РЕШЕНИЕ
№ 9507
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20221110107831
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е осъдителен иск с правна квалификация чл. 411 КЗ – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума, представляващи платено от
ищеца застрахователно обезщетение за вреди по МПС.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е
застраховало по застраховка Каско на МПС, участвало в реализирано ПТП.
Водачът на другото МПС, със сключена задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” с ответното дружество, бил виновният причинител на пътно-
транспортното произшествие (ПТП), при което настъпили щети по застрахования
при ищеца автомобил. По заведената щета ищецът определил обезщетение, която
сума била изплатена на увреденото лице. Въпреки отправена покана, ответникът
не изплатил на ищеца исковата сума. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по размер. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени
1
за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните
факти: сключването от ищеца на описания в исковата молба застрахователен
договор за имуществена застраховка; плащане на застрахователното обезщетение
в изпълнение на този договор; отговорност на прекия причинител на вредите по
чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, вреда,
противоправност, причинна връзка между поведението му и вредите; размера на
нанесените вреди; сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” между ответното дружество и виновния водач,
действащ към датата на ПТП.
С определение от 28.11.2022 г. е обявено за безспорно следното
обстоятелство: че ищецът е застраховател по сочената в ИМ имуществена
застраховка, че ответното дружество е застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” на участвалия в процесното ПТП
водач относно управлявания от него автомобил. Ето защо и на основание чл. 153
ГПК съдът приема осъществяването му за доказано.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, изслушани
свидетелски показания и заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза ищецът, чиято е доказателствената тежест да докаже механизма на
процесното ПТП, не проведе пълно и главно доказване. От представения по
делото двустранен констативен протокол за ПТП се установява, че
съприкосновението между водача, застрахован при ответника и водача,
застрахован при ищеца, е настъпило докато последния се движел в една посока, но
в различни ленти. В пълно противоречие са изслушаните по делото свидетелски
показания на водача, застрахован при ищеца, който твърди, че при настъпване на
удара, автомобилът не е бил в движение. В различна посока са и показанията на
водача, застрахован при ответника, който твърди, че при предприемане на
маневра за десен завой, застрахованият при ищеца водач не е бил в движение, като
след навлизане в неговата лента за движение, същият е включил на скорост и е
потеглил при което е реализирал процесното ПТП.
Предвид изложеното, съдът приема, че исковата претенция се явява
недоказана и следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника, сторените от последния разноски в размер
на 360 лева за адвокатски хонорар.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление в /адрес/ срещу /фирма/, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление /адрес/, иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от
477,22 лева, представляваща регресно вземане по щета № ********* за
претърпени вреди при ПТП, настъпило на 15.09.2021 г., ведно със законна лихва
за периода от 15.02.2022 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
в /адрес/ да заплати на /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление /адрес/ сумата от 360 лева – разноски в настоящото производство за
адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3