Определение по дело №853/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е образувано по жалба на Г. С. В. от [населено място], чрез адв. Й. М. П., против Заповед за налагане на ПАМ № 24-0319-000060 от 12.10.2024 година на младши автокнтрольор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Полски Тръмбеш, с която на „ИзиРентБългария“ ЕООД е прекратена регистрацията на автомоби Ш. О. с рег. № [рег. номер] за срок от шест месеца, считано от 12.10.2024г.

Счита, че същата е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушен е принципът на съразмерност. Наемодателят „ИзиРентБългария“ ЕООД изискал от Г. С. В. допълнително наемно възнаграждение в размер на 12 000 лв. – по 200олв. За всеки месец, в който МПС е без регистрация и не може да се използва от компанията за отдаване на автомобила. Видно от касов бон от 13.10.2024г. била заплатена сумата [рег. номер]. в полза на „ИзиРентБългария“ ЕООД. Тази сума представлявала наемът на МПС само до 12.11.2024г. и на тази дата Г. С. В. следва да заплати още 2000лв. за всеки следващ месец. Сумата 12 000лв. намира за несъразмерно висока с тежестта на нарушението.

Заповедта за налагане на ПАМ е издадена във връзка Акт за установяване на административно нарушение от 12.10.2024г. за управление на автомобилът от К. К., като неправоспособен вода, тъй като не представя валидно българско СУМПС.

От представен договор за наем от 11.10.2024г., сключен между Г. С. В. (един ден преди издаването на процесната ПАМ на 12.10.2024г.), в качеството му на наемател и „ИзиРентБългария“ ЕООД в качеството му на наемодател е видно, че автомобилът, с който е извършено установеното от полицейските органи нарушение, е бил предоставен на Г. С. В..

Жалбоподателят посочва, че автомобилът е управляван от друго лице, което не фигурира в сключения договор за наем като наемател на автомобила. Оспорения акт накърнявал правата му, тъй като трябява да заплаща обезщетение за невъзможността на собственика на автомобила „ИзиРентБългария“ ЕООД за всеки месец, през който МПС е без регистрация и не може да се използва от компанията за отдаване под наем. По тези съображения жалбоподателят счита, че са нарушени законните му права и интереси като наемател на МПС, което му дава право да го обжалва.

Като взе предвид така установените факти и становището на жалбоподателя съдът приема жалбата за недопустима, по следните съображения:

Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ и законовата уредба в чл. 15 и чл. 147, ал. 1 от АПК, оспорване на административен акт е допустимо, когато е налице пряк, личен и непосредствен интерес от оспорването по смисъла на чл. 147, ал. 1, вр. чл. 15, ал. 1 от АПК. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен - административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Следователно правният интерес е налице тогава, когато оспореният акт има пряко действие по отношение на личните права и законни интереси на лицето, като поражда неблагоприятни последици за него. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка.

В конкретния случай, правата на жалбоподателя не са засегнати лично, пряко и непосредствено с обжалваната от него ПАМ, адресат на която е собственикът на автомобила - „ИзиРентБългария“ ЕООД. Тъй като същият не е нито собственик, нито лизингополучател, който по силата на договора за лизинг има право да ползва превозното средство, описаните в жалбата негови права да ползва и да управлява автомобила са производни и произтичат от правата на собственика и лизингополучателя. Следователно прекратяването на регистрация засяга пряко и непосредствено правната сфера само на тези лица, а посочените права и интереси на жалбоподателя са засегнати опосредено и косвено, тъй като те се основават на правата на горепосочените лица. Направено е позоваване на договор rent a car от дата един ден преди установяване на нарушението, в който е уговорено като обезщетение допълнително наемно възнаграждение за случаите, когато компанията не може да отдава под наем автомобила.

При така установената липса на пряк правопораждащ, правопроменящ или правогасяващ ефект на извършеното действие в правната сфера на жалбоподателя следва да се приеме, че същият няма пряк правен интерес от търсената съдебна защита, каквато притежава единствено собственика на автомобила „ИзиРентБългария“ ЕООД, който не е депозирал жалба и е предвидил обезщетение в договори си при невъзможността да ползва автомобила, вкл. при прекратяване регистрацията на същия. Такава би могла да бъде реализирана спрямо наложената с процесната заповед от 12.10.2024 г. на младши автокнтрольор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Полски Тръмбеш принудителна административна мярка от лицата, които имат правен интерес. В този смисъл Определение № 2047 от 23.02.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2023 г., VII о.; Определение № 11379 от 28.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10420/2017 г., VII о.,

Интересът трябва да е личен и пряк, т. е. административният акт да засяга правната сфера на жалбоподателя като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или създава задължения за оспорващия или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, за наличието, на която съдът следи служебно и при установяване на отсъствието му, дори в хода на съдебното производство, следва да прекрати производството по делото. В разглежданата хипотеза такъв пряк интерес не е налице, което обуславя недопустимост на жалбата.

С оглед това следва така предявената жалба като процесуално недопустима поради липса на пряк правен интерес за жалбоподателя от оспорването на наложената принудителна административна мярка да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство - да се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд Велико Търново, пети състав

О П Р Е Д. Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Г. С. В. от [населено място], чрез адв. Й. М. П., против Заповед за налагане на ПАМ № 24-0319-000060 от 12.10.2024 година на младши автокнтрольор към ОД на МВР Велико Търново, РУ Полски Тръмбеш.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 853/2024 г. по описа на Административен съд Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от връчването му на страните.