Р Е Ш Е Н И Е № 196
ПЛОВДИВ 10.04.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – XXIІІ-ти с-в, в публичното заседание на седемнадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГРЕТА ЧАКАЛОВА
и при секретаря МИЛЕНА ЛЕВАШКА разгледа
докладваното от Съдията Чакалова т.д. 960 по описа за 2018 година и констатира
следното:
Предявени са искове
от Г.М.Т., ЕГН **********,*** и Г.Р.Т., ЕГН **********,***, действащи чрез
процесуалния си представител адв.М. **** против
"Застрахователна компания „Лев Инс" АД, ЕИК
*********, София, бул."Черни връх" 51Д с правна квалификация чл.226 КЗ – отм.
В обстоятелствената
част на исковата молба се твърди, че на 05.10.2014 г. при управление на лек автомобил
"БМВ" 330Д РВ 7127 РС неправоспособният и непълнолетен водач А.Т.
нарушава правилата за движение и причинява ПТП, при което настъпва смъртта на Г.Т.,
Н. Г. и Д.В..
За ищците Г.Т. –
баба и Г.Т. - сестра на починалия Г.Т. след неговата смърт настъпва негативен
обрат в техния живот, тъй като са загубили близък човек. Между ищците и
починалия Г.Т. е имало изключително силна емоционална връзка, живеели са
сплотено и задружно, прекарвали са значително време заедно в общи любими
дейности. След смъртта на Г.ищците изпитват страдание, болка, мъка, тъга от
загубата на близкия човек. След смъртта на внука си Г.Т. преживява дълбок
емоционален и психически шок, дълго време отказва да приеме смъртта на внука
си, като най-страшно определя наближаването на семейни и традиционни празници,
тъй като тогава още по-осезаемо се усеща липсата на любимия човек. Месец след
смъртта на брат си Г.Т. изпада в емоционален и психически срив, не приема
случилото се, преустановява общуването с приятели, започва да измисля
оправдания, за да не посещава училище и извънучилищни мероприятия, прекарва
голяма част от времето затворена в стаята си сама.
С Присъда,
постановена по НОХД 1995/2015 г. на Окръжен съд - Пловдив, А.Т. е признат за
виновен в това, че на 05.10.2014 г. в гр.Пловдив, като непълнолетен, но като е
могъл да разбира и ръководи постъпките си, при управление на МПС, без да има
необходимата правоспособност за това, е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице. Към 05.10.2014 г.
собственикът на лек автомобил "БМВ" РВ 7127 РС е сключил договор по
риска "Гражданска отговорност" с ответника "Застрахователна компания „Лев Инс" АД, обективиран в Застрахователна полица № 22114000950908. Ето
защо се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът "Застрахователна компания „Лев Инс" АД да
заплати на ищците, в качеството им на баба – Г.Т. и сестра – Г.Т. на починалия Г.Т.,
обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в мъка, скръб, тъга от смъртта на близкия им човек, настъпила при
ПТП от 05.10.2014 г., причинено от А.Т. при управление на лек автомобил "БМВ" 330Д РВ 7127
РС, за който собственикът е сключил договор по риска "Гражданска
отговорност" със застрахователя, в размер както следва: за Г.Т. – 50 000
лв, за Г.Т. – 80 000 лв,
ведно с обезщетение за забава от момента на настъпването на вредата -
05.10.2014 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.
В срока по чл.367 ГПК от ответника е постъпил писмен отговор, с който се дава следното становище:
-твърди се, че ищците не попадат в кръга лица, легитимирани да претендират
обезщетение за настъпили вреди в настоящия случай; с ТР 1/2018 г. по т.д.1/2016
г. на ОСНГТК на ВКС се дава възможност по изключение да получи обезщетение за
вреди от нечия смърт и друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания.
В това решение се влага смисъл, че се дава
право на обезщетение за настъпила смърт на лице, което няма друго семейство, а
ищец се явява лице, с което починалият е живял и споделял едно домакинство.
