№ 43737
гр. София, 21.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20241110118523 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба за изменение на Решение № 16518/05.09.2025г. по гр.д. №
18523/2024г. по описа на СРС в частта относно разноските. Счита, че следва да се намали
размера на присъдените на ищеца разноски.
В срока за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на молбата.
След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено
следното:
Молбата е подадена в срока за обжалване на решението, съгл. разпоредбата на
чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледани по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна.
В мотивите на Решение № 16518/05.09.2025г. по гр.д. № 18523/2024г. по описа на
СРС са изложени подробни съображения относно присъдените разноски. Съдът счита, че не
са налице обстоятелства налагащи промяна в изводите му.
Както се сочи в мотивите на акта за защита в заповедното производство на осн. чл.
38, ал. 2 ЗА се дължи възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ съгласно
чл.6, ал. 1, т. 5 от Наредба МРАВ в размер на 240 лв. с ДДС, а не както страната претендира
50 лв. Молителят не сочи правно основание от наредбата или друго, въз основа на което
определя размера на тази сума, който счита за максимален, а именно 50 лв. Вероятно това се
дължи на недобро познаване на практиката на СГС по подобни казуси, която определяше
тази сума от 50 лв., съгласно чл.6, ал. 1, т. 5 от Наредба МРАВ в старата редакция, преди
изменението, с което се увеличи до 200 лв. без ДДС.
Съдът, отново, в мотивите на крайния си съдебен акт е посочил, че счита тази сума от
4301,04 лв. за предявен размер, като отчита отхвърлената служебно част на заявлението,
както следва. Видно от заявлението това е предявеният размер на претенцията. Неправилно
би било да се изчисляват разноски за заповедното производство само върху сумите
предявени в исковото.
Съгласно практиката на ВКС, която настоящия състав споделя, съдът не извършва
проверка на имущественото състояние на лицето, получаващо безплатна правна помощ.
Така съгласно Определение № 72/23.02.2022 г. по ч.гр.д. № 297/2022 г. на ВКС, IV г.о.;
Определение № 50439/26.10.2022 г. по ч.т.д. № 2158/2021 г. на ВКС, I т.о.; Определение №
201/30.05.2022 г. по ч.гр.д. № 532/2022 г. на ВКС, III г.о. и др. По тази причина съдът не
1
счита за необходимо да разглежда възражения в тази насока.
Ето защо намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е
неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 300140/12.09.2025г. за изменение на Решение №
16518/05.09.2025г. по гр.д. № 18523/2024г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав в частта
относно разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийския градски съд.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2