ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Поморие, 29.12.2014год.
ПОМОРИЙСКИЯТ районен съд, гражданско отделение, в публично заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при
секретаря В.А., като разгледа докладваното от съдия Н.Япаджиева гр.дело № 386
по описа за две хиляди и четиринадесета година за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството пред ПРС е образувано въз основа на подадена искова молба от „ЕВН България Електроснабдяване” АД гр.София против СД „К.-*** представлявано от Р.Д.К. и К.П.К. за установяване вземането на ищеца в размер на 1963.55лв. представляващо стойност на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия и предоставени мрежови услуги за периода от 01.02.2014г. до 31.03.2014г., 17.34лв. обезщетение за забава за периода от 12.03.3014г. до 22.05.2014г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата. Твърди, че е поел задължение по силата на ОУ да снабдява н ел.енергия обект на потребление с ИТН 2733899 находящ се в гр.Ахелой, ул. Зорница № 4 представляващ ресторант и на ответника е открит кл.номер ********** , а ответника следва да заплаща задълженията си към дружеството по начина определен в чл.18, ал.1 и 2 от ОУ, но ответника не е изпълнил задълженията си към дружеството в размер на 2156.80лв. за доставена ел.енергия за периода от 01.02.2014г. до 31.03.2014г. и ПРС е издал срещу ответника Заповед за изпълнение. Тъй като ответника е депозирал възражение по чл. 414 от ГПК, за ищеца възниква правен интерес от предявяването на иск за установяване на вземането, като твърди че на 17.06.2014г. ответника е платил сумата от 200лв. В допълнителна молба признава, че ответника е извършил три плащания на 17.06. на 15.07. и на 13.08. и така е платил задължението си по фактура № ********** от 28.02. 2014г. в размер на 673.59лв. и обезщетение за забава в размер на 11.98лв. и е останало неплатено задълженито по фактура № **********. Моли съдът да признае за установено съществуването на вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” АД към „К.-*** съгласно издадената заповед за изпълнеие по частно гр.дело № 290/14 както следва: 1963.55лв. представляващи стойност на консумираната от обекта на потребителя ел.енергия и предоставини мрежови ислуги за преода от 01.02.2014г. до 303.2014г. , 17.34лв. представляващи стойността на обезщетението за забава върху вземането за пероидо от 12.03.2014г. до 22.05.2014г. ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявленито за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска и счита че претендираната сума не се дължи, като до предявяването на иска е платил всичките си задължения за периода от 01.02.2014г. – 31.03.2014год. Моли съдът да отхвърли иска.
Предявения иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК.
Според ПРС предявения иск е недопустим и производството следва да се
прекрати. При осъществяване на преценка за
допустимост на така предявения иск следва да се има предвид, че за да е
допустим искът по реда на чл. 422 във вр. чл. 415 ГПК, от съществено значение е
наличието на пълна идентичност между вземането, за което е подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение и съответно е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и вземането, предявено за
защита по реда на чл. 422 ГПК.
Установява
се от изисканото ч.гр.дело №290/2014г. по описа на ПРС, че ищецът „ЕВН България
Електроснабдяване” АД гр.София, е подал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против СД
„К.-***, представлявано от Р.Д.К. и К.П.К. за сумата от 2156.80лв. стойност на ел.енергия доставена за периода от 01.02.2014г.
до 31.03.2014г., 19.12лв. –
обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 12.03.2014г. до
22.05.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от 23.05.2014г. до
окончателното изплащане на вземането както и сумата от 349.68лв. – разноски по
делото. ПРС е издал срещу ответника Заповед № 157 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от 28.05.2014г. за сумите така както са поискани. В
законоопределения срок на 05.06.2014г. е постъпило възражение от длъжника. В
указания едномесечен срок ищецът е предявил иск, но за установяне на вземене в
размер на 1963.55лв. представляващо стойност на консумираната от
обекта на потребителя ел.енергия и предоставени мрежови услуги за периода от
01.02.2014г. до 31.03.2014г., 17.34лв.
обезщетение за забава за периода от 12.03.3014г. до 22.05.2014г. Съдът, счита
че поради липсата на пълна идентичност на вземането по заповедното
производството и вземането в исковото производство, предявения иск е
недопустим. Производството по чл. 422 от ГПК е нерезривно свързано със
заповедното поризводство и се разглежда като продължение на заповедното, като
предмет на исковото производство е да се установи вземането за което е издадена
заповед за изпълнение и срещу която е подадено възражение. Предметът на иска по
чл.422 от ГПК е обусловен от издадената заповед за изпълнение, а в заповедното
произовдство заявителя следва да посочи основанието на притезанието, размера и
страните. Нужно е да има идентичност между претенциите в тези две производства -
по основание, размер и страни, като съответно при постановяване на решението ще
намери приложение разпоредбата на чл. 235, ал.3 от ГПК по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Идентичността
следва да е пълна, както по отношение на размера на иска, така и по неговото
основание. Това се налага поради спецификата на производството по чл. 422 ГПК -
иск за съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. В настоящия случай очевидно е разминаването в размера, като
в исковото производство се претендира по малка по размер сума за същия период от
време в който е предоставена ел.енергия и по малка лихва, поради което
производството следва да бъде прекратено. Вземането,заявено в настоящото
производство може да бъде предявено или с нов осъдителен иск или отново по реда
на заповедното производство, но с подаването на ново заявление.
Ето защо,
СЪДЪТ счита, че предявеният иск е процесуално недопустим, и производството по
делото следва да бъде прекратено.
Мотивиран от изложеното ПРС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 386/2014г. по описа на ПРС като недопустимо.
Определението подлежи на обжалване пред БОС
в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: