в съответната форма ,както изисква Инструкция №8121з-470 от 27.04.2015г. за
организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания ,събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР/чл.25,т.1-4/,с
протокол по образец , с оформени реквизити като дата ,място и час ,орган
,осъществил изслушването,респ. орган, пред който са дадени писмените обяснения
,данни за присъствали лица и данни за служителя ,и за това, че е изслушан
относно обстоятелствата ,при които е извършено нарушението ,респ. за отказа да
даде обяснения.Неспазването на разпоредбата на чл.206 ЗМВР във връзка с
чл.25,т.1-4 от Инструкцията на МВР е винаги съществено процесуално нарушение
,което прави наложеното наказание незаконосъобразно и е основание за неговата
отмяна.Не е спазен и чл.206,ал.4 от ЗМВР ,задължаващ наказващият орган да
събере и оцени всички доказателства, включително събраните при други проверки,
както и доказателствата, посочени от държавния служител ,при което цялата процедура
по налагане на дисциплинарното наказание е опорочена .
Основните
възражения ,наведени от жалбоподателя в жалбата се свеждат до това ,че заповедта
е издадена при
съществени нарушения на административно-производствените правила ,изразяващи се
в липса на мотиви в какво точно се изразява нарушението-къде е следвало да бъде
наряд и къде е бил служителя ,което да не създава съмнение относно
извършителството.Всички тези обстоятелства липсват в заповедта ,а и не се
доказват от представените документи по преписката.От приложената ежедневна ведомост/л.182-183/
на 02.05.2018г. от 8,00ч до 8,00ч.е видно ,че И.М. е следвало да бъде в участък
1за времето от 20,30ч. до 20,50ч.,а от Разпореждане №УРИ 370р-3324/30.04.2018г.за
патрулно-постовата дейност на дата 02.05.2018г./л.181/е видно ,че за времето от
20,30ч. до 20,50ч. УП№1 е следвало да
бъде на бензиностанция „А*** О*** “.От Информация ,рег.№УРИ370р-3322/30.04.2018г.за
силите и средствата от група „ОП“ към РУ- Вършец за времето от 8,00ч. на
02.05.2018г. до 8,00ч. на 03.05.2018г./л.180/ се установява какъв е трябвало да
е маршрута на изпълняващите патрул с лек автомобил „Опел А*** “с рег.№М*** за
времето 02/03.05.2018г. в отделните участъци ,но нито това е записано по някакъв начин в заповедта ,нито
се отразява в придружаващите заповедта документи къде е бил служителя и къде е следвало да бъде ,за да може съдът да
направи съпоставка в какво точно се изразява нарушението.Вместо това ,заповедта
е оформена формално с мотивът ,че не е
спазено решението за разстановка на силите на началника на РУ-Вършец ,без да е
отразено в кой акт е инкорпорирано това решение ,къде е следвало да се намира
патрула , и къде е било същинското му местоположение ,за да може да е
установено безспорно съответното нарушение ,за което е наказан служителя ,а и
да може същият да се защити с всички допустими законови способи ,в противен
случай е нарушено правото му на защита ,което представлява особено съществено
процесуално нарушение ,обосноваващо отмяна на заповедта,поради немотивираност и
необоснованост. Отделно от това ,при определяне на вида и размера на
наказанието,следва да се обсъди кадровото досие на служителя и цялостната му дейност в системата на МВР ,за
да се прецени адекватно ли е същото за това нарушение.Възраженията в жалбата в
тази насока са основателни, по разбиране на съда ,доколкото не са изложени
съображения от дисциплинарно наказващия орган досежно вида и размера на
наложеното наказание на жалбоподателя,липсват данни ,че е информиран за образуваното
срещу него дисциплинарно производство ,липсва заповед ,с която се слага началото
на такова производство /макар ,че при налагане на леки дисциплинарни наказания това
не е задължително ,съгласно чл.208 ЗМВР и се явява несъществено процесуално
нарушение,/.Самият факт обаче ,че не му е дадена възможност да се запознае с
материалите по производството ,да участва в него с представяне на доказателства
и др.си е съществено процесуално нарушение ,доколкото накърнява негови права и
интереси да се защити срещу наложеното му дисциплинарно наказание.Всички тези
нарушения на процедурата от дисциплинарно наказващия орган при налагане на
наказанието са съществени и обуславят отмяна на заповедта ,на основание
чл.146,т.3 от АПК. Заповедта
противоречи и на целта на закона- осигуряване
спазването на служебната дисциплина в структурите на МВР, чрез налагане на
предвидените в този закон наказания на държавните служители в МВР, които са нарушили
служебната дисциплина,при
което същата ,като незаконосъобразна, следва да се отмени на основание
чл.146,т.3 и т.5 от АПК.
В предвид гореизложеното Съдът
намира,че заповедта ,макар и издадена от компетентен орган и при спазване на
установената форма на акта и в
съответствие с материалния закон,е постановена в нарушение административнопроизводствените правила и
целта на закона и като такава се явява незаконосъобразна ,при което следва да
се отмени.Жалбата като основателна следва да се уважи. Водим от гореизложените
мотиви, административният съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед№УРИ 370з-92/26.09.2018г.
на началника на РУ-Вършец при ОД на МВР-Монтана ,с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание“ПОРИЦАНИЕ“ за срок от шест месеца ,считано от
датата на връчване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: