Р Е Ш Е Н И Е
№ 1712/12.10.2020г.
гр. Пловдив, 12,10, 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение, V състав, в открито съдебно заседание на 03,09,2020
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при
секретаря В. Комитова, като разгледа докладваното от съдия Ботев адм. дело № 3701 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с чл. чл. 27 ЗПЗП и чл. 162 от ДОПК.
Жалбоподателят
– Г.П.Д. с ЕГН: ********** с адрес: ***,
обжалва Акт за установяване на публично
държавно вземане, за изплатени субсидии по направление ..Традиционни практики
за сезонна паша на животните (пасторадизъм)"
за кампании 2015 и 2016 във връзка с подадените от него заявления за
подпомагане с УИН 16/060715/56776 и УИН: 16/050716/70781 в размер на 7561.91 лв (седем хиляди петстотин шейсет и един лева и деветдесет
и една ст.), на основание чл. 18, ал.З. т.1 и ал. 4. буква "а" от
Наредба№7 от 24.02.2015.
Д., чрез адв. К. в
писмена защита / л. 89/ твърди, че
оспорения АУПДВ е незаконосъобразен , тъй като е подавал заявление за плащане по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление „традиционни практики
за сезонна паша на животните /пасторализъм/“
през кампания 2017 г. Претендира и
съдебни разноски.
Ответника -
чрез юк. М. в п.защита / л. 91/ изразява становище,
че оспорения Акт за установяване на
публично държавно вземане с изх. № 01-6500/5256 от 21.08.2019г. е правилен и законосъобразен, тъй като е издаден
въз основа на влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" с
изх. №01-6500/5256 от 29.06.2018г. за кампания 2017. Твърди се , че актът за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат" е връчен на Д., той не
го е обжалвал и същият е влязъл в законна сила, а изготвянето
му е съобразено с разпоредбите на АПК, като стриктно са спазени вътрешните
процедури, прилагани от отдел „ПМ214/2007-2013, М10 и Ml 1/2014-2020, дирекция
„Директни плащания". Претендира и юк. Възнаграждение.
Съдът намира, че жалбата е подадена
от лице с правен интерес, непосредствен адресат на оспорения акт, с който се
засягат неблагоприятно негови права и законни интереси, а жалбата до съда като
подадена в преклузивния срок по чл. 149 от АПК
е процесуално допустима , а разгледана
по същество е неоснователна.
Административен съд - Пловдив, като
обсъди събраните по делото доказателства, доводите на страните и след проверка
на обжалвания административен акт по реда на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа
страна на следното:
Между страните по делото няма спор,
че Г.П.Д. е регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 352801 в
Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е одобрен за участие
по м. 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 г.
с направление „Традиционни практики за сезонна паша
на животните (пасторализъм)" през кампания 2015.
С влязъл в сила Акт за прекратяване
на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат" от ПРСР 2014-2020 г. с изх.№ 01-6500/5256 от 29.06.2018 г. „ ДФ „Земеделие" -Разплащателна агенция,
е прекратил агроекологичния ангажимент на Г.П.Д..
На Г.В.Е.са били изплатени следните
суми по мярка 10 „Агроекология и климат", направление „Традиционни
практики за сезонна паша на животните : т.е.
1 . През първата година от
ангажимента: по заявление с УИН: 16/060715/56776 за кампания 2015 АК 11 -
7561лева., 2. През втората година от ангажимента: по заявление с УИН:
16050716/70781 за кампания 2016 АК 11-0,00лева.
Общата изплатена сума на Д. по
направление „Традиционни практики за сезонна паша на
животните“ е в размер на 7561.91 лв.
С писмо с изх.№ 01-6500/5256 от 09.10.2018 г. / л. 43/ , ДФЗ-РА е уведомил
кандидата за откриване на административно производство за издаване на АУПДВ,
съгласно чл.26, ал. 1 от АПК. В писмото са изложени фактическите обстоятелства
въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на процесния АУПДВ. Посочена е сумата за възстановяване и му е
дадена възможност да предостави допълнителна информация, в съответствие с чл.
34, ал. 3 от АПК или да възстанови доброволно сумата, в случай че приеме фактическите констатации
за основателни.
В ДФЗ-РА не е постъпила допълнителна
информация, нито е възстановена доброволно сумата на недължимото плащане.
В съдебното производство жалбоподателят е
поискал съдът да допусне ССЕ, със задача вещото лице, като се
запознае с материалите по делото и преписката да отговори на въпроса: Д. подавал
ли е заявление за плащане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ с направление „традиционни практики за сезонна паша
на животните /пасторализъм/“ през кампания 2017 г. или не.
Жалбоподателят е поискал / л. 74/ и разпит на двама свидетели с които ще
установи , че е подавал декларация за
2017г., но не му я приели , но впоследствие , това искане е редуцирано само за
разпит на един свидетел.
След комплектоването
на делото с пълната административна преписка , адв. К.
е заявил че няма претенции по пълнотата й и е довел до разпит майката на
жалбоподателя.
Съдът е разпитал Н. Г. Д. - майка на жалбоподателя от показанията на
която се установява , че синът й подал
заявление към края на март или април 2017 г. и получил отказ. Заявява , че заявлението
подали в гр. Карлово и тя била с него, на гишето му приели документите, но
после получили писмо, че му отказват.
Съдът ще кредитира горните показания
съобразно другите събрани по делото доказателства , като вземе предвид и
близката връзка на жалбоподателя със свидетелката.