- твърди се, че А.Т.
не е застраховано лице по смисъла на КЗ, тъй като не е собственик на лекия
автомобил и не е ползвал автомобила на законно основание; А.Т. тайно и без
знанието на собственика на автомобила се е снабдил с ключа и е управлявал
автомобила.
Прави се възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, като се
твърди, че пострадалият Г.Т. се е съгласил да бъде пътник в автомобил, управляван
от неправоспособен и непълнолетен водач и с това е поел предвидим и очакван
риск.
Прави се възражение
за изтекла погасителна давност по отношение претенцията за заплащане на
обезщетение за забава от 05.10.2014 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
При условията на
чл.219 ГПК са конституирани А.Н.Т., ЕГН **********, М.А.Т., ЕГН ********** и Н.Г.Т.,
ЕГН ********** като трети лица помагачи, които чрез процесуалния си
представител адв.Х. дават становище за неоснователност на исковете
с аргумента, че ищците не попадат в кръга лица, легитимирани да претендират
обезщетение за посочените вреди, налице е съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на починалия Г.Т., възразява се, че А.Т. не е
застраховано лице и се прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираното обезщетение за забава.
Предвид
доказателствата Съдът намира за установено:
С Присъда,
постановена по НОХД 1995/2015 г. на Окръжен съд - Пловдив, А.Т. е признат за виновен в това, че на
05.10.2014 г. в гр.Пловдив като непълнолетен, но като е могъл да разбира и
ръководи постъпките си, при управление на МПС, без да има необходимата
правоспособност за това, е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е
причинил смъртта на повече от едно лице – Г.Р.Т., Н. В. Г. и Д.П.В..
По възражението за липса на материално-правна
легитимация на ищците:
От ответника не се
оспорва обстоятелството, че ищецът Г.Т. е баба на починалия на 05.10.2014 г. Г.Т.
и че Г.Т. е сестра на починалия на 05.10.2014 г. Г.Т..
От показанията на
свидетелите Р.Т., Г.М. и А.С., които Съдът кредитира като непосредствени, като
отчита евентуалната заинтересованост от изхода на делото на св.Т. предвид
близката му родствена връзка с ищците – син на Г.Т. и баща на Г.Т., се
установява, че:
-когато се ражда Г.Т.,
брат и Г.Т. е на пет години и приема радостно раждането на сестричката си, той
я учи да ходи, споделят обща стая. Цялото семейство заедно почива и празнува
всички семейни и лични празници. С израстването си Г.Т. още повече полага грижи
за сестра си, имат свои тайни, играят заедно, включва я в приятелския си кръг,
заедно спортуват тенис и плуване, по-голяма част от ежедневието си прекарват
заедно в общи занимания, показвал и е нещата по неописуем начин, по какъвто и
родителите и не са могли да и покажат, можела е да разчита на своя брат в
началното училище. Смъртта на Г.променя Г.Т.
– затваря се, дълго време е била в шок от случилото се, като родителите и са
успели да съхранят семейството си и да и помогнат да не се задълбочи кризата и.
Често посещава гроба на Г., като остава сама там, разказва спомени за Г., често
гледа снимките му, и до настоящия момент скърби и не е успяла да преодолее
неочакваната загуба на близкия човек;
-за Г.Т. Г.е първо
внуче, била е ангажирана с отглеждането и възпитанието на детето. В годините,
когато Г.посещава детска градина, го взема два пъти седмично и го разхожда и всяка
събота и неделя Г.е гостувал на баба си Г.Т. и дядо си Г.Т., споделял е с тях своите
тайни до смъртта си, Г.Т. е имал специално място за Г.Т. – тя го е включвала в
нейните ежеседмични съботни срещи с приятелки, пътували са заедно, гостували са
на приятели, имала е оригинален подход при възпитанието на Г., успяла е да
спечели доверието на внука си и затова той е търсел контакт с нея. В
ученическите си години Г.често след училище е посещавал баба си и дядо си, за
да си научи уроците при тях, да го нагостят. Традиционно са празнували лични и
семейни празници. Смъртта на Г.се отразява негативно на Г.Т. – често посещава
гроба на детето, преустановила е контактите с приятелките си, не е успяла да
пребори случилото се, не вижда смисъл да живее, не се храни, не притежава
същата енергия и настроение. Дълго време приятелките и се опитват да и помогнат
да се съвземе, да се чувства значима, но без резултат; след дълго време отново
се включва в приятелските срещи, но без настроение.
От представения по
делото препис от Застрахователна полица № 22114000950908 се установява, че
собственикът на лек автомобил „БМВ 330Д” РВ 7127 РС за периода 28.03.2014 г. –
27.03.2015 г. е сключил договор по риска „Гражданска отговорност” е сключил със
„Застрахователна компания „Лев Инс” АД договор по
риска „Гражданска отговорност”.
С ТР 1/2018 г. по
т.д.1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС се приема, че материално-правно легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техен близък са лицата, посочени в
Постановление 4/25.05.1961 г. и Постановление 5/24.11.21969 г. на Пленума на
Върховния съд и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
В конкретния случай
от показанията на свидетелите Т. и М. се установява, че ищецът Г.Т. търпи
интензивни и продължителни вреди от внезапната смърт на внука си Г.Т. – доказва
се, че между починалия Г.Т. и ищеца Г.Т. съществуват отношения на обич,
привързаност, близост, че ищецът Г.Т. е изградила изключителна емоционална
връзка с починалия си внук, които отношения надхвърлят традиционните такива
между баба и внук. Независимо от обстоятелството, че Г.Т. е живеел с родителите
си и те са полагали ежедневните грижи за него като тяхно дете, ищецът Г.Т. като
баба е имала изключително присъствие в неговия живот, постоянно, а не
епизодично, на общуването с нея починалият Г.Т. е придавал особено значение, а
и ищецът Г.Т. е полагала грижи и внимание за своя внук, излизащи от рамката на
обичайните. Смъртта на Г.Т. е причинила на ищеца Г.Т. несравними по интензивност и времетраене с нормално
присъщите за такава родствена връзка емоционални болки и страдания и поради
това е справедливо да бъдат обезщетени.
В конкретния случай
от показанията на свидетелите Т. и С. се установява, че ищецът Г.Т. търпи
интензивни и продължителни вреди от внезапната смърт на брат си Г.Т. – доказва
се, че между починалия Г.Т. и ищеца Г.Т. съществуват отношения на обич,
привързаност, близост, топлота, ищецът Г.Т. е изградила изключителна
емоционална връзка с починалия си брат на опора, закрила, загриженост, които отношения
надхвърлят традиционните такива между сестра и брат. Като по-голям брат Г.Т.
приживе е присъствал изключително в живота на своята сестра - освен общите
семейните почивки и празници децата са прекарвали голяма част от ежедневието си
в общи занимания, починалият Г.Т. е полагал грижи за сестра си Г.Т. извън обема
на традиционно приетите за тази родствена връзка, дори такива грижи, за които е
общоприето, че е присъщо да се полагат от родителите. Смъртта на Г.Т. е причинила
на ищеца Г.Т. несравними по интензивност
и времетраене с нормално присъщите за такава родствена връзка емоционални болки
и страдания и поради това е справедливо да бъдат обезщетени.
С оглед изложеното
Съдът приема, че ищците попадат в кръга лица, на които може да се присъди
обезщетение за вреди от смъртта на техен
близък, тъй като са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и
търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания.
По възражението, че А.Т. не подава в кръга застраховани
лица и не е ползвал автомобила на законно основание:
С отговора на исковата молба от
ответника „Лев Инс“ АД се признава обстоятелството,
че към момента на настъпване на ПТП от 05.10.2014 г. Р.Ж. е собственик на лек автомобил
„БМВ 330Д“ РВ 7127 РС, с което е причинено ПТП от 05.10.2014 г., като Н.Т. –
баща на А.Т. – причинителят на ПТП от 05.10.2014 г. е бил упълномощен от
собственика на лек автомобил „БМВ 330Д“ РВ 7127 РС Р.Ж. да управлява автомобила и са му предадени
ключовете и регистрационния талон на автомобила.
