РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Перник, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:С.а Ив. Алексиева
при участието на секретаря Тина Р. Тодорова
като разгледа докладваното от С.а Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720200655 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №23-1158-002002/17.08.2023г., издадено
от началник сектор ПП при ОД на МВР - Перник, на С. В. И. с ЕГН
**********, са наложени административни наказания:
глоба 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал., т.1, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/ и
глоба 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от две години /24 месеца/ на основание чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за
движение по пътищата, за това, че на 25.07.2023 г., в 23.23 часа, в гр. Перник,
ул. *****, като водач на лек автомобил „Шкода Октавия”, с peг. №****,
собственост на С.Н.Д., не носи свидетелство за управление на МПС от
съответната категория, както и за това, че отказва да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози Дрегер Дръг тест 5000 с фабричен номер ARNJ-006 и не изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата им – нарушения съответно на чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Срещу издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба
от С. И., в която се оспорва законосъобразността и обосноваността на
обжалваното постановление, като се поддържа, че е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, ограничили правото му на
защита, и в нарушение на материалния закон. Моли за цялостна отмяна на
същото.
1
В съдебното заседание жалбоподателят не е участвал лично.
Пълномощникът му - адв. Г. Т., поддържа възраженията в жалбата и пледира за
отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
Административнонаказващият орган в съпроводителното писмо към
преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. В
съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл18 от НПК, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е и основателна.
От фактическа страна:
На 25.07.2023г. свидетелите Б. В. Б. и Ц. В. Б. – мл. автоконтрольори в сектор
Пътна полиция – ОДМВР – Перник изпълнявали служебните си задължения
на територията на Първо РУ – Перник. Малко преди полунощ извършвали
обход със служебен автомобил в района над Автогара – Перник. В 23.23 часа
забелязали лек автомобил „Шкода Октавия” с peг. №****, движещ се по ул.
**** в посока от ул. Ивайло към ул. Ален мак. Предвид късния час
служителите на МВР решили да извършат рутинна проверка. Последвали
водача, след което включили светлинен и звуков сигнал, за да спре.
Автомобилът изминал още известно разстояние след което спрял пред дом
№**на посочената улица. Свидетелите Б. Б. и Ц. Б. ясно възприели
излизането на водача и се насочили към него. Установили самоличността му –
С. В. И., както и самоличността на пътника в превозното средство. И. не
представил свидетелство за управление на МПС. След извършена справка в
масивите на МВР полицейските служители установили, че лек автомобил
„Шкода Октавия”, с peг. №**** е собственост на друго лице - С.Н.Д. с ЕГН
**********.
Поведението на водача на превозното средство се сторило неадекватно на
полицейските служители – бил сприхав, нервен, твърдял, че няма основания
да бъде проверяван, тъй като вече е паркирал пред дома си, не се намира в
превозното средство и не го управлява. Въпреки възраженията си И. се
съгласил да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, при която
бил отчетен отрицателен резултат. Категорично обаче отказал да бъде тестван
за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер – Дръг
тест 5000 с фабр. №ARNJ-006. Издаден му бил талон за изследване №078203,
в който свид. Б. Б. отразил отказа за извършване на тест с техническо средство,
разяснил на водача възможността да се подложи на медицинско и химическо-
токсикологично изследване за установяване употребата на наркотични
вещества в МБАЛ – Перник, като определил срок до 45 минути от връчването
на талона за явяване в лечебното заведение за вземане на биологични проби.
Талонът бил изготвен в 23.45 часа на 25.07.2023г., но И. отказал да го
подпише и приеме. В определения срок, а и след него, не се явил в лечебното
заведение за вземане на кръвна проба за изследване.
Въз основа на установеното на място фактическо положение срещу С. И.
било образувано административнонаказателно производство със съставяне на
2
акт за установяване на административно нарушение серия GА,
№1048912/25.07.2023г., като актосъставителят – свид. Б. Б. приел, че виновно
е нарушил разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3, пр. 2 от
ЗДвП.
При предявяване на съставения АУАН нарушителят заявил, че има
възражения, но подписал акта и приел връчения препис.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
На 17.08.2023г., при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки
събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са
налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно
постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност
на С. И. за нарушенията по-горе.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид
показанията на свидетелите Б. В. Б. и Ц. В. Б., както и приетите писмени
доказателства: АУАН серия GА, №1048912/25.07.2023г., талон за изследване
№078203/25.07.2023г., заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №23-1158-000343/25.07.2023г., заповед №8121з –
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.
От правна страна съдът намира следното:
При извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност
съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на
защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.
Възраженията в тази насока, наведени в жалбата, са неоснователни.
Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство по делото заповед, рег. №8121з-1632/02.12.2021г.
