Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.
**, 31.07.2020г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
**ски
районен съд, ІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и трети юли две хиляди и двадесета год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИЯ МИТЕВА
при
секретаря Валя Стоянова , като разгледа АНД № 1115/2020 год. по описа на ПРС,
ІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ №15 – 0000885/ от 17.02.2020г. г.
на ***П.В. ” , със седалище и адрес на управление:***,ж.к ***,представлявано от
П.В. ***, е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/, за нарушение на чл. 63, ал.2 вр с ,ал.1 от КТ.
Жалбоподателят ЕТ ***”,представлявано от П.В. ***, редовно
призован, не се явяват изпраща представител в съдебно заседание адв.
П.В.-***. В жалбата си пред съда навежда твърдения за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила в административно – наказателното
производство и че неправилно е подведен под административно – наказателна
отговорност, тъй като не е осъществено нарушение от негова страна. Моли съда да
отмени атакуваното наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, ***, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к. Р. И., която оспорва
жалбата. Моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид изложеното
в жалбата и след като анализира събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 -
дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното
юридическо лице/ и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи
следното:
Наказателното постановление е издадено
за това, че при извършена проверка на място на 16.01.2020г. в 15:47ч. в ***, в
сектор №5, работодателя ЕТ „Ш.2.В.П.В.“ - гр. ***е допуснал до работа лицето В.П.В.
ЕГН **********, предоставящ на 16.10.2020г. в 15:47 работна сила като „шофьор
автобус“ преди да му представи копие от уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, за
регистрация на трудовия му договор, заверено в ТД на НАП.
Нарушението било установено при
извършени проверки на място на
16.01.2020г. и последваща проверка по документи в ***на 27.01.2020г. от
служители на Д ИТ–**, сред които и актосъставителят Б.Н., разпитан в качеството
на свидетел. При първоначалната проверка, проверяващите заварили в *** шофьор на автобус, спрял на
сектор №5, който е собственост на фирма ЕТ „Ш.2.В.П.В.“ - гр. **. Шофьорът
попълнил собственоръчно декларация и оставили призовка за работодателя. При
извършената документална проверка на 27.01.2020г. се указало, че лицето В.В. на
16.01.2020г. без да му е връчена справка за заверен трудов договор в НАП бил
допуснат до работа.
В тази насока са и свидетелските
показания на св. И.М.Д.. За констатираното нарушение бил съставен АУАН №15-0000885
от 27.01.2020г., като нарушението било квалифицирано по чл.63,ал.2, вр. чл.63,
ал.1 от КТ. Актът бил съставен в присъствието на представляващия ЕТ
жалбоподател, който се запознал със съдържанието му и го подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения АУАН било
издадено и атакуваното наказателно постановление, като на основание чл.416,
ал.5 във вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, на жалбоподателя му било наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1 500 лева. На 09.03.2020г.
наказателното постановление било връчено на представляващия ЕТ.
Описаната фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени
доказателства и от гласните такива, показанията на свидетеля - актосъставител.
Същият излага обстановка, идентична с така описаната в АУАН и НП. Потвърждава,че
проверката е била извършена на
16.01.2020г. Показанията на свидетеля съдът намира за логични, вътрешно
непротиворечиви, обективни и съответни на останалите събрани по делото писмени
доказателства. Заявените обстоятелства
от свидетеля, кореспондират и с приложеното по делото писмено доказателство -
копие на декларация по чл.402, ал.1, т.3, вр. чл.402, ал.2 от КТ.
При така установената фактическа обстановка,
Съдът намира следното от правна страна:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаване на атакуваното Наказателно постановление
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът е съставен в нарушение на
разпоредбата на чл. 42, т.3 от ЗАНН. В АУАН акотсъставителят е записал, че при
извършена проверка на място на 16.01.2020г. в 15:47ч. в ***, в сектор №5,
работодателя ЕТ „Ш.2.В.П.В.“ - гр. ***е допуснал до работа лицето В.П.В. ЕГН **********,
предоставящ на 16.10.2020г. в 15:47 работна сила като „шофьор автобус“ преди да
му представи копие от уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, за регистрация на
трудовия му договор, заверено в ТД на НАП.
В издадените АУАН и НП липсва единство и
идентичност в описание на административното нарушение, в чието извършване се
обвинява нарушителя. Видно от писмените материали, приложени в преписката, че
актосъставителят при изготвяне на АУАН е посочил, че В.П.В. е предоставял
работна сила в 15: 47ч. на 16.10.2020г.,
докато административно- наказващият орган е посочил в НП, че работната сила е
предоставена на дата 16.01.2020г.
Административно- наказателната процедура
по ЗАНН е строго формална и повече от правилата въведени от законодателя в
нормите на ЗАНН са императивни, особено тези по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Макар
и да се касае за техническа грешка при изписване на датата на извършване на
нарушението ЗАНН не познава понятието „техническа грешка“ и няма как да се
сенира след като е издадено НП.
АНО съобразно задълженията си, които има
съгласно разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, проверявайки акта за неговата
законосъобразност и след като явно е установил това несъответствие в посочената
дата на престиране на труд от страна на В. е следвало да извърши разследване на
спорните обстоятелства. В случая не може да се предполага наличие на
възможността по чл. 53, ал.2 от ЗАНН, тъй като визираната нередност в АУАН е
съществена. Според така съставения АУАН не може да се приеме установяване по
безспорен начин на извършването на нарушението, и на второ място, ако НП е
издадено при условията на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, то това обстоятелство е
следвало надлежно да бъде посочено в НП.
На следващо място и в АУАН, и в
последствие в издаденото НП е посочено, че В.В. е бил допуснат до работа преди
работодателя да му представи копие от уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ. АНО
е квалифицирал деянието на П.Ф. като нарушение по чл. 63, ал. 2 вр. ал.1 от КТ.
Чл. 63. (1) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм. - ДВ, бр.
105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Работодателят е длъжен да предостави
на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по
чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за
приходите.
(2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят няма
право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави
документите по ал. 1.
(3) (Ал. 1 отменена, предишна ал. 2 - изм., ДВ, бр.
100 от 1992 г., предишна ал. 1, изм. - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работникът или
служителят е длъжен да постъпи на работа в едноседмичен срок от получаването на
документите по ал. 1, освен ако страните са уговорили друг срок. Ако работникът
или служителят не постъпи на работа в този срок, трудовото правоотношение се
смята за невъзникнало, освен ако това се дължи на независещи от него причини,
за които той е уведомил работодателя до изтичането на срока.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.,
предишна ал. 2 - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Изпълнението на задълженията по
трудовия договор започва с постъпването на работника или служителя на работа,
което се удостоверява писмено.
Никъде в посочените като нарушение
разпоредби няма задължение на работодателя да представи уведомление по чл. 62, ал.
5 от КТ, задължението е да се представи уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ
както и екземпляр от трудов договор.
Абсолютно задължително е както в АУАН,
така и в НП, административното нарушение, което е вменено във вина на
нарушителя да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа
посочване на правилната норма от материалния закон, който е нарушен.
Изпълнението на задължението е от съществено значение за жалбоподателя правилно
да организира своята защита. От съществено значение са тези посочени в чл. 57,
ал.1 т. 5 и 6 от ЗАНН, а именно- описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават. Неспазването на тези нормативни изисквания води до
съществено процесуално нарушение в издадения от АНО акт.
По направените по делото разноски:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс“, а според правната норма, отразена в чл.
143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ“. Видно от приложения по делото (стр. 32) договор за правна помощ е че
адв. П.В. *** е осъществявала правна
помощ в настоящото производство на жалбоподателят П.В. ***е
посочена сумата от 300лв.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнагражения, издадена
от ВАС: „За процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. (какъвто е настоящият
случай“ е в размер на 300 лева.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3
от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр.
с 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждение, издадена от ВАС, съдът
намира,че Д. „И.п.т.”***, представляван от ***следва да
бъдат осъдени да заплати на П.В. ***представляващ ЕТ ***”
, със седалище и адрес на управление:***,ж.к ***, сумата от 300,00 лева за
направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/
№15 – 0000885/ от 17.02.2020г. г. на ***П.В.
” , със седалище и адрес на управление:***,ж.к ***,представлявано от П.В. ***,
е наложено административно наказание
- ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на основание чл. 416, ал.5, вр. с чл. 414, ал.3 от Кодекса на
труда /КТ/, за нарушение на чл. 63, ал.2 вр с ,ал.1 от КТ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на осн. чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38
ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8, ал.1,
т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаградения, издадена от ВАС , Д. „И.п.т.”***, представляван от ***да
заплати на П.В. ***представляващ ЕТ ***” , със седалище и адрес на управление:***,ж.к
***, сумата от 300,00 лева за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 - дневен срок от получаване на съобщението пред Административен
съд – **.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: