Определение по дело №57380/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 6901
Дата: 13 февруари 2024 г. (в сила от 13 февруари 2024 г.)
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20231110157380
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6901
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110157380 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу „фирма“ ЕООД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем № ********** на
21.01.2022г., съгласно който ответникът се задължил да му отпусне сумата от 130лв., чието
връщане следвало да стане в срок до 26.01.2022г. В договора било предвидено, че ГПР е
48,8%, лихвеният процент 39,87%, а самият размер на лихвата – 0,71лв. В договора било
уговорено, че кредитополучателят дължал сума в размер на 19,83лв., представляваща такса
за бързо разглеждане. Посочва, че погасил изцяло задълженията по договора в общ размер
от 155лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като
противоречал на императивните правила – липсвал ГПР, който бил посочен само като
процент, без ясно описана методика на формирането му, и в грешно посочен размер. Счита,
че клаузата за заплащане на таксата за експресно разглеждане е нищожна, тъй като цели
заобикаляне изискванията на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, както и че се явява неравноправна.
Предвид това посочва, че има право на връщане на платени суми.
С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена в
договора, е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 19,83лв.,
представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните е сключен посочения
договор за кредит с посочените параметри, като на 21.01.2022г. ищецът погасил
задълженията си по договора. Счита, че същият отговаря на всички нормативни изисквания,
като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и таксата не противоречи на закона.
Изтъква, че ищецът доброволно е избрал предоставянето на тази допълнителна услуга, а
нейната стойност не следвало да се включва в ГПР. Излага допълнителни съображения за
неоснователност на претенциите.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и осъдителен иск
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
1
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване:
сключването на договор за кредит между страните със соченото в исковата молба
съдържание, съдържащ описаните в исковата молба клаузи, които противоречат на
императивни норми; извършено плащане на суми в полза на ответника по договора.
В тежест на ответника е да докаже: наличие на основание за получаване на
платените от ищеца искови суми, а именно валидни договорни клаузи, отговарящи на
императивните изисквания на закона и на добрите нрави.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно в отношенията им, че
между тях е сключен описания договор за паричен заем, като на 21.01.2022г. ищецът е
извършил плащане по него в общ размер от 155лв., с които са погасени 130лв. главница,
0,71лв. договорна лихва и 19,83лв. такса за бързо разглеждане.
Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради
което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на ищеца и ответникът да бъде
задължен да представи процесния договор за кредит и ОУ към него, като същият твърди, че
са приложени към отговора на исковата молба, но това не е сторено.
Останалите доказателствени искания са неоснователни, тъй като една част са
ирелевантни за настоящия спор, а други не се явяват необходими.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.03.2024г. от
11:00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на
определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към
исковата молба и отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА ответника в 1-седмичен срок от уведомяването да представи заверен
по реда на чл. 183 ГПК договор за паричен заем № ********** от 21.01.2022г., сключен
между страните, ведно с общите условия към него (които твърди, че са приложени към
отговора на исковата молба, но в действителност не са). При неизпълнение, спрямо него ще
бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис
от отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2