РЕШЕНИЕ
№ 551
гр. Кюстендил, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XI-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Боянка Д. Янкова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20211520101686 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова молба, депозирана от „Профикредит България“
ЕООД против Б. В. Н..
В исковата молба се сочи, че на 14.01.2020 г. е сключен Договор за
потребителски кредит № 30041869566 между „ПРОФИ КРЕДИТ България”
ЕООД, като кредитор, Б. В. Н. и Р. Б. Н.а като солидарни длъжници.
Договорът е сключен за сума на кредита: 3500.00 лв.; Срок на кредита:
24 месеца; Размер на вноската: 215.34 лв.; Годишен процент на разходите
(ГПР): 49.09 %; Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден:
0.11 %; и Общо задължение по кредита: 5168.11 лв.
Била поискана и закупена допълнителна услуга при възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 1050.00 лв.; Възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1575.00 лв. и Размер на вноска по закупени
допълнителни услуги: 109.38 лв.
Общо задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги
било 7793.11 лв., при общ размер на вноска: 324.72 лв. и дата на погасяване:
15-ти ден от месеца.
Съгласно Декларации т. Б към Договора за потребителски кредит (ДПК)
неразделна част от него били Общи условия (ОУ).
Съгласно Декларации т. А на клиента се предоставяла безвъзмездно, на
1
хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация
във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и
разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът
преценявал доколко предлагания ДПК съответства на неговите възможности
и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителните услуги,
които предлага дружеството.
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за
потребителски кредит № 30041869566, при посочените вече условия.
Твърди се, че ищцовото дружество изпълнявало точно и в срок
задълженията си по договора, като на 14.01.2020г. превело парична сума в
размер на 3500.00 лв. по посочена от длъжника Б. В. Н. банкова сметка
(документ за кредитен превод с референция; 067029970036416 от дата
14.01.2020 г.).
Съгласно чл. 4 от Общите условия към договора длъжникът следвало да
заплати и договорно възнаграждение за изтегления кредит, предварително
определено в погасителния план.
Сочи се, че предвид основанието, на което се търси неизплатеното
вземане, към датата на предсрочната изискуемост неизплатеното договорно
възнаграждение от страна на длъжника по делото било в размер на 1244.45
лв. - от падежа на първата неизплатена вноска – 15.03.2020 г. до дата на
предсрочна изискуемост - 03.04.2021 г.
Съгласно параметрите на процесния договор и чл. 15 от Общите
условия клиентът можел да избере да закупи една или повече допълнителни
услуги. Поради това и с оглед принципа за свобода на договаряне, страните
се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в договора
услуги „Фаст“ и „Флекси“, при възнаграждение предоставянето на услугите -
„Фаст" сума в размер на 1050.00 лв. и „Флекси" сума в размер на 1575.00 лв.
Закупените от длъжника допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“
съдържали възможности за приоритетно разглеждане на искането на
длъжника за отпускане на кредит, за отлагане на определен брой погасителни
вноски, както и за смяна на падежната дата на вноските, като длъжникът тук
се възползвал само от първата такава.
Въпреки това длъжникът не е изпълнявал поетите договорни
задължения и направил само една погасителна вноска, видно от приложеното
Извлечение по сметка към ДПК № 30041869566, като след изпадането в
забава и съгласно уговореното и прието от страните в чл.12.3 от Общите
условия на 03.04.2021 г. ДПК № 30041869566 бил обявен за предсрочно
изискуем от страна на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД.
На длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил
информиран, че задължението по заема е обявено за предсрочно изискуемо.
Видно от приложената обратна разписка уведомителното писмо било
получено лично от упълномощено лице и съдлъжник по Договора за
2
потребителски кредит - Радостина Н.а.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Б. В. Н. в задължение
по ДПК № 30041869566 било в общ размер на 335.35 лв., като сумата от 10.63
лв. е отишла за погасяване на лихвите за забава по кредита, на основание
т.12.1 от ОУ. Така общото задължение било в размер 7849.61 лв., от които:
главница в размер на 3392.29 лв., договорно възнаграждение в размер на
1244.45 лв., възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1006.25 лв.,
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1509.37 лв., лихва за
забава в размер на 536.29 лв. и законна лихва в размер на 160.96 лв., дължима
от 03.04.2021 г. - датата на предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г., като
сумата се дължала ведно със законна лихва от датата на входиране на
заявлението до изплащане на вземането.
Поради неизпълнението на договорното задължение било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. N° 1266/2021 г. След като
длъжникът подал възражение срещу нея на дружеството били дадени
указания за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено на
28.07.2021 г.
С оглед гореизложеното се поддържа искане за постановяване на
решение, с което да бъде установено съществуването на вземане в полза на
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника Б. В. Н.,
представляващо главница в размер на 7849.61 лв. (седем хиляди осемстотин
четиридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки), от които: главница в
размер на 3392.29 лв. (три хиляди триста деветдесет и два лева и двадесет и
девет стотинки), договорно възнаграждение в размер на 1244.45 лв. (хиляда
двеста четиридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки),
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1006.25 лв. (хиляда и
шест лева и двадесет и пет стотинки), възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 1509.37 лв. (хиляда петстотин и девет лева и тридесет и
седем стотинки), лихва за забава в размер на 536.29 лв. и законна лихва в
размер на 160.96 лв., дължима от 03.04.2021 г. - датата на предсрочна
изискуемост до 23.06.2021 г., ведно със законната лихва от дата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането.
Сочат се и банкови сметки, по която длъжникът може да плати
присъдената сума: ЮРОБАНК България АД IBAN: BG94 BPBI 7940 1057
3790 02; Алианц Банк България АД IBAN : BG BUIN 95611000316183.
Поддържа се искане за присъждане на направените по делото разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен
отговор.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но в
писмено становище поддържа молбата си.
3
Ответната страна се представлява от ангажиран пълномощник, който
оспорва исковете, като навежда и доводи за нищожност на клаузи от
договора.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за
потребителски кредит № 30041869566 на Б. В. Н. и Радостина Бориславова
Н.а като солидарни длъжници бил предоставен кредит в размер на 3500.00
лв., за срок от 24 месеца, с размер на вноската: 215.34 лв., при Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.09 %, с Годишен лихвен процент: 41.00 %;
Лихвен процент на ден: 0.11 %; и Общо задължение по кредита: 5168.11 лв.
Била поискана и закупена допълнителна услуга при възнаграждение за
закупена услуга Фаст в размер на 1050.00 лв.; Възнаграждение за закупена
услуга Флекси в размер на 1575.00 лв. и Размер на вноска по закупени
допълнителни услуги: 109.38 лв.
общо задължението по кредита и по пакета от допълнителни услуги било
7793.11 лв., при общ размер на вноска: 324.72 лв. и дата на погасяване: 15-ти
ден от месеца.
Приобщен към делото е погасителен план към Договор за потребителски
кредит № 30041869566 със закупена допълнителна услуга.
Видно от платежния документ за кредитен превод с референция;
067029970036416 от дата 14.01.2020 г., на 14.01.2020 г. сумата от 3500.00 лв.
била преведена по посочена от длъжника Б. В. Н. банкова сметка.
Приложено е извлечение от сметката на кредита, в което са отразени
извършените плащания единствено на 18.02.2020 г.
Не е спорно между страните, че след 15.03.2020 г. било преустановено
плащането по кредита.
Видно от материалите по приетото ч.гр.д. № 1266/2021 г. на КРС,
ищцовото дружество, в качеството му на заявител, подало заявление по реда
на чл. 410 от ГПК, като въз основа на него била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 214/02.03.2018 г., съгласно която
длъжниците Б. В. Н. и Р. Б. Н.а, солидарно да заплатят на заявителя – “Профи
Кредит България” ЕООД, с ЕИК *********, сумата в размер на 7849.61 лв.
(седем хиляди осемстотин четиридесет и девет лева и шестдесет и една
стотинки), от които: главница в размер на 3392.29 лв. (три хиляди триста
деветдесет и два лева и двадесет и девет стотинки), договорно
възнаграждение в размер на 1244.45 лв. (хиляда двеста четиридесет и четири
лева и четиридесет и пет стотинки), възнаграждение за закупена услуга Фаст
в размер на 1006.25 лв. (хиляда и шест лева и двадесет и пет стотинки),
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1509.37 лв. (хиляда
4
петстотин и девет лева и тридесет и седем стотинки), лихва за забава в размер
на 536.29 лв. (за периода 16.02.2020 г. – 03.04.2021 г.) и законна лихва в
размер на 160.96 лв. (за периода 03.04.2021 г. – 23.06.2021 г.), ведно със
законната лихва от дата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането, както и разноски по делото 156,99 лв. внесена държавна такса и
50.00 лева – възнаграждение за юрисконсулт.
Заповедта е била връчена на длъжника Р. Н.а на 29.06.2021 г., като
поради липсата на депозирано възражение, досежно нея е влязла в законна
сила на 30.07.2021 г. Длъжникът Б.Н. е депозирал възражение в срок. В срока
по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното производство е предявил
настоящите положителни установителни искове единствено спрямо длъжника
Б.Н..
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
писмени доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните
изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Предявени са специални установителни искове по реда на чл. 422 от
ГПК във вр. с чл. 415 от с.к. с правно основание вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. 79, ал.,
1 предл. 1 от ЗЗД и чл. 33 от ЗПК, с предмет установяване съществуването на
вземането, заявено по реда на чл. 410 ГПК.
По допустимостта: Съдът, в изпълнение на задълженията си да
осъществи служебно самостоятелна преценка на специалните положителни
процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните
указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че
е налице издадена заповед за изпълнение на парично задължение именно за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Предмет на установителния
иск в случая е претенцията против длъжника Н., макар и заповедта да е била
издадена срещу двама солидарни длъжници. Солидарността дава възможност
на кредитора да поиска и да получи изпълнение на една и съща престация от
всеки от длъжниците. Същевременно кредиторът се намира в отделни
облигационни връзки с всеки от солидарните си длъжници, в които всеки от
тях разполага с редица лични възражения, които само той може да релевира.
Различното материално – правно положение в отношения с кредитора,
обуславя процесуалното качество на солидарните длъжници на обикновени
другари. Ето защо претенцията е допустима.
По основателността: Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1
ТЗ, с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. Дружеството - ищец в случая няма статут на банка по
5
смисъла на чл.2 ЗКИ, но представлява финансова институция, регистрирана с
основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Поради
това съдът е приел, че правното основание на исковете, предявени по реда на
чл. 422 от ГПК, е по чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Досежно вземането за главница в размер на 3392.29 лв.
Страните не спорят и от ангажираните писмени доказателства е
установимо, че те са били обвързани от валидно заемно правоотношение с
посочените в съглашението параметри. В съответствие с уредбата на чл. 11
ЗПК, договорът съдържа ясна информация за броя и размера на
погасителните вноски, за годишния процент на разходите, дължимата лихва.
Датата на сключване на договора е фиксирана, както в съпътстващата
договора декларация, така и в подписания от кредитополучателя погасителен
план. Установи се, че ищецът е предоставил на ответника уговорения
кредитен ресурс, поради което и за последния е възникнало задължение да
върне заетата му сума на посочените в погасителния план дати. Доказателства
за изпълнение на това задължение от страна на длъжника не са ангажирани,
поради което и с обявяването на предсрочната изискуемост на вземането –
03.04.2021 г., същият дължи непогасената главница. Едностранното
прекратяване на договора и обявяването му за предсрочно изискуем е
преобразуващо право, което настъпва с волеизявлението на кредитора, при
наличие на предпоставките за това, което обаче следва задължително да
достигне до длъжника, за да породи действие, без да е необходимо неговото
приемане от страна на длъжника. В случая спор досежно твърдението за
надлежно съобщена изискуемост на кредита не е повдигнат, но и от
представените писмени доказателства се установява, че този материален факт
е съобщен на длъжниците надлежно на 21.05.2021 г.,
Поради горното предявеният иск за главница следва да бъде уважен в
рамките на заявения размер, ведно със законната лихва считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 23.06.2021 г., до окончателното
погасяване на задължението.
Досежно вземането за договорно възнаграждение в размер на 1244.45
лв.:
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за
потребителски кредит свободно са уговорили размера на т. нар.
възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Същата представлява
възнаграждение за предоставянето и ползването на паричната сума за срока
на договора. Изменението на сключения договор чрез едностранно обявяване
на предсрочна изискуемост преустановява добросъвестното ползване на
сумата след настъпване на предсрочната изискуемост, поради което след този
момент договорна лихва не се дължи. Тоест, в настоящият случай, след
21.05.2021 г. не дължи договорна (възнаградителна) лихва. Това не се отнася
до вече падежиралите до този момент неплатени от кредитополучателя
6
месечни вноски. Доколкото тази претенция е предявена за периода 15.03.2020
– 03.04.2021 г., тя се възприема за основателна.
Не се констатира неравновесие в правата на страните по договора в
частта за уговорената възнаградителна лихва. Според нормата на чл. 19 от
ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит, който съобразно
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
За да защити потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на
финансови институции, предоставящи потребителски кредити чрез
определяне на висок лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е
компонента, която се включва при формирането на ГПР и съответно е
определил максимален размер на последния. В случая, предвидения в
договора ГЛП не надвишава пет пъти размера на законната лихва (50%),
поради което не е налице нарушение на добрите нрави при определяне на
размера на възнаградителната лихва.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422,
ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и
доказан и ще бъде уважен изцяло.
По претенцията за установяване дължимостта на лихва за забава в
размер на 536.29 лв. за периода 16.02.2020 г. – датата на забава, до 03.04.2021
г. – датата на предсрочната изискуемост:
Уговорката, че при забава ще се дължи заплащане на лихва е съобразена
с императивните изисквания на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Годишният размер на
законната лихва за просрочени задължения в левове е равен на основния
лихвен процент, обявен от БНБ, плюс 10 процента. Ето защо претенцията е
основателна до размера на законната лихва, изчислена върху всяка
просрочена вноска от вземането за главница. Тъй като след 16.02.2020 г.
ответникът е изпаднал в забава при плащането на главницата по договора,
искът в тази част е основателен и следва да бъде уважен в пълния му размер.
По иска за установяване дължимостта на законна лихва в размер на
160.96 лв. от 03.04.2021 г. – датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021
г. – дата на депозиране на заявлението:
При вече посочените аргументи лихва се дължи и за времето от
обявяването на предсрочната изискуемост до датата на сезирането на
заповедния съд, респ. искът и в тази част е основателен.
Досежно вземането за възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер
на 1006.25 лв. (хиляда и шест лева и двадесет и пет стотинки),
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 1509.37 лв. (хиляда
петстотин и девет лева и тридесет и седем стотинки):
7
Видно от договора и общите условия услугата "Фаст" включва
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит;
след одобрение отпусканата сума се нарежда към клиента по избрания от
него начин на изплащане до 24 часа след получаване от кредитора на
подписания договор и приложения, а допълнителната услуга "Флекси"
предвижда право клиента да променя погасителния си план при изпълнение
на специфични изисквания посочени в ОУ. Тези услуги са въведени в
договора в противоречие с императивните изисквания на ЗПК. Принципната
възможност за кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения
размер на заема, е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Налице е
изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Анализирайки договора в т.см., както и приложимата правна рамка,
съдът счита, че в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл.
10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната
престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение
възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото
администриране. Посочените услуги тук са свързани с усвояването и
управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК.
Същите не представляват и реално предоставени допълнителни възможности
или преференциални условия, от които кредитополучателят да може да се
възползва и да носят допълнителни ползи за него. Не се установява
длъжникът реално да се е възползвал от някоя от посочените услуги.
Действително налице са множество изготвени анекси, по силата на които е
договорено отлагане на погасителни вноски, но няма данни това да е станало
по искане на длъжника.
От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК видът, размерът и
действието, за което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в
договора, а в процесния случай не е посочено за всяка една от услугите какъв
е размерът на дължимата такса в рамките на общото възнаграждение.
Освен това, от данните по делото и твърденията на заявителя става ясно,
че длъжникът дължи възнаграждението за допълнителни услуги от момента
на подписване на договора, като плащането е разсрочено и включено като
част от погасителната вноска по кредита. Поради това, освен главница и
възнаградителна лихва, и възнаграждение по тези допълнителни услуги,
следва да се включи в годишния процент на разходите, тъй като това са
разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на
чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл се споделя тезата, че изключването на
допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като
допълнителен пакет услуги представлява заобикаляне на разпоредбата на чл.
19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането на възнаграждения по
пакети за допълнителни услуги не представлява плащане за услуги, а
8
всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до
надхвърляне ограниченията на закона за максимален размер на ГПР.
Всичко това води до извод за нищожност на клаузите за уговорените
възнаграждения за допълнителни услуги на основание чл. 19, ал. 5 и чл. 21
ЗПК.
При изложените аргументи процесните суми, начислени в тежест на
длъжника за допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" се възприемат от този
състав за недължими.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество
направените разноски по настоящото производство. Т.к. страната е била
представлявана от юрисконсулт на основание чл. 78, ал.8 от ГПК в редакция
по ЗИДГПК, обн.ДВ, бр.8/24.01.2017 г., размерът на възнаграждението му
следва да се определи съгласно чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ в размер на 100,00 лв. Доказано е и заплащане на държавна такса в
размер на 239,07 лв. (л. 20 и 33), Заради това и с оглед изхода на спора на
ищеца се следват разноски в общ размер от общо 230,41 лв.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение, издадена в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1266/2021 г., вкл. и разноските за него, с оглед
изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК ответната страна следва да възстанови на ищеца
направените и в хода на заповедното производство разноски в размер на
140,65 лв. (50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 156,99 лв. заплатена
държавна такса)
В полза на ответника не се следват разноски, доколкото искане, а и
доказателства в т.см. не са ангажирани.
На основание чл. 38 от Закона за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от
НМРАВ, в полза на адвокат Евгени Йорданов същото се следва
възнаграждение, като се изхожда от изхода на спора, в размер на 596,65 лв.,
за осъщественото процесуално представителство на ответника по реда на чл.
38 от ЗА.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.
В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, кв. „З.“, бл. **, вх.*, ет.*, ап.
*, ДЪЛЖИ И СЛЕДВА ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“ ЕООД,
вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
9
гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, представлявано от неговите
управители С. Н.и Ц. С., следните суми
сумата в размер на главница в размер на 3392.29 лв. (три хиляди
триста деветдесет и два лева и двадесет и девет стотинки), дължима
по Договор,
договорно възнаграждение в размер на 1244.45 лв. (хиляда двеста
четиридесет и четири лева и четиридесет и пет стотинки), (за периода
15.03.2020 г. – 03.04.2021 г.);
лихва за забава в размер на 536.29 лв. (петстотин тридесет и шест лева
и двадесет и девет стотинки), (за периода 16.02.2020 г. – 03.04.2021
г.);
законна лихва върху главницата в размер на 160.96 лв., (стои
шестдесет лева и деветдесет и шест стотинки), дължима от 03.04.2021
г. - датата на предсрочна изискуемост до 23.06.2021 г.;
ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението –
23.06.2021 г. до изплащане на вземането,
за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 1266/2021 г. на
КРС, по силата на която посочените суми е следвало да бъдат заплатени от Б.
В. Н. ЕГН: ********** гр. Кюстендил, КВ.ЗАПАД, бл.89,вх.А,ет.03,ап.008,
общ. Кюстендил, обл. Кюстендил и РАДОСТИНА БОРИСЛАВОВА Н.А,
ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, ж.к. Запад, бл. 89, вх.А, ет.3, ап. 8,
(досежно последната заповедта е влязла в законна сила поради липса на
постъпило възражение),
КАТО
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на „Профи Кредит
България“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В,
представлявано от неговите управители С. Н. и Ц. С., ДА БЪДЕ
УСТАНОВЕНО, че Б. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, кв.
„З.“, бл. **, вх. *, ет.*, ап. *, дължи и следва да заплати на ищеца
възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 1006.25 лв. (хиляда и
шест лева и двадесет и пет стотинки), възнаграждение за закупена услуга
Флекси в размер на 1509.37 лв. (хиляда петстотин и девет лева и тридесет и
седем стотинки), за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 282/2020г. на
КРС, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА, и за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК в производството по ч.гр.д. № 1266/2021 г. на КРС, по силата на която те
е следвало да бъдат заплатени от Б. В. Н. ЕГН: ********** гр. Кюстендил,
КВ.З., бл.**,вх.*,ет.**,ап.***, общ. Кюстендил, обл. Кюстендил и Р. Б. Н.А,
ЕГН **********, с адрес в гр. Кюстендил, ж.к. Запад, бл. 89, вх.А, ет.3, ап. 8,
(досежно последната заповедта е влязла в законна сила поради липса на
10
постъпило възражение).
ОСЪЖДА Б. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр. Кюстендил, кв.
„Запад“, бл. 89, вх. А, ет.3, ап. 8, да заплати на „Профи Кредит България“
ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх. В, представлявано
от неговите управители С. Н. и Ц. С., сумата в сумата от 230,41 лв. (двеста и
тридесет лева и четиридесет и една стотинки), представляваща деловодни
разноски в настоящото производство, както и сумата от 140,65 лв. (сто и
четиридесет лева и шестдесет и пет стотинки), сторени разноски в хода на
заповедното производство по ч.гр.д. №1266/2021 г. на КРС.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. България №
49, бл. 53Е, вх. В, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Е. Й., вписан в АК- Кюстендил, с
адрес на упражняване на дейността гр. Кюстендил, ул. Гороцветна № 35,
сумата от 596,65 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и шестдесет и пет
стотинки) възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА за осъществено
процесуално представителство на ответника по делото Б. В. Н..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в
двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него ДА СЕ
ИЗПРАТИ на заповедния съд, като се върне и приложеното тук заповедно
производство.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
11