№ 1883
гр. София, 29.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110210644 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление изх. № РД-05-0400 от 12.04.2021 на директора на СРЗИ
на С. П. К., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на
осн. чл.209а, ал.1 и чл.209а, ал.4 от Закона за здравето за извършено нарушение на Раздел I,
т.4 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването вр. чл.63, ал.1 и
ал.4 от ЗЗдр.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се излагат
оплаквания за нечетливост на съставения АУАН, неяснота относно заеманата от
актосъставителя длъжност, разминаване в описанието на нарушението дадено в АУАН и
НП, непълно посочване на нарушените законови разпоредби в акта, както и неяснота
относно това в какво се е изразила неправилността при поставяне на маската от страна на
нарушителя. В допълнение се излагат общи твърдения за недоказаност на нарушениeто и
допуснати при съставяне на АУАН нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призована, не се явява, представлява се
от адвокат Трифонова, която моли за отмяна на наказателното постановление по изложените
в жалбата съображения. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемата страна, определена към момента на насрочване на
делото и конституиране на страните- СРЗИ, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. П. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес- гр.Чипровци, ул."Д-р
Тако Андреев" № 30.
На 17.12.2020г. от екип на СРЗИ, включващ свидетелите Мери-Лин Рамадан-
Крачунова и К.С.- здравни инспектори, била извършена проверка по спазване на
1
противоепидемичните мерки в търговски обект магазин "Баухаус", находящ се в гр.София,
ул."История Славянобългарска" № 17. При това в търговската зала на обекта бил заварен
жалбоподателя С.К.- сътрудник продажби в магазина, който носел предпазна маска, но
същата не била поставено правилно, така, че да покрива носа и устата му, а била смъкната
под брадичката.
В тази връзка от страна на свидетеля Рамадан-Крачунова бил съставен АУАН изх. №
АН-03-0400/17.12.2020г., с който срещу жалбоподателя С.К. било повдигнато
административно-наказателно обвинение за това, че е с неправилно поставена защитна
маска за лице. Фактическата обстановка актосъставителят квалифицирала като нарушение
на т.I.7 от Заповед № РД-01-675 от 25.11.2020г. на министъра на здравеопазването.
Актът, съставен в присъствието на нарушителя, му бил надлежно предявен за
запознаване и подпис.
На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление
изх. № РД-05-0400 от 12.04.2021г., с което директорът на СРЗИ наложил на С. П. К., с ЕГН
********** наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева на осн. чл.209а, ал.1 и чл.209а,
ал.4 от Закона за здравето за извършено нарушение на Раздел I, т.4 от Заповед № РД-01-
675/25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването вр. чл.63, ал.1, и ал.4 от ЗЗдр.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Мери Лин Рамадан-Крачунова и К.С., както и приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства - АУАН изх. № АН-03-0400/17.12.2020г.,
Наказателно постановление изх. № РД-05-0400/12.04.2021 от 22.06.2020 година,
Констативен протокол от 17.12.2020г., Заповед № РД-15-02-45/20.11.2019г. и длъжностна
характеристика на актосъставителя.
Настоящият съдебен състав кредитира в пълна степен показанията на двамата
свидетели като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви,
напълно съответни едни на други, както и на приобщените по делото писмени
доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат
изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението, а частичната липса на
спомен за някои детайли следва да се отдаде на естеството на работа на свидетелите и
изминалия период от време. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на
чл.283 от НПК писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни
съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната
съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от
доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното
производство и съдебното следствие. Еднопосочността на доказателствения материал и
липсата на спор по фактите, не налагат обсъждане на всеки един от доказателствените
източници поотделно, по аргумент за обратното от чл.305, ал.3, изр.2 НПК.
Въз основа на възприетата за несъмнена фактическа обстановка и след като, предвид
разпоредбата на чл.334 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, извърши цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице- адресат на административно-
наказателната санкция, в рамките на преклузивния срок, с оглед на което се явява се
допустима, а разгледана по същество налага отмяна на наказателното постановление, макар
и не по изложените в нея съображения.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу наушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН № АН-03-
0400/17.12.2020 година, който е съставен от компетентен орган, в рамките на материалната
и териториална компетентност на последния. Съгласно чл.209а, ал.3 от ЗЗдр актовете за
нарушения по този текст се съставят от държавни здравни инспектори, каквато се явява и
2
свидетеля Рамадан-Крачунова съгласно чл.12, ал.2 ЗЗдр и представената заповед за
назначавенето й като старши инспектор в СРЗИ. Наказателното постановление също е
издадено от териториално и материално компетентен орган директор на СРЗИ- изрично
оправомощен по силата на чл.209а, ал.4 ЗЗдр.
Актът и наказателното постановление са издадени в рамките на сроковете по чл.34,
ал.1 и ал.3 ЗАНН, както и в рамките на общия давностен срок. Тук е мястото да се
отбележи, че не могат да бъдат споделени изложените в жалбата възражения за нечетливост
на ръкописния текст в АУАН, като и трите приложени по делото екземпляра могат да бъдат
категорично разчетени, а почеркът е подреден и не създава затруднение.
В хода на административнонаказателното производство обаче е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, което е ограничило правото
на защита на жалбоподателя. Видно от съдържанието на АУАН в същия е посочена
Заповедта на министъра на здравеопазването, с която е била въведена противоепидемичната
мярка, която не е била изпълнена от жалбоподателя, като е посочена и конкретна разпоредба
от същата, а именно т.I, т.7 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г., но не и нарушената
законова разпоредба, както изисква ЗАНН.
Съгласно изричната норма на чл.63, ал.14(предишна ал.11) от ЗЗдр, и установената
съдебна практика по обжалването им, заповедите по чл.63, ал.4 ЗЗдр(каквато се явява и
цитираната) са общи административни актове, които се издават по реда на чл.73 АПК, т.е.
същите сами по себе си не представляват нормативен акт, за чието нарушаване може да се
търси административно-наказателна отговорност. Отговорността за неизпълнението на
противоепидемичните мерки, въведени с тях произтича от чл.209а, ал.1 ЗЗдр, респективно
нарушението е на чл.63, ал.4, вр. ал.1 ЗЗдр. Непосочването на нарушената правна норма от
страна на актосъставителя, представлява грубо нарушение на чл.42, ал.1, т.5 ЗАНН, което
директно рефлектира върху правото на защита на санкционирания субект и безусловно се
явява съществено, т.к. въобще липсва правната квалификация на нарушението.
На следващо място констатира се и разминаване между посочената в АУАН и НП
конкретна противоепидемична мярка, която не е била спазена от страна на жалбоподателя
К., като от една страна в акта е посочено изискването въведено с т.I, т.7 от Заповед № РД-01-
675/25.11.2020г. на министъра на здравеопазването, относим към престой в закрити
помещения с достъп на граждани, а в НП това на т.I, т.4 от заповедта, свързано с правилата
за обслужване на граждани, при невъзможност за спазване на отстояние от 1, 5 метра.
Подобна промяна на основанието на отговорността е недопустима, като същата практически
води до предявяване на ново твърдение от страна на наказващия орган, и практически
обезсмисля изготвения АУАН. Наред с това следва да се изтъкне, че мярката относно
носенето на предпазна маска въведена с т.I, т.4 от заповедта е алтернативна на друга
противоепидемична мерки- наличието на механична преграда, която да подлежи на влажно
почистване или дезинфекция, за чието наличие или липса в наказателното постановление
отсъстват каквито и да е твърдения. Предвид на това съдът намира, че при описанието на
нарушението и обстоятелствата по извършването му, от страна на наказващия орган са
допуснати несъответствия и пропуски, които също нарушават чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН и
съставляват процесуално нарушение от категорията на съществените.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно - издадено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, без да се налага обсъждане на
нарушението по същество, респективно останалите изложени в жалбата доводи.
От страна на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско възнаграждение,
като предвид изхода на производството и на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1
АПК същите следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна-СРЗИ. Съгласно
приложените Договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, сторените от
3
жалбоподателя разноски са в размер на 300 лева, което е равно на минималното
възнаграждение определено по реда на чл.18, ал.1, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид, на което не се нуждае от
допълнително обсъждане и следва да бъде присъдено в тежест на наказващата
админинистрация.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление изх. № РД-05-0400 от 12.04.2021 директорът на
СРЗИ е наложил на С. П. К., с ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 300
/триста/ лева на осн. чл.209а, ал.1 и чл.209а, ал.4 от Закона за здравето за извършено
нарушение на Раздел I, т.4 от Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването вр. чл.63, ал.1, и ал.4 от ЗЗдр.
ОСЪЖДА СРЗИ да заплати на С. П. К., с ЕГН ********** сумата от 300 лева,
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС-гр.София с касационна жалба по реда на
АПК в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4