Р
Е Ш Е Н И Е №75
01.12.2011 год. гр. КОТЕЛ
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД Котел, граждански състав, на 01.06.2011 г. в публично съдебно заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЧЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ…………………………..
……………………………
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :……………
...........................
секретар С.П., прокурор ...........................................................................................
като разгледа докладваното от съдията И. ЧЕНКОВ гражданско дело № 239 по описа на РС Котел за 2009 година:
Производството е по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от М.З.Ч. ***, за признаване на собственост върху недвижими имоти, по отношение на ответната Община Котел, с цена на иска 13 588 лева.
Ищецът твърди, че бил уведомен от Община Котел, че УПИ ХІІ-226, УПИ ХІІІ-226, УПИ ХІV-226 и УПИ ХV-227, в кв. 47, по сега действащия ПУП на село Ябланово, били общинска собственост, което според него не отговаряло на истината. Твърди, че посочените парцели влизали в един имот, прилага скица. Твърди, че собственикът на имота / имотите е той. Твърди също, че съгласно приложения нотариален акт № 68, том І, дело № 107 / 1984 г. за собственик на недвижим имот, находящ се в и извън чертите на регулационния план на село Ябланово, с площ 2 000 кв. м. със застроена и незастроена площ, е признат З. А. Ч., на основание извършена обстоятелствена проверка. С последващ нотариален акт № 40, том І, дело № 114/1984 г. З. Ч. дарява на синовете си М. З. Ч. – ищеца, и Х. З Ч. по 600/2000 ид. ч. от описания в нотариалния акт имот, а на другия си син Х. З. Ч. – 800/2000 ид. части. Описаните в уведомителното писмо УПИ били включени в дарената на ищеца част. Ищецът твърди, че владеел имота от придобиването му чрез дарението, извършено от неговия баща, поради което и алтернативно счита, че собствеността е придобита и на основание изтекла давност. Твърди, че посоченото в уведомлението основание се отнесяло за имоти, които са държавна собственост, а в случая собствеността била частна, поради което моли съда да го признае за собственик върху спорната земя.
В отговора на Община Котел се изразява становище, че предявеният иск е неоснователен, че от нотариален акт № 40, том І, дело № 114/84 г. на РС Котел, с който дарения ищец е станал собственик, не става ясно дали става ясно точно за процесните имоти, визирани в исковата молба, че с последния план на село Ябланово от 1982 г., имотите са имали номера, а населеното място е било разпределено в квартали и не е било възможно едновременно един имот да се намира в и извън регулационните граници, сочат се пороци на нотариалния акт, с който е извършено дарението. Твърди се, че Община Котел е собственик на процесните имоти по силата на § 7 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и че към 1982 г. имотите са се намирали в кв. 57, с номера ХІІ, ХІІІ, ХІV и ХV и са били държавна собственост, предназначени за жилищно строителство и по силата на закона са станали държавна собственост.
В с. з. ищецът, редовно призован, не се явява, за него се явява адвокат Ю.Я., който от негово име поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. В предоставения му от съда срок, представя писмена защита.
За ответната страна Община Котел, се явява адвокат Н. К., който поддържа отговора и моли съда да отхвърли предявения иск като недопустим и неоснователен. В предоставения им срок, не представят писмена защита.
Съдът, след като обсъди доводите на ищцовата страна и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С писмо с изх. № 94м-246-2 от 09.10.2009 г. Община Котел уведомява ищеца, че УПИ ХІІ-226, УПИ ХІІІ-226, УПИ ХІV-226 и УПИ ХV-227, в кв. 47, по сега действащия ПУП на село Ябланово, са общинска собственост.
Съдът изслуша трима свидетели, чийто показания бяха безпротиворечиви, съвпадащи с описаното в исковата молба. Те доказаха владението и стопанисването на имота от ищеца в посочените граници и след като ги обсъди в тяхната цялост и съвкупност, прецени, че фактическата обстановка съвпада с твърдението на ищеца и не намира основание да се съмнява в истинността на показанията, тъй като те не са заинтересувани от изхода на делото и при посещението на вещото лице на място са установени точно границите на имота.
С оглед установяване идентификацията на спорните имоти, точното им местонахождение, съдът назначи съдебно- техническа експертиза, в която вещото лице И.И. даде подробно заключение относно поставените му задачи и от което се установи, че имотът, описан в нотариален акт № 40, том І, дело № 114/1984 г. с площ 2000 кв. м., представлява част от северната част на имот с пл. № 51, образувана при прокарването на улицата ОТ 53 до 50 по КРП от 1964 г. Частта от имот с планоснимачен № 51, с КРП от 1992 г. е трансформирана в имоти с пл. № 226, в кв. 57 – записан по разписна книга на М. Зейнелов Чаушев, № 227, в кв. 57 – записан по разписна книга на Х. З. Ч. и № 228, в същия квартал – записан пак в разписната книга на Х. З. Ч. Трите имота, урегулирани с ПУП от 2008 г., с отредени общо за тях седем парцела – УПИ ХІІ-226, УПИ ХІІІ-226, УПИ ХІV-226, УПИ ХV-227, УПИ ХVІ – 227, УПИ ХVІІ-227 и УПИ ХVІІІ -228, отразени и на кадастралната карта на селото от 2007 г., изменена през 2009 г. като самостоятелни поземлени имоти с идентификатори с номера 87031.501.2259, 87031.501.2260, 87031.501.2261, 87031.501.2262, 87031.501.2374, 87031.501.227 и 87031.501.228, без материализирани граници на място, към настоящия момент на място представляват един имот – дворно място, със стара неизползваема жилищна сграда ситуирана в западната му част. Границите на този имот са : югоизток – улица; запад – път и североизток – дере. Тези граници отговарят на границите, описани в нотариалния акт № 40/1984 г.
Съдът кредитира всички представени по делото доказателства, като относими по спора и ги приобщи към делото.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът стигна до извода, че предявеният на основание чл. 124 от ГПК иск е допустим и основателен и като такъв, следва да се уважи.
Видно от представения и прието като доказателство по делото Нотариален акт № 40, том І, дело № 114/1984 г. З. А. Ч. дарява на сина си М. З. Ч. 600/2000 ид. части от придобития от него и описан недвижим имот.Със същия нотариален акт З. А. Ч. дарява и на сина си Х. З. Ч. 600/2000 ид. части от имота, а на сина си Х.З. Ч. – 800/2000 ид. части. Посочените в уведомителното писмо на Община Котел до ищеца имоти в кв. 47 по действащия ПУП на село Ябланово са включени в частта, дарена и собственост на ищеца (600/2000 ид. ч.) – доказано и от съдебно техническата експертиза. Вещото лице, отговаряйки и на допълнителния въпрос, с цел още по-точното изясняване на фактическата обстановка, категорично дава отговор, че посочените в писмото парцели УПИ ХІІ-226, УПИ ХІІІ-226, УПИ ХІV-226, УПИ ХV-227, УПИ ХVІ-227, УПИ ХVІІ-227, УПИ ХVІІІ-228, представляват един имот и границите на този имот напълно отговарят на границите на имота, описан в нотариалния акт (№ 4081984 г.). Също така, не се установяват никакви данни относно имота да е започвала и довършвана процедура за отчуждаване на процесните имоти УПИ ХІІ-226, УПИ ХІІІ-226, УПИ ХІV-226 и УПИ ХV-227 в кв. 47 по ПУП на с. Ябланово, одобрен с Решение № 116/31.07.2008 г. на Общински съвет Котел, от което е видно, че Община Котел няма как да е придобивала право на собственост върху посочените имоти. Цитираните в писмото на Община Котел до ищеца нормативни разпоредби, а именно § 7 от ПЗР към ЗМСМА и §42 от ПЗР към ЗИДЗОС се отнасят за имоти, които са държавна собственост. В случая процесния имот е стопанисван и владян непрекъснато от отделен гражданин, никога по отношение на имота не е възниквала процедура по отчуждаване и отреждане за някакво мероприятие и посочените разпоредби не намират приложение. В този смисъл, от доказаните факти, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен така, както е предявен от ищеца.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по иск с правно основание чл. 124 от ГПК, предявен от М.З.Ч., ЕГН **********,***, чрез адвокат Ю.Х. ***, съд. адрес гр. Сливен, ул. „Макгахан” № 4, срещу ответника Община Котел, че е собственик на недвижим имот, съставляващ УПИ ХІІ-226, УПИ ХІІІ-226, УПИ ХІV-226 и УПИ ХV-227, в кв. 47, по ПУП на село Ябланово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС Сливен.
С Ъ Д И Я :