на министъра на вътрешните работи, както и че това е станало при спазване на
императивните изисквания към съдържанието им, установени в чл.42, ал.1 и
чл.57, ал.1 от ЗАНН и в съответствие с процесуалните правила.
Фактическото описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какви точно нарушения са му вменени във вина, при какви
обстоятелства ги е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е необходима.
Законът не поставя изискване за излагане на мотиви от АНО при
издаване на наказателното постановление, а непосочването на
доказателствата, потвърждаващи нарушенията, не представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.
Нарушенията са квалифицирани законосъобразно, тъй като изложените
факти са относими към елементите от състава на чл.100, ал.1, т.1 и на чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП. Доколко тези факти съответстват на обективната
действителност и са установени правилно е въпрос по същество.
3
Неоснователно жалбоподателят и пълномощникът му поддържат, че
направените от първия възражения не са обсъдени, не са проверени
изложените от него фактически положения и не е изпълнено задължението по
чл.44, ал.2 от ЗАНН за служебно събиране на посочените във възражението
писмени и веществени доказателства.
Както се посочи, жалбоподателят изобщо не е подал писмено
възражение срещу съставения акт, поради което не е имало основание за
обсъждане и оценка на евентуално наведени конкретни възражения, за
събиране на посочени от него доказателства, както и за преценка на същите от
страна на наказващия орган преди произнасянето му по преписката по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН .
Формално изразеното възражение при съставяне на акта, обективирано
в съдържанието на документа, не дава никаква конкретика за позицията на И.
по фактите, както и за доказателствената й обезпеченост. Същият е
разполагал с възможността писмено, в 7-дневен срок от подписване на акта,
да изложи възраженията си, да посочи доказателства в своя защита, което не е
сторил, както в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, така и в жалбата срещу
издаденото наказателно постановление. В този аспект неоснователно се
поддържа, че правото му на защита е било ограничено.
По същество:
Въз основа цялостен анализ на доказателствения материал по делото
съдът приема за доказано по несъмнен начин извършването на нарушенията,
вменени във вина на С. И..
Част от релевантните фактически обстоятелства са безспорни по делото
и следва да бъдат отграничени като такива. Свеждат се до следното:
От страна на жалбоподателя не се оспорва, че на инкриминираните дата
и час спрямо него е извършена проверка от служители на сектор ПП към ОД
МВР - Перник. Не се оспорва, че в резултат на същата проверка му е съставен
АУАН за това, че като водач на МПС е отказал да му бъде извършена проверка
с тест /Drаger drug Test 5000/ за употреба на наркотични вещества или техни
аналози, както и че не е изпълнил предписанието на контролния орган в
издадения талон за изследване. Не е спорно, че не се е явил в посоченото в
талона лечебно заведение в определения срок, а и след него, за вземане на
биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване. Не е
спорна и констатацията за непредставяне на изисквания от контролните
органи документ - свидетелство за управление на МПС от съответната
категория.
Тези факти се доказват по несъмнен начин от събраните и проверени
съобразно принципа на непосредственост в съдебното следствие гласни и
писмени доказателствени средства - показанията на разпитаните свидетели, от
изготвените документи: АУАН серия GА, №1048912/25.07.2023г., талон за
изследване от същата дата, ЗППАМ. По тази причина, съдът не намира за
необходимо да извършва подробен анализ и оценка на доказателствения
материал в тази насока, доколкото противоречия не се откриват и между
страните горните обстоятелства са безспорни.
Свидетелите Б. Б. и Ц. Б., които в качеството си на полицейски
4
служители са предприели проверка спрямо жалбоподателя, са очевидци на
действията по управление на превозното средство непосредствено преди
спирането му, както и на следващото поведение на нарушителя. Съдът дава
вяра на показанията им, като намира, че излагат възприятията си обективно и
правдиво, без противоречия, с необходимата изчерпателност и конкретика
относно фактите от значение за делото, без данни за заинтересованост и
проявена тенденциозност. Свидетелите са изпълнявали рутинните си
служебни задължения, изявленията им са логични, последователни и
кореспондират на писмените доказателства по делото, поради което съдът
приема, че интерпретират случилото се напълно достоверно. Двамата
установяват, че при гореизложените обстоятелства непосредствено са
възприели жалбоподателя като водач на превозното средство в момент на
движение по ул. ****, гр. Перник, както и че след подаден сигнал същият е
спрял на същата улица пред дом №**, където впоследствие установили, че
живее. Свидетелите изясняват, че непосредствено са възприели излизането на
И. от автомобила от мястото на водача, като дават и сведения за поведението
му – съобщават, че се държал неадекватно и арогантно – бил сприхав нервен,
настоявал, че след като вече е паркирал пред дома си и е извън автомобила,
няма основание служителите на МВР да му извършват проверка като водач на
МПС. Посочват, че поведението и реакциите на И., както и късния час, в
който се движел с автомобила си, дали основание за предприемане на
проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества.