Предвид така признатото
обстоятелство Съдът приема, че Н.Т. е лице, което ползва автомобила на законно
основание, доколкото собственикът му е предал ключа и регистрационния талон за
автомобила. ПТП е причинено от А.Т. – син на Н.Т. при управление на лекия
автомобил, като Съдът счита, че изискването на Закона за "ползване на
автомобила на законно основание" в случая не е нарушено, защото при
определянето на кръга застраховани лица с нормата на чл.257, ал.2 КЗ – отм. за ползвателя, като
застраховано лице, не се съдържа изискване ползването да се извършва лично от
него. Законът не очертава това право като свързано изключително с личността на
ползвателя, поради което това ограничено вещно право може да се упражнява не
само лично, но и чрез трето лице. В случая правото на ползване върху
застрахования автомобил е упражнено чрез фактическите действия на трето лице -
ответникът А.Т. - син на ползвателя на автомобила Н.Т.. Твърди се от ответника
„Лев Инс“ АД и третите лица - помагачи, че
автомобилът е предоставен от Н.Т. на лицето И.Т. за ползване чрез предаване на
ключа и документите на МПС, а А.Т. тайно, без знанието на Н.Т. е взел ключа и е
ползвал автомобила. В тази връзка и предвид обстоятелството, че Н.Т. изрично
заявява, че не е предоставил автомобила за ползване на А.Т., следва да се
приеме, че А.Т. не е ползвал автомобила на законно основание и съответно не
следва да се ангажира отговорността на застрахователя.
Законодателят
не е уредил форма за действителност на пълномощното, поради което се приема, че
упълномощаването може да се извърши както в писмена, така и в устна форма,
изрично или с конклудентни действия, въз основа на
които да се приеме, че собственикът, респективно застрахованият /ползвателят/,
са предоставили на водача да управлява МПС. Безспорно е, че А.Т. е причинил ПТП
на 05.10.2014 г., управлявайки лек автомобил „БМВ 330Д“ РВ 7127 РС, и ключовете
от автомобила са се намирали у него. Същевременно не се установява наличие на
сигнал за противозаконно отнемане на автомобила, както и не се установяват
действия на Н.Т., с които категорично да се противопоставя А.Т. да ползва лекия
автомобил.
Предвид изложеното Съдът приема, че А.Т. е
управлявал автомобила на законно основание към момента на настъпване на ПТП от
05.10.2014 г. и попада в кръга лица по чл.257, ал.2 ЗК – отм.
По възражението
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия Г.Т.:
С отговора на исковата молба ответникът е
възвел възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат с аргумента, че е спомогнал за собственото си увреждане, като е приел
да пътува в автомобил, управляван от непълнолетен и неправоспособен водач.
От заключението на
СТЕ с в.л. М., което Съдът кредитира като компетентно и неоспорено от страните,
се установява, че най-вероятен е следният механизъм за настъпване на ПТП от
05.10.2014 г.:
А.Т. управлява лек
автомобил „БМВ 330Д“ със скорост около 125 км/ч и с тази скорост навлиза в
завой. Последвало е загуба на странична устойчивост на автомобила поради
преминаване през неравности на пътната настилка и напускане на пътното платно
за движение в дясно по посока на движението на автомобила с преплъзващ
удар в дясната част на автомобила в електрически стълб. След преплъзващия удар автомобилът се е върнал в платното за
движение и се е отправил към втори стълб, като е последвал удар в дясната
страна в зоната на салонния отсег на автомобила в
електрически стълб.
Автомобилът „БМВ
330 Д“ е с автоматична предавателна кутия и има особености при управлението. За
да потегли, автомобилът „БМВ 330 Д“ трябва да бъдат изпълнени редица действия и
за да достигне до местопроизшествието А.Т. е следвало да премине през няколко
кръстовища, което налага спиране и потегляне, а излизането от мястото, на което
е паркиран автомобилът, е съпроводено с движение на заден ход, преден ход с
едновременно завъртане на волана – умения, които не биха могли да се придобият
непосредствено преди настъпването на ПТП от 05.10.2014 г.
Скоростта на
автомобила при напускане на пътното платно е около 125 км/ч и в конкретната
пътна обстановка е технически несъобразена със състоянието на пътя.
Техническата причина за настъпването на ПТП е движението със скорост 125 км/ч и
поради това водачът не е имал възможност да спре автомобила преди да напусне
пътното платно за движение след излизане от завоя. При скорост от 69 км/ч
водачът би имал възможност да спре преди мястото на удара, а при движение със
скорост от 50 км/ч не би се стигнало до напускане на пътното платно.
При така изложеното
от експерта Съдът приема, че А.Т. е притежавал практически умения за управление на лек
автомобил „БМВ 330Д“ и може да се мотивира извод, че преди настъпването на ПТП А.Т.
е управлявал автомобила и по този начин е придобил практически умения за
управлението му, като в случая причина за настъпването на ПТП от 05.10.2014 г.
е несъобразената и превишена скорост.
По делото от показанията на св.Т. и
св.Т. се установява, че А.Т. и починалият Г.Т. са били съученици и приятели и най-вероятно
на Г.Т. е било известно обстоятелството, че А.Т. не притежава свидетелство за
правоуправление, тъй като правоспособност за управление на МПС се получава при
навършване на пълнолетие / чл. 151, ал.1, т.3 ЗДвП/. Предвид установеното от
СТЕ, че първопричина за настъпването на ПТП от 05.10.2014 г. е несъобразената и
превишена скорост, с която Т. е управлявал автомобила, Съдът приема, че не е
налице съпричинавяне на вредоносния резултат от
страна на пострадалия Г.Т. , тъй като знанието му, че А.Т. е непълнолетен и
неправоспособен не е станало причина за настъпването на ПТП и не е допринесло
за настъпването му, т.е. неговото поведение – съгласие да пътува в автомобил,
управляван от неправоспособен водач, не рефлектира върху вредоносния резултат.
Разпоредбата на чл. 226, ал.1 КЗ
– отм. регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахованият е
отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по риска "Гражданска
отговорност". За да възникне субективното право по чл. 226, ал.1 КЗ
– отм. е необходимо наличието на валидно сключен договор по риска „Гражданска
отговорност" за МПС към датата на настъпване на ПТП и наличието на деликт с кумулативно изискуемите елементи от неговия фактически
състав - деяние, вреда, противоправност на деянието,
причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя, като последната
се предполага до доказване на противното /чл.45, ал.2 ЗЗД/. Разпоредбата на чл.257, ал.2 КЗ – отм.
определя кръга на застрахованите лица - това са собственикът на моторното
превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор,
както и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно
основание.
С оглед представената справка за
сключен договор по риска „Гражданска отговорност” се установява, че към момента
на настъпване на ПТП - 05.10.2014 г.
собственикът на лек автомобил „БМВ 330Д“ РВ7127РС е сключил със „Застрахователна
компания „Лев Инс” АД договор по риска „Гражданска
отговорност”, т.е. Съдът приема, че за посочения период ответникът е приел да
носи риска от настъпването на вреди при управлението на лекия автомобил „БМВ
330Д“ РВ7127РС, причинени от собственика на това МПС, както и от всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание, поради което
Съдът счита, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове.
Съгласно чл.300 ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено престъпление,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид доказателствата Съдът
приема, че по време на действието на застрахователния договор 28.03.2014 г. –
27.03.2015 г. на 05.10.2014 г. е
настъпило ПТП, виновно причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на
който е покрита от ответника. По делото се установява, че в резултат от
виновното поведение на застрахования при ответника водач е причинена смъртта на
Г.Т. и в резултат на неговата смърт ищците търпят неимуществени вреди,
изразяващи се в скръб, мъка от загубата на близкия човек.
При определяне
размера на обезщетението Съдът взема предвид вида и интензитета на настъпилите
вреди – касае за неимуществени вреди от внезапната смърт на Г.Т. – внук на ищеца
Г.Т. и брат на ищеца Г.Т., изразяващи се в скръб, мъка от загубата на близкия, търпяни в продължителен период от време. С оглед изложеното
Съдът намира, че на ищците следва да се присъди обезщетение за търпените от тях
неимуществени вреди както следва:
-на Г.Т. – в размер
на 50 000 лв,
-на Г.Т. - размер
на 80 000 лв.
Обезщетението, дължимо на ищците,
следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 ЗЗД, без да
се съобразява предвидения в § 96, ал.1 ЗИД на КЗ
/ДВ, бр. 101 от 2018 г./ максимален размер.
Съгласно разпоредбата на § 22 ПЗР на КЗ /в
сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на КЗ, се прилага част Четвърта от отменения КЗ,
освен ако страните не договорят друго. В случая няма данни страните да са
договорили друго и доколкото застрахователният договор по отношение на
увреждащото МПС „БМВ 330Д“ РВ7127РС е сключен за периода 28.03.2014 г. –
27.03.2015 г., то при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение приложими се явяват разпоредбите на част Четвърта от КЗ
–отм., които не предвиждат лимит на обезщетенията за неимуществени вреди под
този, посочен в § 27, ал.1 ПЗР на КЗ
–отм.
С разпоредбата на § 96, ал.1 ЗИД на КЗ
/ДВ, бр. 101/ 2018 г. / се определя максимален размер от 5000 лв за обезщетяване на разширения кръг лица, имащи право да
получат застрахователно обезщетение при смърт на техен близък, като на
посочената разпоредба е придадено обратно действие с оглед изричната норма на § 96, ал.3 ПЗР на ЗИД на КЗ.
Съдът намира, че посочената разпоредба не е приложима в настоящия случай, макар
исковете да са предявени на 22.11.2018 г. и на 03.12.2018 г., тъй като
материално-правните норми на КЗ касаят само произшествията/събитията, в
резултат на които се претендира обезщетение за вреди, възникнали след влизането
му в сила, а именно след -01.01.2016 г. , а в случая се претендира обезщетение за вреди
от смъртта на Г.Т., настъпила при ПТП от 05.10.2014 г.
Прякото право на увредените лица,
регламентирано в нормата на чл. 226, ал.1 КЗ
– отм., да претендират обезщетение директно от застрахователя възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение и е
функционално обусловено от него. Отговорността на застрахователя за заплащане
на обезщетение при застраховка "Гражданска отговорност" на
пострадалите трети лица възниква при настъпване на застрахователното събитие.
Фактът на настъпилото увреждане поражда гражданската отговорност както на делинквента, така и прякото право към застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение. В случая от значение е
обстоятелството, че за причинените му от застрахованото лице вреди от
непозволено увреждане, увреденото лице черпи права не от застрахователния
договор, а от Закона. Дължимото по силата на Закона обезщетение от
застрахователя замества деликтното обезщетение,
дължимо от прекия причинител на вредите. Същевременно източникът на
задължението на последния е непозволеното увреждане. Съгласно нормата чл. 84, ал.3 ЗЗД
при задължение от непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана.
В този смисъл длъжникът изпада в забава с факта на увреждането, респ. със
завършването на фактическия състав на последното. Ето защо и доколкото
отговорността на ответника замества деликтното
обезщетение, лихвата за забава се дължи от деня на увреждането (05.10.2014 г.)