При така установеното, съдът
направи следните правни изводи:
Процесния Акт за установяване на публично държавно
вземане № 01-6500/5256 от 21.08.2019 г. на Държавен фонд „Земеделие“, по
отношение на Г.П.Д., е издаден на основание чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл. 7, параграфи 1 и 2 от
Регламент (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на
правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и
на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол,
мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие, във връзка
с влязъл в сила акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат" от ПРСР 2014-2020 г. с изх.№
01-6500/5256 от 29.06.2018 г.. ДФ „Земеделие" - Разплащателна агенция.
Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл.
142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на
издаването му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с
тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от предпоставките
води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето
му.
Съгласно чл. 18, ал. 3 т. 1 от
Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на м. 10 „Агроекология
и климат" от ПРСР 2014-2020 г.. Държавен фонд „Земеделие" прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно
разпоредбите на ал.4 когато преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по съответното направление преди
изтичане на срока по чл. 8. ал. 1:
В настоящия случай оспорвания акт е
издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" в рамките на
правомощията делегирани / л. 48/ му със
Заповед № 03-82/715/27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" и в изискуемата писмена форма с мотивирано уведомително
писмо при спазване на процедурата визирана в закона. Не са налице и
противоречия с материалноправните норми или несъответствие
с целта на закона.
В случая не се спори от страните че общата изплатена сума на Д. по направление „Традиционни
практики за сезонна паша на животните“ е в размер на 7561.91 лв.
Спорното между страните е дали Д. е
подавал заявление за плащане по мярка 10 „Агроекология
и климат“ с направление „традиционни практики за сезонна паша
на животните /пасторализъм/“ през кампания 2017 г. и дали е влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат" с изх. № 01-6500/5256 от 29.06.2018г. за кампания 2017., дали е връчен на Д. и дали той го е обжалвал.
Жалбоподателят , чрез адв. К. в писмена защита / л. 89/ твърди, че е
подавал заявление за плащане по мярка 10 „Агроекология
и климат“ с направление „традиционни практики за сезонна паша
на животните /пасторализъм/“ през кампания 2017 г., като същото се твърди
и чрез показанията на разпитания свидетел –майка на Д..
От друга страна ДФЗ, чрез юк. М. в
п.защита / л. 91/ изразява становище, че оспорения Акт за установяване на публично държавно
вземане с изх. № 01-6500/5256 от 21.08.2019г. е
правилен и законосъобразен, тъй като е издаден въз основа на влязъл в
сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент
по мярка 10 „Агроекология и климат" с изх.
№01-6500/5256 от 29.06.2018г. за кампания 2017. Твърди се , че актът за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат" е връчен на Д., той не
го е обжалвал и същият е влязъл в
законна сила.
Съдът обсъди писмено доказателство на
л. 11 по делото – т.е. заявление за подпомагане от 12,05,2017г. с посочено име
на кандидат-Г.П.Д..
Съдът обсъди и акт за прекратяване на
ангажимент на л. 10 по делото от съдържанието на който се установява , че Д. не
е подал заявление за плащане по агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат", за кампания 2017., за субсидии по направление „Традиционни практики
за сезонна паша на животните /пасторализъм/“.
Твърди се , че актът за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология
и климат" е връчен на Д., той не го е обжалвал и същият е влязъл в законна сила.
В съдебното производство освен разпита на неговата майка жалбоподателя
не ангажира други доказателства . Свидетеля Д. заяви , че са ходили със синът
й към края на март или април 2017 г.в
ДФЗ и той получил отказ.
Горните показания не оборват
твърдяното от ответника че Д. не е подал заявление , че е издаден акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат" с изх. №01-6500/5256 от
29.06.2018г. за кампания 2017г. , влязъл в сила.
Съдът взе предвид че майката дава
показания за отиване в ДФЗ през месеци март или април , а бланката на л. 11 е
от месец май. Освен това от съдържанието на заявлението на л. 11 не става ясно
че това заявление е за заявление за плащане по агроекологичен
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и
климат", за кампания 2017., за субсидии по направление „Традиционни практики
за сезонна паша на животните /пасторализъм/“.
Постановения отказ хармонизира и с
уредбата на разглежданите отношения в правото на ЕС, установена с Регламент
(ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета .
При постановяването на процесния акт не са допуснати нарушения на материалноправните разпоредби на законодателните актове на
Европейския съюз, както и на ЗПЗП. Не са нарушени по никакъм
начин правата на Д. , тъй като същият е бил уведомен по реда на чл. 26 от АПК
за админ.производство но не е представил
доказателства по тоя повод.
Поради изложените съображения, съдът
намира, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в определената от
закона форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с целта на
закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби и при отсъствието на съществени нарушения на процесуалните правила,
поради което се явява законосъобразен, а жалбата против него е неоснователна и
като такава ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото жалбоподателя следва да заплати на ответната страна направените по
делото разноски-юрисконсулско възнаграждение в размер
на 100 лева.
Водим от горното съдът,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Д. с ЕГН: **********
с адрес: ***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане, за изплатени субсидии по направление
„Традиционни практики за сезонна паша на животните (пасторадизъм)" за кампании 2015 и 2016 във връзка с
подадените от него заявления за подпомагане с УИН 16/060715/56776 и УИН:
16/050716/70781 в размер на 7561.91 лв (седем хиляди
петстотин шейсет и един лева и деветдесет и една ст.), на основание чл. 18,
ал.З. т.1 и ал. 4. буква "а" от Наредба№7 от 24.02.2015.
ОСЪЖДА Г.П.Д. с ЕГН: ********** с
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
ДФ “Земеделие“ гр. Пловдив , юрисконсулско възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: