ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.София, 15.12.2016г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 състав в открито съдебно заседание на четиринадесети
септември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Г.С., разгледа
търговско дело № 1318 по описа за 2015г. и взе предвид следното:
С решение по делото от 18.04.2016г. е открито
производство по несъстоятелност на „Д.Е.Г.“ ЕООД.
На 11.08.2016г. по партидата на дружеството в
търговския регистър са обявени списъци на приетите и неприетите от синдика
вземания на кредитори на дружеството.
В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили
възражение от длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД срещу включването на вземания на „К.т.б.“
АД (в несъстоятелност) в списъка по чл. 686, ал. 1, т. 1 ТЗ на приетите
вземания на кредиторите на „Д.Е.Г.“ ЕООД, както и възражения от кредиторите „Д.Е.Е.“ ЕООД, „П.2.“ ЕООД, „Р.И.И.“
ООД и „С.Е.П.Ф.М.“ ООД срещу включването на вземания на посочените дружества в списъка
по чл. 686, ал. 1, т. 3 ТЗ на неприетите вземания на кредиторите на „Д.Е.Г.“
ЕООД.
По възражението на длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД
срещу приетите вземания на „К.т.б.“ АД:
Вземанията на банката са предявени с молба вх.
№65331/13.05.2016г. и включват главница в размер на 4 817 198,90
евро, лихви в размер на 201 662,66 евро, неустойки в размер на
32 695,39 евро и такС.в размер на 662,63 евро,
дължими по договор за кредит от 14.03.2007г. и единадесет анекса към него, сключени
в периода 15.10.2008г. – 14.01.2013г.
Договорът и анексите към него са представени
към молбата и са достатъчни да установят по реда на чл. 685, ал. 2 ТЗ
предявените вземания по основание, а представеното към молбата извлечение от
счетоводните книги на банката с аргумент от по-силното основание на чл. 60, ал.
2 ЗКИ е достатъчно да установи пред синдика размера на вземанията.
Оспорванията на длъжника,
изложени в подаденото възражение по чл. 690 ТЗ, са мотивирани с поставянето на
банката под особен надзор и с липсата на доказателства за уведомяването му за
упражняване на правото на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
Възражението е неоснователно.
По съображения, които са изложени и в
решението за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството,
постановено именно по молба на кредитора „К.т.б.“ АД, постановяването на
банката под особен надзор няма за последица отпадане на изискуемостта на
вземанията й по процесния договор за кредит, а представените по делото
доказателства установяват, че изявлението на банката за обявяване на кредита за
предсрочно изискуЕ.е връчено на длъжника на
30.03.2015г.
По възражението на кредитора „Д.Е.Е.“ ЕООД:
С молба вх. №98027/20.07.2016г. кредиторът е
предявил вземане срещу длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД за сумата 2 032 030,00
лв. – главница по договор за заЕ.от 28.12.2010г.,
сключен между „И.“ АД и „Д.Е.Г.“ ЕООД, прехвърлено с договор за цесия от
13.02.2014г., сключен между „И.“ АД и „Д.Е.Е.“ ЕООД.
Към молбата са представени договор за заЕ.от 28.12.2010г., три анекса към него, договор за цесия
от 13.02.2014г., уведомление до длъжника за цесията и банково извлечение за
преводи по разплащателна сметка на длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД (с предходно наименование
„Г.Г.“ ЕООД).
С процесния договор за заем от 28.12.2010г.
заемодателят „И.“ АД се задължава да предаде на заемателя
„Д.Е.Г.“ ЕООД сума в размер до 2 033 000 лв. (чл. 1 от договора) на
части в брой или по банков път (чл. 2 от договора) срещу задължение за плащане
на възнаградителна годишна лихва в размер на 12% от заетите суми (чл. 3 от
договора) и задължение за връщане на заетите суми и плащане на лихвите в срок
до 28.12.2011г. (чл. 5 от договора).
Цитираните клаузи и останалото съдържание на
договора за заем не установяват предаване на сумите на заемателя.
Предаване на сумите не се установява и от представените анекС.към
договора, чието съдържание се изчерпва до изменение на срока, предвиден в чл. 5
от договора за заем. Съгласието на страните за изменение на срока на договора,
само по себе С.обаче не представлява съгласие, че суми по договора за заем са
получени от заемателя и за същия са възникнали
задължения за връщане на сумите и плащане на лихви върху тях. Нещо повече -
обстоятелството, че с цитираните анекС.страните се
съгласяват срока на договора за заем да бъде продължен, но не посочват
определен размер на възникнали задължения на заемателя,
предпоставя макар и косвен извод, че целта на договора (кредитиране на заемателя от заемодателя) не е осъществена към датите на
сключване на анексите.
В противовЕ.на
съображенията, изложени във възражението на кредитора „Д.Ем Е.“ ЕООД,
получаване на суми по договора за заем не се установява и от представеното към
молбата на кредитора банково извлечение за преводи по разплащателна сметка на
длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД. Извлечението не е подписано от конкретно лице,
включително представител на обслужващата банка, поради което поначало не е
допустим източник на доказателствени изводи от синдика по основанието и размера
на предявеното вземане. Освен това посочените в извлечението данни за
основанията за извършени преводи по сметката на длъжника не са достатъчни да
обусловят извод, че преводите са извършени в изпълнение на задължения на
заемодателя по процесния договор за заем от 28.12.2010г., още повече, че по-голямата
част от посочените в извлечението дати на извършени преводи предхождат датата
на договора за заем, а друга част от извлечението удостоверява парични преводи от
юридическо лице, различно от заемодателя „И.“ АД.
Изложеното предпоставя, че възражението на
кредитора „Д.Е.Е.“ ЕООД е неоснователно, тъй като
представените към молбата на кредитора доказателства установяват валидно
сключен договор за цесия между дружеството и „И.“ АД, но не установяват вземане
на цесионера „И.“ АД срещу длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД.
По възражението на кредитора „П.2.“ ЕООД:
С молба вх. №98032/20.07.2016г. кредиторът е
предявил три вземания срещу длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД, както следва: вземане за
сумата 252 000,00 лв. – главница по договор за заЕ.от
11.03.2010г., сключен между „П.2.“ ЕООД и „Д.Е.Г.“ ЕООД; вземане за сумата
860 600,00 лв. – главница по договор за заЕ.от
13.09.2010г., сключен между „И.“ АД и „Д.Е.Г.“ ЕООД, прехвърлено с договор за
цесия от 04.04.2013г., сключен между „И.“ АД и „П.2.“
ЕООД; вземане за сумата 1 480 000,00 лв. – главница по договор за
заем от 05.10.2010г., сключен между „И.“ АД и „Д.Е.Г.“ ЕООД, прехвърлено с
договор за цесия от 04.04.2013г., сключен между „И.“
АД и „П.2.“ ЕООД.
По съображения, идентични на изложените по
възражението на кредитора „Д.Ем Е.“ ЕООД, представените към молбата на
кредитора „П.2.“ ЕООД доказателства установяват възникнали облигационни
правоотношения по три договора за заем, по които заемател
е длъжникът, но не установяват реално предоставяне на суми по договорите, а
оттам и задължение на длъжника за връщането на такива суми на заемателите.
Към молбата на кредитора „П.2.“ ЕООД също са
представени анекси, чието съдържание се изчерпва до съгласие за продължаване на
сроковете на договорите за заем, както и извлечения от разплащателна сметка на
длъжника, които не носят подпис на конкретно лице, а посочените в извлеченията
основания и суми на преводите не дават възможност за извод, че преводите са
извършени в изпълнение на задълженията на заемодателите „П.2.“ ЕООД и „И.“ АД
по процесните три договора за заем.
Предявените с молбата на кредитора „П.2.“
ЕООД вземания не се установяват по основание от представените към молбата
доказателства, поради което правилно са включени от синдика в списъка на
неприетите вземания.
По възражението на кредитора „Р.И.И.“ ООД:
С молба вх. №98030/20.07.2016г. кредиторът
(чуждестранно дружество, регистрирано в САЩ) е предявил вземания срещу длъжника
„Д.Е.Г.“ ЕООД за сумата 1 906 934,25 лв. – възнаграждение, дължимо по
договор за консултантски услуги от 19.05.2008г., сключен между „Б.Е.Д.“ ООД и „Д.Е.Г.“
ЕООД, и сумата 3 051 034,80 лв. – неустойка, дължима по договора за
консултантски услуги от 19.05.2008г., прехвърлени от „Б.Е.Д.“ ООД на „Р.И.И.“ ООД с договор за цесия от 07.03.2016г.
Към молбата са представени договорът за
консултантски услуги, два анекса към него, предварителни договори за продажби
на недвижими имоти, сключени от „Б.Е.Д.“ ЕООД в изпълнение на задълженията му
по договора за консултантски услуги, договорът за цесия между „Б.Е.Д.“ ООД и „Р.И.И.“ ООД, уведомление до длъжника за извършената цесия и
доказателства за правосубектност на чуждестранното
дружество „Р.И.И.“ ООД.
Договорът за консултантски услуги от 19.05.2008г.
установява възникнали облигационни правоотношения между „Б.Е.Д.“ ООД като
изпълнител и длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД като възложител, по силата на които
изпълнителят се задължава да осъществява действия с предмет, подробно
индивидуализиран в чл. 2 от договора, а възложителят се задължава да плаща
възнаграждение и разноските, необходими за извършената работа. Договорът не е
представен в цялост към молбата (липсват страници, от които да се установи
съдържанието на клаузите от чл. 3 до чл. 5, включително размерът на уговореното
възнаграждение), но размерът на дължимото и неизплатено от „Д.Е.Г.“ ЕООД
възнаграждение по договора е изрично признат от дружеството с представения към
молбата анекс №2 от 30.03.2014г., в който е посочено, че към датата на
сключване на анекса изпълнителят дължи възнаграждение по чл. 5 от договора за
периода 2008 – 2013г. в общ размер 1 906 934,25 лв.
Цитираният анекс е подписан от представител
на длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД и е с противопоставима по отношение на
дружеството доказателствена сила, която е обвързваща и синдика при съставяне на
списъците по чл. 686, ал. 1 ТЗ. Анексът няма противопоставима на останалите
кредитори на дружеството доказателствена сила, включително достоверна дата по
смисъла на чл. 181 ГПК, но оспорването му от тези кредитори не е допустим
предмет на разглеждане от синдика (който при съставяне на списъците по чл. 686,
ал. 1 ТЗ няма правомощия да разрешава правен спор по съществуването на
предявеното вземане), съответно и от съда в производството по чл. 692, ал. 3 ТЗ
за съдебен контрол върху законосъобразното съставяне на списъците на приетите и
неприетите вземания.
Ето защо и заявеното в настоящото
производство оспорване от кредитора „К.т.б.“ АД на достоверността на анекса и
останалите документи, представени към молбата на кредитора „Р.И.И.“ ООД, няма отношение към законосъобразността на
действията на синдика по съставяне на списъците по чл. 686, ал. 1 ТЗ, а би било
допустим предмет на разглеждане в исково производство по чл. 694 ТЗ.
Съдържанието на цитирания анекс №2 от
30.03.2014г. е достатъчно да установи пред синдика основанието и размера на
предявеното от кредитора „Р. И.И.“ ООД вземане за
възнаграждение, дължимо от „Д.Е.Г.“ ЕООД по договора с „Б.Е.Д.“ ООД, а
представените договор за цесия и уведомление до длъжника установяват
предпоставките на чл. 99 ЗЗД за придобиване на вземането от „Р.И.И.“ ООД с противопоставимо на
длъжника действие. По тези съображения и като последица от подаденото
възражение от кредитора, вземането на „Р.И.И.“ ООД за
възнаграждение в размер 1 906 934,25 лв. следва да бъде включено по
реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ в списъка на приетите вземания.
Изложеното не се отнася за второто предявено
от кредитора „Р.И.И.“ ООД вземане за сумата
3 051 034,80 лв. – неустойка, дължима по договора за консултантски
услуги от 19.05.2008г.
Задължение на „Д.Е.Г.“ ЕООД за неустойка по
договора за консултантски услуги в посочения размер от 3 051 034,80
лв. също е признато с цитирания по-горе анекс №2 от 30.03.2014г., но не е
индивидуализирано по основание, тъй като от съдържанието на анекса не става
ясно за неизпълнение на кои задължения на дружеството се дължи неустойката и в
приложение на коя от клаузите на договора за консултантски услуги.
В анекса е посочено, че неустойката се дължи
на основание чл. 11 от договора за консултантски услуги, но с цитираната
разпоредба от договора са предвидени няколко вида неустойки, които се дължат и
при различни предпоставки – с клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 1 от договора е
предвидена мораторна неустойка за неизпълнение на
задълженията на възложителя за плащане на възнаграждение и разноски, а с
останалите клаузи на чл. 11 от договора са предвидени компенсаторни неустойки,
дължими при прекратяване или разваляне на договора.
Според изявленията на страните в цитирания
анекс договорът запазва действието С.и след сключването на анекса, което поначало
изключва приложението на клаузите от договора, с които са предвидени
компенсаторни неустойки, тъй като както се посочи по-горе дължимостта
на тези неустойки е обусловена с клаузите на чл. 11 от договора от прекратяването
или развалянето му.
Същевременно с клаузата на чл. 11, ал. 1, т.
1 от договора, с която е предвидена мораторна
неустойка, максималният размер на неустойката е ограничен до 25% от стойността
на неизпълнените главни задължения за плащане на възнаграждение и разноски,
което пък при признатия с анекса размер на тези задължения от
1 906 934,25 лв. изключва възможността за кумулиране
на мораторна неустойка по чл. 11, ал. 1, т. 1 от
договора до посочения в анекса размер от 3 051 034,80 лв.
Съдържанието на анекса не дава възможност и
за извод, че с него страните са предвидили нови клаузи за неустойки, различни
от предвидените в договора, тъй като се изчерпва до това да посочи размер на
вече дължима неустойка.
По съществото С.изявлението от името на
длъжника „Д.Е.Г.“ ЕООД в цитирания анекс представлява извънсъдебно признание на
задължение за неустойка, дължима по договора за консултантски услуги, сключен с
цедента „Б.Е.Д.“ ООД, но след като това признание не
се подкрепя, обратно – опровергава се от останалите доказателства, представени
с молбата на кредитора цесионер „Р.И.И.“ ООД, предявеното от кредитора вземане за неустойка
правилно е включено в списъка на неприетите вземания, макар и по съображения,
различни от изложените от синдика в самия списък и в становището му по чл. 690,
ал. 2 ТЗ.
По възражението на кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД:
С молба вх. №98028/20.07.2016г. кредиторът
(чуждестранно дружество, регистрирано в САЩ) е предявил срещу длъжника „Д.Е.Г.“
ЕООД вземане за сумата 1 850 000,00 лв. – цена, дължима по договор от
24.03.2014г. за продажба на акции, сключен между „Ц.“ ООД и „Д.Е.Г.“ ЕООД, прехвърлено
от „Ц.“ ООД на „С.Е.П.Ф.М.“ ООД с договор за цесия от 29.01.2016г.
Към молбата са представени договорът за
продажба на акции, договорът за цесия, уведомление от цедента
до длъжника и доказателства за правосубектност на
чуждестранното дружество „С.Е.П.Ф.М.“ ООД.
В списъка на неприетите вземания синдикът е
изложил съображения, че представените от кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД доказателства
не установяват съществуване на предмета на договора за продажба на акции, а в
становището по чл. 690, ал. 2 ТЗ е изложил и съображения, че доказателствата не
установяват изпълнение на задълженията на продавача по договора за прехвърляне
на собствеността върху акциите.
Обстоятелствата, с които са мотивирани
съображенията на синдика, са съответни на действителното положение, тъй като
към молбата на кредитора „С.Е.П.Ф.М.“ ООД не са представени доказателства за
съществуването на дружеството, чийто акции са предмет на договора между „Ц.“
ООД и „Д.Е.Г.“ ЕООД, цитираните във възражението на кредитора копия от акции не
са представени нито с молбата, нито с възражението, а според съдържанието на представения
договор за продажба на акции правото на собственост следва да бъде прехвърлено
с последващи действия на продавача (така чл. 2 и 4 от
договора), като удостовереното с договора предаване на акциите на купувача е за
отговорно пазене, а не за упражняване на правата по тях (така чл. 6 от
договора).
Посочените обстоятелства, обаче, не
представляват основание за включване на вземането на кредитора „С. Е.П.Ф.М.“
ООД в списъка на неприетите вземания, тъй като (както се посочи и по-горе по
възражението на кредитора „Р.И.И.“ ООД) от значение
за приемането на предявено пред синдика вземане е дали представените писмени
доказателства по чл. 685, ал. 2 ТЗ установяват основанието и размера на
вземането с противопоставима на длъжника, а не на трети лица доказателствена
сила.
Представеният към молбата на кредитора „С. Е.П.Ф.М.“
ООД договор за продажба на акции е подписан от представител на длъжника и с
противопоставима по отношение на него, но и обвързваща синдика доказателствена
сила установява основание, размер и изискуемост на задължение на „Д.Е.Г.“ ЕООД
за плащане на цената на акциите, за които е сключен договорът. С клаузата на
чл. 7 от договора изрично е уговорен падеж на задължението, а именно
31.12.2014г., като цитираната клауза и сама по себе си, и систематично
тълкувана с останалите клаузи на договора предпоставя единствения извод, че изпълнението
на задължението на продавача за прехвърляне на собствеността върху акциите е
обусловено от плащането на цената им, а не обратното, тоест прехвърлянето на
собствеността поначало не представлява условие за изискуемост на задължението
на купувача за плащане на уговорената цена.
Въпросите относно реалното съществуване на
предмета на въпросния договор и действителната дата на сключването му са
допустим предмет на разглеждане в исково производство по чл. 694 ТЗ и след
заявено оспорване от длъжника или друг кредитор, но както се посочи по-горе
такова оспорване не може да бъде заявено пред синдика, още по-малко от самия
синдик при упражняване на правомощията му по съставяне на списъците на приетите
и неприетите вземания.
По изложените съображения представеният
договор за продажба на акции от 24.03.2014г. е достатъчен да установи по реда
на чл. 685, ал. 2 ТЗ изискуемо вземане срещу длъжника за сумата 1 850 000,00
лв., а тъй като представените договор за цесия и уведомление до длъжника
установяват предпоставките на чл. 99 ЗЗД за придобиване на вземането от „С. Е.П.Ф.М.“
ООД, предявеното от кредитора вземане следва да бъде включено в списъка на
приетите вземания.
Така мотивиран и на основание чл. 692, ал. 2
и 4 ТЗ, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Д.Е.Г.“ ЕООД срещу включването на вземанията на „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), предявени с молба вх. №65331/13.05.2016г., в списъка на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „Д.Е.Г.“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Д.Е.Е.“ ЕООД срещу
включването в списъка на неприетите от синдика вземания
на кредиторите на „Д.Е.Г.“ ЕООД на вземане на „Д.Ем Е.“ ЕООД за сумата 2 032 030,00 лв.
– главница по договор за заем
от 28.12.2010г., сключен между „И.“ АД и „Д.Е.Г.“ ЕООД, прехвърлено
с договор за цесия от 13.02.2014г., сключен между „И.“ АД и „Д.Е.Е.“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „П.2.“ ЕООД срещу
включването в списъка на неприетите от синдика вземания
на кредиторите на „Д.Е.Г.“ ЕООД на вземания на „П.2.“ ЕООД за сумата 252 000,00 лв.
– главница по договор за заем
от 11.03.2010г., сключен между „П.2.“ ЕООД и „Д.Е.Г.“ ЕООД; сумата
860 600,00 лв. – главница
по договор за заем от
13.09.2010г., сключен между
„И.“ АД и „Д.Е.Г.“ ЕООД, прехвърлено с договор за цесия
от 04.04.2013г., сключен между „И.“ АД и „П.2.“ ЕООД; и сумата
1 480 000,00 лв. – главница
по договор за заем от
05.10.2010г., сключен между
„И.“ АД и „Д.Е.Г.“ ЕООД, прехвърлено с договор за цесия
от 04.04.2013г., сключен между „И.“ АД и „П.2.“ ЕООД.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на „Р.И.И.“ ООД срещу
включване в списъка на неприетите от синдика вземания
на кредиторите на „Д.Е.Г.“ ЕООД на
вземане на „Р.И.И.“ ООД за сумата 3 051 034,80 лв. – неустойка, дължима по договор
за консултантски услуги от 19.05.2008г., прехвърлено от „Б.Е.Д.“ ООД на „Р.И.И.“ ООД с
договор за цесия от 07.03.2016г.
ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания
на кредиторите на „Д.Е.Г.“ ЕООД с ЕИК *** вземане на „Р.И.И.“ ООД със
седалище и адрЕ.на управление САЩ, Н., гр. У., ул. **** за сумата 1 906 934,25 лв. – възнаграждение, дължимо по договор за
консултантски услуги от 19.05.2008г., сключен между „Б.Е.Д.“ ООД (САЩ) и „Д.Е.Г.“ ЕООД, прехвърлено от „Б.Е.Д.“ ООД на „Р.И.И.“ ООД с договор за цесия
от 07.03.2016г., с ред на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ВКЛЮЧВА в списъка на приетите вземания
на кредиторите на „Д.Е.Г.“ ЕООД с ЕИК *** вземане на „С. Е.П.Ф.М.“
ООД със седалище и адрес на управление САЩ, Н., гр. К. С., Н.
Б. Ц. *** за сумата
1 850 000,00 лв. – цена,
дължима по договор от 24.03.2014г. за продажба на
акции, сключен между „Ц.“ ООД (САЩ) и „Д.Е.Г.“ ЕООД, прехвърлено от „Ц.“ ООД на „Си Ес
П.Ф.М.“ ООД с договор за цесия от 29.01.2016г., с
ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.
ОДОБРЯВА списък на приетите вземания на
кредиторите на „Д.Е.Г.“ ЕООД с ЕИК ***, който включва вземанията на Национална
агенция за приходите и „К.т.б.“ АД (в несъстоятелност), посочени в списъка на
приетите вземания, обявен в търговския регистър с вписване №20160811145331,
както и вземанията на „Р.И.И.“ ООД и „С. Е. П.Ф.М.“
ООД, включени в приетите вземания с настоящото определение.
Определението
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се изпрати на Агенцията по вписванията за обявяването му в търговския
регистър по партидата на „Д.Е.Г.“ ЕООД с ЕИК *** по реда на чл. 692,
ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: