Р Е Ш Е Н И Е № 261395
05.05.2021 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2018/2020 г. по описа на
същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искова молба на „Лайт Кредит Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , депозирана против С.А.С. ,
ЕГН **********,***
Ищецът черпи права от два договора.
Според изложеното като факти в исковата
молба, между ответника и трето на спора
лице „Лайт кредит“ ООД, ЕИК ********* е сключен договор за заем № … 04.08.2017г
, по силата на който, С. получила назаем сума от 1000 лева. От своя страна , тя се
задължила да върне заема ведно със възнаграждение на кредитора , за срок
от шест месеца, на шест равни месечни вноски от по 186.64 лв., с дата
на първа погасителна вноска 04.09.2017
год. и с последна вноска - на 04.02.2018
година. Общата сума за връщане възлизала на 1119.84 лв., тоест договорена била възнаградителна
лихва в размер на 119.84 лв. за целия период на договора.
За обезпечение на вземането на кредитора по
договора, бил сключен между ищеца, като
гарант, „Лайт кредит“ ООД като заемодател, и ответника тристранен договор за гаранция от
същата дата, по силата на който ищецът гарантирал за изпълнението на
задължението на заемателя към „Лайт кредит“ ООД, а от своя страна кредитополучателя
се задължили да плати на гаранта възнаграждение в размер от 465.60 лева ,
платимо разсрочено като част от вноските по кредита , по 77.60 лева към всяка
от вноските , като по този начин общия размер на вноските станал 264.24 лева месечно.
По договора за кредит ответникът заплатил
373.28 лева , или две вноски по договора за заем, и 161.72 лева или две месецни
премии; било платено и част от третата вноска за гаранционно възнаграждение, след
което длъжникът изпаднал в забава. „Лайт
кредит“ ООД активирал гаранцията, а „Лайт кредит консулт“ ООД платил сума от 746.56 лв. - обща остатъчна стойност на вземанията по
договора за кредит. Плащането било извършено на 22.05.2019 год. Отделно от това останало неплатено и
по-голямата част от гаранционното възнаграждение, в размер на 303.88 лева.
За тези суми гаранта „Лайт кредит консулт“
ЕООД се снабдил със заповед за плащане, издадена по ч. гр. дело № 16769/2019
год. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХVІ гр. състав. Заповедта била връчена
на длъжника по реда на чл. 47 ал.5 от ГПК, при което ищцовото дружество , на което е даден срок по чл. 422 от ГПК, иска
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането му , при следните стойности : 746.56 лв.
- лв. платена гаранция, и 303.88
лева остатък от гаранционно
възнаграждение по договор за гаранция или общо 1050.44 лева. Иска присъждане на сторените по делото
разноски, и законната лихва от датата на
подаването на заявлението в съда, 16.10.2019г., до окончателното изплащане на
вземането.
Ответникът
е оспорил иска своевременно, чрез надлежен процесуален представител. Моли се исковете да бъдат отхвърлени като недопустими
и неоснователни, като се оспорва съществуването на каквито и да било задължения
на ответника към ищеца.
Вещото лице по проведената счетоводна
експертиза е дало заключение , че сумата от 1000 лева е усвоена от ответника ,
чрез получен банков превод по негова сметка; според договорените условия ,
размера на кредиторовото възнаграждение е 119.84 лева , а гаранционното
възнаграждение в полза на ищеца – общо 465.50 лева , или 77.59 лева.По двата
договора, С. е платила общо 535 лева , с които е погасила 311.73 лева от
главницата, 61.55 лева от възнаграждението по договора за кредит и 161.72 лева
от гараницията. Така остават за плащане 688.72 лева от главницата , 58.29 лева
възнаградителна лихва и 303.88 лева от гаранционното плащане.
Установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК, чл. 240 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл.143 от ЗЗД, доколкото ищецът твърди
да е платил на трето на спора лице по договора за гаранция, чл. 79 от същия
закон, чл. 9 и сл. от Закона за защита на потребителите, ( договорът е за
кредит, отпуснат на потребител). Исковете са допустими, ищецът разполага със
заповед за изпълнение , като има идентичност между заповяданото за плащане
вземане, и това, предмет на исковата молба; спазени са сроковете по чл. 414 и
422 от ГПК.
Предвид фактите и
ангажираните доказателства, съдът съобрази следното:
Най- напред ищцовото
дружество черпи права от договор за заем под номер № 11451/ 04.08.2017г., сключен между „Лайт кредит“ ООД, ЕИК *********
и ответника , а на второ място - и от
договор за гаранция от същата дата , по който е
страна и то и от който договор извлича интереса си да плати на
първоначалния кредитор. И двата договора са представени по делото в заверени от
ищеца копия на л. 4 и 10. Тези копия
обаче са оспорени от ответника на основанието по чл. 183 от ГПК, при което
съдът е задължил ищеца да ги представи в оригинал или нотариално зеверено
копие. Това не е направено в дадения достатъчен срок , и затова съдът ,
съобразно нормата на чл. 183 изр. последно от процесуалния закон, следва да
изключи двата договора от доказателствената съвкупност по делото.
Тъй като договорът за кредит попада под
дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се
подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на
кредитополучателите. Приложима е
редакцията на ЗПК , обн. ДВ изм. и доп., бр.59 от 29.07.2016 г. По принцип, договорът за заем е
реален, съществуването му се предпоставя от предаването на заемната сума на
длъжника, факт, който следва да се докаже от ищеца чрез всички допустими
доказателствени средства и е доказан от проведената експертиза. В случая, доколкото
предмет на договора е потребителско кредитиране , то същия следва да бъде сключен в писмена
форма , като условие за действителност – чл. 10 от ЗПК във връзка с чл. 22 от същия
закон. Тъй като на договор, съставен в съответната форма, съдът не може да се
позове, след като го е изключил от доказателствата, то договора е
недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК и кредитополучателя дължи
връщане само на чистата стойност на кредита.
Данни за точно изпълнение от страна на
ответника няма.Съдът не отрича и плащането на сумата по активираната гаранция,
предвид платежното нареждане на л. 15 от делото.
Съдът обаче приема за недоказано
съществуването на договора за гаранция, след като и този договор е изключен от
доказателствата съвкупност.
На
следващо място, разпоредбите на Закона за
потребителския кредит „се прилагат и в
случаите, когато между потребителя и кредитора са сключени няколко договора за
кредит, …… чието сключване е с цел или резултат заобикаляне
изискванията на закона“ (чл. 3 ). Затова , и за да постигне
законът целите си по чл. 2, той следва да
се приложи и по отношение на договорите, с които потребител –
кредитополучател сключва с трето лице възмезден договор за „гаранция“. След
като плащането на тази гаранция не е обусловено от неизпълнението по договора
за потребителски кредит, а е неизбежно -
дължи се и при точно изпълнение, и с оглед това , че в договора за
кредит е договорен годишен процент на разходите от 47.86 % , договора за
гаранция заобикаля разпоредбата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК и следва да бъде приет
за нищожен в своята цялост.
Договора за гаранция заобикаля и изискването
за добросъвестност, при което е нищожен и поради противоречие с добрите нрави.
Съдът не може да зачете правните му
последици.
Не се спори обаче , че гарантираните сума са
платени от страна на ищцовото дружество на изначалния кредитор, като по този
начин ищеца се суброгира в правата на
последния по смисъла на чл. 74 от Закона за задълженията и
договорите.Тази норма се тълкува и разглежда единствено в светлината на
изпълнението на съществуващо между други лица облигационно правоотношение и
затова не изисква такова между изпълнилия чуждо
задължение и неговия титуляр. Последното обуславя наличието на активна
процесуална легитимация у ищеца като
носител на правото на иск за вземанията. Затова нищожността на договора за
гаранция не влече след себе си неоснователност на иска за главница по договора за кредит , тъй като задължението
на ответника към кредитодателя е погасено чрез плащане от трето лице, което има
интерес да изпълни, в хипотезата на чл. 74 от Закона за задълженията и
договорите.
Или , единствено С. дължи на ищеца плащане
на главница по договора за потребителски кредит. Останалите искове следва да се
отхвърлят като неоснователни.
Разноските по делото се присъждат в тежест на
ответника, пропорционално на уважената
част от исковете. Общия размер на направените от ищеца разноски , включително
по частното дело и хонорара на назначения на С. особен представител, е 800
лева, като се дължат пропорционално на уважената част 524.17 лева ( 800/1050.44*688.27).
На ответника С. разноски не се присъждат, не е направила такива .
Воден
от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на С.А.С. , ЕГН **********,***,
че в отношенията между страните, дължи на „Лайт Кредит Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2 , следните суми,
суброгационно вземане
по договор за заем № 11451/ 04.08.2017г, за които е издадена заповед за
плащане по частното гр. дело № 16769/2019, ПРС , ХVІ гр. състав: 688.27 лв. -
обща остатъчна стойност на вземанията по договора за кредит, ведно със
законната лихва върху тази сума от дата 16.10.2019г до окончателното изплащане
на вземането , като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да
се установи съществуването на вземане от 303.88 лева – гаранционно
възнаграждание по договор за гаранция № № 11451/ 04.08.2017г , и 58.29 лева-
суброгационно вземане за възнаградителна лихва по договора за кредит, като неоснователни.
Осъжда С.А.С. , ЕГН **********,***, да заплати на „Лайт Кредит
Консулт„ ЕООД, ЕИК/ Код по БУЛСТАТ:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Полет № 1 ет.2,
сумата от 524.17 лева разноски по делата.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП