Р Е Ш Е Н И Е №
……….
24.10.2019
година,гр.Велинград.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание
на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа
докладваното от районния съдия Валентина Иванова гр. дело №
254 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по исковата молба
на А.С.А., ЕГН ********** ***, със съдебен
адрес ***, чрез адв.С.Я– Пловдивска АК,
против ПРОКУРАТУРАТА на Република България, гр. София, бул. „Витоша“№ 2.
Предявени
са ОСИ по чл.2, ал. 1, т.3, предл.второ от ЗОДОВ, за осъждане на Прокуратурата
да му заплати сумата от 10 000лв. – обезщетение претърпени неимуществени вреди
в резултат на извършени спрямо него незаконни действия—незаконно повдигнато
обвинение, ведно със законната лихва върху главница за периода от 28.12.201Зг.
до окончателното изплащане на цялото обезщетение.
В исковата молба се твърди, че спрямо А. било
водено наказателно производство № 12/2013г. по описа на ОСлО-Пазарджик и
досъдебно производство № 115/2013г. по описа на Районна прокуратура, гр.
Велинград затова, че за периода от месец юли 2007г. до края на 2011г. във
Велинград, като престъплението е довършено в Дуйсбург-Германия, при условията
на продължавано престъпление е набирал и транспортирал лицето В.Т.Т. от гр.
Пловдив и я е превеждал през границата на страната с цел да бъде използвана за
развратни действия /проституция/, чрез използване на принуда, чрез въвеждане на
лицето в заблуждение, и чрез обещаване, даване и получаване на облаги-
престъпление по чл. 159 б, , ал.2, т.2 и т.6 от НК. На 11.09.201Зг. било
повдигнато обвинение на А.. В следствие на повдигнатото обвинения и разяснението
какво наказание се предвижда за него А. получил стрес. Било го страх, че ще
попадне в затвора въпреки, че е невинен. Мислел, че по тези дела се влиза в
затвора дори и да няма достатъчно доказателства. Страхувал се от съдебна
грешка, че ще бъде осъден само на база тежкото обвинение без да се взема
предвид липсата на доказателства. Станал неспокоен. Намалил до минимум
контактите си с близки и приятели. Били засегнати честта и достойнството му на
честен и добросъвестен гражданин, в чиято добродетел прокуратурата се усъмнила,
въпреки липсата на доказателства за вина.
Делото било прекратено от прокуратурата с
постановление от 21.12.2013г., което не било обжалвано и е влязло в сила
най-рано на 28.12.2013г.
Въз
основа на така очертаната обстановка се иска от съда да постанови Решение, с което да бъде осъдена прокуратурата на РБ да заплати на А.
обезщетение за причинените от незаконното обвинение неимуществени вреди в
размер на 10 000лв., ведно със законната лихва върху тази главница за периода
от 28.12.201Зг. до окончателното изплащане на цялото обезщетениец Претендира
и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК на 06.02.2019 г. е постъпило Становище –
писмен отговор от името на Прокуратура на Република България – гр. София, чрез
Мая Христева – прокурор при Районна прокуратура гр. Пловдив.
По същество счита, че предявеният
срещу Прокуратурата на Република България иск е изцяло неоснователен, поради
което и се оспорва в неговата цялост от ответника, като съображенията за това
са следните:
На първо място ищецът не бил
представил никакви доказателства за това кога и дали изобщо Постановлението от
21.12.2013г. на РП- Велинград е стабилизирано, поради което не можело да се
прецени и началната дата, от като се иска обезщетение на твърдяното увреждане –
съответно – да се прецени изискуемостта на исканото обезщетение. Съгласно
задължителната съдебна практика /т.4 от ТР №3/22.04.2005г. по т.гр.д. №3/2004г.
на ОСГК на ВКАС/, начален момент за отговорността на държавата за вреди от
незаконни действия на правозащитните органи при настоящата хипотеза е моментът
на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното
производство. В исковата молба липсват данни дали въпросният прокурорски акт е
бил обжалван по съдебен път, дали е бил предмет на служебен контрол по реда на
чл. 243,ал.9 от НПК, като все в тази връзка следва да се имат предвид
посочените в чл. 243,ал.9 от НПК срокове.
Ответникът
твърди, че отговорността по ЗОДОВ е по своя характер деликатна. За да възникне
същата, е необходимо ищецът да докаже, че действително е претърпял вреди, които
са пряка и непосредствена последица от повдигнатото срещу него незаконно
обвинение /чл.4 от ЗОДОВ/. В настоящия случай липсват действително претърпени
вреди, доколкото изложеното от ищеца представляват по-скоро негови субективни
възприятия,а не реално настъпили неимуществени вреди, а и освен това описват
едно нормално състояние на негативни преживявания, които всяко едно лице,
спрямо което се води наказателно производство би имало и които не следва да се
вменяват в отговорност на Прокуратурата.Липсва и причинна връзка между
твърдяното да е било незаконно обвинение и настъпилите вреди. Поради това се
ответната страна счита, че в случая Прокуратурата е действала законосъобразно,
а предявеният срещу нея осъдителен иск е изцяло неоснователен.
Алтернативно, ако съдът приеме иска за
основателен се твърди, че частично неоснователен се явява и предявеният срещу
Прокуратурата на Република България акцесорен иск, тъй като исковата претенция
била предявена пред съда на 27.12.2018г., а съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД
вземането за лихви се погасява с изтичане на тригодишна давност. Поради
изложеното ответната страна прави възражение за частично погасяване на въпросния
иск. Освен това, законовата лихва, като акцесорно вземане, е дължима от датата,
от която прокурорският акт в добил стабилитет, а доказателства относно това
обстоятелство, както беше посочено по-горе, в настоящия случай липсват.
На следващо място в
случай, че не се приемело от съда изложеното по-горе. Ответната страна оспорва
представения от А. иск за причинени му неимуществени вреди, като изцяло
недоказан. В тази връзка, следвало да се има предвид, че в настоящето
производство изцяло в тежест на ищеца да докаже, направените от него в исковата
молба, твърдения. Видно от съдържанието на исковата молба , на ищеца А. е било
повдигнато незаконно / според него/ обвинение по ДП №12/2013Г. по описа на ОСлО
– гр. Пазарджик / пр.пр. №115/2013г. по описа на РП –Велинград/ за престъпление
по чл.159б ал.2, вр.ал.1, вр. чл. 159а, ал.2,т.2 и т. 6. вр, ал.1, вр. чл.26,
ал.1 от НК, от което и произтекли претендираните неимуществени вреди. Наличието
на действително претърпени вреди било елемент на фактическият състав на
отговорността по чл. 2 ЗОДОВ, а ищецът не е ангажирал никакви доказателства за
претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Ищецът твърдял, че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили
отрицателни последици в емоционален и социален план, изразяващи се в преживения
стрес, страх от осъждане. В ограничаване на социалните контакти и в засягане на
честа и достойнството му, но не е представил каквито и да било доказателства,
нито за твърдените вреди, нито за съществуващата пряко причинно-следствена
връзка между тях и дейността на Прокуратурата на Република България. При
условията на алтернативност ответната страна оспорва иска и по размер. Според
възприетото в т.II на ППВС № 4/1968Г., въпросът за фактическата преценка, с
оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, е
определянето на конкретният паричен еквивалент на обезщетението за имуществени
вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът ма обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 ЗЗД, като
справедливостта не е абстрактно понятие и се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл.2,
ал. 1 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление се е
отразило върху здравето, личния живот, чувствата и достойнството на увредения.
Следва да се има предвид, че паричното обезщетение за морални вреди следва да
съответства на необходимото за преодоляването им и че не е проява на
справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото
за обезщетяване на претърпените вреди. Твърди се, че претенцията на ищеца е изключително
завишена и несъответства на претърпените вреди, на икономическия стандарт в
Република България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и
тази на ЕСПЧ/.Видно от съдържанието на исковата молба, наказателното обвинение
спрямо ищеца е само в рамките на два месеца и десет дни – един изключително
кратък срок, предвид естеството на повдигнатото спрямо него обвинение – за
тежко умишлено престъпление, при това продължавано такова и довършено в
чужбина. Спрямо обвиняемият е взета МНО „парична гаранция“ в размер на 1000
лева, която не е ограничила съществено правата му. Няма данни да са прилагани
други мерки за процесуална принуда. Освен това, не е без значение за преценка
размера дължимото обезщетение
обстоятелството, че основна причина за предприетото наказателно
преследване спрямо ищеца били дадените неверни данни от страна на пострадалата
и основна свидетелка по воденото Досъдебно производство – Веселина Тодорова.
Последната е поддържала заявеното от нея както в жалбата си, така и в дадените
по-късно, в рамките на вече образуваното ДП, показания, с което има съществен
принос спрямо ищеца да бъде водено наказателно производство и същият да бъде
привлечен към наказателна отговорност. При така демонстрираната упоритост от
свидетелката, Прокуратурата е била длъжна да предприеме действия от своята
компетентност с цел да провери изложеното от нея, като при това, привличайки А.
като обвиняем, изцяло са били гарантирани и защитени неговите права за
законосъобразно събиране на доказателства, при пълно спазване гаранциите за защита
на правата му/ нещо, което би било трудно, ако А. бил имал само качеството на
свидетел/. Твърди се, че претендираното обезщетение от 10 000лв. за
неимуществени вреди не е съобразено и с икономическия стандарт в страната. Така
например при използване само на един икономически обективен критерий-
официалните данни на НСИ за среден годишен доход на лице/ включващ доход от
работна заплата, доходи от собственост и други/, към 2013 год. този доход е бил
4814 лева, т.е. ищецът претендира обезщетение, равняващо се на близо две
двегодишен доход на лице от страната към този период, който размер в ярък
разрез с принципите на обезвреда по смисъла на ЗОДОВ по конкретния случай.
Поради това и предявеният срещу Прокуратурата иск е в изключително завишен размер.
Становище по претенцията за разноски ще вземе след като такива бъдат направени.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника
си адв.Я., поддържа исковата претенцията .
В съдебно заседание ответникът, чрез
прокурор Балева от Районна прокуратура Велинград, оспорва иска по основание
и размер, подържа възраженията.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните, че е било
образуваното срещу ищеца досъдебно производство, което е прекратено. Видно от
приложеното ДП №12/2013г. на ОСлС – Пазарджик, същото е образувано с
Постановление от 31.01.2013г. на прокурор от ОП-Пазарджик, въз основа на
преписка № 115/2013г по описа на РП-Велинград, образувана на 22.01.2012г. С
постановление за привличане на обвиняем от 11.09.2013г. на ОСлС – Пазарджик, ищецът
Алексанндър А. е бил привлечен в качеството му на обвиняем на същата дата -11.09.2013г.
за извършено престъпление по чл.159 б, ал.2, вр. с чл.159 б, ал.1, вр. с чл.159
а, ал.2,т.2 и т.6, вр. с чл.159 а,ал.1 от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като
спрямо него и е взета мярка за неотклонение ”парична гаранция в размер на 1000
лева”. С постановление прекратяване на наказателно производство от 21.12.2013г.
на РП-Велинград от е прекратено производството по преписката № 115/2013г по
описа на РП-Велинград и ДП №12/2013г. на ОСлС – Пазарджик, водено срещу А. С. А.
за престъпление по чл.159 б, ал.2, вр. с чл.159 б, ал.1, вр. с чл.159 а,
ал.2,т.2 и т.6, вр. с чл.159 а,ал.1 от НК, вр. с чл.26, ал.1 от НК, на
осн.чл.243, ал.1,т.2 от НПК- обвинението не е доказано.
Съдът е разпитал като свидетели С.А.С.-
баща на ищеца, и И.А.С.- чичо на
ищеца. Установява се от показанията на
свидетеля С.С., че е запознат с воденото
срещу ищеца наказателно производство. Счита, че същото е инициирано от жена, с
която е живеел по това време -2013г., на съпружески начала, с която се скарали,
не били в добри отношения и тя завела това дело срещу него заради имущество, за
това, че я карал да проституира. След делото ищецът се притеснил,че са го
обвинили за нещо,което не е истина, преживявал случващото се много тежко,
започнал да заеква. Заминал при него в чужбина. Спрял да се храни, бил
депресиран, не общувал с хора, било го страх от наказание за неверните работи.
Това продължило около 5-6 месеца. Ходил на лекар заради главоболие и е пиел
успокоителни доста време. Докато е бил при него в чужбина е работел, но е нямал
сили, повече си е седял в квартирата. Заключил се в себе си и не общувал много, затварял
вратата, мълчал. След като останал 2-3
месеца се прибрал, когато се обаждал се държал странно, не бил добре, не могъл
да се спогоди с жената, разправяли се, притеснявал се. За гаранцията той му дал
пари да я плати. Установява се от показанията на свидетеля И.С., че ищецът през
2013г. живеел с момиче В., с което се скарали и заради което тя завела дело
срещу него за проституция, но това не е вярно. Заради делото той се притеснил
много, затворил се в себе си, седял си в къщи, не излизал, а преди това много
излизал. Казвал му- „чичо, много ми е притеснено, не знам какво ще стане с тази
жена, а без да съм виновен, без нищо.“ Не излизал от къщи пет-шест месеца. След
като минало делото се успокоил и започнал да излиза.
От правна страна, съдът намира
следното:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при:
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
По делото се установи, че ищецът е
бил привлечен в качеството му на обвиняем на 11.09.2013г.с постановление за
привличане на обвиняем за извършено престъпление по чл.159 б, ал.2, вр. с
чл.159 б, ал.1, вр. с чл.159 а, ал.2,т.2 и т.6, вр. с чл.159 а, ал.1 от НК, вр.
с чл.26, ал.1 от НК. С постановление за прекратяване от 21.12.2013г. е
прекратено производството по преписката на осн.чл.243, ал.1, т.2 от НПК-
обвинението не е доказано. Това ПП е
съобщено на ищеца на 21.12.2013г. и е влязло в сила на 28.12.2013г. Съгласно т.7 ТР № 3/22.04.2004г. на
ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г. ОСГК -
съответният правозащитен орган отговаря и в случаите, когато
наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението,
като основанието за прекратяване поради недоказаност на обвинението съответства
на основанието за търсене на отговорност за вреди, когато деянието не е
извършено от лицето- чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ. .
По отношение размера на вредите,
съдът намира следното:
Досъдебното производство е продължило година и единадесет месеца /образувано е на 22.01.2012г.
и е прекратено на 21.12.2013г./. В хода на ДП ищецът е бил привлечен в
качеството му на обвиняем на 11.09.2013г., като е бил обвинен в извършване на тежко
умишлено престъпление по чл.159 б, ал.2 от НК. В хода на досъдебно производство
извършените спрямо ищеца действия се състоят само в повдигане на обвинение,
разпит като обвиняем и налагане на мярка за неотклонение – парична гаранция,
която е от леките мерки. Досъдебно производство е прекратено на 21.12.2013г., с
прокурорско постановление влязло в сила на 28.12.201Зг. Тоест ищеца е имал
качеството обвиняем за период от около 3 месеца и половина. Установи се, че в резултат на воденото срещу
него досъдебно производство, ищецът е претърпял болки и страдания от морален
характер, изразяващи се в непрекъснат стрес
и притеснения по повод разследването, довели до затваряне в себе си, загуба на апетит,
приемане на успокоителни и изолиране от обществото поради тревожност, че
неоснователно ще бъде наказан, за които следва да бъде обезщетен.
Съгласно установената съдебна
практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия
за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 от ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта се извежда от преценка за конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики, като принципът за справедливост включва
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вреденосното действие, което е
указано върху него за периода през
който е водено ДП по което е бил привлечен
като обвиняем в образувано досъдебно производство, като съдът съобразява
продължителността на периода през който е продължило наказателното преследване
спрямо него- досъдебното производство е продължило близо 2 години, като е
бил привлечен в качеството му на
обвиняем за период от 3,5 месеца,
характера на престъплението по
повдигнатото обвинение-за престъпление по чл.159 б, ал.2, вр. с чл.159 б, ал.1,
вр. с чл.159 а, ал.2,т.2 и т.6, вр. с чл.159 а, ал.1 от НК, вр. с чл.26, ал.1
от НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл.93
т.7 от НК - като се предвижда наказание,
лишаване от свобода от пет до
дванадесет години, характера и степента на увреждане.
С
оглед на установените по делото конкретни обстоятелства, и до колкото на
обезщетяване подлежат вредите търпени в през който е водено ДП и конкретно в период от повдигане
на обвинението до прекратяване на ДП, който период в случая е 3,5 месеца. През
това време се установява ищеца да е търпял вреди изразяващи се единствено в притеснение, стрес и несигурност,
породени от страх и тревожно очакване на вероятно осъждане, което е вътрешно
преживяване на ищеца. Не се установява през това време да са настъпили някакви
вреди свързани с негова професия и
работа, както и с положението му в обществото. Съдът намира за справедливо
обезщетение за претърпените от ищеца описани по-горе неимуществени вреди в
размер на 2000 лева, като съобрази, характера на повдигнатото обвинение, неговата продължителност,
наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“, преценката за отражението на наказателното преследване
върху личния живот, довела до изолиране
от обществото, промяна изцяло в начина му на живот, тревожност, изразяваща се в
затваряне в себе си, загуба на апетит, приемане на успокоителни, състояние на стрес и несигурност, породени от страх и тревожно очакване на вероятно осъждане.
Съобрази също, че по време на досъдебното производство ищецът е оказал пълно
съдействие на органа по разследване и през цялото време е подържал тезата да е
невинен. При формирането на тази преценка съдът съобрази и средностатистическите показатели за доходите
и покупателните възможности към датата на деликта, като съобразно изложените по
– горе обстоятелства и съобразно с
наложилата се съдебна практика, счита така определеното обезщетение в размер на
2 000 лева за причинени неимуществени вреди, за
справедливо. А над размера от 2 000 лева до предявения от 10 000 иск на
неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като след
преценката на всички установени по делото конкретни обстоятелства съдът счита,
че степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди не
обуславят определяне на обезщетение в по-голям от така определения размер по
изложените съображения.
По отношение на иска за осъждане на
ответната страна да заплати обезщетение за забава върху сумата от 10 000
лева за периода от 28.12.2013г. до окончателно изплащане на цялото обезщетение,
съдът намира за основателни доводите на прокуратурата за изтекла погасителна
давност за вземането за лихви. Приложение в случа намира разпоредбата на чл.111
б“в“ от ЗЗД, съгласно които вземането за лихва за забава се погасяване с изтичане на тригодишна давност, който срок
тече от влизането в сила на прекратеното досъдебно производство- 28.12.2013г.
/от когато обезщетението за вреди е станало изискуемо/. В случая искът е предявен на 27.12.2018г.,
която и дата е датата на поканата за плащане. Не са погасени по давност
вземанията за лихви за период от 3 години назад считано от 27.12.2018г., или за
периода от 27.12.2015г. до 27.12.2018г.,
а е изтекъл давностния срок за вземания за лихви на 27.12.2015г. Поради което искът за лихви следва
да бъде уважен считано от 27.12.2015г. , а за периода от 28.12.2013г. до 27.12.2015г.
да бъде отхвърлен като неоснователен поради погасявяне по давност.
На осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, предвид изхода
на делото, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в производството за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на иска. Ищецът е представил
доказателства за направени разноски по делото в размер на общо 8,0.00 лв.,
включваща 800лв.адв.възнаграждение и 10 лв. д.т. Ответникът не е релевирал възражение по чл.78,
ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на разноски на ищеца.
Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в
размер на 162.00 лева, по съразмерност с
уважената част от иска, която и сума за разноски ще се осъди ответника да му
заплати.
По горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Витоша” № 2, да заплати на А.С.А., ЕГН ********** ***, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, СУМАТА
от 2 000 лева/ две хиляди лева/-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, стрес и
несигурност, породени от страх и
тревожно очакване на вероятно осъждане, в резултат на незаконно повдигнато обвинение
по ДП № 115/2013г. по описа на РП
Велинград за извършване на престъпление по чл.159 б, ал.2, вр. с чл.159 б, ал.1,
вр. с чл.159 а, ал.2,т.2 и т.6, вр. с чл.159 а, ал.1 от НК, вр. с чл.26, ал.1
от НК, ведно със законна лихва върху тази
сума, считано от 27.12.2015г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени
вреди за разликата над горния размер до пълния претендиран такъв от 10 000 лева, както и за законната лихва
върху разликата и за лихва върху главницата за периода от 28.12.2013г. до
27.12.2015г., като неоснователен.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Витоша” № 2, да
заплати на А.С.А. ЕГН ********** ***, сумата от 162.00
лева /сто шестдесет и два лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
по съразмерност с уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ………………………….