Решение по дело №416/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 24
Дата: 11 февруари 2020 г. (в сила от 11 февруари 2020 г.)
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20197280700416
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е   № 24/11.2.2020 г.

 

гр. Ямбол, 11.02. 2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА

 

 

при секретаря В. Митева, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 416 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл. 145 - 178 от АПК и е образувано по жалба на СНЦ „Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права – МУЗИКАУТОР“ – София против мълчаливия отказ  на Кмета на Община Ямбол да се произнесе по заявление с вх. № 2801-19094/07.10.2019 г.    Претендира се за заплащане и на направените по делото разноски.

В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ, като се сочи, че заявителят има право на достъп до исканата от него обществена информация, както и че   мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим.  Иска се съдът да отмени оспорения мълчалив отказ  и преписката да бъде върната със съответните указания на административния орган за  произнасяне на изричен акт по депозираното заявление за достъп до обществена информация.   

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален представител. В постъпилата писмена молба с вх. № 179/23.01.2020 г. жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответната страна – Кмета на Община Ямбол, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Същият не взема и писмено становище по депозираната жалба.

След като обсъди доводите на страните и извърши цялостна преценка на всички събрани и приети по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със заявление за достъп до обществена информация вх. 2801-19094/07.10.2019 г.,    СНЦ „Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права – МУЗИКАУТОР“ – София е поискало от Кмета на Община Ямбол  предоставянето на достъп до обществена информация, „свързана с дейността на Община Ямбол съгласно Закона за авторското право  и сродните му права (ЗАПСП):

1.                Предвидени/утвърдени ли са и прилагат ли се вътрешни правила/актове/ и /или процедури в общината за обезпечаване спазването на чл. 98в от ЗАПСП по повод възложените със закона контролни правомощия на кмета на общината.

2.                Считано от кога/дата, месец, година/ са утвърдени, съответно- се прилагат правилата/актовете/ и/или процедурите по т. 1 по-горе.

3.                                        Какви конкретни мерки предвиждат вътрешните правила /актове/ и/или процедури пот. 1 по-горе за обезпечаване спазването на чл. 98 от ЗАПСП по повод възложените  със закона контролни правомощия на кмета на общината, кои от мерките и/ли процедурите се прилагат от общината.

4.                Копия от вътрешните правила/актове/ и /или процедури по т. 1 по-горе.

4.1           Определени ли са лица с функции в изпълнение на предвидените контролни правомощия на кмета на общината по чл. 98 в от ЗАПСП, колко на брой и каква длъжност /в какво правоотношение с общината са тези лица.

4.2           При определяне категорията на обектите по чл. 128 от Закона за туризма извършва ли контрол общината за предварително уредени авторски права за публично изпълнение на музика от задължените по закон лица.

4.3           Извършени ли са от общината и колко на брой проверки за доказателства по чл. 98в ал. 2 от ЗАПСП спрямо лицата, които стопанисват  търговски и туристически обекти по чл. 3 ал. 2 от ЗТ на територията на общината.

4.3Извършени ли са от общината и колко на брой проверки за доказателства по чл. 98в ал. 2 от ЗАПСП спрямо лицата, които стопанисват търговски и туристически обекти по чл. 3 ал. 3 от ЗТ на територията на общината.

4.4. В случай, че не са извършени проверките по т. 4.3 по –горе какви са причините и основанията за това.

4.5 В случай, че са извършени проверки по т. 4.3  по-горе, какви са резултатите от тях, какъв е броят вследствие на извършените проверки на :

- установените нарушения на чл. 98в ал. 2 от ЗАПСП

-образуваните административно-наказателни производства

-издадените НП

-влезлите в сила НП

-броя на наложените глоби и/или имуществени санкции и техния общ размер до момента

-общия размер на изплатените до момента глоби и/или имуществени санкции

5. Запознати ли са лицата по т. 4.1 по-горе указанията на министерство на културата, публикувани на официалната му страница в интернет и спазват ли се същите.

6. Какъв е броят на събитията, свързани с публично изпълнение на музика като концерти, фестивали, танцови спектакли, празници, чествания и др., включени в културния календар на общината за 2017, 2018, 2019г.

7. Какъв е определения от общината бюджет за организиране и провеждане на събитията по т. 6, поотделно за 2017, 2018, 2019г.

8. Какъв е броят на събитията  по т. 6, чийто организатор по смисъла на чл. 58 от ЗАПСП е общината, поотделно за 2017, 2018, 2019г.

9. Изпълнява ли общината задължението си по чл. 58 ал. 3, изр. Първо от ЗАПСП в случаите, в които предоставя мястото за провеждане на събития, свързани с публично изпълнение на музика, на други организатори, различни от нея /т.е. извършва ли общината проверка за сключен от организатора договор за отстъпено право за публично изпълнение на произведенията , които ще бъдат изпълнени по време на събитието/, каква е процедурата за изпълнение на това задължение на общината/копие от акта, в който е разписана тази процедура, проверява ли общината и по какъв начин  достоверността на получените от организаторите документи, има ли определено лице отговорно за спазване на задължението по чл. 58 ал. 3, изр. Първо ЗАПСП и спазване на  процедурата за изпълнение на това задължение, при посочване на и длъжността на това лице/лица за годините 2017, 2018, 2019г., както и датата на определянето му/копие от акта, с който съответното лице е определено.

В заявлението е посочена и предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация.

В срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ,  по заявлението  не е произнесено решение на компетентен орган, т.е. налице е т. нар. мълчалив отказ. Такова решение не е произнесено и до момента на приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция.

С оглед на така установената  фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:  

 Жалбата против мълчаливия отказ е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:   

Според чл. 41  ал. 1 от Конституцията на РБ  Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала. (2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.“

Конституционният съд, в   Решение № 7 от 04.06.1996 г. по к.д. № 1/1996 г.  изрично сочи, че нормата на чл. 41, ал. 2 от КРБ гарантира на гражданите достъп до информация от държавен орган по въпроси, които представляват за тях законен интерес. Квалификацията  „законен“  служи, за да обозначи правото на гражданите да търсят съответната информация и предоставя нормативна регламентация на хипотезите, в които това право може да се осъществи на базата на конституционното изискване.

В съответствие с конституционната разпоредба и даденото от Конституционния съд нейно тълкуване, законодателят е предвидил различни правни средства за достъп до информация, с оглед на произход, съдържание и значение на информацията за правните субекти. Така ЗДОИ регламентира един от правните способи за упражняване на конституционното право на достъп до информация.

В чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието „обществена информация“ и съгласно същата такава е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗОДОИ, задължените да предоставят тази информация субекти са държавните органи, техните териториални звена и органите на местното самоуправление в Република България. Това тяхно задължение и съответно правото на гражданите на достъп до обществена информация, е гарантирано чрез изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ,   която установява правото на съдебно оспорване на решенията на задължените по чл. 3 ЗДОИ субекти за предоставяне на обществена информация или за отказ да се предостави достъп до такава информация. Видно от разпоредбата на чл. 38 от същия закон, в решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и фактическото основание за отказ, датата на приемането му и редът за неговото обжалване, като чл. 39 въвежда задължение решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация да се връчи на заявителя срещу подпис или да се изпрати по пощата с обратна разписка. Всички тези разпоредби водят до единствения извод, че законът изисква постановяване на изричен акт – решение за предоставяне или за отказ да се предостави достъп до исканата обществена информация.

Мълчаливият отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ е недопустим, поради което и само на това основание същия подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде върната на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 34 от ЗДОИ в случай, че органът реши да предостави достъп до поисканата информация, или по чл. 38 от ЗДОИ в случай, че органът реши да постанови отказ за предоставяне на информация.

Предвид гореизложеното съдът намира, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен, а преписката – върната на Кмета на Община Ямбол за  произнасяне.

При този изход на делото и съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК,  ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя   направените от него разноски, които възлизат на общо  510 лева, от които 10 лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото и 500 лева, представляващи договорено и заплатено изцяло адвокатско възнаграждение.

Водим от горното  Ямболският административен съд, четвърти състав

 

Р   Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ   мълчаливия отказ на Кмета на Община Ямбол   по заявление с вх. № 2801-19094/07.10.2019 г., подадено от  СНЦ „Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права – МУЗИКАУТОР“ със седалище и адрес на управление: **, представлявано от изпълнителния директор И.Д..

ВРЪЩА преписката на Кмета на Община Ямбол за ново произнасяне в предвидения от закона срок по искането за предоставяне на обществена информация с вх. № 2801-19094/07.10.2019 г. при спазване на указанията за тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Ямбол да заплати на СНЦ „Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права – МУЗИКАУТОР“ – София сумата от 510/петстотин и десет/ лева, представляваща  направените по делото разноски.

Решението, съобразно чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ,  е окончателно.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: /п/ не се чете