По тези съображения съдът приема за безспорно доказано, че
жалбоподателят е имал качеството водач на моторно превозно средство и е
субект на вмененото му нарушение. Възраженията му срещу този извод,
изложени устно пред служителите на МВР, а и в жалбата срещу издаденото
наказателно постановление, са алогични. Обстоятелството, че проверката е
започнала след като автомобилът е установен в покой и И. е излязъл от него,
както и че се е намирал пред дома си, не променя факта на предхождащото
управление, което е възприето от полицейските служители, а и И. го не
оспорва. Следователно, жалбоподателят е имал особеното качество на субекта
на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП – „водач“ на МПС, възведено в
дефинитивната норма на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Следва да се отбележи, че
именно в това качество му е извършена проверка за употреба на алкохол, за
която е съдействал, което е в явно противоречие с тезата, поддържана в
настоящото производство.
Еднопосочни и кореспондиращи на писмените доказателства са
показанията на свид. Б. Б. и Ц. Б. и относно отказа на жалбоподателя да му
бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества, отказа да подпише и приеме талона за изследване и неявяването в
лечебното заведение за вземане на биологични проби. Тези факти не са
спорни.
Категоричният отказ на И. за съдействие в горната насока сочи, че
същият сам се е лишил от възможността употребата на наркотични вещества
да се установи по предвидения в закона алтернативен способ – чрез химико –
токсикологично лабораторно изследване на взети в лечебно заведение
биологични проби /кръв/.
Фактическият състав на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП включва
5
отказ за извършване на проверка с техническо средство и неизпълнение на
предписание за изследване – в случая химико-токсикологично лабораторно
изследване. Неизпълнението на предписанието за изследване за установяване
употреба на наркотични вещества от своя страна може да се прояви в три
форми, установени алтернативно: отказ на лицето да подпише или да получи
талона за изследване; неявяване в определения срок на посоченото място или
отказ за даване на проби за изследване. Логично е, че последната форма -
отказ за даване на кръв за изследване, е възможна само в случай на явяване на
лицето в лечебното заведение и представяне на екземпляра от издадения
талон .
В конкретния случай между страните не е спорно и доказателствата по
делото еднозначно го установяват, че И. не е подписал и получил талона за
изследване и не се е явил в лечебното заведение, което поведение реализира
обективния признак от състава на административнонаказателната норма
неизпълнение на предписанието за изследване.
Неотразяването на конкретното проявление на неизпълнението не
представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
С обжалваното наказателно постановление жалбоподателят е наказан и
за това, че при извършената проверка не е представил свидетелство за
управление на МПС от съответната категория, което, като водач, е бил длъжен
да носи, съгласно задължението по чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП. Както се посочи,
този факт не е спорен по делото. Свидетелите Б. Б. и Ц. Б. потвърждават така
обективиранта констатация в АУАН, а И. не я е оспорил в нито един етап на
производството. Защитният му довод, изложен във връзка с първото
нарушение /на който бе отговорено/ е относим и спрямо нарушението по
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото задължението за носене на
свидетелството за управление на МПС отново е свързано с особеното качество
на субекта на отговорност – водач на МПС, каквото жалбоподателят е имал.
В контекста на изложеното съдът приема, че отразените в
обстоятелствената част на акта и постановлението фактически обстоятелства
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са
оценени правилно, в съответствие с материалния закон. Подкрепени от
събраните доказателствени материали, те дават основание за несъмнен извод,
че С. И. виновно е извършил вменените му нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от
ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за които законосъобразно и обосновано е
ангажирана отговорността му по административнонаказателен ред.
Нарушенията не са маловажни и не попадат в приложното поле на чл.28
от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на наказанията:
При отказ за извършване на проверка за установяване употребата на
наркотични вещества, разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, предвижда
кумулативно лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години и
глоба в размер 2000 лв.
За нарушението по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
административнонаказателната разпоредба на чл.183 , ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
предвижда глоба в размер 10 лв.
6
Административните санкции са определени в абсолютен размер и
обвързват административнонаказващия орган при наказване на нарушителя,
като изключват възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27,
ал.2 от ЗАНН. В случая именно такива наказания са наложени на
жалбоподателя за всяко от двете нарушения и предвид законосъобразното им
определяне, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло. Намаляване на наказанията под законоустановения размер
е недопустимо.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на разноски на
жалбоподателя за заплатено адвокатско възнаграждение, а и липсва такава
претенция.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №23-1158-
002002/17.08.2023г., издадено от началник сектор ПП при ОД на МВР -
Перник, с което на С. В. И. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, са наложени
административни наказания: глоба 10 /десет/ лева на основание чл.183, ал.,
т.1, пр. 1 от Закона за движението по пътищата и глоба 2000 /две хиляди/ лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години на основание
чл.174, ал.3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата, за нарушения съответно
на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд — гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7