до окончателното изплащане. С оглед правилата на чл.111, б.В ЗЗД с изтичането
на тригодишен давностен срок се погасяват вземанията
за лихва и поради това и с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна
давност по отношение претенцията за присъждане на обезщетение за забава на ищците ще се присъди обезщетение за забава
за периода от три години преди предявяването на исковете, а именно:
-за ищеца Г.Т. – ще се присъди
обезщетение за забава от 03.12.2015 до окончателното изплащане, като за периода
от момента на настъпването на ПТП – 05.10.2014 г. до 02.12.2015 г. искането
следва да се отхвърли,
-за ищеца Г.Т. – ще се присъди
обезщетение за забава от 22.11.2015 г., като за периода от момента на
настъпването на ПТП – 05.10.2014 г. до 21.11.2015 г. искането следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и на
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка
Пловдивския Окръжен съд държавна такса за производството в размер на 5 200 лв общо, както и 100 лв разходи
за съдебна експертиза.
При условията на чл.38 от ЗА на адв.М. следва да се определи възнаграждение по правилата на
чл.7,ал.2,т.4 Наредба № 1/2004 г. за определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно:
-за процесуално представителство на Г.Т.
– 2030 лв;
-за процесуално представителство на Г.Т.
– 2930 лв.
Ето защо Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев
Инс” АД София, ЕИК *********, ул.”Черни връх” 51Д да
заплати на Г.М.Т., ЕГН **********,***, действаща чрез процесуалния си
представител адв.М. **** сумата 50 000 лв /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, настъпили от смъртта на нейния внук Г.Р.Т.
при ПТП от 05.10.2014 г., причинено от А.Н.Т. при управление на лек автомобил
„БМВ 330Д“ РВ7127РС, за което е сключен договор по риска „Гражданска
отговорност” при „Застрахователна компания „Лев Инс”
АД София , изразяващи се в скръб, мъка, тъга от загубата на близкия човек,
ведно с обезщетение за забава от 03.12.2015 г. до окончателното изплащане, като
отхвърля искането за присъждане на обезщетение за забава за периода 05.10.2014
г. – 02.12.2015 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев
Инс” АД София, ЕИК *********, ул.”Черни връх” 51Д да
заплати на Г.Р.Т., ЕГН **********,***, действаща лично и със съгласието на
майка си Д.Т. и чрез процесуалния си представител адв.М.
**** сумата 80 000 лв /осемдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, настъпили от
смъртта на нейния брат Г.Р.Т. при ПТП от 05.10.2014 г., причинено от А.Н.Т. при
управление на лек автомобил „БМВ 330Д“ РВ7127РС, за което е сключен договор по
риска „Гражданска отговорност” при „Застрахователна компания „Лев Инс” АД София, изразяващи се в скръб, мъка, тъга от
загубата на близкия човек, ведно с обезщетение за забава от 03.12.2015 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля искането за присъждане на обезщетение за
забава за периода 05.10.2014 г. – 21.11.2015 г.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев
Инс” АД София, ЕИК *********, ул.”Черни връх” 51Д да
заплати по сметка на Пловдивския Окръжен съд сумата 5 200 лв
/пет хиляди и двеста лева/, представляваща държавна такса за производството и
100 лв /сто лева/ разноски за съдебна експертиза
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев
Инс” АД София, ЕИК *********, ул.”Черни връх” 51Д да
заплати на адвокат М.В.М.,**** в качеството и на процесуален представител на Г.М.Т.,
ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 2 030 лв /две хиляди и тридесет лева/
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев
Инс” АД София, ЕИК *********, ул.”Черни връх” 51Д да
заплати на адвокат М.В.М.,**** в качеството и на процесуален представител на Г.Р.Т.,
ЕГН ********** адвокатско възнаграждение в размер на 2 930 лв /две хиляди деветстотин и тридесет лева/
Решението може да се обжалва пред Апелативен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните
Решението е постановено при
участието на третите лица помагачи А.Н.Т., ЕГН **********, М.А.Т., ЕГН **********
и Н.Г.Т., ЕГН ********** ***
СЪДИЯ: