№ 57183
гр. София, 24.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20221110103442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Със заявление вх. № 13077/25.01.2022 г., подадено от името на
„Еъркон“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Сали Яшар“ № 39, общ. Столична, обл. София (столица), е
поискано да се издаде заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, Булстат:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 9, общ. Столична, обл.
София (столица), за следните суми: 1/ сумата от 120,00 лева, представляваща
дължимо възнаграждение по неформален договор за поддръжка и
профилактика на климатично оборудване от 07.01.2021 г., сключен между
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, в
качеството на възложител, и „Еъркон“ ЕООД, в качеството на изпълнител, за
която сума е издадена фактура № 6021/29.01.2021 г., ведно със законна лихва
върху горепосочената сума, считано от 25.01.2022 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 325,00 лева, представляваща разноски по делото, от
които държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 300,00 лева. На 02.02.2022 г. настоящият състав е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение № 3553 по чл. 410 ГПК. Заповедта е
връчена на длъжника на 09.03.2022 г., като в законоустановения срок по чл.
414а, ал. 3 ГПК /на 05.04.2022 г./, чрез Системата за сигурно електронно
връчване, същият е депозирал възражение с вх. № 68162/06.04.2022 г. срещу
издадената заповед.
Във възражението си длъжникът посочва, че в едномесечния срок за
доброволно изпълнение е заплатил главницата в размер на 120,00 лева с
платежно нареждане от 05.04.2022 г. по банкова сметка на заявителя,
посочена в заповедта по чл. 410 ГПК. Твърди, че не дължи плащане на
законна лихва върху главницата, както и на разноските в производството, тъй
като не е дал повод за предявяване на вземането. Признава, че на 07.01.2021 г.
1
е приел изпълнението на процесната услуга, но не е получавал покана за
плащане на дължимото възнаграждение, нито му е била връчвана процесната
фактура № 6021/29.01.2021 г. на официалните адреси за кореспонденция на
Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ , а именно:
гр. София, ул. „Дякон Игнатий“ № 9 и гр. София, бул. „Брюксел“ № 1, както и
на имейл адрес: ***@***.**. Поради тези съображения длъжникът твърди, че
е бил в невъзможност да изпълни доброволно задължението си.
Моли, процесната заповед по чл. 410 ГПК да бъде обезсилена в частта
за законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2022 г. до изплащане
на вземането /05.04.2022 г./, както и в частта за сумата от 325,00 лева,
представляваща разноски по делото.
В законоустановения срок по чл. 414а, ал. 3 ГПК заявителят е депозирал
становище, с което признава, че на 05.04.2022 г. е получил по банков път
плащане от длъжника на процесната главница в размер на 120,00 лева.
Оспорва възражението в останалата му част с твърдения, че длъжникът е дал
повод за образуване на делото и следва да заплати както законна лихва за
забава върху главницата от 120,00 лева, така и разноски в настоящото
производство. В тази връзка заявителят посочва, че е изпратил на длъжника
процесната фактура, както и извънсъдебни покани за плащането й чрез
следните имейл адреси: *********@***.** и ****************@*****.***.
Поддържа, че тези имейл адреси са различни от този, посочен във
възраженито на длъжника, но в търговските отношения между страните
имало практика и тези адреси да се използват за кореспонденция и за
изпращане на подлежащи на изпълнение фактури, от което следвало, че
процесната фактура е надлежно връчена на задълженото лице. Заявителят
поддържа, че вземането по процесната фактура е станало изискуемо с датата
на издаването й, а именно – на 29.01.2021 г., от който момент длъжникът бил
в забава и дължал мораторна лихва.
Моли, да бъде отхвърлено възражението на длъжника и да бъде издаден
изпълнителен лист за неизплатените суми по Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3553 по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
3442/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, а именно: законна лихва върху
главницата от 120,00 лева, считано от 25.01.2022 г. до изплащане на
вземането /05.04.2022 г./ и сумата от 325,00 лева, представляваща разноски по
делото, от които държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
С молба вх. № 121749/14.06.2022 г., подадена от името на Главна
дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“, длъжникът е
посочил изрично, че не оспорва дължимостта на законна лихва върху
претендираната в производството главница, считано от датата на депозиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК – 25.01.2022 г. до изплащане на вземането /05.04.2022 г./, като
се представят и доказателства за заплатена законна лихва за горепосочения
2
период по посочената в заявлението банкова сметка от заявителя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Разпоредбата на чл. 414а от ГПК е проявление на основната цел на
заповедното производство – да се провери дали претендираното от заявителя
- кредитор вземане е спорно. Ако вземането не е спорно, т. е. не бъде
подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. от
чл. 416 от ГПК.
Между страните не е спорно, че същите са били обвързани от
неформален договор за поддръжка и профилактика на климатично
оборудване, който е бил изпълнен от заявителя и изпълнението е прието от
длъжника на 07.01.2021 г. Във възражението си по чл. 414а ГПК длъжникът
оспорва да е сключван писмен договор, но не и договор изобщо, като следва
да се посочи, че заявителят не твърди да е имало писмено съглашение между
страните, а единствено неформално такова. За извършената услуга
заявителят, в качеството му на изпълнител, е издал процесната фактура №
6021/29.01.2021 г. на стойност 120,00 лева с ДДС, като същата е изплатена от
длъжника в хода на настоящото производство на 05.04.2021 г. – т.е., в
законоустановения срок за доброволно изпълнение по чл. 412, т. 8 ГПК. В
хода на производството е заплатена и претендираната законна лихва върху
главницата, считано от от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 25.01.2022 г.
до изплащане на вземането /05.04.2022 г./, която посредством лихвен
калкулатор е изчислена от съда в размер на 2,37 лева.
Предвид плащането на задължението, предмет на издадената заповед за
изпълнение, следва да се обезсили заповедта за изпълнение на парично
задължение по отношение на сумата от 120,00 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по неформален договор за поддръжка и профилактика на
климатично оборудва от 07.01.2021 г., сключен между Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“, в качеството на
възложител, и „Еъркон“ ЕООД, в качеството на изпълнител, за която сума е
издадена фактура № 6021/29.01.2021 г.
Съгласно задължителните за съдилищата разрешения, дадени в т. 10в от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, процесуалните предпоставки за съществуването и
надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не са налице в случаите, когато искът е предявен за
установяване на съществуването на вземане за разноските, направени в
заповедното производство.
Следователно иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК,
само за разноските в заповедното производство, не е допустим.
В процесния случай, плащанията са извършени след депозиране на
3
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 25.01.2022
г. Трайна е практика на съдилищата, че при извършено плащане от ответника
в хода на процеса, ищецът има право на разноски, макар да се отхвърля иска.
В този смисъл е Определение № 200/20.05.2016 г., постановено по ч.гр.д. №
1960 по описа за 2016 г., ВКС, III г.о., Тълкувателно решение №
119/01.12.1956 г. по гр.д. № 112/1956 г. на ОСГК на ВС. Идентичен е и
настоящият случай.
Възраженията на длъжника за недължимост на разноски в настоящото
производство са неоснователни, тъй като същият е дал повод за предявяване
на вземането. Видно от твърденията и съображенията на страните в
настоящото производство, не е спорно между тях, че същите са били
обвързани от неформален договор за поддръжка и профилактика на
климатично оборудване от 07.01.2021 г., сключен между Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“, в качеството на
възложител, и „Еъркон“ ЕООД, в качеството на изпълнител, който договор
има характер на договор за изработка. Не е спорно между страните и изрично
се признава от длъжника, че заявителят, в качеството си на изпълнител по
неформален договор за поддръжка и профилактика на климатично
оборудване от 07.01.2021 г., е изпълнил задълженията си, поети по силата на
договора, както и че изпълнението е било прието от възложителя /длъжник в
настоящото производство/ на 07.01.2021 г. /виж становище вх. №
68162/06.04.2022 г., подадено от името на Главна дирекция „Гражданска
въздухоплавателна администрация“ – страница 2, абсац 4/. Съгласно чл. 264,
ал. 1 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора
работа. Приемането на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД съдържа в
същината си два момента - фактическото получаване на изработеното от
поръчващия и признанието на последния, че то съответства по вид,
количество и качество на възложеното с договора. В този смисъл, приемането
по смисъла на чл. 264 ал. 1 ЗЗД, което по силата на закона е вменено като
задължение на поръчващия, не съставлява, само осъществено от негова страна
фактическо действие, но и правно такова. С приемането на работата по
сключения договор за изработка, задължението на възложителя за заплащане
на договореното между страните възнаграждение, става изискуемо и се дължи
в полза на изпълнителя. Не е спорно в производството, че в процесния случай
работата е приета от възложителя на 07.01.2021 г. /това обстоятелство и
изрично се признава от него в становището му от 06.04.2022 г./ и считано от
тази дата същият е дължал на изпълнителя заплащане на възнаграждение за
извършеното по процесния договор за изработка. Изпращане и получаване на
фактура от възложителя е ирелевантно по отношение момента на настъпване
изискуемостта на вземането за възнаграждение по процесния договор за
изработка. Възнаграждението е било дължимо в полза на изпълнителя,
считано от приемане на работата от възложителя, т.е. от 07.01.2021 г. Като е
изпълнил същото едва на 05.04.2022 г., то същият е изпълнил лошо във
времево отношение, т.е. налице е забава в изпълнение на задължението, по
4
процесния договор, за заплащане на дължимото възнаграждение по договора
в полза на изпълнителя.
Следователно длъжникът е бил в забава към датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК в съда, респективно, е дал повод за образуване на делото и в
негова тежест следва да се възложат извършените от заявителя разноски в
настоящото заповедно производство.
Частна жалба срещу заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
02.02.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 3442/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав, в частта за разноските, не е депозирана от
страните.
По изложените мотиви Софийски районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.02.2022 г.,
издадена по ч.гр.д. № 3442/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО,
160 състав, в частта, в която е разпоредено длъжникът Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“ да заплати в полза на
заявителя „Еъркон“ ЕООД сумата от 120,00 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по неформален договор за поддръжка и профилактика на
климатично оборудва от 07.01.2021 г., сключен между Главна дирекция
„Гражданска въздухоплавателна администрация“, в качеството на
възложител, и „Еъркон“ ЕООД, в качеството на изпълнител, за която сума е
издадена фактура № 6021/29.01.2021 г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на заявителя срещу
длъжника въз основа на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от
02.02.2022 г., издадена по ч.гр.д. № 3442/2022 г. по описа на Софийски
районен съд, за разноските в общ размер на 325,00 лева, а именно: 25,00 лева
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение.
Разпореждането в частта, в която е постановено обезсилване на
заповедта за изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на
заявителя.
Разпореждането в частта, в която е постановено издаване на
изпълнителен лист, подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
частна жалба в двуседмичен срок, който за заявителя тече от връчването на
разпореждането, а за длъжника - от връчването на поканата за доброволно
изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5